Слива 2026 тръгна – програмата

33-ата Троян/Орешак 18-22 септември 
 
Начало
 
Още по темата:

В едно изречение (143

* Министър Шишков: „Страшни злоупотреби във времето назад, но сме длъжни да направим така, че да спасим магистрала „Хемус“

Хубава работа, (ама) българска
Рубриката на Т21 „В едно изречение“, стартирала през м. февруари 2023 г., бе замислена само за печатното ни издание, но впоследствие решихме да я „прехвърлим“ и в сайта на вестника. Заглавието подсказва – кратки новини в едно изречение, разбира се, по значими троянски теми. И още нещо: по възможност преобладаващо добри новини, има ги (и тях). Надяваме се да ви е интересно, приятно четене.
    • ИНТЕРЕСНИ неща каза регионалният министър арх. Иван Шишков при скорошната си инспекция на място – придружаван от представители на ръководството на АПИ (държавната Агенция „Пътна инфраструктура“, която отговаря за републиканската пътна мрежа), шефа на „Автомагистрали“ ЕАД (държавното дружество с предмет на дейност изграждане и поддържане на автомагистралите в страната и експлоатация на пътните обекти, бази и съоръжения към тях) и областните управители на Ловеч и Плевен – на участък 4 (27 км, от пресечката с пътя Плевен/Ловеч до пътен възел „Летница“, прогнозен срок за изпълнение 2028 г.) и участък 3 (17 км, от пътен възел „Каленик“ до пресечката с пътя Плевен/Ловеч, половината от който е готов, а по другата част се работи) на многострадалната автомагистрала „Хемус“, на която, когато, ако изобщо се случи някога, бъде завършена, се възлагат очакванията да постигне транспортна свързаност от друг порядък в Северна България и да даде тласък на тази, според оценките на експертите и статистиката, по-слабо развита половина на страната; и по-конкретно: * Изпълненото досега (през 2021 г.) и разплатено (през 2026 г.) незаконно строителство по АМ „Хемус“ няма да спре изграждането на лелеяното пътно съоръжение, което Шишков определи като „пътя на грабежа“, „Възложих правен анализ, който показва страшни злоупотреби във времето назад, но сме длъжни да направим така, че да спасим магистрала „Хемус“, добави министърът; * Ще внесе (той, министърът) две изменения в Закона за устройство на територия, с които допуснатото във времето незаконно строителство на инженерна инфраструктура в държавата, включително по АМ „Хемус“, да намери своето законово решение и развитие; * Заяви още, че очаква да разбере „защо, кой, как и за какво раздаде едни пари без да има одобрени подробни устройствени планове“; * Призна, че дори участък 3 да бъде завършен изцяло, то магистралната връзка до Плевен (пресечката с пътя Плевен/Ловеч) няма как да се осъществи по-рано от 2028 г., тъй като предходният участък 2 (19 км, от пътен възел „Дерманци“ до пътен възел „Каленик) е най-назад в строителството, заради по-късно възлагане (година и половина след участък 3); * „Това е абсурд изобщо по управлението на строителния бранш, в управлението изобщо на инвестициите в България. Вече разбрахме, че са платени навремето над 1 млрд. лв. без да има проекти“, бе тежкото министерско обобщение (по пресинформация от МРРБ).

*** 

Бел ред. На пръв поглед – откровени и директни министерски приказки, но да видим ще ги последват ли някакви реални действия, ще очакваме и някакъв реален финален срок за цялостен пуск на северната българска магистрала, чието строителство започва през 1974 г. и за над половин век (52 години) е завършено по-малко от половината (206 км от общо 420 км); любопитно е и дали с този строителен (анти)рекорд България не може да кандидатства в „Гинес“?!
 
Т21
  
Още от рубриката „В едно изречение“:

Марин Стаевски – сред родоначалниците на троянското промишлено чудо

* „Марин Стаевски е от хората, които не просто са свидетели на промяната, а със своите знания, труд и упоритост участват в нейното създаване. И именно в това се състои неговото наследство – основите, върху които се изгражда индустриалния облик на Троян“

Марин Стаевски (1906-2004)
120 години от рождението
Днес, 16 септември 2026 г. се навършват 120 години от рождението на един знаменит троянец, Марин Стаевски (1906-2004), припомниха ни от Държавния архив в Ловеч. Име, което се помни и ще се помни, защото е сред първопроходците на троянското индустриално чудо. Голямото му дело: от неговата работилница за електромотори, основана през 1941 г., тръгва създаването  на най-мащабното машиностроително предприятие, съществувало някога в града ни – „Елпром Троян“, десетилетия флагман и стожер на троянската икономика. По-долу четете юбилейния материал за Марин Стаевски на Петя Атанасова от Държавен архив Ловеч. Т21
НА 16 СЕПТЕМВРИ Държавен архив Ловеч отбелязва 120 години от рождението на дарителя и фондообразувателя Марин Стаевски. Името му е свързано с един от важните етапи в развитието на Троян – индустриализацията. Този исторически процес може да бъде разказан не само чрез производствените и икономическите показатели, но и през съдбите на хората, които участват в него и допринасят за неговото осъществяване. Професионалният път на Марин Найденов Стаевски е именно такъв личен разказ – в него се преплитат развитието на техническото образование, електрификацията и постепенното изграждане на индустриалната среда в Троян.

МАРИН СТАЕВСКИ е роден на 16 септември 1906 г. в с. Върбовка, Търновско. През 1910 г. семейството му се установява в Троян. Останал рано без баща, загивал по фронтовете на Първата световна война, той получава стипендия, която му дава възможност да продължи образованието си.  През 1921 г. постъпва в Механоелектротехническото училище в София. След завършването си започва работа като галванотехник, а впоследствие се насочва към телеграфната и телефонната техника. Поради заболяване от туберкулоза се завръща в Троян и през 1932 г. постъпва на работа в електрическата централа на Петър Балевски (първият истински троянски индустриалец, основал през 1905 г. текстилната си фабрика, съществуваща и до днес, виж „Петър Балевски – първопроходецът на индустриалния Троян“ в бр. 22 на Т21 от 10 юни 2026 г. – бел. ред.), а впоследствие – във Воден синдикат „Троян“. Остава там до юли 1941 г., когато е арестуван заради политическата си активност в левите среди.

В ЖИВОТА на всеки човек има събития, които предопределят неговата съдба. Едно от тях, изиграло важна роля в кариерното развитие на Марин Стаевски, е работата му в електроцентралата на Балевски. При маловодие той изпълнява длъжността техник във фабриката му, където от счупени и бракувани машинни детайли успява да сглоби трикиловатов електромотор. Подобен ремонт е извършен в Троян за първи път. Успехът укрепва самочувствието му като техник, а по-късно ще се превърне в крайъгълен камък, върху който ще се изгради бъдещото производство на електромотори. През м. ноември 1941 г. започва частна практика като електромонтьор. И от този момент нататък професионалният му път се превръща в своеобразен разказ за развитието на електротехниката и постепенното индустриализиране на Троян.

ДРУГО важно събитие, свързано с дейността на Марин Стаевски, се оказва повратна точка и поставя началото на електропромишлеността в града. През есента на 1943 г. представители на с. Белиш се обръщат към него с молба да изработи трансформатор, който да осигури електрифицирането на селото. След извършването на необходимите изчисления трансформаторът е изработен, сглобен и монтиран успешно. Този нов успех не само утвърждава техническите му способности, но и поставя началото на една по-голяма идея – да превърне натрупания практически опит в основа за собствено по-масово производство на електротехнически изделия.

