Тео Шишманов за маестро Владимир Парушев

* „За маестро Парушев тепърва ще се пише и ще се прави. Концертът тази вечер е стъпка в тази посока. Много ми се иска той да е пореден, а не последен. Защо да не го правим и всяка година? Примерно – за Деня на музиката? Да си го пожелаем!“

100 години от рождението

Владимир Парушев

Снощи, 21 септември, троянското читалище НЧ „Наука 1870“ бе домакин на концерта по повод 100-годишнината от рождението на маестро Владимир Парушев – големия диригент и музикален педагог, създателя на четири оркестъра, човекът, направил толкова за троянската музикална сцена, колкото никой друг. Водещ на събитието трябваше да е друг именит троянец – Теодор Шишманов, уникалният бас от незабравимата вокална група „Тоника СВ“. Участието на Тео се провали по независещи от него причини, но той ни изпрати своето обръщение, което споделяме с удоволствие. Т21

З

Тео Шишманов

дравейте, мили съграждани!
Здравейте, троянци!

ПРЕДИ всичко позволете да благодаря на организаторите на това вълнуващо събитие за поканата да сме заедно тази вечер. Много исках да дойда и да дам всичко от себе си, но за съжаление в момента дори аз не разполагам с него. Нищо. Ще дойдат по-добри времена и ще се видим пак. Скоро. Както казвам често, може и да не съм роден в Троян, но сърцето ми е от Троян. Това се дължи главно на двама души – майка ми Виолета и човека, чиято стогодишнина отбелязваме и почитаме днес. Вдругиден се навършват 100 години и от рождението на баща ми Владимир, който е причината да се познавам с маестро Парушев. На 6-годишна възраст се озовах при него като първия му ученик по английски. Той вече беше станал учител по акордеон и  ръководеше създадения от него Акордеонен симфоничен оркестър.

КАКТО е казал Ницше, без музика животът би бил грешка. С човек като Владимир Парушев сред нас в Троян подобна грешка беше направо невъзможна. А ако продължим малко тази мисъл в друга посока, може ли някой от нас, учениците и колегите му, да си представи нашия град без него? Лично аз не мога и не искам да опитвам. Създаде толкова много – оркестри, музика, и най-важното – хора. Между всичките му ученици, без изключение, има здрава и трайна връзка, уважение и приятелство. И основата е всичко, което научихме от него.

РАЗБИРА се, важна е и музиката. За някои от нас – и най-важна. Преди години чух професионални записи на акордеонния оркестър няколко поколения след мен, направени в същата тази зала, в която свирехме всяка година и задължително изнасяхме премиерен концерт – т. е. с нова програма. Останах удивен от това, което чух – плътен, убедителен звук и прекрасно ансамблово музициране, което би направило чест на немалко днешни професионалисти. Което говори за уменията на Парушев при подбора, оркестрацията и дирижирането на произведенията. Изсвирени от аматьори, при това деца. Маестрото беше строг и взискателен, но в същото време се отнасяше с нас като със собствени деца. В много отношения ще остана същото дете, което седеше зад тимпаните си – ето там, вдясно от вас – и с огромно вълнение преживяваше всеки звук, който издаваше като част от оркестъра. Да си част от нещо такова е велико. Изпитах го и по-късно, но по съвсем различен начин.

ЗА ОГРОМНОТО дело на Маестрото и написаните от неговата ръка страници от музикалната история на нашия град може да се говори дълго, но едва ли е нужно. Струва си да кажа, че той беше човек с ясна представа за собствените си възможности и постижения. Нито веднъж обаче не го чух да се самоизтъква или да се големее пред когото и да било. Друго ценно нещо, което се надявам, че сме научили от него. За маестро Парушев тепърва ще се пише и ще се прави. Концертът тази вечер е стъпка в тази посока. Много ми се иска той да е пореден, а не последен. Защо да не го правим и всяка година? Примерно – за Деня на музиката? Да си го пожелаем!

БЛАГОДАРЯ за вниманието. Приятно слушане и поклон пред маестро Владимир Парушев.

21 септември 2023 г.

Теодор Шишманов

 

Видеообръщението на Тео, излъчено на концерта

Начало

Още по темата:

• Най-високите троянски отличия (2009 г.)
• Джаз през 50-те в Троян – културна или политическа революция? (2018 г.)
  
• Спомен за един културен факт и неговия създател (2019 г.)
• За паметта ми беше думата... Поклон! (2021 г.)
  

Tweet