* Научната конференция по случай 50-годишнината от рождението на поета, организирана от ВТУ и НБУ, ще се състои на 9 декември във Велико Търново * Троянецът е определен като „един от най-ярките български поети от края на 20. век и началото на 21. век“
Литература Предстоящо
Ивайло Иванов (1972-2016)
ПРИЗНАНИЕТО към Ивайло, който си отиде през 2016-та, едва на 44, идва от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, чийто възпитаник е и има много приятели и ценители там. Помним великолепното надгробно слово на един от тях, проф. Иван Станков, в което се чу и следното: „Начетен до неприличие, с феноменална памет, бърз ум и точна оценка за сложните литературни явления, никога не се натрапваше. Иво не общуваше, той свещенодействаше. Превръщаше и най-незначителния разговор в посветителен ритуал. Неговият свят бе светът на думите и през тях живееше, през тях обичаше. Иво знаеше да обича, подобно на ангел, чрез божествената плът на словото. Езикът му винаги беше на крачка от нечовешкото съвършенство“.
СЕГА, на 9 декември (10:00 ч., зала „Европа“), по случай 50-годишнината на Ивайло, неговият Великотърновски университет (ВТУ), по-точно Катедра „Българска литература“ заедно с Департамент „Нова българистика“ на Нов български университет (НБУ), организира мащабна научна конференция. В анонса за която Ивайло Иванов е определен като „един от най-ярките български поети от края на 20. век и началото на 21. век“, а целта – „да се изследват особеностите на цялостното социокултурно присъствие на Ивайло Иванов като носител на уникален почерк и открояващо се езиково поведение“. Конференцията ще бъде открита от ректорите на ВТУ и НБУ.
 |
| „Къщичката за книги“ в памет на Ивайло, Троян, площада |
Т21
Малкия Йов78-ма, август, плажа
на Златни пясъци – и аз, едно хлапе
на шест години, а нозете вече
от нерви го сърбят – и стърже то
с черупчица от мида свойте глезени,
досущ като един невръстен, малък Йов,
който със чирепче изстъргвал е проказата
от своите нозе – и в този миг
тайфа от малчугани покрай мен
минава и, съзряла ме, се смее
със гърлен смях, единствено присъщ
на детската жестокост – и отронвам
една сълза от миглите си аз,
и капва тя във мидата подобно бисерче.
И цялото море, и плаж, и свят
оглеждат се във нея – ей с такова
безценно бисерче аз съм запомнил своето
първо море и знам, че и каквито
вълни да ме люлеят след това
в „морето на живота”, вечно аз
към своя бряг ще плувам несмутим
във лодка от черупката на мида...
А накрая
със него ще платя, наместо с драхма,
и на Харон – дано пък неговата ладия
ме отнесе действително на бряг
от златен пясък – не където няма
проказа, а където зарад нея
не ще понечи никой да ти се присмее!...
Ивайло Иванов
Още по темата:
По-нова публикация
0 коментара:
Публикуване на коментар
Коментар от FIREFOX не успях да пусна! Използвайте Chrome!Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)