Старите къщи – изгубеното културно наследство на Троян (1)

* „Причините да няма нито една къща (сграда) от града, включена в списъка с недвижими национални културни ценности, е само една – в очертанията на сегашния Троян няма нито една запазена сграда от периода на българското Възраждане. Ясно е защо – опожаряването на Троян през м. август 1877 г.“

майор д-р Дочо Николов
Памет
Авторът майор д-р Дочо Николов, военнослужещ в Троянското поделение (Военния географски център, под. 24 430) и военен комендант на Ловешка област, е забележителен троянец, казваме го без колебание. Патриот (но не от онези фалшиво-кресливите) и троянофил, милеещ за родното, изучаващ го, борещ се за съхранението му, популяризиращ го активно. Познавач на военната ни история с пристрастия, разбираеми са, към историята на нашия 34-ти пехотен Троянски полк, участвал в една от най-великите победи на българското оръжие (при Дойран, през Първата световна война). Доктор по история от Военната академия „Георги С. Раковски“. И едновременно – модерен млад човек, проевропеец, заклет рокаджия, купонджия и грижовен баща на две момиченца.

Настоящият текст е част от мащабното му изследване, представено на научната конференция по случай 60-годишнината на троянския Музей на занаятите (2022 г.) и включено в излезлия наскоро юбилеен сборник с материалите от конференцията „Музеят и градската памет“ (2024 г.). Майор д-р Дочо Николов представи изследването си за старите троянски къщи и в публична лекция, част от събитията в скорошната Нощ в музея (18 май) – стилно, пунктуално, емоционално по Дочо-Николовски. Той е приятел и желан автор на Т21 и с негово съгласие публикуваме настоящия текст (съкратен вариант на материала му в споменатия юбилеен сборник).
Т21
ОПАЗВАНЕТО и закрилата на българското културно наследство се урежда със Закона за културното наследство (ЗКН). Според този закон културното наследство обхваща нематериалното и материалното недвижимо и движимо наследство – като съвкупност от културни ценности, които са носители на историческа памет, национална идентичност и имат културна и научна стойност. Културните ценности са обществено достояние и се ползват със закрилата на държавата и общинските органи в интерес на гражданите на България. Чрез своите културни ценности и изграденото от тях културно наследство всяка една нация се определя и идентифицира както пред другите (нации), така и пред своите (граждани), давайки им чувство на принадлежност, наследственост и повод за гордост. Културното наследство на всяка една нация се определя от нейното историческо, политическо, икономическо и религиозно развитие.

СТАРИТЕ СГРАДИ и къщи на град Троян са наше местно културно наследство и попадат в определението за недвижимо културно наследство, което обхваща културни ценности, които са трайно закрепени към земята, както и прилежащата им среда. Тези сгради са основно в две групи: исторически – сгради, съоръжения, други структури и паметни места, свързани със забележителни исторически събития и личности; архитектурно-строителни – сгради, съоръжения, конструкции, части или съчетания от тях, които имат историческа, естетическа, техническа, културно- и производствено-техническа, пространствена и функционална стойност. Според пространствената структура и териториалния обхват са единични и групови (ансамбъл).

Дочо Николов с двете си щерки пред Паметника на падналите за Майка България троянци
СПОРЕД тяхната застрашеност сградите в Троян попадат както в групата на културни ценности в риск, така и в групата на застрашени културни ценности. Единици са обектите, които могат да се причислят към първата, най-опасна група, но това не е повод за успокоение, защото някои от тези сгради вече ги няма (разрушени, унищожени). Същевременното състоянието на някои сгради от втората група ги прави потенциални „клиенти“ за преминаване в рисковата група.

СПОРЕД своята културна и научна стойност недвижимите културни ценности са няколко категории: от „световно значение“; от „национално значение“; от „местно значение“; от „ансамблово значение“ и „за сведение“. Към 2022 г. в Националния публичен регистър на недвижимите културни ценности в община Троян са регистрирани 11 единични обекта от национално значение, като нито от тях един не е в очертанията на града (Троян). Обектите са основно археологически, като няма нито една възрожденска сграда с изключение на църквата в с. Гумощник, което не омаловажава тяхната значимост. Включването им в националния регистър позволява дейности, свързани с проучването и запазването им, поради което към настоящия момент те са в много добро състояние. Именно тези обекти, както и Музеят на народните художествени занаяти и приложните изкуства (МНХЗПИ) в нашия град, са основната притегателна сила за културно-туристически посещения в община Троян, генериращи не само приходи, но и повод за гордост от нашето историческо наследство.

ПРИЧИНИТЕ да няма нито една къща (сграда) от града, включена в списъка с недвижими национални културни ценности, е само една – в очертанията на сегашния град Троян няма нито една запазена сграда от периода на българското Възраждане. Ясно е защо – опожаряването на Троян през м. август 1877 г. по време на освободителната Руско-турска война от башибозук от съседните турски села. Една от малкото оцелели сгради е троянската църква „Света Петка“, построена през 1835 г., но тя не е включена в списъка като църквата „Св. Николай Летни“ в с. Гумощник, строена през много по-късен период (1938 г.). Опожаряването на града е унищожило цялото архитектурно наследство на троянци, с което бихме се гордели по същия начин както, например, копривщенци. Независимо от това в нашия град има сгради, които са строени по време на неговото възстановяване и са интересни както от архитектурна, така и от местна историческа гледна точка. И тези сгради си заслужава да се изследват, документират и запазят за поколенията.

***

ПЪРВОТО вписване на обект е от 1954 г. – „Партизанска база“ в местността Трифонова усойна“. През 1967 г. е обнародван „Списък на архитектурно-строителните паметници от Античността и Средновековието в Ловешки окръг“, в който фигурират 12 архитектурно-исторически паметници на културата в община Троян и 3 с историческо значение. От тях 5 са с национално значение, останалите с местно. Всички обекти са от периода на Античността и Средновековието. През следващите години са добавени още 22 обекта, като конакът (сега помощна сграда на МНХЗПИ – бел. ред) е първата сграда, която получава статут на недвижим културен паметник в града, независимо че не е оригиналната сграда от османския период. През 1977 г., от с. Голяма Желязна, са регистрирани първите сгради паметници на културата заради тяхната архитектурна и историческа значимост. До 1977 г. от Община Троян са подадени 543 писмени заявления за регистриране на недвижими паметници на културата. От тези обекта 398 са частни къщи, а 8 – обществени сгради. В самия град Троян тези сгради са най-много – 73 къщи и 4 общински сгради.

Две от малкото добре запазени и реставрирани следосвобожденски троянски къщи – Серяковата къща и сградата на днешното ОУ „Иван Хаджийски“ (наследника на прочутото възрожденско Жълто училище)
КАКВИ са били критериите при определяне на предложенията, след като се знае, че Троян е опожарен и няма останали запазени сгради от периода на Възраждането с архитектурна и историческа значимост. За селата от общината, които в по-голямата си част са се запазили от разрухата на Априлското въстание и войната от 1877-78 г., има голям брой подобни сгради, съхранили чертите на епохата. От списъка се вижда, че част от предложените сгради са свързани с дейци на местното „революционно движение“, което вероятно е основният критерий за избирането им, а не заради архитектурна значимост; но съществуват и къщи, имащи не само местно историческо и архитектурно значение, но и национално. Като такива можем да откроим къщата на баба Дона Милина (укривателка на Васил Левски), къщата на Иван Хаджийски, турския конак (макар и не в автентичния си вид) и троянската църква „Света Петка“.

ПОВЕЧЕ от 30 години (от 1987 г.) този списък не е актуализиран. През 2020 г. се издава справочникът „Археологически и религиозни паметници на културата в България. Според авторите има проблем в национален мащаб при определяне и регистриране на недвижимите културни ценности, който е пречка за тяхното ефективно опазване, особено на местно ниво. На запитване до Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) за предоставяне на информация за паметниците от община Троян, която трябва да е единствената „легитимна“, достоверна и актуална, такава информация ни бе предоставена – с подробни данни за всички регистрирани недвижими културни ценности по смисъла на Закона за културното наследство (ЗКН) за нашата община към настоящия момент. От тези данни се вижда, че регистрираните обекти са 560, като в тях са включени и всички военни паметници и археологически обекти, които до този момент все още не са били вписани като недвижими културни ценности.

ИЗВЪРШЕНИЯТ историческият преглед, както и анализиране на настоящото състоянието на недвижимите културни ценности в нашия град и община е изключително важно, защото ще позволи да се разберат историческите, социалните и икономическите причини довели до тяхното сегашно положение, добро или лошо. Всичко това ще позволи да се направят изводи, които да са в основата за необходими бъдещи реални дейности свързани с тяхното проучване и опазване на местно ниво.
майор д-р Дочо Николов

Още от и за автора:

Троянската „Фитофарма“ на изложението Vitafoods в Женева

„Успяхме да представим различните продукти от бранда Krilixir, да утвърдим името си като пионери в нишата и да развием мрежа от стратегически партньорства. Серията предизвика огромен интерес на фармацевти и компании от цял свят“

По света и у нас
 
Преди броени дни екип на „Фитофарма“ ЕООД – високотехнологичната, изцяло експортно ориентирана и отпразнувала наскоро четвъртвековния си юбилей троянска фармацевтична компания на фамилия Вачеви, която има в производствената си листа над 120 продукта – се завърна от Женева (Швейцария). От участие в най-голямото търговско изложение на хранителни добавки в Европа – Vitafoods, където представи новия фирмен продуктов бранд Krilixir, насочен към подпомагане на здравето на сърцето, подобряване на мозъчната функция и функциите на черния дроб (основна съставка в Krilixir продуктите е богатото на Омега 3 мастни киселини масло от антарктически крил). По-долу четете краткия репортаж на представителите на „Фитофарма“ от изложението в Швейцария. Т21
Екипът на на „Фитофарма“ на изложението в Женева, 14-16 май 2024 г.
„ФИТОФАРМА“ ЕООД и нашият иновативен бранд Krilixir бяхме част от най-голямото и всеобхватно търговско изложение за хранителни добавки в Европа Vitafoods в град Женева, Швейцария, 14-16 май.