В СЛЕДВОЕННИТЕ
години снабдяването с необходимите материали се превръща в сериозно предизвикателство за малките работилници. Затова през 1945 г., чрез привличане на фиктивни членове, Марин Стаевски превръща работилницата си в Трудово-производителна кооперация (ТПК) „Елкооп Троян“ с предмет на дейност ремонт на електрически машини и апарати. Разширяване на дейността настъпва две години по-късно, когато започва производството на трансформатори за пирография и апарати за лепене на банцигови ленти. През същата година са изработени и първите електромотори. Техен прототип са моделите на немската фирма „Сименс“, смятани за едни от най-качествените сред многото видове електромотори, постъпващи за ремонт в кооперацията. Усвояването на модела се извършва без конструктивна и технологична документация – детайлите от разглобения образец служат като еталон. Първите произведени мотори веднага намират приложение в производството на текстилната фабрика на Цочо Куцаров.

КАТО КООПЕРАЦИЯ предприятието съществува до 1949 г., когато се преобразува в завод „Елпром“, Троян. За целия период на съществуването й административен ръководител е Марин Стаевски.  От 1950 г. до 1954 г. той заема различни длъжности в Околийския комитет на БКП в Троян. На 4 март 1954 г. поема ръководството на завод „Елпром“ и под негово ръководство предприятието, което дотогава все още носи белезите на занаятчийското производство, постепенно се превръща в модерен завод с развиваща се производствена база и все по-добри социални условия за работниците.

Поглед към завод „Елпром“ в Троян през 60-те години на миналия век
НЕОБХОДИМОСТТА от технически кадри за „Елпром“ превръща Стаевски в един от инициаторите за създаването на Механотехникума в Троян. За тази цел той освобождава част от административната сграда на завода. С помощта на родителите, работещи в завода, през 1959 г. е създадена заводската детска градина. Успоредно с развитието на производството Стаевски се грижи и за подобряването на социално-битовите условия на работниците. През 1958 г. е изградена хижата на „Елпром“  на Беклемето, последвана от почивни бунгала край Варна, а по-късно и в Бяла. В завода се развива и художествената самодейност – създават се хор, духова музика, вокална група, танцов състав. Под ръководството на леяря Димитър Минев се създава първият в страната профсъюзен цирков състав. През 1961 г. от „Елпром“ (Троян) се отделя микроелектромоторното производство и за целта е основан „Елпром“ (Ловеч). Дори след пенсионирането си през 1968 г. Марин Стаевски остава свързан с предприятието и е почетен гост на различни заводски мероприятия.

ЗА СВОЯТА дейност Марин Стаевски е награден с орден „Георги Димитров“, званието „Герой на социалистическия труд“, орден НРБ – I степен и II степен, орден „9 септември“, медал „25 години народна власт“, медал „30 години социалистическа революция“, медал за трезвеност, медал „Алеко Константинов“, звания „Отличник на Комитета по машиностроене“ и „Отличник на БТС“ и други отличия. В края на своя жизнен път получава и почетния знак на община Троян „Златен герб“ за значимия си принос към икономическото развитие на града. Умира през април 2004 г., на 97-годишна възраст. Може да се каже, че животът му е изпълнил своята мисия. Започнал с ранното докосване до техниката и преминал през годините на електрификацията и индустриалното изграждане на Троян, неговият професионален път оставя следа далеч отвъд личната му биография.

ОТ ПЪРВИЯ сглобен електромотор до развитието на „Елпром“ стои не само историята на едно предприятие, а историята на една идея, превърнала се в реалност. Марин Стаевски е от хората, които не просто са свидетели на промяната, а със своите знания, труд и упоритост участват в нейното създаване. И именно в това се състои неговото наследство – основите, върху които се изгражда индустриалния облик на Троян.

Петя Атанасова, Държавен архив Ловеч
 
Още по темата:

На 15 септември в Троян – хем добре, хем не съвсем

* Троянските училища започват новата учебна година със самочувствие в материален план, но демографията и резултатите от НВО след 7. и 10. клас са тревожни, под средните за страната * Кметът: „Особено тревожни са резултатите по математика“ * Ресорният зам.-кмет: Алтернативният подход „парите следват качеството“ притеснява училищните директори * „Учениците се дънят, а учителите?“
Звънецът бие 
15 СЕПТЕМВРИ винаги е бил специален (български) ден, не само за школарите, за всички, млади и стари, от миньончетата от подгответата до бабите и дядовците, прекрачили за пръв път училищния праг в дълбините на миналия век. Така e, има някакъв особен чар, магия в този ден, и идеята за ново начало и перспектива дозасилва усещането. Така бе и днес, на 15 септември 2026 г. в Троян, със сигурност и навсякъде в страната ни. Да ни е честит, и най-вече на най-важните – учениците и техните учители!

ТРОЯНСКИТЕ училища посрещат със самочувствие новата учебна 2026/27 г. Материалната им база, като цяло, със сигурност е на над средното национално равнище и на добро европейско ниво. И нямам предвид единствено мащабната реконструкция на знаковото и второ по големина троянско училище СУ „Св. Климент Охридски“, единственото училище с голям покрит плувен басейн в Ловешка област и от съвсем малкото в страната с подобна екстра, то, като база, със сигурност е над средното европейско равнище. Съизмеримо е и другото, най-голямо троянско училище СУ „Васил Левски“, наследникът на прочутата Троянска гимназия. Следващото общинско средно училище – уникалното за страната Национално училище за планински водачи (СУ „Васил Левски“) в с. Черни Осъм се подготвя за мащабно обновяване. Двете държавни средни троянски училища – Художественото (НУПИ „Проф. Венко Колев“) и Механото (ПГМЕТ „Акад. Ангел Балевски“), също има с какво да се похвалят в материален план. Най-старото и най-централно троянско училище – основното ОУ „Иван Хаджийски“, има най-красивата училищна сграда не само в общината и не спира да обновява и модернизира базата си. Основните училища в с. Дебнево (ОУ „Иван Вазов“) и с. Борима (ОУ „Васил Левски“) съперничат като материална база на градските – неслучайно дебневенското школо за поредна година бе сред домакините на най-мащабната културна проява в Троянско и Ловешка област, традиционния вече музикален фест „Jam on the River“. Основното училище в с. Орешак (ОУ „Васил Левски“) като материална база и локация пък е просто мечта. А троянските начални училища – НУ „Христо Ботев“ и НУ „Св. св. Кирил и Методий“, без съмнение пълнят сърцата на родителите с великолепните условия, които предлагат на техните малчугани – съвсем скоро в НУ „Св. св. Кирил и Методий“ ще отвори врати и впечатляващо ново съоръжение, новоизградената голяма училищна многофункционална спортна зала, екстра, на която биха могли да завиждат и много от най-рейтинговите български училища. Това са факти, поздравления за тях и на училищните ръководства, и на общинското ръководство начело с кмета Донка Михайлова, и на цялата троянска общност, на Троян, който иска и заслужава подобни училища.

НО ДА НЕ СЕ ЗАБЛУЖДАВАМЕ, трябва да кажем и другото. Което е по-важното, но съвсем не е така оптимистично и в тази посока троянското училищно самочувствие няма как да е високо.

ПЪРВО. Демографията. Общо 2306 са троянските ученици, от 1. до 12. клас, във всичките 11 троянски училища, които прекрачиха училищния праг за новата 2026/27 учебна година. В числото няма изненади – малко по-малко са от бройката през миналата година. Другото важно число – на тези, които за пръв път прекрачват училищния праг, първокласниците, също е съизмеримо с миналата година, сега са 173, тогава бяха 189. Спадът не е сериозен, тревожното е друго – че този спад е траен и върви вече над две десетилетия. Че колкото и да не ни се иска и каквото и да сме правили досега – демографията не е на наша страна. Троян намалява, младите хора също, оттам и учениците. Със сигурност тази троянска картина е в зависимост и в немалка степен определена от националната, което не е утеха, напротив, още по-стряскащо е.

ВТОРО. Всъщност то е най-важното – качеството на троянското образование. На скорошната редовна месечна кметска пресконференция, 10 септември, в навечерието на първия учебен ден, се чуха неприятни неща в тази посока. На националното външно оценяване (НВО) след 7. и 10. клас резултатите на троянските ученици са под средните за страната. „Особено тревожни“, ги определи г-жа Михайлова; а тенденцията: „Интересна, като се има предвид, че имаме много добри резултати на нашите троянски ученици в началния етап 1.-4. клас. Но във възрастовата група от 5. до 7. клас за съжаление се наблюдава сериозен спад, като особено тревожни са резултатите по математика“. Кметът спомена и за слабите резултати от тазгодишния доклад по програмата PISA (Програма за международно оценяване), насочена към възловите направления четене, математика и природни науки – за 2025 г. българските ученици са на едно от последните места сред учениците от Европейския съюз. 

РЕСОРНИЯТ зам.-кмет Вероника Тодорова се включи с пояснението, че е поставила темата на среща с училищните директори в общината, състояла се в началото на м. септември – „защото е нещо много тревожно“. Заедно със свързаната тема за сегашния модел на организация в българските училища „парите следват ученика“, доказал се като неуспешен през годините и генериращ едно задължително „пазене“ на учениците, независимо от резултатите им – „почти на всяка цена, защото носят пари на училището“. Г-жа Тодорова сподели за всеобщото неодобрение от този модел, но и притесненията на троянските училищни директори от евентуалния алтернативен подход „парите да следват качеството“, т. е. добрите резултати да носят средства на училищата, а слабите – не. 

Ще завърша с питането на Т21 към г-жа Тодорова, цитирам: „Учениците ни са все по-зле, а учителите? Дали и те не носят отговорност, не само системата, която крепи разни калпазани докрай и обръща философията в училищата ни – вече главен е не учителят, а ученикът, което е абсурд? Какво е нивото на троянските учители – преди десетина години един голям троянски учител по математика, той почина, Борджуков старши, ни сподели, че ако се направи тест на троянските учители, говореше за математика, за 8. клас, повече от половината няма да могат да го решат, вероятно така е и с българския език, и с всичко останало, за историята да не говорим, как никой не казва, примерно, за комунистическия преврат на 9 септември 1944 г. и се преподават абсолютни идиотии и лъжи? Учениците се дънят, а учителите?“. Отговорът бе предпазливо дипломатичен – не бива да се генерализира, има отлично подготвени троянски учители, проблемът е в липсата на мотивация; а един немотивиран учител не може да мотивира ученика, учителската заплата е добра, но само това не е достатъчно.

Генадий Маринов
 
* Снимките са от първия учебен ден в различни троянски училища, 15 септември 2026 г., източник Facebook
 
 
Още по темата:

СЕДМИЦА НА ОТВОРЕНИТЕ ВРАТИ В БЕЛОДРОБНАТА БОЛНИЦА

БЕЛОДРОБНАТА БОЛНИЦА В ТРОЯН  (СБАЛББ ТРОЯН) ОБЯВЯВА БЕЗПЛАТНИ ПРОФИЛАКТИЧНИ ПРЕГЛЕДИ ЗА РИСК ОТ ТУБЕРКУЛОЗА

КОГА: От 14 септември до 18 септември 2026 г., 8:00 ч. - 16:00 ч.
КЪДЕ: В приемния  кабинет „Белодробни болести“

БЕЗПЛАТНИТЕ ПРЕГЛЕДИ включват пълен анализ на състоянието на дихателната система, образни, функционални, лабораторни и други изследвания  при  необходимост. Заповядайте! 

ЦЕЛТА НА ИНИЦИАТИВАТА е откриване на лицата с най-висок риск за туберкулоза, диагностика за латентна инфекция и превантивно лечение. 

ЗА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ: 0670/6-27-01(02), вътр. 111 и 114 

СБАЛББ ТРОЯН

Начало

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |