Снегопочистването започна веднага

* За града отговаря ОП „Комунални услуги - Троян“, седем фирми ще чистят по селата, общинската пътна мрежа е поверена на „Пътприбор“ ООД * Общо 20 снегорина ще работят в общината тази зима
Зимно 
ОТ 5:00 Ч. в понеделник, 30 ноември, веднага след падането на първия сняг, снегорините на ОП „Комунални услуги - Троян“ започнаха работа в града, съобщиха от Община Троян. Снегът е мокър и усилията са насочени към премахване на кишата, за да се избегнат тежките заледявания по улиците при предстоящите минусови температури. Мостовете и кръговите кръстовища са опесъчени. Четири снегопочистващи машини ще се използват за поддръжка на градската улична мрежа през този сезон.

ЗА СНЕГОПОЧИСТВАНЕТО в троянските села – общо 21, ще се грижат седем фирми, оборудвани с необходимата техника. А за общинската пътна мрежа (междуселищните пътища) отговаря столичната фирма „Пътприбор“ ООД, която ще използва пет машини, оборудвани с пясъкоразпръсквачи и снегоринни дъски. Общо 20 снегорина ще работят на територията на общината тази зима. 

Т21, по информация на Община Троян

Начало

0 коментара

Неадекватни и абсурдни заповеди за спорта!

 * Защо бе, господин министър на здравеопазването, защо бе, господин министър на младежта и спорта!? * Мирише ми на миналогодишната история - анулиране на първенства, особено в ББЛ. Но да видим!?

Стефан Генков
  Баскетбол & Волейбол, Сезон 2020/21
Рубриката се води от 
треньора по баскетбол Стефан Генков

НИКОГА ЛИ НЕ СТЕ БИЛИ ДЕЦА

ЗАЩО бе, господин министър на здравеопазването, защо бе, господин министър на младежта и спорта, родихте това недоносче  – да забраните на подрастващите до 18 години да водят учебно-тренировъчна и спортно състезателна дейност!? Защо след целодневно висене пред компютрите за онлайн обучение (доколко то е ефективно, е отделен въпрос!) вместо да се поразкършат, пораздвижат, поспортуват (за всеки нормален човек е ясна ползата от това), вие ги „заковавате“ отново пред екраните, да наблюдават отдалече тези над 18 години, специално в ББЛ – чичковците с коремчетата, практикуващи (за здраве) любимия спорт? Никога ли не сте били деца, младежи, не знаете ли как кипи младата кръв и как и по никакъв начин не може да бъде укротена – тя ще нарушава заповедите, бъдете сигурни, и то в крива посока. Наблюдавам го ежедневно, събират се на тумби, пушат, пият и са контингентът, който най-малко разбира сериозността на този световен проблем - коронавируса. Но така сте решили, така да бъде! След това тревожно въведение ще информирам нашата аудитория за спортните прояви на баскетбола и волейбола през настоящата седмица.

БАСКЕТБОЛ

Най-добрият в мача Славян Лишев
наниза 20 точки		  
14-годишният Христо Маринов (197 см)
е сред най-перспективните

В ПЕТЪК, 27 ноември, в троянската зала „Чавдар“ едноименният ни отбор, в поредния кръг на Елитната Югоизточна група, момчета до 16 години, победи категорично гостуващия тим на „Делфин“ (Бургас). Както отбелязах в предишната си публикация, „Делфин“, „Академик Бултекс“ (Пловдив) и нашият „Чавдар“ (Троян), са отбори на едно ниво и в края на надпреварата кой ще е първи не се знае (вярвам и се надявам, че ще бъде нашият отбор). Тази хубава домакинска победа е крачка в тази посока. Няма да анализирам мача, понеже поради забраната за посещение нямаше излъчване онлайн, информация добих само от треньора ни Лъчезар Диков. Момчетата са започнали притеснени и колебливо, като губят първите две части и полувремето с 5 точки (32:27) за „Делфин“. След почивката, коренно преобразен, „Чавдар“ печели третата четвърт с 14:5 и последната с 19:9, а оттам и мача с 60:46.

НАЙ-ДОБЪР реализатор е Славян Лишев - 20 точки, 17 точки добавя Христо Бойнов, а с по 8 точки се отчитат Пламен Гурлевски и Тервел Бажанов. Макар и без реализиран кош, но пък с 8 борби, отлично впечатление оставя 14-годишният 197-сантиметров център Христо Маринов. Впечатляващ ръст за тази възраст и отлична перспектива за развитие към големия баскетбол. С него и 195-сантиметровите Пламен и Тервел, както и с останалите играчи на позиции 1 и 2, този отбор на „Чавдар“ вече е структурно много прилично селектиран и е нужно само желанието на играчите и възможностите на треньорския състав, за да донесат много радост на троянските приятели на баскетбола . Да се надяваме! И както предупредих, дано прекъсването на първенството не попречи на развитието на отбора; много е важна ще е самоподготовката през този период и да вярваме, че ще е на ниво.       

ББЛ, „А“ група Център. Ето и тук отлагане на мачове поради гореспоменатата причина – „Чавдар“ трябваше да играе с лидера „Бавни и яростни“ (Плевен), но не можа да събере 7 играчи над 18 години и отложи мача. По същата причина не се състоя и другият мач в групата. А кога ще се играят, един Господ знае, мирише ми на миналогодишната история - анулиране на първенства, особено в ББЛ. Но да видим!?

ВОЛЕЙБОЛ

В СЪБОТА, 28 ноември, от 17:00 ч. на същото място (зала „Чавдар“), мъжкият тим на „Троян Волей“ посрещна във втория кръг от първенството на Националната волейболна лига многогодишния участник - отбора на „Изгрев“ (Ябланица). Въпреки положените усилия младите троянци не устояха на по-опитния си противник и закономерно загубиха с 0:3 (в отделните геймове – 20:25, 18:25 и 23:25). Отсъствали са трима основни състезатели от нашия отбор поради същата причина – защото са под 18-годишна възраст. Е, трудно ще е, но важното е, че волейболът го има в Троян и се развива в правилната посока - с местни троянски кадри!

Стефан Генков-Лимона, треньор по баскетбол


Още по темата: 
 
Сезон 2020/21 г.:

0 коментара

И кметът Михайлова с корона

* „Ако някой се е съмнявал дали съм положителен човек, вече е доказано – положителни са и антигенният, и PCR-теста ми“ * „Звънете на тел. 0670/6-80-01 на сътрудника на кмета, тя ще намери начин и време, за да ме информира за проблема“

Коронавирусът

Кметът на община Троян Донка Михайлова, която е и председател на Временния оперативен щаб в Троян, е с коронавирус, съобщи самата тя в профила си във фейсбук. И двата й теста – антигенен и последвалият PCR, са потвърдили, че е вирусоносител и задължително трябва да се карантинира. В поста си във фейсбук, който публикуваме по-долу, г-жа Михайлова дава нужната информация, включително за начините на връзка с нея и поставянето на въпроси от гражданите по време на карантинния период. Т21

АКО НЯКОЙ се е съмнявал дали съм положителен човек, вече е доказано – положителни са и антигенният, и PCR-теста ми. Дисциплинирано спазвах всички възможни противоепидемични мерки, но част от  контактите ми нямаше как да бъдат избегнати без последствия за Общината и за гражданите. Съжалявам, че ще причиня тревоги на хората, с които по силата на служебните си ангажименти контактувах. Говорих с всички лично, за да ги предупредя.

ВЪВ ВРЕМЕТО, в което съм в карантина, стига да съм в състояние, ще се стремя да участвам в решението на най-важните проблеми за Общината. С Временния оперативен щаб комуникираме ежедневно във вайбър, с колегите от Общината контактувам във вайбър и месинджър. Неподлежащите на отлагане контакти с гражданите ще пренеса  също във вайбър и месинджър. Моля за разбиране, ако не успея да отговоря на всички. Звънете на тел. 0670/6-80-01 на сътрудника на кмета, тя ще намери начин и време, за да ме информира за проблема.

БЪДЕТЕ здрави. Помнете, че контактите крият риск, защото всеки от нас може да е вирусоносител без да предполага. И знайте, че ще се справим!

29 ноември 2020 г.
Донка Михайлова, във фейсбук

Начало

Още по темата за коронавируса:

0 коментара

Войната срещу семейство Тошекови

* „Двамата се занимават и с майка ми – обиждат я, заплашват я и се опитват да я изгонят от къщата. А прокуратурата и полицията продължават да са на тяхна страна, защото приемат лъжите и клеветите им“
Читателите ни пишат

Димитър Тошеков

Той застава с името си, с лицето си, с подписа си зад казаното. Името му е Димитър Тошеков, от с. Орешак. И твърди, че заедно със 78-годишната си майка, дългогодишна детска учителка, са обект на жесток натиск и опити да бъдат изкарани луди и въдворени в психиатрия от двама съседи. Които успяват – с лъжи и скалъпени обвинения, по думите на г-н Тошеков – да вкарат казуса и в съда. Причината – апетити към имотите на Тошекови. Т21

МОЯТ баща се казваше Недялко Тошеков. Той дълги години беше учител по математика, физика и химия в ОУ „Васил Левски“ в с. Орешак. Изучил е много хора, които и досега споменават името му с благодарност. Майка ми, Величка Тошекова, също беше дългогодишна (детска) учителка и директорка на детската градина в с. Черни Осъм. Аз се казвам Димитър Тошеков и също бях учител – по български език и литература, в училището в с. Орешак.

НАШЕТО семейство винаги е спазвало законите и не се е карало с комшиите си. Но през 2012 г. къщата до нас беше закупена от Петър Ханчев, конфликтна личност, която постоянно тормози психически хората около себе си. Още с настаняването си той влезе в конфликт с моите родители, започна да ги обижда и да ги гони от имота им. Нещо повече – постоянно ги заплашваше със смърт.

СЛЕД КАТО баща ми почина през 2013 г., съседът продължи да тормози мен и майка ми. И да подава срещу нас сигнали до институциите, пълни с клевети, подправени факти и фалшиви улики.

ЕДНА от основните цели на клеветата е да превърне един човек в това, което не е. По-късно Ханчев се сприятели със съседа от другата страна на нашата къща – Венелин Праматаров, и двамата започнаха заедно да тормозят мен и майка ми. През всичките тези години – от 2013 г. до 2020 г., ние сме тормозени психически и физически от тези двама господа. За жалост, полицията и прокуратурата също са на тяхна страна и ни тормозят. Затова търсим защита от посегателства и държавна репресия.

ДВАМАТА – Венелин Праматаров и Петър Ханчев – се имат за недосегаеми. През 2019 г. те заведоха срещу мен частно наказателно дело и се опитаха да ме вкарат в психиатрична болница като болен от шизофрения. Завеждането на делото беше плод на фалшиви улики и подправени факти и има доказателства, които правят клеветата несъстоятелна. Аз не съм болен от шизофрения, през 2009 г. страдах от стрес, а д-р Калчева, която беше лекарка в държавната психиатрична болница в Ловеч, ми постави грешна диагноза.

СЛЕД излизането ми от болницата продължих да работя във фирма „Елтрон“ на отговорен пост. Но въз основа на тази грешно поставена диагноза г-н Праматаров и г-н Ханчев заведоха частни наказателни дела срещу мен и продължиха да ме тормозят. Двамата се занимават и с майка ми – обиждат я, заплашват я и се опитват да я изгонят от къщата. А прокуратурата и полицията продължават да са на тяхна страна, защото приемат лъжите и клеветите им.

СЕГА прокуратурата в Троян е образувала дело срещу майка ми, което също е плод на клевети, фалшиви улики, подправени факти и лъжи. Майка ми е на 78 години, способна е да се грижи за себе си, а те искат да я вкарат в психиатричната болница в Ловеч. Кощунство е да атакуваш така една възрастна жена. Нашето семейство търси помощ от тази репресия!

18 ноември 2020 г., с. Орешак

Димитър Тошеков

Начало

3 коментара

Синджирът си иде, а козата я няма (4)

* „Бях отчаян и нищо неразбиращ. Хем ядох бой, хем и приятелите се разбягаха. Какво ставаше?!“ * „Разпространи се мълвата, че началникът на поделението временно си е преместил канцеларията в западното крило“

Троянски спомени

Любомир Досев
Продължаваме с публикациите на подбрани извадки от „Синджирът си иде, а козата я няма (или кога, как и защо?)“, биографични бележки на съгражданина ни Любомир Досев. „Бележки“, разбира се, не е съвсем точно и може би по-правилното би било „мемоари“. Но това не е толкова важно, важното е, че става дума за един много жив, живописен, сладкодумен, информиран, с тънък усет за детайла (единичното) и едновременно за цялото, откровен и на места безпощаден (сигурно ще има обидени), уж „несериозен“ текст, преливащ от любов към троянското.

„Това е част от моя живот, писах го, след като Сovid 19 ни затвори вкъщи и след преживяна тежка контузия. Тогава реших да си разкажа житието битието“, сподели ни г-н Досев. Авторът печата още като ученик в тогавашния единствен троянски вестник „Троянски глас“, завършва троянското Механо, основател на фирма „Вектор“ ООД и дълги години неин управител, в момента е технолог във фирма „Кам“ ООД, многократен републикански шампион по радиозасичане и треньор на националния отбор, подготвил 6-ма световни шампиони. „Троянец до мозъка на костите“, както сам споделя.

Първият „епизод“ бе за слонски секс, лъвове из троянските улици и полуголи негърски танцьорки насред Троян, следващият – за добрите и още повече за лошите троянски учители, третият разказа за войната и как се става активен борец, а сегашният е по-свиреп и признава за една екзекуция на троянската гара и последвалото я…
Т21 
ДЕТСТВОТО ми мина бързо, тревожно и много щастливо! Пространството между вировете Малък и Голям Бездънчо на река  Осъм, през Къпинчо до Миризливата вода и Бръмбар скок бяха моята територия. Цялата гара пък беше задният ми двор. Волна птичка бях.

РЕЦЕПТАТА ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ

ДЕСЕТ семейства живеехме в двата блока на гарата. Още няколко населяваха бараките и пристройките. Пред блоковете имахме хубави градинки, заградени с декоративни оградки. Оттатък тях се нижеха коловозите. На запад се простираше обширен двор, където мъжете бяха дигнали голям сайвант. В единият му край беше разположено  зидано огнище с верига, а по средата - тежка маса от рендосани дъски. Откъм юг, върху две траверси, яко забити в земята, на два метра от нея беше закрепен дебел стоманен прът. Тук в събота или неделя тупах чергите, а през другите дни се набирах на лоста и правех коремни обръщания. От ранна пролет до късна есен и от сутрин до мрак под навеса преминаваше животът на моите родители и на всички обитатели. Това беше царството на възрастните Правеха се туршии, затваряха се буркани с компоти, приготвяха  се лютеници и сладка, вареше се домашен сапун, а мъжете вечерно време пляскаха карти. Всички живеехме в една голяма общност. Чичо Стоян казваше, че това е рецептата за оцеляване - мирисът на печени чушки и филията, намазана с прясно сварено кьопоолу.

А ОТ ДЕСНИЯ ВИСЕШЕ ПРАШКАТА

В НИСКОТО минаваше главният път за гарата. От другата страна беше военното поделение. Тогава към него с лек наклон се спускаше обширно триъгълно пространство, което обитателите на нашата общност бяха превърнали в малки градинки, кокошарници и зайчарници. В южният край завод „Машстрой” имаше депо с кварцов пясък за леярната си, който и лятно време белееше в жълто. Там беше едно от любимите ни места за игра. Копаехме тунели, градяхме замъци, правехме топки от мокър пясък и се замеряхме. Или бяхме просто като на плаж, докато не измислехме поредната щуротия. Това обикновено никак не беше трудно.

ПОКРАЙ тези  микростопанства редовно се въдеха котки, котараци и котета. Правеха бели в курниците и зайчарниците или просто ровеха в градинките, за да пикаят. Възрастните непрекъснато ругаеха и мърмореха по техен адрес. Бащите ни просто ги псуваха. Като станах по-голям и осъзнат, реших да се справя с тази  напаст. Изработих си много яка прашка и се провъзгласих за защитник на хорското имущество. Левият ми джоб беше пълен със стъклени топчета, а от десния висеше прашката.

СУТРИН, когато не ходех на училище, също ставах рано. Първото, което правех след като се показвах навън, бе да проуча обстановката. Предварително си зареждах прашката, защото някой заблуден котарак още от входа можеше да ми падне на мушката. Котараците, по цяла нощ мърсували, прибягваха през двора с увиснали опашки – нехайни. Но новината за появяването ми бързо се разпространяваше в тяхната общност и до обед почти нямах ловни успехи. Тогава си намирах други занимания. Да не си помислите, че са свързани с четене и писане. Отнасяха го врабците и гугутките. Прашката след време започнах да си я нося в ученическата чанта. Не се знаеше на какво мога да попадна след часовете.

НА ТИЯ ДВЕТЕ ОТ ГОДИНА ИМ ТЪРСЕХМЕ ЦАКАТА

ЕДНА заран, тъкмо се чудехме откъде да я захванем, Мика Цени тича и вика:

– Бате Любо, бате Любо, заклещих един от белите котараци в нашия курник!

Еха! На тия двете котки от година им търсехме цаката и сега Миката го е хванал. Докато го ловях, да не ви казвам как ме изподра, но когато го извадих навън, цялата тайфа ревна от кеф. Стана спор как да му видим сметката. Пламен предложи да го обесим публично за назидание на останалите котараци. Предложението беше прието единодушно. Речено, сторено! Забихме един кол в пясъците и го провесихме на телена примка. Котките, казват, имали по девет живота. Аз нямам такова впечатление. След това тръгнахме по нашите си други работи.

ЗАЩО ТЕ БИХА БЕ, ДОСКА?

ОБАЧЕ не след дълго чух майка да ми свирка. Нашето семейство си има сигнал. Чуех ли го, знаех, че трябва да се явя незабавно. Татко като го свирнеше с два пръста и на Къпинчо да бях, го чувах. Плюеше на земята и казваше – докато ми е изсъхнала плюнката, да си се явил. Майка ми нямаше този обичай. Свиркаше тъничко с уста, но пронизително и остро. Нейното свирукане не беше зов, а сигнал за тревога. Да излезе майка по това време от работа, трябва да е за нещо важно. Бяхме наблизо. Натъпках си прашката в джоба, прескочих оградата на блока и надникнах. Видях майка да се щура на двора, а зад нея, като фон, да се ветрее обесеният котарак.

– Майко, защо ме викаш?

Тя се пресегна, хвана ме за вратлето и като ми метна един бой - стой, та гледай. Става с виждане! Пляскаше наред, без да ме жали, мълчешката. Да не й падаш в ръчичките, като се ядоса. Без да каже нищо се врътна и пое по пътеката към поделението.

– Абе, защо те биха бе, Доска?, недоумяваха  колегите от тайфата. Бяха наблюдавали цялото представление, скрити зад ъглите.

Обърсах си сълзите и тръгнах към тях, за да получа някакво съчувствие, но те започнаха да отстъпват заднишком, сякаш бях болен от едра шарка. Аз крачна към тях, те направят крачка назад.

– Не знам. Понятие  си нямам, рекох.
– Ааа!

Те рязко се обърнаха  и хукнаха, кой накъдето свари. Сякаш вятърът ги издуха. Седнах на пейката пред сайванта и си заклатих краката. Бях отчаян и нищо неразбиращ. Хем ядох бой, хем и приятелите се разбягаха. Какво ставаше?! Нещо незнайно за мен бях сторил, но не знаех какво…

Пред мен се изправи баба Санка, комшийката, с която живеехме врата до врата. В този период от живота си никак не я обичах. Вечно ме ковладееше (диал. предаваше, доносничеше – бел. ред.).

– Пак те набиха. Гледах през прозореца как те е опердашиха. Този път защо?
– Ти винаги всичко знаеш, но аз не знам!, троснато отвърнах аз

ПРЕД ОЧИТЕ МУ СЕ РАЗИГРАЛА СЦЕНКАТА С ЕКЗЕКУЦИЯТА

МАЙКА винаги се прибираше за обед вкъщи. Видях я, че се задава по пътечката и я изпреварих да вляза първи у нас. Тя сипа ядене за двама ни и мълчаливо започнахме да се храним.

– Нещо да кажеш за бесенето на котки, а?, рече и ме погледна втренчено.

Изведнъж взе да ми светва. Някой ни е наклепал. Но заради едно коте да ям бой и да стана за резил пред бандата, не го очаквах. Но кой беше издайникът? Оказа се, че е началникът на поделението, полковникът. Купчините с пясък бяха на петдесетина метра точно срещу кабинета му на втория етаж, само през шосето. Замислен за някакви важни проблеми, с ръце на гърба, гледал през прозореца и пред очите му се разиграла сценката с котешката екзекуция. Повикал секретарката си:

– Това не е ли на Рада Досева момчето?
– То е, другарю полковник.
– Повикай я!

Майка влязла притеснена, а той само й кимнал към прозореца. Тя погледала, погледала и помолила:

– Другарю началник, дайте ми само 10 минути.

Останалото го знаете.

КОТКОУБИЕЦЪТ

ПИЧОВЕТЕ от тайфата се изпокрили поради съвсем обективна причина. Щом Любен са го били без да знае защо, нас какво ли ще ни правят довечера. Всеки от тях имаше трески за дялане. Един бой горница нямаше да им дойде зле. И гледаха с поведение и политика да овардят положението до мръкване. За известно време всички се превърнахме в много послушни момчета. Аз съвестно бърках лютеницата на огнището и обръщах чушките, които се печаха на жаравата отдолу. Димитър Доктора и Мика Цени варяха компоти, а Пламен три дни не се появи никакъв.

ОБАЧЕ тази случка ме накара да се размисля. Много е лошо да те бият без да знаеш защо. Прави, струвай, но боят трябва да е предварително заслужен, още повече ако може да ти се размине. Причинно-следствената връзка започнах да я осъзнавам още като дете, но философското й значение засега ми убягваше. Да си призная честно, не знам на колко котки съм им видял сметката. Само помня, че чичо Стоян ме кръсти „Коткоубиецът”.

КОТКАТА я заровихме далеко в един трап. Продължихме и да си играем в пясъците, като започвахме с бягане да „караме“ моторетки с много газ. Докато бръмчахме пронизително, от време на време давехме моторите и крещяхме с пълно гърло „па-па” и пак се втурвахме в лудешка надпревара. Разпространи се мълвата, че началникът на поделението временно си е преместил канцеларията в западното крило.

(следва)

2020 г., Троян
Любомир Досев

Още по темата:

5 коментара

Коледни дръвчета от ДГС Троян

Обява 

Коледа е празникът на вълшебствата - времето, в което вярваме по-силно от всякога в сбъдването на мечтите. Ние от Държавно горско стопанство (ДГС) Троян споделяме вярата, че Коледа е символ на зараждащия се живот и всеки дом заслужава истинско коледно дръвче за празника.

ДГС Троян предлага коледни дръвчета – на едро и дребно. Те могат да бъдат с корен или отсечени, а също и поставени в контейнер. Своя избор можете да направите в двора на ДГС Троян на адрес ул. "Кирил и Методий" 20 – от 8 декември. 

Работно време: от понеделник до петък,
 8:00-12:00 ч. и 13:00-17:00 ч.
За контакти: тел. 0670/6-07-29.
ДГС Троян

0 коментара

В КАТ Ловеч – да не дава Господ!

* „Съжалявам хората, които редовно трябва да висят там, съжалявам донякъде и служителите, че системата така ги е изоставила и сдъвкала, че да се превърнат в студени неодушевени предмети“ * „Думите ми бяха като чесън за вампир. Думата „интернет“ до ден днешен смразява кръвта на българския бюрократ“

Иван Шошков
Предизвикано

Една шеговито разказана тъжна история. От очевидец – нашият приятел и съгражданин Иван Шошков, който в момента е столичанин; живял е и в няколко чужди държави, европейски и неевропейски, т. е. има поглед как се случват нещата по света. „Иван, недоволен данъкоплатец от град Троян, на 29 години“, както сам се представи авторът. А иначе историята е за небезизвестния КАТ Ловеч, с който всеки собственик на автомобил и/или шофьор от областта ни, в това число от Троян, си е имал вземане-даване. И знае за какво става дума – образец на административна „организация“ по нашенски, късаща нерви, губеща време, потискаща и интериорно, и всячески. Думата има Иван. Т21  

KAT Ловеч. Три букви и име на град, които старателно отлагах да присъстват в живота ми почти две години, до момента, в който не се наложи най-накрая да регистрирам газовата си уредба. Една от тези дребни процедури, при които просто представяш един-два документа, дават ти нов талон и си заминаваш. Но аз и ти, читателю, много добре знаем, че нищо не е така, както изглежда, стане ли въпрос за българската бюрократична система.

Опашката в чакалнята на КАТ Ловеч

РАННО петъчно утро е. Прибрал съм се в Троян в четвъртък вечерта след работа и съм си взел ден отпуск, за да си регистрирам уредбата в големия талон. Влизам в КАТ Ловеч – на първия етаж, в малката чакалня, колкото спалнята ми. Към 20 човека са на опашката. Предимно от ромски произход. А етноса им споменавам, защото единствено ромите се бяха наредили прилежно и културно, и с маски. Братята българи, кой откъдето хванат, бяха насядали по столчетата отстрани или кривяха на зиг-заг същата опашка. В същото време нито един член на администрацията не носеше предпазна маска. Представяте ли си едно време учителят в клас да ви разказва как не е хубаво да си изхвърляте боклука на пътя и в същото време да отвори прозореца и да метне обелката от банана си навън? А баща ви с цигара в уста да ви набие, че ви е хванал да пушите? Е, такова е чувството. Когато правителството ти те назидава ежедневно да носиш маски и здравният министър обвинява гражданите за епидемията, а като отидеш в някоя администрация, в случая тази на КАТ Ловеч, никой да не носи маска.

ЧУВАШЕ се мокро кашляне от една Млада Гана, седнала на едно от столчетата, без маска, а отзад един джентълмен мрънкаше как маските не предпазвали от нищо и други такива. Скарах се на Ганата, не исках да кашля срещу мен. Майната му на коронавируса като цяло, но каквото и да е, не искам да ми кашлят в лицето, без дори да си слагат ръка на устата. Джентълменът пък започна да ми скача изотзад как това били глупости и маските не помагали. По някакъв начин реши да ме нарече също толкова глупав, колкото него, защото и аз съм бил на опашката... в КАТ. А споменатите роми бяха съгласни с мен, че никой не иска една кашляща Гана в живота си. Гана напусна залата.

ТАЗИ разправия бе прекъсната от една просякиня, която се беше вмъкнала в чакалнята. След като никой не й даде пари, се ослуша и си излезе. А опашката напредна. След час и нещо вече бях на вратата. Вратата, която води към две невероятно невротични дами (служителки). Излизаха хора, пак се нареждаха на пустата опашка и през десет минути отваряха вратата да питат дали са им готови документите, а отвътре се чуваше крещене по нашенски: „НикУй да нИ влиза!“. Излезе едно момче за трети път и рече: „Казаха следващият да влиза“; като послушни граждани и на нас също се падаше честта да изпълняваме служебни задължения в КАТ Ловеч и да регулираме трафика към гишетата.

СТОЕЙКИ на вратата, забелязах скъсан лист. Бяха останали парчета от него само там, където бе залепен с тиксо. „Нужните ви документи за регистрация на газова уредба и…“ се четяха, а останалото парче от листа беше скъсано, смачкано и висящо на остатък от тиксо. Интересно ми стана – тъй като за това бях там, а в интернет еднозначна информация не можах да намеря – и разгърнах парчето. Уви, видях, че трябва да имам преснимани копия на документите си. Майната му. Влязох вътре и дамата започна да попълва бумагите. Каза ми: „Като нямаш преснимани документи, иди еди си къде в някакъв фургон, а преди това иди при майсторите в халето да ти подпишат тези двата (документа)“.

Информацията на вратата, КАТ Ловеч
СЕКУНДА само. Нека направим пауза. Първо, защо в 21. век тези документи не могат да бъдат сканирани и съхранени в базата им данни (база данни = виртуална колекция от информация, снимки и т. н., които могат да бъдат достъпни от различни места в структурата), а трябва да се пазят преснимани копия? Нима още държим цялата бюрократична система по папки в складовете, където ги ядат и насират плъхове? Реторичен въпрос. Разбира се, че така правим. Все пак сме похарчили 2 милиарда лева за електронно правителство. С 2 милиарда лева, да речем, може да се напише от нулата софтуер за целия Европейски съюз, пък и да остане за бонуси на програмистите. Но ние такова „електронно правителство“ не сме получили. Второ, откъде накъде трябва да отида някакъв монтьор да ми подпише някакви документи, за които хал хабер си няма към какво кореспондират? Да оставим настрана, че дори не бях с МПС-то си при него, та да речем да го огледа дали е изрядно и дали не съм го откраднал.

КАКТО и да е, тръгнах към халето, а там стоеше мирно един дядо, с когото пушихме по цигара отпред, разказа ми, че току-що се е върнал от Гватемала заради пандемията. Стоя и аз културно отстрани и чакам монтьора да ми обърне внимание. Не, няма внимание. Накрая попитах: „Прощавайте, пратиха ме в халето за подписване на някакви документи. Може ли да ги погледнете“. Човекът се изправи изпод капака на колата, погледна ме и без да обели дума взе документите от ръцете ми и влезе вътре. Ебаси тежкарят, нали? Върна се след пет минути и ми ги даде, пак без да обели дума. Запътих се да търся въпросния „фургон“. Намерих го извън КАТ. Тъй като на гишето при дама номер едно бях казал, че искам да си платя с карта, явно преснимането на документите ми беше безплатно. Секунда само и тук да ви споделя един трик. Знаете ли, че ако не си платите с карта, трябва да си платите услугите във въпросния фургон и да заплатите още 6 лева такса плащане. Тоест, плащам аз 20 лева за смяна на талон, от която лично нямам нужда, и 6 лева такса, че си плащам. Представете си да ви набие някой на пътя, и после да трябва да му плащате за кислородна вода и бинтове да си оправи раните по ръцете? Нагло е, нали? Затова винаги си плащайте с карта.

ТА ТРЪГВАМ аз от фургона обратно към КАТ с бодра крачка, тъй като съм намазал едно безплатно преснимане и влизам в чакалнята. Същите хора от сутринта бяха на същата опашка, само че най-отзад, а отпред имаше нови лица. Като на модно дефиле бяхме, все едно излизахме с различни дрехи да ни гледа журито без маски вътре. И какво става? Показва се някакъв служител отвътре и започва да нарежда гръмогласно: „Моля, преди да влезете вътре, си преснимайте всички документи и недейте чака ние да ви кажем ...“. Не обичам някой да назидава и го прекъснах с думите: „А вие защо не сложите цялата тази информация в интернет, а не да виси от някакви скъсани листчета в чакалнята!“. Брей, ефективно беше, защото бюрократът млъкна и си влезе вътре. Думите ми бяха като чесън за вампир. Думата „интернет“ до ден днешен смразява кръвта на българския бюрократ.

ВСИЧКИ на опашката вече се смееха на ситуацията и в същия момент отново влезе просякинята. Като реклама по време на филм. Тъкмо се отнесеш, и започнат да ти продават лекарства за цистит и диария. Започна да нахалства тя, докато аз, видиш ли, не я изгоних навън. Върнах се и попитах една от служителките на гише „Приемане на еди какво си“ защо не вземат някакви мерки и не ги ли е срам да допускат бездомници и просяци да влизат в държавна институция. „Съжалявам, аз съм просто служителка“, бе отговорът й. „А като си просто служителка, защо не извикаш шефа си да направи нещо по въпроса, и като за начало защо не си сложиш маската!“. Е, явно прекрачих границата, защото дамата затвори прозорчето и започна да гледа есенния пейзаж навън.

ВЪПРОСНИЯТ джентълмен с конспиративните теории от по-рано го върнаха от гишетата, защото си бил преснимал документите цветно?! Да, точно така, преснимал ги бил цветно. Човекът, колкото и да ме издразни по-рано, не заслужаваше такова отношение. Какво значение има дали е цветно или черно-бяло? Защо трябваше да чака два часа на опашка, за да му го кажат? Все едно да си купя апартамент, в брой, с торба пари и контракторът да не ги приеме, защото не са подредени с лицето нагоре? Човекът отиде да търси фургона и след малко се върна да чака с нас, простаците. Вече си беше научил урока – да не се ебава с българската бюрократична система, защото българската бюрократична система ще се ебава с него.

И ХЕЙ, кое време стана, та дойде и моят ред. Бях на вратата с две момчета, едното от Ардино, а другото от Кърджали. Разказваха за ужасните премеждия, които са имали преди в КАТ, а хора ги чуваха и панически започваха да проверяват документите си и да се споглеждат един друг дали няма да ги върнат. Един човек търсеше информация в сайта на АПИ, структура, която не знам какво общо има с КАТ. Но там я намери (информацията), и въпреки това после се оказа, че информацията не била правилна.

ВЛИЗАНЕТО ми на гише с целия набор нужни документи беше като малък оргазъм. Дамата започна да ги обработва и каза: „Ти искаше да платиш с карта, нали? Тогава изчакай отстрани“. Изчаках аз гордо, все едно току-що съм се нанесъл в ново жилище, до момента в който не дойде време за плащане. Сега да кажа как става плащането с карта по принцип. Влизаш да си купиш кифла, казваш, че ще платиш с карта, вадят ти пос терминала, доближаваш картата, чуваш „пиип“, излиза една бележка и си заминаваш. И не само кифла. И самолетен билет, и виза, и нова кола, апартамент даже може да си купиш така. Но в КАТ Ловеч са по-бдителни, от в който и да бил бизнес. Взе ми картата дама номер две и започна хубаво да я оглежда. Сне ми имената, зададе ми един два въпроса, започна да попълва някакво листче. Скептично настроен съм към това някой да си играе с картата ми, защото неведнъж съм ставал свидетел на скимиране на карти. Направих забележка на дамата и тя, разбира се, се ядоса. Но не ми пречи, че се ядоса. Защото в кой нормален свят трябва да доказвам самоличност, че да си ползвам картата от задния джоб!? Даде ми дамата някакво листенце, на което да се подпиша за плащането и си бих шута с 200.

ИЗЛЯЗОХ отвътре, потупах съчувствено по рамото няколко от тези момчета, с които в процеса си станахме приятелчета и си тръгнах. Свърши това ходене по мъките и както се шегувах после, ми трябваха два дни, за да забравя всичко и да се успокоя. А ако до този момент си задавате въпроса тоя пикльо защо така се пали, явно не сте си имали работа в КАТ Ловеч. Съжалявам хората, които редовно трябва да висят там, съжалявам донякъде и служителите, че системата така ги е изоставила и сдъвкала, че да се превърнат в студени неодушевени предмети, които цял един народ псува и иска да набие.

м. ноември 2020 г.

От мястото на събитието: Иван Шошков

7 коментара

„Велде България“ АД, Троян – предлага работа

 Работа

„Велде България“ АД - Троян
търси да назначи на работа:
• АВТОМОНТЬОР НА МПС
Изисквания към кандидатите:
• Завършено средно образование;
• Опит на автомобилната електротехника;
• Умения за работа в екип.
 
 Дружеството предлага:
• Много добро възнаграждение и бонуси, обвързани с постигнатите резултати;
• Социален пакет.
 
За повече информация: 0670/68-671, 0882/644087

0 коментара

Д-р Дудевска: Написах им истината – че и аз съм изплашена

* „Всички имат много големи очаквания от нас, а ние сме обикновени хора, които се опитват да си свършат работата. Нито сме герои, просто се опитваме да правим неща, които и за нас са напълно нови,
ние учим в движение“

д-р Цветомила Дудевска

Коронавирусът

Д-р Цветомила Дудевска е една от емблематичните личности на днешен Троян. И това не е пресилена оценка! Благодарение на нея троянската държавна Белодробна болница (СБАЛББ - Троян, най-старата специализирана белодробна болница у нас и на Балканите, Санаториума, както я знаят по-възрастните троянци) оцеля в трудните години след промените, помним, че имаше амбиции и интереси дори за закриването й; и днес е една образцова специализирана болница – оборудвана, с железен екип от лекари и помощен персонал, необходима, уважавана, търсена. В коронавирусното ни време – от м. март 2020 г. насам, е основното лечебно заведение в Ловешка област за пациенти с Covid 19, а в момента голяма част от легловия й фонд е подготвен за тази цел (69 легла). С други думи – троянската Белодробна болница е на първата линия в битката с епидемията, на фронтовата линия, както се изрази преди месеци на брифинг на Временния оперативен щаб в Троян д-р Дудевска.

Коронавирусът не подмина и лечителката, която в момента се възстановява след лечение в своята болница. Това бе и поводът за трогателната й изповед в ефира на БНР (програма „Хоризонт“, пред ловешкия кореспондент на радиото Пламен Христов, 25 ноември), която ви представяме по-долу. Д-р Цветомила Дудевска практикува медицина от 29 години, а от 20 години е управител на СБАЛББ - Троян. Има две медицински специалности и отделно – магистърска степен по публична администрация и докторска степен по управление на здравеопазването, владее три езика, член е на няколко български и европейски специализирани медицински дружества, от 12 години работи и като изследовател в международни клинични изпитвания на лекарства, три мандата бе общински съветник и председател на Комисията по здравеопазване и социална политика в местния парламент.

Т21


КОГАТО СРЕЩАШ нещо непознато, е напълно естествен страхът дали ще се справиш с това ново предизвикателство; и когато се касае за човешкия живот и здраве, тогава нещата стават още по-сериозни. Имахме все пак времето, няколко месеца, да четем – аз и моите колеги – и да ползваме опита на други страни; бяхме в непрекъсната комуникация с колеги от целия свят и  разбира се, слушахме много внимателно колегите в България, в големите клиники, които имаха много голям опит. Но това не ни направи напълно сигурни, защото се оказа, че за тази болест, тъй като няма все още етиологично лечение, в много голяма част от случаите разчитаме основно на симптоматично лечение. И е много трудно, когато застанеш пред един пациент, който очаква помощ, иска надежда, да не си на сто процента сигурен, че ще можеш да му я дадеш. За щастие, действително огромната част от случаите, които имахме, оздравяха.

ИЗНЕНАДА НИ с факта, че това е един вирус, който не се държи по начина, по който ние сме виждали да се държат обичайните вируси, с които ние сме си имали работа – имам предвид вирусни пневмонии, причинени основно от грипен вирус А или Б, също едно тежко заболяване. Държи се по различен начин, протича много дълго, има обостряния в моменти, в които ти не очакваш, мислиш, че пациентът вече е стабилен – тогава започват процеси, които ние не очакваме, много често тежестта на протичането не зависи от това на каква възраст е пациентът и какви заболявания има. Ние имахме случаи на много млади хора, които лежаха при нас повече от 20 дни и бяха в тежко състояние и обратно – възрастни хора с придружаващи заболявания, които сравнително бързо излязоха от това. Тоест нашият екип успя да се справи, ние имаме ниска смъртност – въпреки че когато произнасям този израз, ми е особено тежко да го кажа, защото имахме случаи, когато не успяхме да спасим живот. Не беше в нашите ръце, не беше възможно. За голямо наше съжаление.

НЯМА ДА КРИЯ – аз се изплаших. Аз се страхувах, защото бях видяла различните форми на Covid 19, бях видяла как се влошават хора, внезапно, бях видяла как се задушават хора, бях видяла как хора във видимо прекрасно общо състояние изведнъж, за минути, за секунди се влошават. Аз се страхувах за себе си и видях, когато си другата страна, как се оставяш в божиите ръце в един момент. И знаете ли колко беше интересно – докато лежах в болничната стая, си пишех с част от пациентите, които бяха в други стаи и които аз бях настанила в болницата. Такава безпомощност не съм чувствала никога през живота си. Защото не знам те как са възприели, когато техният лекар лежи някъде до тях – нали това не дава особено голяма надежда – и мечтаех час по-скоро да се случи нещо, Бог да ми помогне да се възстановя, за да мога пак да съм онзи надежден лекар, на който да се опрат.

ПСИХОЛОГИЧЕСКИЯТ МОМЕНТ при тази болест е много силен и хората трябва да имат надежда, трябва да имат опора в някого, трябва да вярват, че лекарите, сестрите, хората, които се грижат за тях, правят всичко необходимо. Много чести са депресивните състояния, неврологичната симптоматика е честа. Това влошава допълнително състоянието на пациентите и по тази причина страшно много исках да изляза оттам, за да мога отново да съм онзи човек, който, като го погледнат, да му повярват. Защото как биха могли да ми вярват, аз съм в една съседна стая, на кислород. Пишех им, че това е болест, която отминава бавно и трябва да имат кураж и огромно търпение; че екипът знае какво прави; че и аз съм се оставила в неговите ръце, не съм отишла в друга болница, а съм в нашата болница; и трябва да вярваме, че всичко ще се нареди. Написах им истината – че и аз съм изплашена, но вярвам, че всичко ще се подреди. Надявам се от следващия понеделник (30 ноември – бел. ред.) да съм на работа. Мечтая да отида, да започна да работя, малко въздух да си поемат другите колеги, защото не е лесно. Когато усещането ти е, че се задушават клетките ти – това е усещането, и не е онзи задух при един обикновен бронхит или когато имаш просто една бактериална пневмония, или обструктивен бронхит – това е страшна болест, това не е безобиден грип. Всеки боледува по различен начин, не можем да го предскажем, това все още не е по нашите сили. Ще им кажа да имат търпение и да се уповават на лекарите и на болниците. Знам какво изпитват пациентите, знам във всеки един момент какво биха искали да се случи с тях и как бихме могли да ги облекчим. Което е много важно според мен. Аз ги разбирам по-добре сега.

„На война ли сме?“ – да, на война сме, с невидим враг“, заяви д-р Дудевска
на един от първите брифинги на Временния оперативен щаб в Троян, м. март 2020 г.

ЩЕ НОСЯ МАСКА, разбира се, и ще спазвам абсолютно всички правила, ще говоря активно по това – въпреки че все още има хора, които смятат, че това е безобидно; ще продължавам да информирам хората, че това е опасно и да се пазят и да пазят близките си. Всички имат много големи очаквания от нас, а ние сме обикновени хора, които се опитват да си свършат работата. Нито сме герои, просто се опитваме да правим неща, които и за нас са напълно нови, ние учим в движение, ужасно сме претоварени – това го повтарят всички, но едва когато пациентите са вътре в болницата, го виждат. Днеска ми го сподели един пациент, който беше при нас повече от 20 дни, той ми каза: Аз виждах сестрите, от които тече вода, защото тези костюми… Те работят непрекъснато, една сестра прави манипулациите на повече от 30 пациенти. И виждаш как на повече от 70 души минава един дежурен лекар, който трябва да прегледа всички тия 70 човека и да чуе кой какво се оплаква. Но едва когато си вътре, го виждаш и го разбираш.

НЕ Е НУЖНО хората да мислят непрекъснато за това, не е нужно да героизират лекарите, нужно е само да ги разбират и да им влизат понякога в положението – за това, че сме изнервени понякога, за това, че сме малко по-резки, за това, че не изслушваме винаги. Случва ни се. И аз дълбоко съжалявам и искам даже прошка от голяма част от пациентите. Дори аз самата съм била понякога по-изнервена и по-рязка и съм се опитвала да им кажа, че не може всичко да получат на мига – просто не се получава така. Трябва да приоритизираме първо най-тежко болните и после хората, които може много да са уплашени и да се чувстват зле, но не са чак толкова тежко болни. Просто трябва да има разбиране от всички страни. Това е. Трудни времена настанаха.

АЗ ВИНАГИ съм била оптимист, сега просто ми трябва повече търпение – и на мен, мисля, че и на всички останали. Светът ще се справи, аз съм абсолютно сигурна в това. Разбира се, ваксините са новата надежда на целия свят. Това е спасението на хората, които все още не са се разболели. Аз вярвам, че в рамките на 2021 година ще има съвсем различен, нов поглед и етиологично лечение на това ужасно заболяване. Уверявам ви.  

25 ноември 2020 г.

Д-р Цветомира Дудевска, управител на СБАЛББ - Троян,
по БНР, програма „Хоризонт“

Начало

Още по темата за коронавируса:

2 коментара

Локдаун и у нас, но мек – от този петък до Коледа

* Затварят училища, детски градини, университети, кина, музеи, сцени, заведения за хранене и развлечения * Неясна формулировка за нехранителните магазини – за Троян забраната не би трябвало да важи, очакваме разяснения * Нелепицата със „зелените коридори“ – коригирана
Коронавирусът
НОВИТЕ по-сериозни противоепидемични мерки – анонсирани преди два дни от здравния министър проф. д-р Констадин Ангелов и добили известност като „мек локдаун“***, „частичен локдаун“, „локдаун за кратко“, „локдаун от петък до Коледа“ – вече са факт. След днешната, 25 ноември, одобрителна санкция на Министерския съвет и последвалата веднага министерска заповед – РД-01-677/25.11.2020.

министър Костадин Ангелов

КОЕ е най-същественото на влизащия в сила от малко преди полунощ (23:30 ч.) в петък, 27 ноември, мек локдаун, който според заповедта на министър Ангелов трябва да приключи на 21 декември, т. е. в навечерието на Коледните празници (използваме това определение, тъй като първоначалните заявки бяха за много по-твърд вариант – бел. ред.)?
• Преустановяват се присъствените учебни занятия (в това число учебни практики, стажове, изнесени учебни часове, изпити) в училищата, центровете за подкрепа за личностно развитие, езиковите школи и всякакви други обучителни центрове и школи;  преустановяват се присъствено и извънкласните дейности и занимания. Преустановява се присъственият учебен процес и във висшите училища (с изключение на държавните изпити за специалност в сферата на здравеопазването). Затварят се детските градини и детските ясли.

• Преустановява се провеждането на  конгресно-конферентни мероприятия, семинари, конкурси, тимбилдинги, изложения и други обществени мероприятия в присъствена форма. Преустановява се провеждането и на всякакви културни и развлекателни събития – прожекции на филми, изложби, концерти, музейни прояви и други подобни, т. е. кина, музеи, концертни зали, сцени прекратяват дейността си за посочения период. Единственото изключение е за театрите – те ще могат да работят с до 30% заетост на местата в салоните, физическа дистанция за зрителите от минимум 1,5 м и задължителни маски за лице (не е указано, но явно се отнася само за зрителите – бел. ред.). Частните събирания (сватби, кръщенета, различни чествания, погребения и други) ще се провеждат с присъствие на не повече от 15 човека. Преустановява се провеждането на групови туристически пътувания (екскурзии) с организиран транспорт в страната и в чужбина и групови посещения на туристически обекти в страната.

• Преустановяват се спортни мероприятия с тренировъчен и състезателен характер за деца и юноши до 18-годишна възраст; изключение се прави за международните спортни състезания, които са започнали към датата на влизане в сила на заповедта (27 ноември). Спортните мероприятия за големите (над 18-годишна възраст) са разрешени, но ще се провеждат без публика. Преустановяват се посещенията  на фитнес центровете и залите за  групови занимания към тях.

• Преустановяват се посещенията в заведенията за хранене и развлечения, посочени в чл. 124 от Закона за туризма – ресторанти, закусвални, питейни заведения, сладкарници, винарни, дискотеки, нощни барове и други подобни. Спират дейността си и игралните зали и казината.

• Коригира се нелепицата със „зелените коридори“ само за възрастни на и над 65-годишна възраст в хранителните магазини и аптеките – в аптеките „коридори“ няма да има и млади и стари ще могат да си купуват лекарствата по всяко време, в хранителните магазини остава двучасовият „коридор“ от 8:30 до 10:30 сутринта, когато достъпът на хора под 65 години ще е забранен.

• Преустановява се провеждането на планов прием и планова оперативна дейност в  болниците и комплексните  онкологични центрове (с изключение на дейностите, свързани с трансплантация на органи, тъкани и клетки, лечението на онкоболни, дейностите по асистирана репродукция, ражданията и психиатричната помощ). Забраняват се свижданията в лечебните заведения.

Факсимиле на заповедта за локдауна
• И сега внимание! Преустановява се дейността на, цитираме дословно: „търговските центрове (представляващи една или повече сгради, в които са разположени магазини, заведения и други търговски обекти) и търговските центрове тип МОЛ, с изключение на магазините за хранителни стоки, лечебните заведения, аптеките, дрогериите, оптиките, зоомагазините, банките, застрахователите, доставчиците на платежни услуги, офисите на телекомуникационните оператори и други доставчици на съобщителни услуги в тях“. Тази формулировка, умишлено или не, е направена доста неясно – нашият прочит е, че всички магазини, които не се намират в търговски центрове (от типа МОЛ и други), ще могат да работят; а отнесено конкретно за Троян – тъй като тук няма търговски центрове, би следвало абсолютно всички троянски магазини да имат право да работят по време на триседмичния локдаун. Все пак ще очакваме допълнително разяснение от местните власти.

В ЗАПОВЕДТА на министър Ананиев се разпорежда на областните управители и органите на местното самоуправление и местната администрация в рамките на функционалната си компетентност „максимално да използват контролните си правомощия и административен капацитет, за да създадат необходимата организация за контрол по  спазване на противоепидемичните мерки“. Препоръчва се при необходимост да се отчита спецификата на съответната област/селище.

Т21

*** Локдаун (англ. Lockdown) – буквално означава „затваряне“, но се наложи като термин за най-тежките противоепидемичните мерки, налагани в много страни по света и „затварящи“ и хора, и дейности 

Начало

Още по темата за коронавируса:

0 коментара
Абонамент за: Публикации (Atom)
 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |