Таня Димитрова: Вярвам, че книгата ще пребъде

* „Мечтая си за голяма книжарница, на два етажа, с кафене, защо не и с литературен клуб. Аз съм оптимист – направи ли се, ще идват хора“ * „Троянци се познаваме, като семейство сме. Някои се отбиват да си кажем „здрасти“, да обсъдим книга. В днешно време сме се отдалечили един от друг и ни липсва това да сме заедно * „Понякога ме питат има ли смисъл да се продават книги в днешно време. Да, трудно е с малкия бизнес, но аз вярвам, че книгата ще пребъде“

Интервю Юбилейно

Таня Димитрова зад щанда в „Светът на книгата“, Троян, м. август 2026 г.

От малкото улично щандче за книги на Венета (Кузманова) – всички го помним, в дъжд и пек, години наред, един оазис на духовното и доброто, малък като физически параметри, но голям с другото, с посланията си, с упоритостта, куража, оптимизма, които носеше. До днешната книжарница „Светът на книгата“ на Главната в Троян (ул. „Васил Левски“ 39), наследницата на онова малко щандче, създадена от Венета и продължена, със същия ентусиазъм, професионализъм и любов (към книгата и доброто) от дъщерята Таня Димитрова. Разговаряхме с Таня в „Светът на книгата“ през август (2026 г.), месеца, когато книжарницата навлиза в своята 20-та годишнина – това, но не само, е поводът. Говорим си на „ти“, защото книгите отдавна са ни запознали и сприятелили.

    – Да държиш 20 години книжарница в малкия град, си е успех. Как се постига?
    – Аз вече 17-та година съм тук и казвам, че нямам нито един работен ден, защото идвам не с усещането, че съм на работа, а с истинско удоволствие. Понякога ме питат има ли смисъл да се продават книги в днешно време. Да, трудно е с малкия бизнес, но аз вярвам, че книгата ще пребъде. Големите книжарници ще оцелеят, надявам се, че и по-малките.

    – Защо вярваш, че книгата ще пребъде?
    – Винаги ще има хора, които искат да вземат книга, да я докоснат, да усетят мириса й. Виждала съм да го правят – да вдишват миризмата на страниците. Личи си, когато някой няма търпение да се прибере вкъщи и да започне да чете. Това съм го наблюдавала и при възрастни, но и при деца. 

    – Купуват ли се често книги за подарък?
    – Да. Напоследък много се вземат и ваучери. Хората подаряват книга с презумпцията, че тя остава. Мисля, че на всяка книга й настъпва моментът – може да не се отвори веднага, но след време човек да я открие за себе си. Много след нас ще продължават да се четат книги.

    – А твоето отношение към книгите откога е? 
    – То идва от майка ми. Аз съм завършила икономически техникум в Търново, тя е завършила Художественото училище в Троян (сега НУПИ „Проф. Венко Колев“). Винаги е обичала книгите. Знаеш, едно време хубавите издания се продаваха „под рафта“. Тя успяваше да ги набавя. После работи за двама книжари – Богомил Събчев и Васил Колев. Подкрепяла съм я да направи нещо свое, даже съм настоявала – и за собствена фирма, и за наемане на по-голямо помещение. И досега името Венета Кузманова стои на вратата на книжарницата, но вече е делегирала всичко на мен. Бизнесът едва ли ще се поеме от дъщеря ми, която завършва стоматология, но любовта към книгите се е предала и на нея.

 Входът на книжарница „Светът на книгата“,

Троян, ул. „Васил Левски“ 39

    – Прави впечатление, че познаваш и книгите, и читателите. Как се ориентираш в читателския профил на човека?
    – Читателите сами ми позволяват да ги опозная. Говорим си, става непринудено, с някои се сближаваме и с времето знам коя новопоявила се книга на кого ще хареса. Ако човекът е непознат, ориентирам се по това пред кой книжен раздел застава. Все по-често идват хора, които казват конкретно какво търсят. Невинаги може да се намери това, за което посетителят е дошъл, но е важно как ще го посрещнеш. Това се отнася за навсякъде, много е важно обслужването. Да посрещнеш клиента с усмивка, той да си излезе с усмивка. Личните проблеми трябва да ги оставяме другаде. Усмивката зарежда и теб, и човека до теб. 

    – Как се ориентираш за съдържанието на това, което продаваш? Знам, че много четеш, но човек не може да изчете всичко. И как избираш с какво да заредиш рафтовете на книжарницата?
    – Книгата е по-специфична стока. Ориентирам се чрез четене и чрез споделяне. Например за фентъзи жанра се допитвам до читатели. Избирам стоката, защото си познавам клиентите. Има и утвърдени заглавия, без които не може. Няма как да прочета всичко, но поне лек ориентир за всяко четиво имам. Много важно е общуването с професионалистите от издателствата. Тук трябва да благодаря на един човек. Допреди 3-4 години майка ми контактуваше с издателите. Когато се наложи аз да отида за първи път, много ми помогна тогавашният ни шофьор Чавдар – знаеше всички места, познаваше хората, даде ми кураж. Получи се – когато контактуваш с интелигенти хора, нещата стават по-лесно.

    – Има ли хора, които влизат не за да купят, а за да си поговорите?
    – Да. Споделяли сме си с много хора различни неща. Може би и книгите предразполагат към разговор. Случва се да влязат и такива, които не те „отразяват“. Може би идват от места, където не са свикнали да общуват така. Троянци се познаваме, като семейство сме. Някои се отбиват да си кажем „здрасти“, да обсъдим книга. В днешно време сме се отдалечили един от друг и ни липсва това да сме заедно. Някои посетители са ми казвали, че обичат малки книжарници, защото там е спокойно и им обръщат специално внимание.

    – Какво е модерно да се чете сега? Кое се търси?
    – Много се радвам, че съвременните български автори се наложиха на пазара. „Глина“ на Виктория Бешлийска продължава да се чете, купува се поезията на Станка Пенчева, на Недялко Йорданов. В интервю отпреди 10 години майка ми казва, че много се търси Иван Хаджийски (виж „Венета Кузманова: Най-продавана е „Бит и душевност на нашия народ”, интервю във връзка с 10-годишнината на „Светът на книгата”, в бр. 1 на Т21 от 6 януари 2016 г. – бел. ред.). И досега е така – само днес съм продала две бройки на „Бит и душевност на нашия народ“. Разбира се, българската класика – Яворов, Дебелянов, Димитър Талев, Вазов, Йовков, Елин Пелин винаги се купуват.

    – Сигурно заради учебната програма?
    – Учебната програма повлиява, но има и чист читателски интерес. 

    – Жанрове?
    –Лятото се търсят повече трилъри и „плажни“ романи. Нормално е, и пазарът зарежда с това.

    – История търси ли се?
    – Да. И много конспирация.

    – Предразсъдък ли е, че жените четат повече?
    – Не може да се каже така, везните са се поизравнили. При тийнейджърите също. Момичетата търсят предимно романи, момчета – мотивираща литература. Има интерес към стоиците, четат Марк Аврелий например.

    – А детската литература как се търси? В днешно време е представена много богато и атрактивно. 
    – Децата са силно повлияни от екрана, анимацията налага вкуса. Тук ще спомена ролята на родителите. Има майки, които влизат в книжарницата още с детската количка, често купуват по нещо, за да свиква детето с книжката. И при по-големите деца забелязвам родителска грижа. Много е приятно да видиш баща, който поръчва за синовете си приключенска класика. Майките са много стриктни при осигуряване на препоръчаната от училище литература, особено за деца от начален курс. Там се купува всичко. Има много амбициозни майки, но то е разбираемо – отговорността им за възпитанието е най-голяма. По-големите ученици напоследък предпочитат христоматии.

    – Хората интересуват ли се от издателя, от преводача?
    – Има такива клиенти. Издателството поема отговорност за достоверността на четивото – това е особено важно при научно-популярната литература и заради изкуствения интелект. Издателството е една гаранция.

    – Най-силните месеци за продажба на книги кои са?
    – През юли и август се усеща, че в града има повече хора – идват си от чужбина, има почиващи. За Празника на сливата градът е пълен, това е благоприятно и за книжния пазар. Разбира се, по Коледа се правят много подаръци книги. Но е добре всеки месец да се поддържа ниво. И по време на ковид кризата не съм затваряла. Тогава бизнесът беше на ръба. Нямаше никакви хора по улицата. Все пак, от време на време влизаше някой.

    – Може ли да се каже, че хората са влизали, за да потърсят книга като утеха?
    – Да, книгата е бягство от реалността, което може да ти помогне в най-трудни ситуации. Повечето хора влизаха за това „лекарство“. Хубаво, че затварянето беше за кратко. Но и ковид ни повлия за това отчуждение, за което говорих. 

    – Преди време от едно издателство бяха довели при вас свой автор, Хелга Флатлан. Какви други интересни хора са идвали тук?
    – Идвали са доста артисти. Много приятно впечатление остави у мен Кръстьо Лафазанов, беше отдавна, дойде тогава със съпругата си – скромен човек, гледаше да не се набива на очи. Влизали са Георги Господинов, Георги Тошев, Добромир Банев – любим мой поет. Яд ме е, че не съм си правила снимки с такива хора – сега си казвам, че щеше да е хубаво да ги наредя на стената зад мен. Но може би трябва да започна.

„Светът на книгата“ отвътре 

    – Други планове и мечти за това място имаш ли?
    – Мечтая си за голяма книжарница, на два етажа, с кафене, защо не и с литературен клуб. Аз съм оптимист – направи ли се, ще идват хора.

    – Да си представим и това – вратата се отваря и влиза съвременен писател. Кой искаш да е?
    – Нека да е някой чуждестранен, защото среща с български писател ми се струва по-възможна. Да кажем, Крис Картър. Той е автор на трилъри, аз обичам да ги чета. Бил е криминален психолог и базира книгите си на своя опит. Много харесвам и романите на Мелиса да Коста, с удоволствие бих се срещнала с нея.

    – А какъв читател искаш да влезе ей сега?
    – Нека да е цяло семейство – детето, мама и тати, бабата и дядото. 

    – Какво ще им кажеш, както и на всички читатели?
    – Пожелавам на читателите да са здрави. Искам специално да благодаря на редовните клиенти, както и на всички, които влизат тук. Нека да намират през деня поводи за усмивка и нещо за четене.

Интервю на Нели Генкова-Маринова

Начало

 

Още по темата: 

• Венета Кузманова: Най-продавана е „Бит и душевност на нашия народ” (2016)

Tweet