Щандът на „Фитофарма“ (Троян) на Vitafoods в Женева, Швейцария

УСПЯХМЕ да представим различните продукти от бранда Krilixir, да утвърдим името си като пионери в нишата и да развием мрежа от стратегически партньорства. Серията предизвика огромен интерес на фармацевти и компании от цял свят. Имахме честта да предадем ценностите, в които силно вярваме и смятаме за есенциални в живота на всеки човек.
 
Продукти на „Фитофарма“ от серията Krilixir
И ОЩЕ ЕДНА голяма новина – разгръщаме серията на Krilixir с още продукти с различен фокус. Скоро ще ви споделим повече.

30 май 2024 г.
„Фитофарма“ ЕООД

Белодробната болница предлага сигурен имунологичен метод за откриване на туберкулоза

Ново! Ново! Ново!
Понеделник - сряда, 8:00-13:00
1 юни 2024 г. Белодробна болница Троян предлага нова услуга –
 T-SPOT.TB тест - кръвен тест за откриване на латентна и активна туберкулоза.
 

В едно изречение (46)

* Галеристката Мариела Шошкова с престижно министерско отличие по случай 24 май * Нашите Еника Шопова и Константин Църовски сред победителите в конкурса за превод „Трансформации 2024“ * В ход е подготовката на фестивала „Боровинкови нощи 2024“ на хижа „Амбарица“

Хубава работа, (ама) троянска
Рубриката на Т21 – „В едно изречение“, стартирала през м. февруари м. г., бе замислена само за печатното ни издание, но впоследствие решихме да я „прехвърлим“ и в сайта на вестника. Заглавието подсказва – кратки новини в едно изречение, разбира се, по значими троянски теми. И още нещо: по възможност преобладаващо добри новини, има ги (и тях). Надяваме се да ви е интересно, приятно четене.
СЪГРАЖДАНКАТА ни Мариела Шошкова, която ръководи троянската галерия „Серякова къща“ (сега в структурата на Музея на народните художествени занаяти и приложните изкуства, МНХЗПИ) вече 27 години, от 1997 г., и превърна това място в разпознаваемо и търсено, оазис на културата и духовността, в навечерието на 24 май получи „признание за своята всеотдайност и професионализъм“, четем във фейсбук страницата на МНХЗПИ – Грамота за принос в развитието на българската култура и духовност на Министерство на културата (МК), „Екипът на Музея на занаятите я поздравява с пожелание да продължава своето благородно дело със същата любов и търпение!“, е посланието на колегите към лауреатката; престижните отличия на МК получили над 80 изявени личности от различни области на изкуството и културата от страната – артисти, музейни специалисти, читалищни дейци, писатели, като церемонията се състояла ден преди Празника на св. св. Кирил и Методий в зала „Сцена 17“ на МК (по обективни причини г-жа Шошкова не присъствала – бел. ред.), а наградите връчил министър Найден Тодоров, който в поздравителното си слово цитирал мексиканския поет Сезар Крус, че „ролята на изкуството е да успокои опечалените, които са в тревога и да разтревожи прекалено спокойните“ и благодарил на наградените „за това, че ни изкарвате от зоната ни на комфорт“.  

МНОГО силно представяне на средношколците Еника Шопова (12.а клас) и Константин Църовски (11.б клас) от троянското СУ „Васил Левски“, и двамата възпитаници на преподавателката по испански и руски език Мария Нанкова, в IX Международен конкурс за превод за студенти и ученици „Трансформации 2024“, организиран от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ (ВТУ), чиито резултати бяха обявени миналата седмица, а церемонията по награждаването ще се състои на 3 юни – Еника спечели първото място в ученическия раздел, гимназиален етап, секция „Проза“, за превода си от испански език на откъс от „Спомени на Пабло Неруда“, а Константин е втори за превода си от руски език на извадка от повестта „Не докосвай земята“ на Михаил Турбин; по данни на организаторите в ученическия раздел тази година са участвали общо 244 ученици от 49 училища в България и 10 училища в чужбина (сред тях и 11 ученици от СУ „Васил Левски“, Троян), „Благодарим на всички, които споделиха с нас своите преводи и участваха в трудната интелектуална надпревара. Най-добрите текстове, които журито отличи, ще бъдат публикувани в електронното списание „Трансформации“ на страниците на Филологическия факултет и на Университетското издателство на ВТУ. До нови срещи с изкуството на превода!“, завършва съвместното обръщение на организационния екип и журито към младите преводачи.  

ФЕСТИВАЛЪТ „Боровинкови нощи“ на хижа „Амбарица“ в Троянския Балкан, инициатива на стопанката на хижата Ема Гатева, който още с първото си издание през 2014 г. предизвика невероятен (национален) интерес и аплодисментите на целокупната туристическа общност, но в последните години не се провеждаше и по думите на г-жа Гатева бе пред спиране изобщо, по финансови и други причини, ще го има отново и подготовката вече е в пълен ход; събитието този път ще е тридневно, на 19-21 юли, мястото е същото – хижа „Амбарица“, като в момента се набират доброволци за участие в подготовката и провеждането, каквато бе и досегашната практика, тъй като по събитие от подобен мащаб (посетителите са стотици) има твърде много работа, новото тази година е предварителната продажба на различни артикули (тениски, блузони, канчета и др.) с логото на „Боровинкови нощи 2024“ за набиране на средства, „Фестивалът е бутиков, вероятно единственият, който се провежда на място без достъп с транспорт. Работата на многобройните доброволци по организацията е подвиг. Разходите, за да проведем добре събитието, са значителни. Тази година решихме да пуснем рекламните ни артикули предварително, за да увеличим малко бюджета за по-добра организация на феста. Благодаря на всеки, който реши да ни подкрепи!“, коментира хижарката инициатор и основен организатор на феста.

Т21 
  
Още по темата:

„ДКТЕКС“ ООД, ШИПКОВО – търси работници

„ДКТЕКС“ ООД, С. ШИПКОВО
 
търси работници:

• ОБЩИ РАБОТНИЦИ – дневна смяна;
• ДАРАКЧИЯ – работа на смени.


За повече информация: тел. 0878/462202 
или на място с. Шипково, ул. „Г. Димитров“ 42

Кузман Илиев ще ни каже „Може ли България да е независима“ – 31 май

Предстоящо 31 май, петък, 18:00, „Троян Плаза“

Йоана Радевска: „Не го проумявам?!“

* Кой отсече без разрешително четири дървета до бившата къща на Димитър Гимиджийски на ул. „П. Р. Славейков“ в централната част на Троян и защо няма реакция от никого, пита троянката
Хубава работа, ама троянска
Основно ремонтираната къща на Димитър Гимиджийски на ул. „П. Р. Славейков“
НАЛИ сме наясно кое прави разликата между нас и успешните европейски държави. Че там правилата са за всички, богаташи, началници, големци нарушат ли закона, си го получават. Че там има правов ред. А тук някои могат да си правят каквото си искат и закон не ги лови; и по-лошото, приемаме това за нормално, част от българския „правов“ ред. Нещата, естествено, опират до правосъдната система, но това е по-голяма тема, сега думата ни е за нещо съвсем конкретно и „малко“.

ПРЕДИ седмица ни потърси съгражданката ни Йоана Радевска и бе много разстроена. Разказа ни, че до бившата къща на именития троянец Димитър Гимиджийски – една от някогашните архитектурни забележителности на Троян (на сегашната ул. „П. Р. Славейков“), която бе купена и основно ремонтирана, макар и не в автентичния си архитектурен стил и блясък, от известните бизнесмени и сериозни троянски инвеститори братя Матеви – били отсечени четири дървета. Тихомълком, без никакво обяснение. Голям орех, черница, липа и декоративно дърво.

Г-ЖА РАДЕВСКА сигнализирала в Община Троян, срещнала се и с общинската еколожка Таня Рогачева, оттам вдигали рамене, не знаели кой го е сторил, нямало свидетели, нямало жалба и т. н. шикалкавения. Но признали, че дърветата са отсечени без разрешително от Общината, какъвто е редът. Тоест – дърветата са отсечени незаконно, но без никакви последствия.

„НЕ ГО ПРОУМЯВАМ?! Как така ще отсечеш четири дървета в централната част на града без никаква реакция от никакъв орган. Нямало свидетели?! Ами ако убия четирима души и няма свидетели, пак ли няма да има последствия… Къде са общинските власти, къде са органите на реда?!“, бе тежкият въпрос на троянката. Задаваме го и ние, и дано някой се наеме с отговора.

Генадий Маринов
 
Бел. авт. И нали още ни държи влага сравнението на Троян с Виена, тръгнало от миналогодишните местни избори и преповтаряно неведнъж, къде шеговито, къде по-насериозно, се питам – представяте ли си някой във Виена да отсече без разрешително четири дървета? Но да оставим Виена, представяте ли си го да се случи и в най-малкото и забутано  градче, на която и да е европейска (западно- и дори централно-) държава. Аз не! 


Още по темата:

Малкото село с големия празник

* „Много добре се получи, стройно, 
 весело, абе, истинско, ще се помни“, коментира патрешчанинът Цанко Казанджиев * „Всичко е от сърце, за четвърта година го правим и става все по-хубаво, гостите го казват“, добави кметският наместник Иван Беломъжев

Патрешко Празнува, 25 май 2024 г.
На сбор в Патрешко
 
В СЪБОТА, 25 май, най-малкото троянско село, с. Патрешко – с има няма 50-ина души население, но с хиляди приятели и потомствени патрешчани, пръснати по света и у нас,  с чудесното си местоположение, кацнало някак господарски на високото над манастирското с. Орешак и Троянската долина и с вълшебната гледка към целия Троянски Балкан и още по-вълшебните природни дадености/прелести – имаше празник. Сбор по нашенски. И стана голяма веселба – старателно подготвена, подкрепена, стилна, кръшна, многолюдна, за радост на малки и големи, патрешчани и техни потомци от близо и далеч, над 150 души, по свидетелствата на един от най-дейните организатори, авторитетният Цанко Казанджиев, дългогодишен председател на кооперацията в Орешак, сега пенсионер и постоянен жител на любимото родно Патрешко. „Много добре се получи, стройно, весело, абе, истинско, ще се помни“, коментира за Т21 г-н Казанджиев.

Веселбата е в разгара си
ДА КАЖЕМ и за спомоществователите, без които, ясно е, веселбата нямаше да има тази сила: Ангел Димовски, живял дълги години в чужбина, но пазещ непрекъсваема връзката със селото, родом от което е баща му – видният патрешчанин проф. Христо Димовски, известните братя Мондешки, чиито родови корени също са от Патрешко, едрият земевладелец и председател на националното сдружение на арендаторите Георги Милев, плевечанин, но с вила в Патрешко и кажи-речи натурализиран патрешчанин, троянските бизнесмени Цанко Спасовски и Георги Лесидренски, адв. Цветомир Ангелов и др.

Кметът Беломъжев приветства сборяните
ПАТРЕШКО може да е малко, но си има кмет, по-точно кметски наместник, и то какъв – Иван Беломъжев, бащата на световния шампион по ски ориентиране Станимир Беломъжев, сам изявен състезател от близкото минало и настоящ национален треньор. Кметът, освен главен организатор, се изяви и на сцената, но за това по-нататък. „Много танци, много музика, много настроение. Всичко е от сърце, за четвърта година го правим и става все по-хубаво, гостите го казват“, бе коментарът му.

Момент от гощавката, вдясно Цанко Казанджиев
ДА КАЖЕМ две думи и за същината на празника. Сцената и професионалното озвучаване идват директно от София, заслугата е на г-н Милев. Богатата гощавка – приготвена от безкомпромисните майстори от механа „Кайзера“. Музиката и песните – първо фолк (но не попфолк) в изпълнение на орешашката читалищна група, после виртуозната китара на Дидо Дишев, а вечерта, та чак до полунощ и след това патрешчанската рок банда „Лейзи Бонс“ (местни виладжии с гост
 
На сцената и след полунощ – патрешчанската рок банда „Лейзи Бонс“
вокалист, участник в „Гласътна България“) и солово изпълнение (китара, хармоника, тромпет и вокал) на кмета Беломъжев. За хорото е излишно да казваме. И още, за малчуганите, демонстрации на местни занаяти – керамика (Роси Занковска) и ковано желязо (Васил Кацаров). Гостите – споменахме колко много са, сред тях и група от Община Троян, водена от зам.-кмета Николай Райковски и донесла поздравление от кмета Михайлова. Догодина пак.

Т21
 
Още по темата

За изложбата-конкурс „Троянски майстор 2024“

* „Събитие за среща с изкуството - българско и неповторимо, което ни дава осъзнато самочувствие, че авторите отново могат да дадат душа на топка глина, на къделя вълна, на ока разтопен метал или на парче дърво“

Иванка Джабраилова
„Когато коренът е жив…“
 
ГОРДОСТ за региона, наричали го в миналото съвсем простичко „Панаира“, но той е „Традиция с бъдеще“ или „Наследство с бъдеще”, или „жив корен“ (както е писал Ганко Цанов). Защото Националното изложение на художествените занаяти и изкуствата – Орешак (НИХЗИ Орешак) се появява преди повече от 50 години с идея да утвърждава и развива занаятите – да пази вековната народна традиция, място, което да събира творците от различни краища на България, а по-късно отваря врати и за изкуството на други народи. Ето това е Националното изложение на художествените занаяти и изкуствата в Орешак – изградило свое излъчване и намерило място в културния живот на общността.

ИДЕОЛОЗИТЕ на тази великолепна идея, да има Изложение, са Ганко Цанов, Петко Съйчевски, Бочо Донев, Петър Хаджиев, проф. Александър Обретенов, проф. Атанас Божков, проф. Христо Вакарелски, именно те подкрепили забележителните синове и дъщери на занаятчийския Троян и дали на традиционното изкуство нови измерения. Обаятелните личности на старите майстори и техните съдбовни идеи, заедно с творческите им способности и силни характери водят днес тук техните последователи – добрият пример за приемственост на поколенията, устойчивост на традицията и превръщането й в съвременно изкуство.

Кметът на Троян награждава Евгения Георгиева (вдясно), I награда
ПО ТРАДИЦИЯ и тази година Националното изложение - Орешак отвори врати за среща на заслужаващите внимание и обичани лица на изкуството с техните почитатели по време на Изложбата-конкурс „Троянски майстор 2024“ – събитие със своя история. Събитие за среща с изкуството - българско и неповторимо, което ни дава осъзнато самочувствие, че авторите отново могат да дадат душа на топка глина, на къделя вълна, на ока разтопен метал или на парче дърво. И самочувствието е съвсем оправдано от показаното в изложбените зали.

В ТВОРЧЕСТВОТО на участниците се оглежда част от историята на съвременното ни изкуство – изградено в духа на модерния прилив за развиване на собствените заложби, търсещи нови източници на вдъхновение с постоянство и търпение. С присъщата за твореца последователност художниците приложници поддържат тази връзка на приемственост през годините. И резултатите не закъсняват и определят съдържанието на експозицията – жанровите особености, образността в търсенията и зрелия творчески път на всеки един от 24-мата участници. Изложбата показва силната и изтънчена индивидуалност на творците, която смело провокира публика и жури.  

ПОБЕДИТЕЛИТЕ от тазгодишния конкурс са:

* Първа награда - Евгения Георгиева (Троян)
, керамик, представя се със съдовата колекция  „Глаголица“. През 80-те години Евгения участва в Международния Пловдивски панаир като аранжор, има и своя постоянна изложба в музея на Бачковския манастир, сега, след известно прекъсване, отново обръща поглед към изкуството;

 * Втора награда - Мария Панева (София)
,  майстор-везбар, участва с рокля „Елховско“, рокля "Тризен Македония“ и каре "Софийско“. Мария е представяла своето изкуство в редица страни по света, има бронзов медал от Световното изложение на занаятите в Китай през 2013 г.;

* Трета награда – Ирина Вачкова (Априлци)
, керамик. участва с керамични пана „Раждането на шарачка“, „Мадона от Шишковци“, „Портрет на една скумрия“, като прилага специфична техника на изработка;

* Специалната награда получи Веска Колева (с. Орешак),
дърворезба – за паната „Цветя“  и „Потир с лоза“;

* Втората специална награда отиде при Маргарита Иванова (Горна Оряховица), тъкачество – за творбата й „Калоферска дантела“, тишлайфер, изработен със совалкова техника.  
 
РЯДКОСТ са такива представяния, които показват натрупания артистичен опит, разгръщайки пред очите ни професионалната отдаденост. Изложбата-конкурс „Троянски майстор 2024” събра през м. май творците от различни краища на страната, защото духовната империя България няма граници. Събра ги там „където коренът е жив”  – в Националното изложение на художествените занаяти и изкуствата в Орешак. Ще ги събере там и през м. май 2025 г. за следващото издание на Изложбата-конкурс „Троянски майстор 2025“.

Участниците в „Троянски майстор 2024“, Национално изложение - Орешак
ТОЗИ остров, опора на миналото, традициите и обичаите, заслужава нашето уважение, особено в днешния свят, когато се говори повече за войни, отколкото за изкуство. Екипът ни се гордее с всички участници в «Троянски майстор 2024», защото представят българските традиции и изкуство с невероятно изящество, което винаги ни е правило и ще ни прави по-силни пред света. Честито на наградените!

Иванка Джабраилова
управител на Националното изложение - Орешак

Проектът е реализиран с финансовата падкрепа на Министерството на културата, съгласно договор РД11-06-345/06.12.2023 г.

Още по темата:

На 24 май в Троян

*„Честит да ни е най-истинският, най-искреният, най-вълнуващият български празник“, се чу в празничното кметско слово * Учителите Богдана Мичева, Мариета Жекова и Владимир Киров са носителите на годишните общински награди за просвета и култура
Върви, народе възродени
Троян, 24 май 2024 г.
ДЪЖДОВЕ, че и градушка предишните дни, но на 24 май – най-красивия и най-обичан български празник – Троян грейна. И беше много празнично, някак еуфорично, както е винаги на този ден, деня на светите братя Кирил и Методий, създателите на българската азбука, и ден на българската просвета и духовност.

ПРАЗНИКЪТ започна с обичайното 24-майско шествие на учениците и учителите от троянските училища и до тях представителите на културните институции и на спортните клубове в града. Този път имаше и дефилираща група на управленците и политиците (нали е и предизборно време), а най-отпред, разбира се, бе обгърнатата в зелен венец икона на св. св. Кирил и Методий, носена от две лъчезарни троянски момиченца. Кулминацията, както е на троянските празници, бе на централния площад. Но тази година сцената бе пред читалището (а не пред Общината), до открития преди година паметник на Левски. Тук бе и традиционната празнична реч на кмета Донка Михайлова и връчването на годишните общински награди за принос в просветата и културата.

„СКЪПИ ученици и учители, скъпи хора на духа, скъпи спортисти, скъпи мои съграждани и гости на Троян, честит да ни е най-истинският, най-искреният, най-вълнуващият български празник“, бяха първите думи на г-жа Михайлова. И по-нататък: „В този ден ние празнуваме буквите, словото и думите. Всеки от нас има свой символ за празника: учителката, държаща ръката ни при най-отговорното усилие да изпишем първите букви, приказката, която разказваме на своите деца и внуци, докато заспиват, книгата, която ни вдъхва увереност и сили тогава, когато е най-трудно, емоцията, която ни изпълва, когато се докосваме до постиженията на изкуството и културата. И ако се върнем назад в историята, ще си дадем сметка, че буквите са най-трайното нещо, което е давало импулс за развитието на нацията ни. На днешния ден се прекланяме пред делото на първоапостолите, защото те, св. св. Кирил и Методий, са в основата на прогреса на редица държави в света“.  

Речта на кмета
КМЕТСКАТА реч завърши с благодарности: „Благодаря на учителите, на хората на духа, на спортистите, които правят Троян това, което е днес – успешен и проспериращ град. Благодаря на учениците за усилията им и специално на зрелостниците, които правят сигурна стъпка към своето бъдеще. Поздравявам тези (от тях), които остават в Троян и тези, които ще го напуснат, вярвам, че те ще се връщат отново. Честит 24 май, честит ден на националната гордост и националното самочувствие!“. (Любопитна хрумка, макар и неразбираема за нас, бе най-отпред на сцената, при кметската реч също, да стои почетен ескорт от двама знаменосци с калпаци, потури, свински цървули и знаме в ръце, единият с българския трибагреник, другият с жълтото троянско знаме с герба; вероятно мисията на този новаторски 24-майски етноелемент – ако бяхме докрай искрени, бихме казали етнокич – бе да предаде повече правилност и дълбинност на церемонията, кой да ти каже?! – бел. ред.)

Награждаването, отляво – Мариета Жекова, Богдана Мичева, Владимир Киров
СЛЕД словото си кметът връчи наградите за образование и култура. Лауреатите тази година са Мариета Жекова, учител по музика в тукашното СУ „Васил Левски“ и ръководител на читалищната вокална студия „Гласове“, Богдана Мичева, начален учител с над 45-годишен стаж в нашето ОУ „Иван Хаджийски“ и Владимир Киров, художник и преподавател в троянското Художествено училище (НГПИ „Проф. Венко Колев“). Празникът завърши с детски музикални изпълнения, а прелестните троянски мажоретки и оркестрантите от младежкия духов оркестър, изпълнили импровизираната сцена, придаваха допълнителна празничност. Честит 24 май!

Т21
Начало
  
Още по темата:

Честит 24 май!

* „Защо празнуваме Кирил и Методий като Ден на българската и славянската азбука и писменост ли? Защото България спасява делото на Кирил и Методий. Затова!“

Дани Горчева
Празнично
Едно припомняне, на и за 24 май – важно е, убедени сме. Заехме го от фейсбук страницата на нашата добра приятелка Дани Горчева. А тя, авторката, не е случаен човек (и автор) – журналист, публицист, издател, изключително темпераментно и остро перо; и безкомпромисен българофил, нищо че от 1990 г. живее в Холандия, научила е на български и съпруга си холандеца Мартин Ламбо, а синът им носи българското име Тервел. В Т21 сме публикували не един текст на г-жа Горчева-Ламбо, повечето разобличаващи комунистическите лъжи, фалшиви митове и преиначавания на българската историята (за атентата в „Св. София“ през 1925-а, горяните, Народния съд, 9 септември, ген. Бойдев и др.). Настоящият е за 24 май, поредният й страстен и бранещ българската кауза текст, който няма как да те остави безразличен. Т21 
ПИТАТ ме едни умници (иначе читави хора), но ме питат глупашки въпроси защо като пишем на кирилица, празнуваме създателите на глаголицата Кирил и Методий. Въпроси, на които и сами могат да си отговорят, ако се замислят. Но не да мислят с предубежденията си напред, не с националния си нихилизъм и комплекси за малоценност, а със здравия си разум и човешка почтеност.


ЗАЩО празнуваме Кирил и Методий като Ден на българската и славянската азбука и писменост ли? Защото България спасява делото на Кирил и Методий. Затова! Защото ако не беше България да приюти учениците на Кирил и Методий, днес малцина щяха да са чували имената им. Честит празник и укрепвайте знанията си, мисленето и честта си!

ИЗВЕСТНИ български ръкописни книги: Глаголически старобългарски книги – Асеманиево евангелие, Зографско евангелие, Мариинско евангелие, Клоцов сборник, Синайски псалтир, Синайски требник; Кирилски старобългарски книги – Савина книга, Супрасълски сборник, Енински апостол; Среднобългарски писмени паметници –  Болонски псалтир,  Добрейшово евангелие, Иван-Александрово евангелие, Манасиева летопис, Борилов синодик.

ТРАДИЦИЯТА да се празнува Денят на свети Кирил и Методий започва през Възраждането с училищните тържества, организирани на 11 май, когато Църквата отбелязва празника на двамата свети братя. В „Христоматия славянского языка“ от 1852 г. на Неофит Рилски намираме известие за празнуването на Кирил и Методий.
 
• Най-старото съобщение е открито в сборник с арменски пътеписи от 1813 г., където един свещеник разказва, че на 22 май 1803 г. го завели в Шумен „на празник на писмеността на българите” и той видял „как те пели тъжни песни и после играли хоро”. Това е засега първото известно ни светско честване на Кирил и Методий у нас, точно преди 220 години.  
 
• През 1857 г. денят на светите братя е почетен в българската църква „Св. Стефан“ в Цариград, заедно със служба и за св. Иван Рилски.

• На следващата година
, 1858 г. този ден е отпразнуван и в Пловдив с тържествена служба в църквата „Света Богородица“, а след това учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий.

• В средата на 19. век празникът се чествал във връзка със започналата борба за църковна независимост. От 1863 г. 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. В София празникът бил организиран от учителя Сава Филаретов.

• След Освобождението 11 май става всеучилищен празник, тогава възниква и идеята за празничен химн. В Русе, през 1892 г. Стоян Михайловски, тогава учител в Мъжката гимназия, създава химна „Върви народе възродени“ и го  публикува в списание „Мисъл“. В Ловеч, през май 1901 г. учителят от Петокласното Ловчанско училище Панайот Пипков написва музиката към текста.

• След 1944 г. части от текста на стихотворението са променени. Изразът „и Бог ще те благослови“ е премахнат.Подменени са и думите: „Духовно покори страните, които завладя със меч“ и вместо тях трябваше да пеем: „ведно със другите славяни, кръстосай дух със огнен меч“.
Оригиналният текст на всеучилищния химн
 „Върви, народе възродени“:

Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
съдбините си ти поднови!

Върви към мощната Просвета!
В световните борби върви,
от длъжност неизменно воден -
и Бог ще те благослови!

Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!

Безвестен беше ти, безславен!
О, влез в Историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!

Тъй солунските двама братя
насърчаваха дедите ни...
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!

България остана вярна
на достославний тоз завет -
в тържествуванье и в страданье
извърши подвизи безчет...

Да, родината ни години
пресветли преживя, в беда
неописуема изпадна,
но върши се дългът всегда!

Бе време, писмеността наша
кога обходи целий мир;
за все световната просвета
тя бе неизчерпаем вир.

Бе и тъжовно робско време...
Тогаз Балканский храбър син
навеждаше лице под гнета
на отоманский властелин.

Но винаги духът народен;
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци! През десет века
все жив остана ваший глас!

О, вий, които цяло племе
извлякохте из мъртвина,
народен гений възкресихте -
заспал в глубока тъмнина.

Подвижници за права вярна,
сеятели на правда, мир,
апостоли високославни,
звезди върху Славянски мир.

Бъдете преблагословени,
о, вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил!

Нека името ви да живее
във всенародната любов,
речта ви мощна нек се помни
в Славянството во век веков!

Стоян Михайловски, сп. „Мисъл“, 1892 г.
 24 май 2024 г.
Даниела Горчева 
 
 Бележка на редакцията 
Празникът на св. св. Кирил и Методий, Троян, 24 май 1938 г., сн. Пенчо Доков
НЯМАМЕ данни откога точно датират честванията на 24 май (11 май по стар стил) – Деня на първоучителите св. св. Кирил и Методий, в Троян. Но се знае, че през първата половина на 20. век в местността Кръста (където са днешните училища СУ „Васил Левски“ и ПГМЕТ „Акад. Ангел Балевски“) троянци са кичели с живи цветя икона на св. св. Кирил и Методий и след това са правили литийно ществие по троянските улици. През 30-те години празненствата имат вече много строен и достолепен вид – кулминацията е на площада пред сградата на сегашния Музей на занаятите, тогава административна сграда, главни действащи лица са учениците от горните класове, а гледката е впечатляваща (виж на снимката от 1938 г. – бел. ред.). 
 
Празничната манифестация в Троян, 24 май 1964 г., сн. Стефан Балевски
24-МАЙСКИТЕ шествия се запазват и след преврата на 9 септември 1944 г., но с характерния казионен отпечатък по съветски образец, иконата на светите братя „изчезва“ и вече ги наричат манифестации. 
 
Възобновяването на 24-майските шествия в Троян, 24 май 2011 г., сн. Т21
СЛЕД НАЧАЛОТО на промените през 1989 г. троянските манифестации на 24 май отпаднаха, но през 2011 г. бяха възобновени – с участието на ученици и учители от троянските училища, възпитаници на местните спортни клубове, представители на културните институции в града и най-отпред с иконата на св. св. Кирил и Методий; така бе и днес, на 24 май 2024 г. 
 
Т21
Начало
  
Още по темата:

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |