Синджирът си иде, а козата я няма (1)

 * „И тогава слонът си проточи пишката. Малее! Петко веднага заключи, че е най-малкото две крачки“ * „А, жените, жените! Те наистина били облечени само по един напучник, шарена малка престилка отпред“ *„Пенко Курът, дежурният старшина, си спомня много добре, че крещели в несвяст: Лъв, лъв, лъв!“

Троянски спомени

Любомир Досев

От този брой започваме да публикуваме подбрани извадки от една знаменита троянска летопис – „Синджирът си иде, а козата я няма (или кога, как и защо?)“, биографични бележки на съгражданина ни Любомир Досев. „Бележки“, разбира се, не е съвсем точно, още повече че говорим за немалък текст, който е в момент на досъздаване и продължава да се разраства, може би по-правилното би било „мемоари“. Но това са формални неща и не толкова важни, важното е, че става дума за един много жив, живописен, сладкодумен, информиран, с тънък усет за детайла (единичното) и едновременно за цялото, откровен и на места безпощаден (сигурно ще има обидени), уж „несериозен“ текст, преливащ от любов към троянското.

„Това е част от моя живот, писах го, след като Сovid 19 ни затвори вкъщи и след преживяна тежка контузия. Тогава реших да си разкажа житието битието“, сподели ни г-н Досев. И нещичко за автора – печата още като ученик в тогавашния единствен троянски вестник „Троянски глас“, завършва троянското Механо, основател на фирма „Вектор“ ООД и дълги години неин управител, в момента е технолог във фирма „Кам“ ООД, многократен републикански шампион по радиозасичане и треньор на националния отбор, подготвил 6-ма световни шампиони. „Троянец до мозъка на костите“, както сам споделя.

Началото е с един шеговито-сериозен, преимуществено „животински“ откъс, в който се говори за слонски секс, лъвове из троянските улици и полуголи негърски танцьорки насред Троян.

Т21

 

С навирен хобот и разперени уши

НЯКОЛКО години след това, когато станах истински радиолюбител, ме изпратиха на състезание по радиотехника в София, организирано от списание „Млад техник“. Бях с Петко, заместникът на Васил Николски в радиоклуба. Защо аз участвах, когато имаше много по-сръчни и разбиращи от мен, така и не разбрах, но се представих долу-горе добре. На връщане от София имахме няколко часа и решихме с Петко да отидем до зоологическата градина. Тя тогава беше на старото си място, в Парка на свободата. Още след входа си купихме сладолед и докато го ближехме, забелязах, че пред клетката на слона се е струпал много народ. С Петко се забързахме натам и попаднахме на зрелище, което никога след това повече не видях.

СЛОНИЦАТА се била разгонила - велико събитие за зоопарк Тя ситнеше пред слона, а той с навирен хобот и разперени уши тръбеше и обикаляше около нея. Вътре в голямата клетка, край тях, се бяха събрали служители със сини престилки, дълги четки и кофи. И тогава слонът си проточи пишката. Малее! Петко веднага заключи, че е най-малкото две крачки. Всички присъстващи бяхме затаили дъх. Чевръст служител, като се пазеше, му я натърка със сапунена пяна с дългата четка. А друг, с една кофпомпа, му я оплакна. Слоницата клекна на задните си крака. Слонът я възседна. Започна да си гъне члена като човешка ръка, за да й уцели дупето. Петко тихо прихна и както си беше сложил дланта върху устата, почна с брадичка да ми сочи жената пред нас. Тя в таза си извършваше някакви странни движения. Слонът си мръдне онази работа наляво и нейното дупе също шавне натам. Той кривне вдясно и тя потегляше нататък. После нагоре и тя се изправи на пръсти. Свали си членът животното надолу и тя приклякаше. Ошашавих се къде да гледам! А на Петко чак сълзи му потекоха от смях. Най-после работата стана и каката пред нас дълбоко въздъхна с облекчение.

СЛЕД почти година слоницата роди слонче. Бях горд, че присъствах на това мероприятие, макар и като страничен наблюдател, а Петко викаше, че онази кака сигурно се е подмокрила. Тогава все още не разбирах много от тия работи и си мислех, че се е изпуснала…

Облечени само по един напучник

ГАНА е първата държава, отхвърлила колониалното господство на черния континент още през 1960 г. Само две години след това България и по-специално Троян прие гостуващ ганайски ансамбъл. Още щом разлепили афишите, в града настанало брожение и вълнение. Главно се развълнували мъжете, а троянките кълнели и проклинали. Слухът, че женската част от ансамбъла ще танцуват почти голи и по цици, много се понравила на мъжкото съсловие. Същото не могло да се каже за останалата половина от населението.

МЕРОПРИЯТИЕТО се състоя на Колодрума, там където сега е автогарата. Билетите свършили мълниеносно, но не било проблем да се наблюдава и гратис. Около колодрума, точно под гарата, растяха грамадни салкъми. Час преди началото те били окичени с любопитни граждани, жадни да вкусят от непознатата африканска култура. Излязло конферансието и обявил началото, само той бил бял, някакво наше момче от София. Задумкали тимпани, забили барабани и целият народен състав излязъл на  арената, за да се представи. Мъжете били само по препаски, въоръжени с копия, с пера по главите си и наметнати с лъвски кожи. Удряли с дръжките на копията си по пода и рипали нагоре в някакъв си техен ритъм. А жените, жените! Те наистина били облечени само по един напучник, шарена малка престилка отпред, колкото да им покрие срамотиите, а иначе - дибидюс голи!

МЪЖКИТЕ
народни танци не предизвикали кой знае какъв интерес. Пиеските им били как трепят лъвове и след това се радват с продължителни подскачания. Нищо интересно! Дошъл ред и на женските танци. Че като затропали ония ти ми моми, като заскачали в някакви неравномерни тактове и замятали цици, народонаселението взело да преглъща на сухо. Като тропнели с крака, гърдите им подскачали и ги пляскали чак по устата, а като скокнели нагоре, ги удряли по пъпа. В същото време извършвали обичайните си кръгообразни въртележки. Кольо Дивеча разправяше после, че било като игра на пинг-понг, само че там топчето е бяло. В най-вълнуващия момент, когато каките се обърнали гърбом и взели да се навеждат доземи, като потропвали ритмично, а дупетата им лъскали от пот, духнал вятър. Тия на арената били добре, но зяпачите гратисчии по салкъмите закапали като зрели круши. Туп, туп и на сутринта болницата се напълнила с пациенти, по някое време главният лекар забранил да се издават повече болнични листове.

ТОВА събитие се проведе без мен. Родителите ми не ми разрешиха да го гледам, макар и гратис. Въобще нямаше да падна от клоните! След събитието Общината се оттеглила от такъв културен обмен с побратимените негърски народи.

Загрял, че това наистина може да е лъв

СИТУАЦИЯТА с лъвовете се оказала много по-сложна и тревожна, отколкото веселбата с ганайците. В Троян пристигнал редовният цирк. Татко сигурно го е стоварвал на гарата, защото все още цирковете идваха с влакове. Тогава главната улица беше разкопана на три-четири метра дълбочина – полагаха тръбите за съвременната канализация на града. Майка или татко, когато ме водеха на градина, ме пренасяха на ръце над изкопите, а аз гледах любопитен дали пък долу няма жаби. Това се случваше до моста на милицията (старата – бел. ред.), така че обстановката ми беше позната. Мястото на другото събитие също го знаех.

СВЪРШИЛО вечерното представление на цирка и народът се разотишъл. Гледачите уж запрели лъвовете в клетките, ама се е оказало, че не съвсем. Двата лъва се измъкнали и тръгнали да се разхождат по нощните троянски улици. Единият се отправил към центъра, а другият свърнал към Дрянската чешма. Този по главната улица, като я видял такава  разкопана, малко преди МВР-то решил да полегне и подремне. Две лелки се връщали от втора смяна и в тъмницата кажи-речи го настъпили. Той се разсънил, размятал грива, зинал и ревнал. Те как са притичали по талпите над каналите и са нахълтали в милицията, не се знае, но Пенко Курът, дежурният старшина, си спомня много добре, че крещели в несвяст: Лъв, лъв, лъв! Какъв лъв, бе!? Такъв, истински! Олеле, майко, как не ни изяде! Старшината скочил чевръсто, загащил се и се втурнал навън. Не му стигали разните хаймани и нездрави елементи, а сега и някакви си лъвове.

ПЕНКО Курът на светлината на мижавата улична лампа видял, че нещо като голямо рунтаво куче лежи до канала и смело се приближил с ръка върху парабела. Кучето се изправило и раззинало срещу Пенко ей такава уста! Просто се прозявало, но той не разсъждавал много, защото мярнал и топката на опашката му. Загрял, че това наистина може да е лъв и храбро се втурнал в участъка. Каките хлипали и си плюели в пазвите, но Пенко пренебрегнал тяхната уплаха и обявил обща тревога. Веднага пристигнали още милиционери, въоръжени с автомати, дресьори, гледачи, ветеринарни доктори и други. „Пис, пис, къци, къци“, прилъгали звяра с парче мръвка и му турили каишката. Не се стигнало до кръвопролитие и от двете страни.  

ДРУГИЯТ лъв Боян, натурализиран лъв с българско гражданство, пийнал вода от Дрянската чешма и се зачудил накъде да хване. Видял светлинка в облата ъглова къща срещу себе си, която била още в строеж. Решил да надникне. Собствениците и работниците тъкмо вечеряли на газена лампа. Без да чука, лъвът бутнал дъсчената врата и влязъл. Настанала такава тишина, че с нож не може да я срежеш. Нашият гостенин види се, че не бил гладен, а просто любопитен, защото се повъртял малко, обърнал се и кротко се изнизал надолу по стълбите. Трябва да е минало известно време и чак тогава жените писнали, а мъжете скокнали и се въоръжили с чукове, тесли и бичкии. Обърнали масата и залостили вратата. И пак настъпила тишина А лъвът, потеглил към площада. Там другарите от цирка успели да го заловят.

ЛЪВЪТ Боян пощадил своите сънародници. Него сме го турили на герба си, а не някакво проскубано коте.

(следва)
2020 г., Троян
Любомир Досев

5 коментара:

Unknown каза...

Това ще е новият връх на тъпотията. Евала!

Unknown каза...

мноу си прос дебала

Невидим каза...

Баща ми казваше, че е присъствал на случката с лъвовете. Всичко се случва на тясната уличка между България и общината. Едно време пред входа на прокоратурата имаше един кавак. Каваше, че не помни как, след като видял лъва Боян- по кавака се е намерил на козирката на България, заедно с още много хора. И от там всички са гледали сеир. Лъвът е влязъл в къщата на Пенка Топузова - учителката по немски, бог да я прости, и всичкия ученичор на козирката са се надявали да се отърват от нея. Смешно, но е истина...

Unknown каза...

Бравос! Буковски ряпа да яде.

Боряна Делийска каза...

Искрено се възхищавам на писателската дарба на автора! Помня смътно тези събития в Троян. Благодаря му за страхотното настроение, което ми достави!

Публикуване на коментар

Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |