Джаз през 50-те в Троян – културна или политическа революция?

* В основата са музикантите от старата градска музика, които Владимир Парушев приобщава за своето авантюристично начинание * Джаз формацията съществува 5 години (до 1958 г.), репертоарът й включва Гершуин, Портър, Елингтън, Милър

Любомир Спасов

 Троянски личности

Този път в рубриката ни „Троянски личности“ даваме думата на един млад наш съгражданин – Любомир Спасов, студент в Юридическия факултет на Софийския университет. Разказът за явлението „джаз в Троян през 50-те“ е част от по-мащабния му текст „Революциите на малкия град“, търсещ троянските обяснения, на минали и днешни социални явления, опирайки се на Иван Хаджийски. Изследването („Революциите на малкия град“) е писано, когато авторът е ученик в Езиковата гимназия в Ловеч и печели втора награда на Националния исторически конкурс през 2014 г. В следващи броеве ще излязат и други фрагменти от това любопитно и приносно четиво.

Идеята за рубриката „Троянски личности“ е на директорката на Музея на занаятите Елеонора Авджиева (една вметка – сегашният ни автор Любомир Спасов е син на г-жа Авджиева – бел. ред.) и ще представяме основно музейни проучвания за наши земляци – известни, забравени, но при всички случаи оставили следа. Да не пропуснем – рубриката е посветена на 150-годишнината от обявяването на Троян за град, която отбелязваме през 2018-та. Т21

Джаз формацията на Владимир Парушев (вляво), Троян, 50-те

МУЗИКАЛНИЯТ живот в Троян от Освобождението до 1944 г. протича изцяло в обсега на самодейността. Професионални музикални състави няма. Това определя местните музиканти-любители като основна движеща сила в музикалното развитие на града. За музикалната формация, създадена от Владимир Парушев през 50-те години на 20. век в Троян, се оказа, че няма писано нищо. Личният архив на Маестрото се намира в Държавния архив в Ловеч и през 2012 г. беше публикуван. Но в разработката на авторката Пенка Чернева точно за това му начинание има оскъдна информация. Само снимките на троянския фотограф Пенчо Доков са съхранили визията на този състав, която е съвсем в американски стил.

РОДОНАЧАЛНИКЪТ на българския джаз е роденият в Харманли Асен Овчаров. Той създава в родния си град през 1942 г. първия джазов оркестър на Балканите. В него участват певицата Лея Иванова и цигуларят Сашо Сладура. През 1943 г. по инициатива на Овчаров в кабаре „Алказар” на бул. „Цар Освободител” 4  в София се основава първият български джаз клуб – „Джаз оркестрал клуб”. Сред учредителите са водещи музиканти, писатели и интелектуалци. Една година по-късно оркестърът на Овчаров се разцепва и Божидар Сакеларов създава другия легендарен бенд  – „Джаз на оптимистите”.

ВЕДНАГА СЛЕД войната (и победата на „здравите сили“ – бел. ред.) джазът в България е забранен. Хората, които се занимават с тази музика, са репресирани. Асен Овчаров е арестуван и въдворен в лагера в Белене, Леа Иванова е вкарана в лагера в Ножарово, а Сашо Сладура – в лагера в Ловеч, където е убит. 50-те години са белязани и от създаването на оркестър „Балкантон” на Димитър Ганев, „Джазът на младите”, „Веселите момчета” в Пловдив. Снимка в сайта „Изгубената България” ни показва „Джаз на оптимистите” с диригент Божидар (Дарко) Сакеларов в концерт за дружбата между България и тогавашната Германската демократична република (ГДР) в края на 50-те години.

В ТОЗИ НАЦИОНАЛЕН контекст търсим мястото и на провинциалното троянско джаз явление начело с Владимир Парушев. Маестро Парушев е роден във Варна, но съдбата го довежда в Троян през 1951 г., като съпруг на троянската красавица Станка Таслакова (това е неин втори брак). По професия икономист, но с огромна музикална култура, варненецът се превръща в ключова фигура в културния живот на градчето ни. Още докато живее и работи в морската столица, през деня Парушев е счетоводител, а вечерите – пианист по ресторантите. В края на 1953 г. създава в Троян естраден оркестър към читалището, а малко по-късно, по подобие на  описания софийски „Джаз на оптимистите”, и троянска джаз формация. По сведения на музикалния педагог Атанаска Ненковска в нейната основа стоят музикантите от старата градска музика, които Парушев приобщава за своето авантюристично начинание.

Джаз на троянска сцена през 50-те – невероятно, но факт

ДЖАЗ ФОРМАЦИЯТА в Троян съществува до 1958 г. (5 години), като има запомнящи се концерти, например този от януари 1955 г. Репертоарът й включва Гершуин, Портър, Елингтън, Милър. Както свидетелства г-жа Ненковска, Маестрото получавал нотиран джаз от свои приятели моряци от Варна, които му носели „упадъчната” музика от пътуванията си по света.

ПО ТОВА ВРЕМЕ първи секретар на Околийския съвет на БКП в Троян е Стефан Балевски. Същият е известен със своята партийна праволинейност, но и с почит към музикалната култура. Изглежда нестандартната личност на Парушев му допадала напук на партийните догми. Както свидетелства Васил Балевски, синът на партийния функционер, между баща му и Парушев наистина е имало специално човешко общуване. Маестрото е безпартиен и по всякакъв начин иска да остане такъв, но дали заради смъртта на диктатора Сталин (1953 г.) и известното „размразяване“ в соцлагера, дали заради личното приятелство на Парушев с партийния началник, джазовото звучене в Троян станало възможно. След Априлския пленум на БКП през 1956 г. Стефан Балевски ще бъде свален от високия общински партиен пост като неблагонадежден, като вероятно за случилото се помага и покровителството му към джазовия състав

***

В ЗАКЛЮЧЕНИЕ стигнахме до няколко извода за причините, направили възможно да се случи тази троянска политическа и културна революция през 50-те. Една от причините е силната оркестрова традиция, която има в града ни още от началото на века. Тази теза е добре развита от Илия Готовски в изследването му „Музикалното минало на Троян от Освобождението до 1944 г.”. Първото музикално дружество „Лира” е създадено още в 1900 г. През 1906 г. в Троян е открит курс за обучение по цигулка, а през 1908 г. в града като учител идва бъдещият композитор Борис Тричков. През 1919 г. на троянска сцена е представена оперетата „Малката кибритопродавачка”.

ЗА ИЗГРАЖДАНЕТО на художествения вкус на троянци много допринасят установилите се в Троян белоемигранти от Русия – Роман Бучковски, Александър Сазонов, Евгений Долженко, Николай Аксаков и завършилата Петроградската консерватория г-жа Шмелевска. Техните изяви в църковния хор и в читалищния любителски оркестър се отразяват благоприятно на художественото ниво на формациите. Руснаците приучават и местната публика към една по-голяма взискателност.

Маестро Владимир Парушев

ПРЕЗ 1924/1925 Г. младият пианист Петко Дудевски успява да създаде постоянно действащ оркестър към читалището. Оркестърът редовно участва в литературно-музикалните утра и вечеринки на читалището, а през летните месеци изнася музикални градински увеселения. През 1926 г. е закупен апарат за прожектиране на „неми филми”. По време на прожекцията оркестърът изпълнявал подходяща музика. Развитието на музикалните сили създава предпоставки през същата година да се създаде второ Музикално дружество „Гусла”. През 30-те години бурно и зряло развитие в града има оперетната самодейност. За по-високото художествено равнище на оперетните постановки на местните състави допринася летуващият в Троян артист от Русенския народен театър Петър Белогушев.

ТЕЗИ ТРАДИЦИИ и възпитаваният десетилетия музикален вкус на троянската публика били факторите, които благоприятстват създаването на джаз състава на Владимир Парушев през 50-те.

Любомир Спасов, из „Революциите на малкия град“
Заб. Архивните снимки са дело на известния троянски фотограф Пенчо Доков

Начало

 Още в рубриката:

• Ангел Балевски: "Декларирам, че нямам никакви права върху тоя патент"
• Д-р Георги Стоев-Шварц – 110 години от рождението 
• Троянци за Троян 
• 90 години от обира на Земеделската банка в Троян

Tweet