90 години от обира на Земеделската банка в Троян

* „Хемус“: „Граждани и полиция веднага тръгнаха по следите им и след продължителна престрелка убиха двама от разбойниците. Третият избяга. Един от убитите е Васил Героя“ * Бандит или герой?
Троянски личности
Сградата на Земеделската банка в Троян, обрана през 1928 г. от Героя и двамата му съучастници
Поредният епизод от рубриката ни „Троянски личности“ разказва за една спорна и тълкувана по различен начин личност – Васил Героя, чийто паметник на Турлата над Троян се знае от всички ни. Бандит или герой? Музейният материал не дава отговор, но сочи интересни факти.

Идеята за рубриката „Троянски личности“ е на директорката на Музея на занаятите Елеонора Авджиева и ще представяме основно музейни проучвания за наши земляци – известни, забравени, но при всички случаи оставили следа. Да не пропуснем – рубриката е посветена на 150-годишнината от обявяването на Троян за град, която отбелязваме през 2018-та. Т21 

Васил Попов-Героя
„НА 5 АПРИЛ (1928 Г.) трима разбойници нападнаха Земеделската банка* и задигнаха от касата 118 000 лв. Граждани и полиция веднага тръгнаха по следите им и след продължителна престрелка убиха двама от разбойниците. Третият избяга. Един от убитите е Васил Героя. Ограбените пари се намериха у Героя. От всички се признава, че разбойниците бяха убити благодарение на енергичното участие и съдействие на гражданите.” За случилото се ни информира троянският вестник „Хемус”, издаван от Димитър Гимиджийски (бр. 32, стр.1, 1928 г.). Главните извършители на обира са Васил Попов-Героя, Михаил Костов-Буната от Кюстендил и вероятно Тинко Симов от с. Българене, Ловешко. И тримата са активни поддръжници на анархистичното движение, особено силно през 20-те години на 20. век.

ЩЕ ПРИПОМНИМ накратко биографията на главния извършител Васил Попов-Героя. Роден е на 4 август 1899 г. в с. Микре, Ловешко. Син е на офицера от кавалерията Стоян Попов, който през Сръбско-българската война през 1885 г. е награден с орден за храброст; след демобилизацията става учител в родното си село, а в началните години на новия век семейството се преселва в Ловеч, където купува имот и две къщи на тогавашната ул. „Тракийска”. В Ловешката гимназия Васил е отличник. Прякора си Героя получава от учителя по математика Трайко Илиев за решената от него изключително трудна задача – нещо, което не успява да направи никой от съучениците му. Героя често обичал да повтаря: „В този свят признавам само две неща – революцията и математиката”.

ВРЕМЕТО СЛЕД края на Първата световна война до преврата на 9 юни 1923 г. е най-силният период на анархизма в България. Нуждата от координация на множеството групи довежда до основаваното през юни 1919 г. на Федерацията на анархистите-комунисти в България (ФАКБ). Около и след преврата анархистите влизат в пряка борба с властта, като са преследвани наравно с комунистите.

НА 30 ЮНИ 1923 Г. Васил Попов и Петър Букурещлиев, за да не бъдат арестувани след събрание в с. Катунец, Угърчинско, минават в нелегалност. Властта и приближеният до нея ловешки вестник „Стремление” веднага ги определят като „разбойници”. Ще припомним, че през 1922 г. правителството на Александър Стамболийски приема Закон за изтребление на разбойниците и според чл. 1 от него „за  разбойник се счита онзи, който по навик или занаят сам или с други лица извършва грабеж, насилие или убийство с цел за ограбване”. През 1924 г. Васил Героя и Вълко Шанков взривяват оръжеен склад в Плевен. На 12 юли същата година двамата убиват полицейския пристав Сербезов, от когото е пропищял Плевен (след тази акция Героя е обявен е за враг №1 на Царщината и за главата му е обещана награда от 250 хиляди тогавашни лева – бел. ред.); а през м. септември цяла една нощ водят бой с войска и полиция в ловешкия квартал „Декисана“, където Шанков загива. Героя участва и в убийството на околийския началник на Ловеч Тифчев през 1925 г., в нападението и обира на троянската поща по шосето Ловеч - Троян през м. юни 1926 г., в убийството на полицейския пристав при Ловешкото околийско управление Петко Пешов, в убийството на секретар бирника на с. Голяма Брестница и в още ред подобни деяния.

Паметникът на Героя и Буната в местността Турлата
ПРЕЗ ЯНУАРИ 1925 Г. Васил Героя се среща в София със секретаря на ЦК на БКП Яко Доросиев. Той е един от организаторите на Копривщенската чета, която по-късно се обединява с четата на Йордан Кискинов, действаща в Средна гора. На 14 април 1925 г. Героя е в групата, която в Арабаконак напада колата на цар Борис III. Само фактът, че не успяват да го познаят, спасява Негово Величество от гибел. На 15 или 16 април 1925 г. през нощта групата пристига в мах. Попишка до Троян при своите ятаци Васил Кърпелски и братята Минко и Христо Цонковски. Оттам отиват в дома на Найден Колчевски в мах. Лъгът в града. Той им разказва за извършеното нападение в Арабаканок и им показва вестник, който отразява събитието. Едва тогава групата разбира какво е извършила и че в нападнатия автомобил е бил царят.

ПО СЪЩОТО ВРЕМЕ Георги Попов от Троян полага основите на Първа старопланинска чета. В началото на м. юли 1925 г. Героя довежда 23-ма средногорци от четите на Кискинов и Тумангелов, които се присъединяват към троянската чета на Попов. Така в нашия район се създава сериозно партизанско формирование, което води серия от боеве с армията и полицията. То организира и нападението над с. Голяма Желязна на 13 юли 1925 г. На 18 август 1925 г. ЦК на БКП сваля въоръжения курс и нарежда четите да прекратят дейността си. Георги Попов заминава за СССР, където е осъден на лагер и прекарва 27 години в сибирските гулаци.

ВАСИЛ ГЕРОЯ и Никола Кацаров отказват да изпълнят решението на комунистическата партията. В края на 1925 г. терорът (на държавата) в Троянско се засилва до краен предел. Взвод от жандармерия, начело с пристава Сандански и рота редовна войска, окупират района и извършват масови убийства и палежи в селата Борима, Старо село и Голяма Желязна. След разпускането на Първа старопланинска чета и емигрирането на четниците Васил Героя остава в нелегалност в с. Борима.

ПРЕЗ 1926 Г. се създава анархистичната Втора (старопланинска) чета и той взима участие в нея като ръководител заедно с Тинко Симов. След избиване на много ятаци през същата година Васил емигрира в чужбина заедно с други четници. След завръщането си отсяда у оцелели ятаци в с. Бели Осъм. Христо Бошняков от същото село (Бели Осъм), който често е укривал Героя, си спомня: „С него се срещнах за пръв път през 1926 г. Говореше за търсене на квартири, оръжие, дрехи, обуща. Много се интересуваше по вътрешното и международно положение. Аз каквото знаех го информирах. Каквото имах възможност, му набавях. Търсех нови квартири, оръжие и един автоматичен пистолет. През зимата нямаха квартира и се наложи да ги приема в къщи. Васил Попов-Героя, Тодор Сервански и Михаил Костов 2-3 месеца прекараха вкъщи в една стая с отделен изход. Можеха всяко време да влизат и излизат. Често идваха при нас, където живеехме със семейството и беседвахме по различни въпроси. През тоя период им носех вестници, списания и книги за четене. Поискаха ми да ги снабдя със селски дрехи. Понякога идваше и Тинко Симов. Васил Героя правеше впечатление на силно паметен и умен човек. Познаваше живота от близо. Не бързаше. Разсъдлив.”

***

ЗА ПРОТИВОРЕЧИВОТО отношение към Васил Попов-Героя свидетелстват много факти. През пролетта на 2004 г. при разрушаване на постройката между малката музейна сграда (Конака) и сградата на банката в Троян са открити две сандъчета с човешки кости. Върху едното от тях, обковано с избеляла вече хартия, има следи от червена боя. Върху хартията е изписано името Васил Попов. Дали това са тленните му останки само можем да предполагаме. Но ако това е така, изглежда градското партийно (на БКП) ръководство се е разграничило от анархиста. И когато започва да прави паметника на антифашистите в центъра на града през 50-те години на 20. век, костите на Героя не са положени в основите на паметника, където са погребани останките на партизаните, загинали на Урсел, Трифонова усойна и Мурлат. Костите на Героя престояват в сандъчето на тавана на музейната канцелария цели 48 години.

Афишът за откриването и момент от откриването на паметника в местността Турлата, 5 април 1962
ПРЕЗ 1957 Г. Георги Попов (изненадващо завърнал се жив от Гулаг и СССР – бел. ред.) е освободен и реабилитиран. Една от първите му задачи е с лични средства да издигне на Чуклата (Малката Турла) паметник на Героя и Буната. В афиша за тържественото откриване на паметника (5 април 1962 г.) Героя вече е квалифициран като борец срещу фашизма и капитализма. За такъв е определян в публикациите до 1989 г., а по повод 60-годишнината от гибелта му (1988 г.) в родното му село Микре се организира възпоменателно тържество и на фасадата на кметството, където се е намирала бащината му къща, е открита паметна плоча. В публикуваните материали след 1989 г. Героя е наричан престъпник, садист, злодей, а хората, с които се движил, са определяни като разбойническа шайка. Оценките за неговите действия са противоречиви, а дискусията дали е герой или престъпник не спира. Васил Попов-Героя е сред героите в нашумелия роман на Милен Русков „Чамкория” (2017 г.)

Музей на занаятите - Троян

* Бел. ред. Земеделската банка в Троян се е намирала на лично място на градския площад, където по-късно се построява сградата на троянския клон на БНБ, а днес се помещава офисът на „УниКредит Булбанк“.

5 коментара:

Marian Radev каза...

Статията е доста щадяща към личността на Васил Героя. Той е бил заедно с Дочо Узунов,прочут с жестокостта си. Имаше и някаква история с м.Попишка,където избива свои ятаци,без да имат вина. Доколкото знам се самоубива,след като е ранен и обкръжен от полицаите. Властта предприема жестоки мерки за ликвидирането на Васил Героя и е командирован синът на Райна Княгина Иван Дипчев,който избива повече от 30 човека от нашия край.

Анонимен каза...

Абе щом комунистите не са искали да го заровят при техните си,прави сметка що за сган е бил!

Анонимен каза...

Тоя амсалак,не е ли роден 1879г. Не че му дреме на някой,просто за точност?

Анонимен каза...

Георги Христов Попов, невероятния лидер на Троянската анархистка чета, създадена след кървавия атентат в църквата "Света Неделя". В четата пребивават временно Васил Попов - Героя и Нешо Тумангелов. Васил Икономов и Георги Шейтанов са между близките му приятели. Емигрира в СССР. След 25 години в ГУЛАГ, Георги Попов се завръща повече анархист от всякога, въпреки комунистическите писания. Пише гневно и разгромно писмо до Георги Башикаров, участник за малко в четническото движение, и автор на книга за четите в Средногорието, пълна с лъжи и гнусни обвинения срещу анархистите.

Анонимен каза...

Знаете ли..много ще ми е интересно обществото как ще реагира ако някой нарами пушка и реши че положението в България е нетърпимо,и трябва нещата да се извоюват със сила и кръв..взема 3..4 души и айде в балкана,за властта то е ясно,той е престъпник,убиец, и тн.Как смятате,след време когато неминуемо ще падне прострелян.. поети оди ще пишат в несвест и певци песни ще пеят за него и ще олицетворява свободата и смъртта..или ще тъне във забрава..ако коментарите Ви са за герой и възхвала...от утре тръгвам да си търся пушка кремъклийка..белким слъд години мъ пишат нейди чи съм гръмнал и съм ранил 2ма..3ма изедници...заслужава си,отколкото да умръ кът уфцъ без история!

Публикуване на коментар

Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |