Д-р Дудевска: Написах им истината – че и аз съм изплашена

* „Всички имат много големи очаквания от нас, а ние сме обикновени хора, които се опитват да си свършат работата. Нито сме герои, просто се опитваме да правим неща, които и за нас са напълно нови,
ние учим в движение“

д-р Цветомила Дудевска

Коронавирусът

Д-р Цветомила Дудевска е една от емблематичните личности на днешен Троян. И това не е пресилена оценка! Благодарение на нея троянската държавна Белодробна болница (СБАЛББ - Троян, най-старата специализирана белодробна болница у нас и на Балканите, Санаториума, както я знаят по-възрастните троянци) оцеля в трудните години след промените, помним, че имаше амбиции и интереси дори за закриването й; и днес е една образцова специализирана болница – оборудвана, с железен екип от лекари и помощен персонал, необходима, уважавана, търсена. В коронавирусното ни време – от м. март 2020 г. насам, е основното лечебно заведение в Ловешка област за пациенти с Covid 19, а в момента голяма част от легловия й фонд е подготвен за тази цел (69 легла). С други думи – троянската Белодробна болница е на първата линия в битката с епидемията, на фронтовата линия, както се изрази преди месеци на брифинг на Временния оперативен щаб в Троян д-р Дудевска.

Коронавирусът не подмина и лечителката, която в момента се възстановява след лечение в своята болница. Това бе и поводът за трогателната й изповед в ефира на БНР (програма „Хоризонт“, пред ловешкия кореспондент на радиото Пламен Христов, 25 ноември), която ви представяме по-долу. Д-р Цветомила Дудевска практикува медицина от 29 години, а от 20 години е управител на СБАЛББ - Троян. Има две медицински специалности и отделно – магистърска степен по публична администрация и докторска степен по управление на здравеопазването, владее три езика, член е на няколко български и европейски специализирани медицински дружества, от 12 години работи и като изследовател в международни клинични изпитвания на лекарства, три мандата бе общински съветник и председател на Комисията по здравеопазване и социална политика в местния парламент.

Т21


КОГАТО СРЕЩАШ
нещо непознато, е напълно естествен страхът дали ще се справиш с това ново предизвикателство; и когато се касае за човешкия живот и здраве, тогава нещата стават още по-сериозни. Имахме все пак времето, няколко месеца, да четем – аз и моите колеги – и да ползваме опита на други страни; бяхме в непрекъсната комуникация с колеги от целия свят и  разбира се, слушахме много внимателно колегите в България, в големите клиники, които имаха много голям опит. Но това не ни направи напълно сигурни, защото се оказа, че за тази болест, тъй като няма все още етиологично лечение, в много голяма част от случаите разчитаме основно на симптоматично лечение. И е много трудно, когато застанеш пред един пациент, който очаква помощ, иска надежда, да не си на сто процента сигурен, че ще можеш да му я дадеш. За щастие, действително огромната част от случаите, които имахме, оздравяха.

ИЗНЕНАДА НИ с факта, че това е един вирус, който не се държи по начина, по който ние сме виждали да се държат обичайните вируси, с които ние сме си имали работа – имам предвид вирусни пневмонии, причинени основно от грипен вирус А или Б, също едно тежко заболяване. Държи се по различен начин, протича много дълго, има обостряния в моменти, в които ти не очакваш, мислиш, че пациентът вече е стабилен – тогава започват процеси, които ние не очакваме, много често тежестта на протичането не зависи от това на каква възраст е пациентът и какви заболявания има. Ние имахме случаи на много млади хора, които лежаха при нас повече от 20 дни и бяха в тежко състояние и обратно – възрастни хора с придружаващи заболявания, които сравнително бързо излязоха от това. Тоест нашият екип успя да се справи, ние имаме ниска смъртност – въпреки че когато произнасям този израз, ми е особено тежко да го кажа, защото имахме случаи, когато не успяхме да спасим живот. Не беше в нашите ръце, не беше възможно. За голямо наше съжаление.

НЯМА ДА КРИЯ
– аз се изплаших. Аз се страхувах, защото бях видяла различните форми на Covid 19, бях видяла как се влошават хора, внезапно, бях видяла как се задушават хора, бях видяла как хора във видимо прекрасно общо състояние изведнъж, за минути, за секунди се влошават. Аз се страхувах за себе си и видях, когато си другата страна, как се оставяш в божиите ръце в един момент. И знаете ли колко беше интересно – докато лежах в болничната стая, си пишех с част от пациентите, които бяха в други стаи и които аз бях настанила в болницата. Такава безпомощност не съм чувствала никога през живота си. Защото не знам те как са възприели, когато техният лекар лежи някъде до тях – нали това не дава особено голяма надежда – и мечтаех час по-скоро да се случи нещо, Бог да ми помогне да се възстановя, за да мога пак да съм онзи надежден лекар, на който да се опрат.

ПСИХОЛОГИЧЕСКИЯТ МОМЕНТ при тази болест е много силен и хората трябва да имат надежда, трябва да имат опора в някого, трябва да вярват, че лекарите, сестрите, хората, които се грижат за тях, правят всичко необходимо. Много чести са депресивните състояния, неврологичната симптоматика е честа. Това влошава допълнително състоянието на пациентите и по тази причина страшно много исках да изляза оттам, за да мога отново да съм онзи човек, който, като го погледнат, да му повярват. Защото как биха могли да ми вярват, аз съм в една съседна стая, на кислород. Пишех им, че това е болест, която отминава бавно и трябва да имат кураж и огромно търпение; че екипът знае какво прави; че и аз съм се оставила в неговите ръце, не съм отишла в друга болница, а съм в нашата болница; и трябва да вярваме, че всичко ще се нареди. Написах им истината – че и аз съм изплашена, но вярвам, че всичко ще се подреди. Надявам се от следващия понеделник (30 ноември – бел. ред.) да съм на работа. Мечтая да отида, да започна да работя, малко въздух да си поемат другите колеги, защото не е лесно. Когато усещането ти е, че се задушават клетките ти – това е усещането, и не е онзи задух при един обикновен бронхит или когато имаш просто една бактериална пневмония, или обструктивен бронхит – това е страшна болест, това не е безобиден грип. Всеки боледува по различен начин, не можем да го предскажем, това все още не е по нашите сили. Ще им кажа да имат търпение и да се уповават на лекарите и на болниците. Знам какво изпитват пациентите, знам във всеки един момент какво биха искали да се случи с тях и как бихме могли да ги облекчим. Което е много важно според мен. Аз ги разбирам по-добре сега.

„На война ли сме?“ – да, на война сме, с невидим враг“, заяви д-р Дудевска
на един от първите брифинги на Временния оперативен щаб в Троян, м. март 2020 г.

ЩЕ НОСЯ МАСКА, разбира се, и ще спазвам абсолютно всички правила, ще говоря активно по това – въпреки че все още има хора, които смятат, че това е безобидно; ще продължавам да информирам хората, че това е опасно и да се пазят и да пазят близките си. Всички имат много големи очаквания от нас, а ние сме обикновени хора, които се опитват да си свършат работата. Нито сме герои, просто се опитваме да правим неща, които и за нас са напълно нови, ние учим в движение, ужасно сме претоварени – това го повтарят всички, но едва когато пациентите са вътре в болницата, го виждат. Днеска ми го сподели един пациент, който беше при нас повече от 20 дни, той ми каза: Аз виждах сестрите, от които тече вода, защото тези костюми… Те работят непрекъснато, една сестра прави манипулациите на повече от 30 пациенти. И виждаш как на повече от 70 души минава един дежурен лекар, който трябва да прегледа всички тия 70 човека и да чуе кой какво се оплаква. Но едва когато си вътре, го виждаш и го разбираш.

НЕ Е НУЖНО хората да мислят непрекъснато за това, не е нужно да героизират лекарите, нужно е само да ги разбират и да им влизат понякога в положението – за това, че сме изнервени понякога, за това, че сме малко по-резки, за това, че не изслушваме винаги. Случва ни се. И аз дълбоко съжалявам и искам даже прошка от голяма част от пациентите. Дори аз самата съм била понякога по-изнервена и по-рязка и съм се опитвала да им кажа, че не може всичко да получат на мига – просто не се получава така. Трябва да приоритизираме първо най-тежко болните и после хората, които може много да са уплашени и да се чувстват зле, но не са чак толкова тежко болни. Просто трябва да има разбиране от всички страни. Това е. Трудни времена настанаха.

АЗ ВИНАГИ
съм била оптимист, сега просто ми трябва повече търпение – и на мен, мисля, че и на всички останали. Светът ще се справи, аз съм абсолютно сигурна в това. Разбира се, ваксините са новата надежда на целия свят. Това е спасението на хората, които все още не са се разболели. Аз вярвам, че в рамките на 2021 година ще има съвсем различен, нов поглед и етиологично лечение на това ужасно заболяване. Уверявам ви.  

25 ноември 2020 г.

Д-р Цветомира Дудевска, управител на СБАЛББ - Троян,
по БНР, програма „Хоризонт“

Начало

Още по темата за коронавируса:

2 коментара:

Unknown каза...

Д-р Дудевска:
"ПСИХОЛОГИЧЕСКИЯТ МОМЕНТ при тази болест е много силен и хората трябва да имат надежда"

Да, лекарите ни предупреждаваха, че страхът и стресът от медийния тормоз върху населението сриват имунната система.

Да, но гербоидната паплач, диктуваща мерки и правила се оказа неподготвена. И без съмнение единствените качества са хищничество и алчност. Съчетани с убийствена некадърност и липса на интелект.

Резултат:
- голяма част от хората са уплашени до смърт.
- друга не малка част, виждайки безобразията на щаба, не се съобразяват с мерките. В това число и моя милост.
- в крайна сметка стана абсолютен мармалад.

Kaloqn каза...

А бе вие комунистите , защо все говорите в множествено число и от името на другите

Публикуване на коментар

Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |