Джаз през 50-те в Троян – културна или политическа революция?

* В основата са музикантите от старата градска музика, които Владимир Парушев приобщава за своето авантюристично начинание * Джаз формацията съществува 5 години (до 1958 г.), репертоарът й включва Гершуин, Портър, Елингтън, Милър

Любомир Спасов
 Троянски личности

Този път в рубриката ни „Троянски личности“ даваме думата на един млад наш съгражданин – Любомир Спасов, студент в Юридическия факултет на Софийския университет. Разказът за явлението „джаз в Троян през 50-те“ е част от по-мащабния му текст „Революциите на малкия град“, търсещ троянските обяснения, на минали и днешни социални явления, опирайки се на Иван Хаджийски. Изследването („Революциите на малкия град“) е писано, когато авторът е ученик в Езиковата гимназия в Ловеч и печели втора награда на Националния исторически конкурс през 2014 г. В следващи броеве ще излязат и други фрагменти от това любопитно и приносно четиво.

Идеята за рубриката „Троянски личности“ е на директорката на Музея на занаятите Елеонора Авджиева (една вметка – сегашният ни автор Любомир Спасов е син на г-жа Авджиева – бел. ред.) и ще представяме основно музейни проучвания за наши земляци – известни, забравени, но при всички случаи оставили следа. Да не пропуснем – рубриката е посветена на 150-годишнината от обявяването на Троян за град, която отбелязваме през 2018-та. Т21


Джаз формацията на Владимир Парушев (вляво), Троян, 50-те
МУЗИКАЛНИЯТ живот в Троян от Освобождението до 1944 г. протича изцяло в обсега на самодейността. Професионални музикални състави няма. Това определя местните музиканти-любители като основна движеща сила в музикалното развитие на града. За музикалната формация, създадена от Владимир Парушев през 50-те години на 20. век в Троян, се оказа, че няма писано нищо. Личният архив на Маестрото се намира в Държавния архив в Ловеч и през 2012 г. беше публикуван. Но в разработката на авторката Пенка Чернева точно за това му начинание има оскъдна информация. Само снимките на троянския фотограф Пенчо Доков са съхранили визията на този състав, която е съвсем в американски стил.

РОДОНАЧАЛНИКЪТ на българския джаз е роденият в Харманли Асен Овчаров. Той създава в родния си град през 1942 г. първия джазов оркестър на Балканите. В него участват певицата Лея Иванова и цигуларят Сашо Сладура. През 1943 г. по инициатива на Овчаров в кабаре „Алказар” на бул. „Цар Освободител” 4  в София се основава първият български джаз клуб – „Джаз оркестрал клуб”. Сред учредителите са водещи музиканти, писатели и интелектуалци. Една година по-късно оркестърът на Овчаров се разцепва и Божидар Сакеларов създава другия легендарен бенд  – „Джаз на оптимистите”.

ВЕДНАГА СЛЕД войната (и победата на „здравите сили“ – бел. ред.) джазът в България е забранен. Хората, които се занимават с тази музика, са репресирани. Асен Овчаров е арестуван и въдворен в лагера в Белене, Леа Иванова е вкарана в лагера в Ножарово, а Сашо Сладура – в лагера в Ловеч, където е убит. 50-те години са белязани и от създаването на оркестър „Балкантон” на Димитър Ганев, „Джазът на младите”, „Веселите момчета” в Пловдив. Снимка в сайта „Изгубената България” ни показва „Джаз на оптимистите” с диригент Божидар (Дарко) Сакеларов в концерт за дружбата между България и тогавашната Германската демократична република (ГДР) в края на 50-те години.

В ТОЗИ НАЦИОНАЛЕН контекст търсим мястото и на провинциалното троянско джаз явление начело с Владимир Парушев. Маестро Парушев е роден във Варна, но съдбата го довежда в Троян през 1951 г., като съпруг на троянската красавица Станка Таслакова (това е неин втори брак). По професия икономист, но с огромна музикална култура, варненецът се превръща в ключова фигура в културния живот на градчето ни. Още докато живее и работи в морската столица, през деня Парушев е счетоводител, а вечерите – пианист по ресторантите. В края на 1953 г. създава в Троян естраден оркестър към читалището, а малко по-късно, по подобие на  описания софийски „Джаз на оптимистите”, и троянска джаз формация. По сведения на музикалния педагог Атанаска Ненковска в нейната основа стоят музикантите от старата градска музика, които Парушев приобщава за своето авантюристично начинание.

Джаз на троянска сцена през 50-те – невероятно, но факт
ДЖАЗ ФОРМАЦИЯТА в Троян съществува до 1958 г. (5 години), като има запомнящи се концерти, например този от януари 1955 г. Репертоарът й включва Гершуин, Портър, Елингтън, Милър. Както свидетелства г-жа Ненковска, Маестрото получавал нотиран джаз от свои приятели моряци от Варна, които му носели „упадъчната” музика от пътуванията си по света.

ПО ТОВА ВРЕМЕ първи секретар на Околийския съвет на БКП в Троян е Стефан Балевски. Същият е известен със своята партийна праволинейност, но и с почит към музикалната култура. Изглежда нестандартната личност на Парушев му допадала напук на партийните догми. Както свидетелства Васил Балевски, синът на партийния функционер, между баща му и Парушев наистина е имало специално човешко общуване. Маестрото е безпартиен и по всякакъв начин иска да остане такъв, но дали заради смъртта на диктатора Сталин (1953 г.) и известното „размразяване“ в соцлагера, дали заради личното приятелство на Парушев с партийния началник, джазовото звучене в Троян станало възможно. След Априлския пленум на БКП през 1956 г. Стефан Балевски ще бъде свален от високия общински партиен пост като неблагонадежден, като вероятно за случилото се помага и покровителството му към джазовия състав

***

В ЗАКЛЮЧЕНИЕ стигнахме до няколко извода за причините, направили възможно да се случи тази троянска политическа и културна революция през 50-те. Една от причините е силната оркестрова традиция, която има в града ни още от началото на века. Тази теза е добре развита от Илия Готовски в изследването му „Музикалното минало на Троян от Освобождението до 1944 г.”. Първото музикално дружество „Лира” е създадено още в 1900 г. През 1906 г. в Троян е открит курс за обучение по цигулка, а през 1908 г. в града като учител идва бъдещият композитор Борис Тричков. През 1919 г. на троянска сцена е представена оперетата „Малката кибритопродавачка”.

ЗА ИЗГРАЖДАНЕТО на художествения вкус на троянци много допринасят установилите се в Троян белоемигранти от Русия – Роман Бучковски, Александър Сазонов, Евгений Долженко, Николай Аксаков и завършилата Петроградската консерватория г-жа Шмелевска. Техните изяви в църковния хор и в читалищния любителски оркестър се отразяват благоприятно на художественото ниво на формациите. Руснаците приучават и местната публика към една по-голяма взискателност.

Маестро Владимир Парушев
ПРЕЗ 1924/1925 Г. младият пианист Петко Дудевски успява да създаде постоянно действащ оркестър към читалището. Оркестърът редовно участва в литературно-музикалните утра и вечеринки на читалището, а през летните месеци изнася музикални градински увеселения. През 1926 г. е закупен апарат за прожектиране на „неми филми”. По време на прожекцията оркестърът изпълнявал подходяща музика. Развитието на музикалните сили създава предпоставки през същата година да се създаде второ Музикално дружество „Гусла”. През 30-те години бурно и зряло развитие в града има оперетната самодейност. За по-високото художествено равнище на оперетните постановки на местните състави допринася летуващият в Троян артист от Русенския народен театър Петър Белогушев.

ТЕЗИ ТРАДИЦИИ и възпитаваният десетилетия музикален вкус на троянската публика били факторите, които благоприятстват създаването на джаз състава на Владимир Парушев през 50-те.

Любомир Спасов, из „Революциите на малкия град“
Заб. Архивните снимки са дело на известния троянски фотограф Пенчо Доков


 Още в рубриката:

13 коментара:

Анонимен каза...

Така и не разбрах за коя ЛИЧНОСТ е написаното. Сред споменатите не само няма троянец, но и нямат никаква връзка с града ни - Асен Овчаров, Сашо Сладура, Димитър Ганев, неколцина руски белоемигранти с музикални интереси. Споменат е ни в клин ни в ръкав дори първият секретар на БКП Стефан Балевски. Тръгва се от основата - музиканти от "старата градска музика". Споменава се репертоарът им. Но нали рубриката е "Троянски личности" Писано е за всичко друго в този тюрлю гювеч, но троянски личности няма споменати. Кои са оркестрантите /поне едно име да беше казано/ Огромният принос на Владимир Парушев в музикалния живот на Троян има с какво да бъде представен. При това далеч по-убедително. Той дирижира градския духов оркестър /днес го няма/. Той създава Младежки духов оркестър, Той създава Акордеонен оркестър /днес го няма/. Той е диригент на оперетните представления /днес ги няма/. Той, заедно с Илия Готовски, Людмил Кунов, Бонка Минева, Мила Цанова и др обучава и възпитава поколения млади изпълнители или поне почитатели на музиката. Ето личности, за които си струва да се говори, да се пише. Троян има история, има своите личности, има своите постижения, но те не трябва да се търсят по кюшетата на случилото се през годините. Те са се извисили високо с дейността си, с постиженията си. 150-годишният юбилей е чудесен повод да ги видим

Анонимен каза...

Половината юбилейна година почти измина. За четири месеца не станахме свидетели на поне едно сериозно мероприятие. Очевидно през м октомври ще има една пламенна реч, две хора и небесна заря. И това ще бъде 150 годишнината на градчето ни. А - и облепените със стиропор сгради.

Анонимен каза...

Видимо "сценаристите" на това събитие за Троян и троянци не притежават нито историческия поглед, нито оценъчната способност, нито обективността да откроят истински значимите личности на Троянския край.

Анонимен каза...

Видимо злобата троянска не подмина и младият автор на материала

Анонимен каза...

Не ама найстина някой трябва да го светне това момче щом е решил да пише за троянските музиканти..пък били и от ъндърграунда като бай Петко бандето.. до класиците като Данчо Радевски..това е огромен материал за писане, разглеждане и Любчо ще му трябва доста време за да набави информацията за музикалния живот на Троян,който на времето кипеше..навред и всяка вечер се свиреше по всички ресторанти..и беше пълно със млади хора,във читалището се чуваше всеки ден музика,репетиций при Парушев,Цанова и др.учители педагози..за жалост на днешно време младите болшинството не могат на куче да подсвирнат..камо ли на инструмент.

Анонимен каза...

Повърхностна статия, повърхностни медии, повърхнотна кметица, /полу/умряла интелигенция, управленски и политически кретени, необозначен масов гроб на "пъпа на града" и "първа копка" за лепене на стиропор - това е днешния Троян, в който повърхностни и слабоумни ще правят опит да празнуват /не ги ли е срам от предците ни/ 150 годишен юбилей.
И един въпрос съвсем на място - а кои са Личностите на днешния Троян? Къде са и какво роди през последните 30 години този вече 150-годишен град?
За малцината грамотни, които знаят историята на Троян би следвало да е ясно, че такъв погром и такова падение този град не помни в цялата си история. Затова пък имаме най-успешната кметица и това всеки полуидиот може да го потвърди.

Анонимен каза...

debel 4i4ka

Анонимен каза...

Аааа..за кметицата лошо не говорете,жената откликва и изпълнява задълженията си както трябва..същинска Фъндъкова..квот и наредят туй прави..точ в точ..лошо няма да говорите за нея..да ни е жива и здрава дъълги години..сега на 150годишнината на Троян..и на 200 годишнината!

Анонимен каза...

Любомире! Опитът ти да политиканстваш е неудачен и определено има бумерангов ефект. Годините, през които съществува джаз-формацията на незаменимия Владимир Парушев са белязани от най-твърдия тоталитъризъм на БКП, остра цензура, субективизъм, лагери. И на този фон - джаз оркестър с американски репертоар... Без да искаш, Любомире, си показал, че дори в период на отричан днес режим е съществувало уважение към музиката като изкуство, към изпълнителите като артисти. Това не е било нито културна, нито политическа революция. Диктовките на майка ти не са ти помогнали да отграничиш изкуството от политиката. Направил си обратното - опитал си се да правиш политика с изкуството. Не бива. Особено в годината на един чудесен юбилей - 150-годишнината на града ни.

Анонимен каза...

Игнорирам по-горните коментари,тъй като смятам,че няма на кой какво да доказвам,органът , който трябва да оцени работата ми,която впрочем е над 50 страници,респективно Министерство на образованието и науката, ми е присъдил заслуженото.Лон Фулър в едно свое есе за методиката на научното изледване е разгледал прекрасно начина за приложение на парадигми и паралаксни зависимости в труда,но си е загубил времето,можеше просто да пита троянци,които сигурно вече са изгубили каквато и да е корпоралност и се изказват - съответно стилистично оформят становищата си като един социалистически обременен и народняшки изкривил се модус от книга на Хаджийски.Но както и да е, друго ме афектира,как да чуете троянска музика като в ушите ви звучат залповете на крайцера ,,Аврора'' ? Знаете ли,че от години има рок групи,хора,които се занимават с хип-хоп и куп субкултурни групи в града ? Споделете с нас, младите, тъй като виждам,че сте доайени в областта на социологията,култорологията - навярно и в ракетното строителство,ама не казвате, защо стана така ? Не можаха ли по-рано да ви излезат глисти от седене и да станете да се разходите да разгледате прекрасната фотоизложба на Валентин Йорданов в Културния център,гениалната стихосбирка на Камен Кленски - ,,Буревестници'' , наш съгражданин и мой връстник ? Или и вие като Луис Карол пишете прави ? Не ми е тъжно или пък обидно,човешко е да си мислиш,че мнението ти има примат пред другите,даже твърде човешко.

Анонимен каза...

Игнорираш всички. Чуй сега и моя глас -
Ползвай активно методиката на Лон Фулър за парадигмите и паралаксните зависимости, мобилизирай цялата си гениалност, за да провокираш корпоралността на нас, троянци, та белким разберем и ние най-сетне за коя троянска личност иде реч в писанието ти.
Иначе от твоята тирада ще остане само спомена за глистите, с които ни плашиш.

Анонимен каза...

Авторът на статията успешно се инкорпорира с така наричаните от троянци хвалипръцковци. Демек - вижте ме колко съм учен, какви словца хортувам.

Анонимен каза...

Четох и препрочитах, но наистина не разбрах коя личност или личности троянски е имал намерение да ни представи този така млад и симпатичен троянец. Ако това не разбере язък му за гениалността за каквато "скромно" претендира.

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |