Бог да прости добрия Голям Човек!

* Джеват Хасанов-Джосито: „Много бързо забелязваше талантите във всеки спорт – футбол, плуване, хандбал, ориентиране. Най-палавите деца ги направи най-примерни и възпитани. Не се караше, не биеше, а и уши не дърпаше като мен. Голям педагог и спортен специалист. Мой идол в спорта е бати Стефан Генков“

Спомени за Лимона In memoriam

Стефан Генков-Лимона (1949-2024)

Днес, 9 декември, се навършва точно година, откакто нашият незабравим и неповторим спортен коментатор – Стефан Генков-Лимона, си отиде от този свят. Бори се с жестоката болест до последно, бори се години и не се предаде до края, бе невероятно корав, голям мъжкар. Бе и спортист в най-обхватния смисъл на думата – учил спорт, цял живот практикувал спорт (играч и след това дълги години треньор по баскетбол, омагьосан бе от оранжевата топка, знаеше толкова и толкова обичаше баскетбола, но и изобщо спорта, бягаше, играеше тенис на маса, беше голям фен на волейбола, всичко спортно бе неговото), една от най-големите спортни личности на Троян. И, което за нас бе дар божи – имаше талантливо перо, находчиво, прозорливо, остро, забавно, в съчетание с куража да казва нещата без заобикалки, да бърка в проблемите и търси истинската истина, най-талантливото спортно перо на Троян. Бе атрактивен, забавен, шарен, авантюристичен. Липсва много, вечна му памет – и на нас, и на приятелите си. Преди няколко броя публикувахме думите за Лимона, по повод годишнината, от неговия земляк от с. Дебнево, приятел от детинство и също спортен човек – Иван Бояджиев, дългогодишен треньор по тенис на маса в Габрово. След това думата взеха Радослав Столаров, по-известен като Тафьо, един от големите баскетболисти от най-славните години (70-те и 80-те) на троянския БК „Чавдар“ и друг приятел от детинство и земляк дебневенин, проф. Христо Василев, дългогодишен преподавател в Технически универкитет в София. Сега, като своеобразен финал на тази паметна поредица, своето за Лимона ще каже неговият приятел и спортен съмишленик, наш приятел също Ислям Атакан, доброданският зет, който от години живее в Истанбул (заминава през 1989 г., досещате се защо), но през лятото е в любимия Добродан. Т21

Ислям Атакан

ВСЕКИ редовен читател на в-к „Троян 21“ знае всичко за Лимона. Знае, че е роден в Дебнево (1949 г.), че е завършил Спортната академия в София, че е играл баскетбол, бил е дълги години треньор, методист, че добър специалист и добър човек. Че е имал дарбата да открива млади спортни таланти и е тренирал и създал като спортисти десетки добри троянски баскетболисти… Знае се, че го нападна коварна болест, че се бори мъжки с нея и когато и той, и ние повярвахме, че ще я победи – загуби битката. Баскетболът в Троян загуби един от големите си лидери.

МНОГО приятели писаха за него, и аз съм в тази категория и реших да драсна няколко реда за верния си приятел. През 70-те и 80-те години на миналия век бях треньор (по тенис на маса) в Ловеч, а той (по баскетбол) в Троян. Събирахме се, говорихме си много по разни общи заседания и събрания, но… толкова. Моят бранш е тенисът на маса, неговия баскетболът. Той продължи в Троян, аз заминах за Истанбул. 

ДОЙДЕ 1993 г. Един ден се движа в навалицата на Истанбулския пазар, блъскат ме, блъскам и аз, пазар. Изненадващо някой отзад ме ощипа по ухото. Обърнах се и изненада – срещу мен Джосито, висок 165 см, многократен шампион по тенис на маса за всички възрасти в България, голям шампион. Сядаме на кафе, тема на разговора – единствено България. Пита ме ходя ли си по Троян, Добродан. След седмица заминавам, казах му. А той споделя, че имал голям приятел от Троян. Каза името му, но аз се направих, че ми е непознато. 

Лимона на финала в традиционния крос „По 

стъпките на Левски“, 18 февруари 2023 г.

ЗАРАЗПИТВАХ го за този „непознат“ троянски приятел. Разказа ми – аз бях 11-12-годишен, вече добър тенисист, той дойде в залата, на петата минута бе на масата и заиграхме. Рече ми – момче, от теб ще стане голям тенисист, искаш ли да ти помагам? Аз съм спортист, но сега съм войник в Ардино. „Всеки ден идваше, аз му показвах какво мога в тениса, а той ме обучаваше по гимнастика, лека атлетика, даваше ми уроци по бързина, пъргавина и специална подготовка. Много бързо забелязваше талантите във всеки спорт – футбол, плуване, хандбал, ориентиране. Най-палавите деца ги направи най-примерни и възпитани. Не се караше, не биеше, а и уши не дърпаше като мен. Голям педагог и спортен специалист. Мой идол в спорта е бати Стефан Генков“, завърши разказа си Джосито.

КАТО си дойдох в Троян, намерих Стефан, поздравих го от Джосито (Джеват Хасанов, шампиона по тенис на маса), много се зарадва. След това с негова помощ учредихме Спортния клуб за селски спортисти „Регионал“, обявихме Дебнево за център, защото Лимона осигури офис на клуба в къщата си в селото (без да иска наем). Бог да прости добрия Голям Човек!

м. декември 2025 г., Добродан – Истанбул

Ислям Атакан

Начало

Още по темата:

• Отиде си Лимона, сбогом, приятелю (2024 г.) 
• Човек с такава воля не бях виждал! (2025 г.) 
• Тафьо за Лимона: Един наистина можещ специалист 
• Приятелят Стефан Генков-Лимона 

Tweet