От поручик до генерал

* Военно издателство възкреси спомените на създателя на военната ни авиация генерал Васил Бойдев, записани през 60-те години в Троян от съгражданина ни Венелин Димитров

Наскоро Военното издателство (София) издаде книгата „От поручик до генерал” - спомени на прочутия царски генерал Васил Бойдев, участник в четири войни, създател на българската военна авиация, доверено лице на цар Борис III при сложните преговори с Третия Райх, високо ерудиран и културен човек. Любопитното е, че спомените на генерала са записани в Троян – където е заселен принудително от „народната власт”. Записва ги троянецът Венелин Димитров - приятел и почитател на ген. Бойдев, през 60-те години, когато е немислимо да видят бял свят; на г-н Димитров е и заслугата записките да се съхранят и да намерят днес своя издател. По-долу – историкът Пламен Димитров представя „От поручик до генерал” и автора ген. Васил Бойдев. Т21

ОФИЦЕРСТВОТО винаги е било неизменна и важна част от обществения елит на Третото българско царство. Високият професионализъм, чувството за дълг и офицерска чест, както и чинопочитанието характеризират кастата на професионалните военни от този период. Тези достойнства на българския офицер личат на почти всяка страница в спомените на генерал Васил Бойдев, които бяха публикувани наскоро от Военно издателство под заглавието „От поручик до генерал”.

МАКАР ЧЕ МАЛЦИНА професионални историци знаеха за съществуването на този ръкопис, той до известна степен е една дългоочаквана книга, защото Васил Бойдев е сред най-ключовите фигури във военната и политическа история на България през 30-те и началото на 40-те години на миналия век. Спомените на генерала хвърлят нова светлина върху редица съдбоносни за страната ни събития като Деветнадесетомайския военен преврат, повторното изграждане на забранената с Ньойския договор българска авиация, сложните дипломатически маневри, предхождащи влизането на България в Тристранния пакт, и не на последно място – българското военно и административно присъствие във Вардарска Македония в периода 1941-1944 г.

СПОМЕНИТЕ представляват интерес най-вече заради едромащабната личност на генерал Бойдев. Офицер с дългогодишна кариера, той служи в Българската армия в четири войни – Балканската, Междусъюзническата, Първата световна и Втората световна. Участва в превземането на Одринската крепост през март 1913 г., където е ранен. През 30-те и началото на 40-те години Васил Бойдев заема високи командни длъжности в армията. Бил е началник на Военното училище, след което през 1936 г. му е възложено да създаде почти от нулата военновъздушните войски на България. В качеството си на командир на Въздушните войски Васил Бойдев участва в редица военно-политически мисии в чужбина.

В ГЕРМАНИЯ се среща многократно с Херман Гьоринг, а през есента на 1939 г. е изпратен от цар Борис III в Москва с мисия да иска доставка на съветски оръжия за българската армия. Това е един много слабо известен епизод от новата българска история, който се случва във времето, когато хитлеристка Германия и Съветския съюз практически са съюзници чрез сключения между тях пакт Молотов-Рибентроп. През 1941 г. Васил Бойдев води преговорите при сключване на споразумение и протокол за навлизане на немските войски в България. От 1941 г. до май 1944 г. генерал Бойдев е командир на разположената във Вардарска Македония Пета армия след което се уволнява от войската по собствено желание.

СПОМЕНИТЕ НА ВАСИЛ БОЙДЕВ са автентично свидетелство за духа и атмосферата в Българската армия през първата половина на ХХ век, както и за сложните политически борби, в които е въвличано офицерството в този период. Като доверено лице на цар Борис III ген. Бойдев дава информация от първа ръка за важни политически решения на монарха и за тяхната мотивация. Особено ценни за историческата наука са някои сведения на генерала за военно-политическите отношения на България с Германия и Съветския съюз в началото на Втората световна война.

КНИГАТА „От поручик до генерал” е написана живо и увлекателно и ще представлява голям интерес не само за професионалните историци. Повествованието започва с атмосферата на офицерското семейство, в което израства Васил Бойдев, и не подминава някои наглед по-второстепенни сюжети като бита на българския военнослужещ и интересните места, които авторът посещава при мисиите си в чужбина. Десетилетия след края на военната си служба генералът си спомня не само за кавалерията, авиацията и голямата политика, но и за концертите и театралните постановки, които е посещавал, за книгите, които е прочел, за баловете, на които е танцувал, както и за културния живот в гарнизоните, в които е служил.

СПОМЕНИТЕ на ген. Бойдев са записани от троянския адвокат Венелин Димитров още през 60-те години на миналия век. Ясно е обаче, че по онова време четиво с подобно съдържание не може да бъде публикувано. Това показали и сондажите на Венелин Димитров сред някои местни журналисти. Въпреки това той не се обезсърчава и дочаква мига, когато съдбата го свързва с Военно издателство – несъмнено най-подходящия издател за мемоарите на един достоен български генерал. Финансово рамо на книгата даде Булбанк, чиито ръководители се убедиха в качествата както на предлаганото четиво, така и на издателя.

НАКРАЯ трябва да припомним, че с течение на времето споменът за едно събитие неизбежно обраства с наслоенията от многократното му извикване в паметта. Някои подробности се изтриват селективно от съзнанието, други са запомнят неточно. Затова при публикуването на мемоари на историческа личност научната редакция е особено важна. В случая с книгата на Васил Бойдев споменаваните факти и личности са прецизирани под вещата редакция на доцент д-р Румен Николов от Военна академия. Това улеснява читателя, защото го въвежда в контекста на разказваните събития.

Пламен Димитров, доктор по история

18 коментара:

Анонимен каза...

Извънредно интересна книга!А къде може да се намери и колко струва?

Анонимен каза...

И как реши колко е интересна като и страница не си прочел от нея?

Иванко каза...

Цяло чудо е, че комунистическите престъпници не унищожават този достоен българин. Има една неточност - той не се уволнява по собствено желание през май 1941 като командващ 5та армия в Македония. Германците настояват за неговото уволнение защото не вярвал в победата на Третия райх. /Вж Академик Георги Марков/ Адвокат Венелин Димитров е личен приятел на Ген Бойдев; Хвала!

Анонимен каза...

Книгата е интересна с това,че отразява живота на извънредно интересна личност,на един висш офицер от българската армия,водил я в 4/четири/ войни и имал шанса да остане жив!!!Дори и след преврата на 9-ти септември той остава в България,което за мен значи много.Доколкото знам,накрая комунистите му "разрешават" да се завърне в София след като дълго време е ковач на щайги в Ново село/Априлци/,но той остава в Троян.Пак казвам,че книгата е извънредно интересна и ще я прочета и притежавам непременно,за сведение на 2-ри,който вероятно страда от лошо храносмилане и констипация!Няма страшно - две-три свещички и.....готово.

2-ри каза...

4-ти,предполагам опита ти говори? Само не прекалявай със свещичките,че като гледам в кви количества ги ползваш страх ме хваща.Да не се оВакаш,не за друго.Че току виж в момент на зор,ти попаднало споменатото книжле,язък ще е за спомените на генерала ...

Анонимен каза...

5-ти изключително интелигентно изказване на фона на статията за достойния човек.

Анонимен каза...

4-ти,оставаше обяснението да бъде:"книгата е интересна с това,че отразява живота на извънредно скучна личност ... ",хаха,кикимора такава.

Анонимен каза...

Книгата все още я няма по селските книжарници в Троян(не са виновни собствениците,а простаците ,като2=5).Ще се появи най-вероятно в края на месеца.Днес вече я потърсих и така ми отговориха.Някой хора в града все още си спомнят генерала и съпругата му.

оня с коня каза...

"Селските книжарници" в Троян не са толкова добре снабдени,ами поръчай си я от интернет бе абдал,или са ти изкарали на кАмпютъра само бърз достъп до сайта на местния вестник,за да можеш да си сипеш интелектуалната диария в него?
Абе ти да не си номер 4-ти със свещичките? Ам намали ги малко оти не само симерингата са ти оЛабили.

Анонимен каза...

Защо не се скриете всички с безкрайните си простотии / с малки изключения от едно до 9/.Такива като вас искат да изхвърлят Ботев и Левски от историята."НОВАТОРИ-ДЕМОКРАТИ"...Познавах лично Бойдев и ви уверявам, че той изобщо не би се радвал на пресиленото ваше възхищения защото генералът ценеше умните, а ненавиждаше простотията.

Анонимен каза...

Пиши грамотно,такива като теб затриват българския език.

Анонимен каза...

Бях хлапе,когато Бойдев или съпругата му минаваха покраи Вила Вана пеша разбира се. Живееха някъде по-нагоре. Тогава бях само на 8-9 години,но си помням как ходеха изправени и някък се излъчваше достоинство и от двамата. Личеше си,че тези хора не принадлежат към общата маса наоколо. Попитах баща си кой са тези
хора и защо почти никои не ги спира и не разговаря с тях? Как успя да ми набие уважение
в главата и към двамата с отговора си не знам?
Разбрах,че са от "враговете на народа" и че по тази причина хората ги избягват казано по-иначе се страхуват да говорят с тях. От тогава до като бяха живи не спирах да ги поздравявам щом ги видя. Г-жа Бойдева преподаваше чужди езици в къщи ако не се лъжа. За генерала също знаех,че говори на няколко езика. Тези спомени нахлуват в
главата ми като разбирам за книгата н В.Димитров
Непременно ще я закупя.

Rumen Rusanov каза...

Имах удоволствието и честта да познавам лично г-н Бойдев и г-жа Бойдева,които бяха чести гости в дома ни.Общуването с тях беше незабравимо.....възпитание,култура,ерудиция....сега не познавам такива хора.Поклон пред паметта им.
Всеки трябва да има тази книга.

Анонимен каза...

Танти Йоли и Шипков/семейство също изселени в Троян/бяха еталон на възпитание и интелигетност.От тях човек можеше само добри и хубави неща да научи.Благодаря на Танти/леля/Иоли, че ме научи да пиша и чета на немски преди да отида в първи клас.Бяхме група невръстни деца започнали от 5-годишни да пеем немски песни, да пишем и четем.След 45 години ми се наложи да ползвам този език.Учудването ми бе голямо, че нищо не е забравено.Голяма школа за знания бяха, а толкова скромни и добри хора.Каскетаджийте имаха респект от тях, но властта им даваше голямото самочувствие, макар и прости, невиждащи по далече от козирката на каскетите си.Бойдеви имаха внук във Франция, който през 1969 г. дойде в Троян и стоя един месец.По-късно научихме ,че е загинал.Дали имат живи други наследници.Говореше се,че госпожата ходила на фризьор в Париж със самолет, ами сегашните госпожи и господа нали обикалят света с държавна пара.Разлика няма.Има, но тя се изразява в съвсем други неща, които днешните управници не са притежавали и няма да притежават, защото са богати църволанковци.Запомнете: ОТ ЦЪРВУЛ ОБУВКА НЕ СТАВА

Анонимен каза...

От цървула става ботуш когато е на власт.
Актуален пример - Бойко Борисов.

Анонимен каза...

Може да е ботуш,но гумен си остава - тъп и...

Анонимен каза...

Не си говорете лупости, а си поръчайте книгата по интернет! На пръв поглед звучи суховато и не така, както съм свикнал. В същото време с всяка страница става все по-увлекателно... След, като съм чел повечето подобни книги на руските генерали... Разбирате тези книги кой ги е писал и кой е разрешил да се печатат... Страхотна е книгата и това, което Бойдев е преживял, особено преди и по време на втората война.
Четете и не дрънкайте глупости и дайте после да си разказваме...

Анонимен каза...

Поклон пред героите на България!
За ценителите на историята: http://ivanpeykovski.blogspot.com/p/1994-1995_19.html
Коментарите са в рамките на три дни,тъжно.
Историята е на всички Българи и трябва да е популярна.

Публикуване на коментар

Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |