За паметта ми беше думата... Поклон!

* Емил Ненковски: „Срещу него рисуван портрет на Гершуин... Просто раздаваше духовност, култура и, разбира се, музика навред... Там в мазето на троянското читалище. Години наред!“

Маестро Владимир Парушев, Троян, 60-те

Темели

16 ЯНУАРИ е рожденият ден на едно незабравимо, с отзвуци и до днес троянско културно дело – акордеонния оркестър на маестро Владимир Парушев (1923-1993). Големият музикант, пуснал корени от родната си морска Варна в малкия планински Троян и станал една от културните емблеми на града ни, създава троянския акордеонен оркестър точно преди 61 години, през 1960 г., в троянското читалище (НЧ „Наука - 1870 г.“).

Концерт на троянския акордеонен оркестър, Троян, 1968 г.

Рождения ден ни припомни троянският фотограф Васил Балевски – със серия снимки във фейсбук от концерт на акордеонния оркестър през 1968 г. (снимките са правени от баща му Стефан Балевски). След това, пак във фейсбук, се появи един забележителен текст в памет на маестро Парушев – на троянския музикант Емил Ненковски; препечатваме го със съгласието на автора и прибавяме нашата почит и поклон към Маестрото и неговото дело. Т21

 

Емил Ненковски

МИСЛЕХ да не коментирам нищо за Владимир Парушев. За него е казано много. Но макар че много по-умни хора от мен са писали за паметта, именно тя ме накара да споделя... Поклон за човека, дал толкова много за Троян и на поколения троянци. Не съм свирил на акордеон, нито съм бил негов ученик, но никога няма да забравя ваканциите от музикалното училище, когато се прибирах в Троян. Защото трябваше да се свири, и майка ми естествено ме заведе при него, там в мазето на троянското читалище.

ТОЙ беше там по 12 часа всеки ден, и в неделя, цигари „Арда“, пред него дете свири на тромпет, вдясно от него дете срича английски, вляво акордеон. Аз в мазето под сцената. Срещу него рисуван портрет на Гершуин... Просто раздаваше духовност, култура и, разбира се, музика навред... Там в мазето на троянското читалище. Години наред!

И АЗ си мислех – малко момче, под сцената, няма да ме чуе, ама ме чуваше. „Емилчо, фалшиво бе, мама му стара. Дай малко душа, на тоя концерт!“ Както той си остави душата за духовното, за музиката, за нас троянци, там отдолу в мазето на троянското читалище... Благодаря на колегите, че помним, та за паметта ми беше думата... Поклон!

14 януари 2021 г., Троян

Емил Ненковски
Архивни снимки: Васил Балевски/Стефан Балевски

***

Още мъничко за Маестрото 

Дирижира маестро Парушев

КОГАТО говорим за този троянски оркестър, както и за духовия ни оркестър, троянската оперета, троянския джаз и изобщо за музикалния живот на Троян от 50-те години на миналия век до днес, неизменно говорим и за маестро Владимир Парушев. В края на 2018 г. троянското читалище отбеляза 95-годишнината от рождението на големия музикант, напуснал ни през 1993 г. Той е варненец и идва в Троян заради жена – съпругата му Станка Таслакова. Във Варна работи като счетоводител, но вечер свири на пиано по баровете и музиката е важното нещо в живота му.

С ПРИСТИГАНЕТО си в Троян внася размах и новости в музикалния живот на малкия (ни) град. Две години след заселването си тук създава естраден оркестър към троянското читалище (1953 г.), а малко по-късно и джаз състав по американски образец – нещо направо революционно за онези години, просъществувал до 1958 г. През 1960 г. основава акордеонния оркестър, а в края на 70-те години – духовия оркестър, който ръководи цели две десетилетия; наследник на този оркестър днес е общинският младежки духов оркестър с мажоретки. Мотор е на оперетните представления на троянска сцена, подготвени изцяло с троянски сили. А специално внимание заслужа дългогодишната му педагогическа дейност – освен музика, преподава и английски език и стотици троянски деца са минали през школата му. През 2009 г. маестро Владимир Парушев посмъртно бе удостоен с най-високото троянско отличие „Почетен гражданин на Троян“.

Начало

Още по темата:

• Най-високите троянски отличия (2009 г.)
• Джаз през 50-те в Троян – културна или политическа революция? (2018 г.)
  
• Спомен за един културен факт и неговия създател (2019 г.)

Tweet