* „Надежда някаква все пак има. Дано не се окаже безнадеждна, защото неуспехът на господин президента-премиер ще ни хвърли в една бездна на тоталното отчаяние, от което не знам дали има излизане“
 |
| Мичо Генковски |
Авторът Мичо Генковски е бивш дългогодишен троянски управленец (на висок пост в общинската администрация преди 1989 г., а в новото време – с един мандат като общински съветник). Общественик и троянофил с остро гражданско чувство и остро перо. Има няколко книги за Троян и големите троянски личности. Сред фокусите му са фигурите и процесите, които стоят зад един или друг обществен успех в нашия град. Т21
СЛЕД ИЗБОРИТЕ на 19 април 2026 г. всички коментари и разговори по тази тема започват с „Радев спечели“. Резултатът активира нови очаквания. Породи силни надежди за тъй дълго жадувани промени. Еуфоричен ентусиазъм окрили мечтатели и реалисти. За да бъдем по-точни в оценките си – реалистите по-скоро си казаха „Дали пък многострадалната ни татковина най-после ще дочака щастливи мигове!“. Нека добавим още нещо – всеки има своя лична, специфична представа за онова, което Радев ще ни осигури с бъдещата си политика. Лошото, дори опасното тук е, че амалгамата от желания, очаквания, надежди е вътрешно противоположна. Тъкмо тази противоположност крие опасност в един момент да взриви армията от уж единомишленици. И още много едри и дребни камъни може да объркат нещата. Нека хвърлим поглед към случващото се...
ЮМРУКЪТ е символ на сила и готовност за налагане на воля и намерения. Познат жест на генерал Радев. Опасявам се, че макар и военен, той не е съвсем готов за битки и стълкновения. Не е революционер по дух и поведение. Има по-скоро сговорен характер. А смяната на един режим, на един модел на управление, на една твърдо установена от години прослойка във властта определено изисква някакви своеобразни революционни действие. Предполага смели, решителни действия. Съпътства се от рискове. Нещо повече. Избирателите очакват справедлива отговорност – съдебна, нравствена, всякаква. Готов ли е Радев за това!?. Ще удари ли юмрукът му по масата или безсмислено ще повехне във въздуха – безсилен и омаломощен.
ЕВРОАТЛАНТИЗМЪТ е друг елемент от политическото поведение на Радев, който всеки миг ще трябва да доказва неотклонната си привързаност към него. И което е още по-трудно, ще трябва да демонстрира привързаност към моментния, актуалния, често нелицеприятния за мнозина евроатлантизъм на Урсула и компания. Като прибавим към всичко това и доста дълбоките различия между политиката от двете страни на Атлантика, положението на Радев става твърде, твърде деликатно. И той трябва да сложи белите ръкавици и внимателно да се докосва до всичко, което би породило недоволство. Има уроците от поведението на Бойко Борисов, който често повтаряше „Ще направим това, което каже началството!“. Или гордо се кичеше с фрази като „Аз ви вкарах в Шенген“, „Аз ви вкарах в еврозоната“ и „Аз наредих България в клуба на богатите“. И какво получи Борисов – един як шут от избирателите си, който без малко да го прати на трето място в изборната класация.
РУСОФИЛЪТ. Не знам колко, но ми се струва, че онези, които са подкрепили с вота си президента кандидат за депутат и вероятно премиер заради предполагаемия му поглед към Кремъл, не са малко. Струва ми се още, че точно те трябва първи да оценят, че едната фраза „Крим е руски“ в никакъв случай не означава русофил. Точно те трябва да са готови да му простят, ако той често или дори постоянно стои с гръб към Кремъл. Русия и Украйна. Украйна или Русия. Тук, както и край Ормуз, гори ярка жарава, която може да запали света. Да унищожи живота на планетарното ни убежище. Да ликвидира всичко и всички. Затова: Внимание, господин Радев. Не забравяй, че си прибрал военния мундир в гардероба. Докажи, че нямаш намерение да го обличаш.
БИЛ КЛИНТЪН, ако случайно срещне някъде из дебрите на политиката бъдещия ни премиер, сигурно би му изкрещял любимата си фраза „Икономиката, глупако!“. Ясно е, че Радев няма академична грамотност по проблемите на стопанското развитие на страната ни. Дано обаче през деветте години на президентството си е осъзнал основното – българинът цени управниците чрез портфейла си, от трапезата си, от хладилника и гардероба си. Питам се дали най-висшият народен избраник на народа ни съзнава напълно каква държава наследява. Сигурно знае, че (не мога да цитирам точно), но някъде петдесетина милиарда евро дълг има да плащаме ние, пет-шест милиона народ. Дали съзнава, че държавата ни не е в състояние да самоизхранва населението си. Една продоволствена криза ще взриви отново търпението хорско. Дали между паузите на безапелационната си победа е чул задаващия се тропот на армията безработни, които различни обстоятелства могат да изхвърлят на улицата. Дали подозира, че ни дебне инфлация и осезаемо обедняване. Готов ли е актуалният любимец на народа внезапно, рязко да загуби хорската любов!?
ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ИНТРИГИ със сигурност вече се плетат. Сред избраните от Радев депутати от неговата партия несъмнено има имплантирани персони от опозиционните партии. Те решително първоначално ще подкрепят всяка идея на своя ментор. Ще дремят на депутатските банки и ще чакат сигнала, който ще ги придвижи в другата страна на парламентарната зала и ще ги превърне в командоси на истинските им командири, които не е задължително да бъдат непременно генерали.
ПИЛОТЪТ. Известно е, че високо в небето, във въздуха, Румен Радев е майстор на висшия пилотаж. Лупингите, които прави, впечатляват и мало и голямо. Сега тук, на земята, в дебрите на политическата джунгла, където, казват, вилнеят олигарси, мутри и всякакви гангстери, един, претендиращ за филантроп, е поел кръста да даде на народа си нещо от нещата, които хората очакват. Всички се питаме – готов ли е, решителен и смел ли е, подготвен ли е. Предстои да видим. Случайно или не, докато пишех тези редове, от радиото чух, че и. д. главен прокурор Борислав Сарафов е подал оставка. До вчера не искаше да подава... Запитах се – Кой ли му нареди, или по-меко казано Кой му подсказа? Не знам, но веднага усетих, че управленец с именно такава реактивност (като на подсказвача), с такъв политически усет, изпреварващ, а не догонващ събитията трябва да бъде българският министър-председател, за да успее. Надежда някаква все пак има. Дано не се окаже безнадеждна, защото неуспехът на господин президента-премиер ще ни хвърли в една бездна на тоталното отчаяние, от което не знам дали има излизане.
***
НАДЯВАМ СЕ, че написаното от мен няма да прозвучи нито като ария на клеветата, нито като ода на радостта към каквото и да е. Приемете го като нищожно, почти безсилно очакване поне с малко, с много малко България да се почувства по-достойна сред атовете, които нека си се ритат. А ние? Ние трябва да оцелеем – като държава и народ. При това на една по-достойна орбита.
ЮМРУКЪТ е символ на сила и готовност за налагане на воля и намерения. Познат жест на генерал Радев. Опасявам се, че макар и военен, той не е съвсем готов за битки и стълкновения. Не е революционер по дух и поведение. Има по-скоро сговорен характер. А смяната на един режим, на един модел на управление, на една твърдо установена от години прослойка във властта определено изисква някакви своеобразни революционни действие. Предполага смели, решителни действия. Съпътства се от рискове. Нещо повече. Избирателите очакват справедлива отговорност – съдебна, нравствена, всякаква. Готов ли е Радев за това!?. Ще удари ли юмрукът му по масата или безсмислено ще повехне във въздуха – безсилен и омаломощен. ЕВРОАТЛАНТИЗМЪТ е друг елемент от политическото поведение на Радев, който всеки миг ще трябва да доказва неотклонната си привързаност към него. И което е още по-трудно, ще трябва да демонстрира привързаност към моментния, актуалния, често нелицеприятния за мнозина евроатлантизъм на Урсула и компания. Като прибавим към всичко това и доста дълбоките различия между политиката от двете страни на Атлантика, положението на Радев става твърде, твърде деликатно. И той трябва да сложи белите ръкавици и внимателно да се докосва до всичко, което би породило недоволство. Има уроците от поведението на Бойко Борисов, който често повтаряше „Ще направим това, което каже началството!“. Или гордо се кичеше с фрази като „Аз ви вкарах в Шенген“, „Аз ви вкарах в еврозоната“ и „Аз наредих България в клуба на богатите“. И какво получи Борисов – един як шут от избирателите си, който без малко да го прати на трето място в изборната класация.
РУСОФИЛЪТ. Не знам колко, но ми се струва, че онези, които са подкрепили с вота си президента кандидат за депутат и вероятно премиер заради предполагаемия му поглед към Кремъл, не са малко. Струва ми се още, че точно те трябва първи да оценят, че едната фраза „Крим е руски“ в никакъв случай не означава русофил. Точно те трябва да са готови да му простят, ако той често или дори постоянно стои с гръб към Кремъл. Русия и Украйна. Украйна или Русия. Тук, както и край Ормуз, гори ярка жарава, която може да запали света. Да унищожи живота на планетарното ни убежище. Да ликвидира всичко и всички. Затова: Внимание, господин Радев. Не забравяй, че си прибрал военния мундир в гардероба. Докажи, че нямаш намерение да го обличаш.
БИЛ КЛИНТЪН, ако случайно срещне някъде из дебрите на политиката бъдещия ни премиер, сигурно би му изкрещял любимата си фраза „Икономиката, глупако!“. Ясно е, че Радев няма академична грамотност по проблемите на стопанското развитие на страната ни. Дано обаче през деветте години на президентството си е осъзнал основното – българинът цени управниците чрез портфейла си, от трапезата си, от хладилника и гардероба си. Питам се дали най-висшият народен избраник на народа ни съзнава напълно каква държава наследява. Сигурно знае, че (не мога да цитирам точно), но някъде петдесетина милиарда евро дълг има да плащаме ние, пет-шест милиона народ. Дали съзнава, че държавата ни не е в състояние да самоизхранва населението си. Една продоволствена криза ще взриви отново търпението хорско. Дали между паузите на безапелационната си победа е чул задаващия се тропот на армията безработни, които различни обстоятелства могат да изхвърлят на улицата. Дали подозира, че ни дебне инфлация и осезаемо обедняване. Готов ли е актуалният любимец на народа внезапно, рязко да загуби хорската любов!?
ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ИНТРИГИ със сигурност вече се плетат. Сред избраните от Радев депутати от неговата партия несъмнено има имплантирани персони от опозиционните партии. Те решително първоначално ще подкрепят всяка идея на своя ментор. Ще дремят на депутатските банки и ще чакат сигнала, който ще ги придвижи в другата страна на парламентарната зала и ще ги превърне в командоси на истинските им командири, които не е задължително да бъдат непременно генерали.
 |
| Худ. Христо Комарницки, в-к „Сега“ |
***
НАДЯВАМ СЕ, че написаното от мен няма да прозвучи нито като ария на клеветата, нито като ода на радостта към каквото и да е. Приемете го като нищожно, почти безсилно очакване поне с малко, с много малко България да се почувства по-достойна сред атовете, които нека си се ритат. А ние? Ние трябва да оцелеем – като държава и народ. При това на една по-достойна орбита.
23 април 2026 г.
Мичо Генковски
Още по темата Парламентарни избори 2026:
Още от същия автор:
- 12 години нищо
- Съветник от ГЕРБ предлага да искаме помощ от Бойко Борисов
- Общинският съвет - щаб или дремило
- Юпитер, смили се! Давай, кмете!
- Магнетичните сили на Орешак
- Отговор на отговора: Нужни са не първични реакции, а идеи!
- Позиция: Да възродим Троян!
- Може би Китай!
- За чукурките и генетиката троянска
- Апотеоз или гротеска
- Човекът стихия от Голяма Желязна
- Обидно е, когато прекръщават Троянския проход
- Ако вече не е късно...
- Да узакониш Айфеловата кула или одисеята на едно „съоръжение”
- Търси се майстор...
- Юбилейни поводи на изявени наши съграждани
- Честити 20 на „Троян 21“!
- Мичо Генковски: Нито Левски, нито Троян се нуждаят
0 коментара:
Публикуване на коментар
Коментар от FIREFOX не успях да пусна! Използвайте Chrome!Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)