Старите къщи – изгубеното културно наследство на Троян (1)

* „Причините да няма нито една къща (сграда) от града, включена в списъка с недвижими национални културни ценности, е само една – в очертанията на сегашния Троян няма нито една запазена сграда от периода на българското Възраждане. Ясно е защо – опожаряването на Троян през м. август 1877 г.“

майор д-р Дочо Николов
Памет
Авторът майор д-р Дочо Николов, военнослужещ в Троянското поделение (Военния географски център, под. 24 430) и военен комендант на Ловешка област, е забележителен троянец, казваме го без колебание. Патриот (но не от онези фалшиво-кресливите) и троянофил, милеещ за родното, изучаващ го, борещ се за съхранението му, популяризиращ го активно. Познавач на военната ни история с пристрастия, разбираеми са, към историята на нашия 34-ти пехотен Троянски полк, участвал в една от най-великите победи на българското оръжие (при Дойран, през Първата световна война). Доктор по история от Военната академия „Георги С. Раковски“. И едновременно – модерен млад човек, проевропеец, заклет рокаджия, купонджия и грижовен баща на две момиченца.

Настоящият текст е част от мащабното му изследване, представено на научната конференция по случай 60-годишнината на троянския Музей на занаятите (2022 г.) и включено в излезлия наскоро юбилеен сборник с материалите от конференцията „Музеят и градската памет“ (2024 г.). Майор д-р Дочо Николов представи изследването си за старите троянски къщи и в публична лекция, част от събитията в скорошната Нощ в музея (18 май) – стилно, пунктуално, емоционално по Дочо-Николовски. Той е приятел и желан автор на Т21 и с негово съгласие публикуваме настоящия текст (съкратен вариант на материала му в споменатия юбилеен сборник).
Т21
ОПАЗВАНЕТО и закрилата на българското културно наследство се урежда със Закона за културното наследство (ЗКН). Според този закон културното наследство обхваща нематериалното и материалното недвижимо и движимо наследство – като съвкупност от културни ценности, които са носители на историческа памет, национална идентичност и имат културна и научна стойност. Културните ценности са обществено достояние и се ползват със закрилата на държавата и общинските органи в интерес на гражданите на България. Чрез своите културни ценности и изграденото от тях културно наследство всяка една нация се определя и идентифицира както пред другите (нации), така и пред своите (граждани), давайки им чувство на принадлежност, наследственост и повод за гордост. Културното наследство на всяка една нация се определя от нейното историческо, политическо, икономическо и религиозно развитие.

СТАРИТЕ СГРАДИ и къщи на град Троян са наше местно културно наследство и попадат в определението за недвижимо културно наследство, което обхваща културни ценности, които са трайно закрепени към земята, както и прилежащата им среда. Тези сгради са основно в две групи: исторически – сгради, съоръжения, други структури и паметни места, свързани със забележителни исторически събития и личности; архитектурно-строителни – сгради, съоръжения, конструкции, части или съчетания от тях, които имат историческа, естетическа, техническа, културно- и производствено-техническа, пространствена и функционална стойност. Според пространствената структура и териториалния обхват са единични и групови (ансамбъл).

Дочо Николов с двете си щерки пред Паметника на падналите за Майка България троянци
СПОРЕД тяхната застрашеност сградите в Троян попадат както в групата на културни ценности в риск, така и в групата на застрашени културни ценности. Единици са обектите, които могат да се причислят към първата, най-опасна група, но това не е повод за успокоение, защото някои от тези сгради вече ги няма (разрушени, унищожени). Същевременното състоянието на някои сгради от втората група ги прави потенциални „клиенти“ за преминаване в рисковата група.

СПОРЕД своята културна и научна стойност недвижимите културни ценности са няколко категории: от „световно значение“; от „национално значение“; от „местно значение“; от „ансамблово значение“ и „за сведение“. Към 2022 г. в Националния публичен регистър на недвижимите културни ценности в община Троян са регистрирани 11 единични обекта от национално значение, като нито от тях един не е в очертанията на града (Троян). Обектите са основно археологически, като няма нито една възрожденска сграда с изключение на църквата в с. Гумощник, което не омаловажава тяхната значимост. Включването им в националния регистър позволява дейности, свързани с проучването и запазването им, поради което към настоящия момент те са в много добро състояние. Именно тези обекти, както и Музеят на народните художествени занаяти и приложните изкуства (МНХЗПИ) в нашия град, са основната притегателна сила за културно-туристически посещения в община Троян, генериращи не само приходи, но и повод за гордост от нашето историческо наследство.

ПРИЧИНИТЕ да няма нито една къща (сграда) от града, включена в списъка с недвижими национални културни ценности, е само една – в очертанията на сегашния град Троян няма нито една запазена сграда от периода на българското Възраждане. Ясно е защо – опожаряването на Троян през м. август 1877 г. по време на освободителната Руско-турска война от башибозук от съседните турски села. Една от малкото оцелели сгради е троянската църква „Света Петка“, построена през 1835 г., но тя не е включена в списъка като църквата „Св. Николай Летни“ в с. Гумощник, строена през много по-късен период (1938 г.). Опожаряването на града е унищожило цялото архитектурно наследство на троянци, с което бихме се гордели по същия начин както, например, копривщенци. Независимо от това в нашия град има сгради, които са строени по време на неговото възстановяване и са интересни както от архитектурна, така и от местна историческа гледна точка. И тези сгради си заслужава да се изследват, документират и запазят за поколенията.

***

ПЪРВОТО вписване на обект е от 1954 г. – „Партизанска база“ в местността Трифонова усойна“. През 1967 г. е обнародван „Списък на архитектурно-строителните паметници от Античността и Средновековието в Ловешки окръг“, в който фигурират 12 архитектурно-исторически паметници на културата в община Троян и 3 с историческо значение. От тях 5 са с национално значение, останалите с местно. Всички обекти са от периода на Античността и Средновековието. През следващите години са добавени още 22 обекта, като конакът (сега помощна сграда на МНХЗПИ – бел. ред) е първата сграда, която получава статут на недвижим културен паметник в града, независимо че не е оригиналната сграда от османския период. През 1977 г., от с. Голяма Желязна, са регистрирани първите сгради паметници на културата заради тяхната архитектурна и историческа значимост. До 1977 г. от Община Троян са подадени 543 писмени заявления за регистриране на недвижими паметници на културата. От тези обекта 398 са частни къщи, а 8 – обществени сгради. В самия град Троян тези сгради са най-много – 73 къщи и 4 общински сгради.

Две от малкото добре запазени и реставрирани следосвобожденски троянски къщи – Серяковата къща и сградата на днешното ОУ „Иван Хаджийски“ (наследника на прочутото възрожденско Жълто училище)
КАКВИ са били критериите при определяне на предложенията, след като се знае, че Троян е опожарен и няма останали запазени сгради от периода на Възраждането с архитектурна и историческа значимост. За селата от общината, които в по-голямата си част са се запазили от разрухата на Априлското въстание и войната от 1877-78 г., има голям брой подобни сгради, съхранили чертите на епохата. От списъка се вижда, че част от предложените сгради са свързани с дейци на местното „революционно движение“, което вероятно е основният критерий за избирането им, а не заради архитектурна значимост; но съществуват и къщи, имащи не само местно историческо и архитектурно значение, но и национално. Като такива можем да откроим къщата на баба Дона Милина (укривателка на Васил Левски), къщата на Иван Хаджийски, турския конак (макар и не в автентичния си вид) и троянската църква „Света Петка“.

ПОВЕЧЕ от 30 години (от 1987 г.) този списък не е актуализиран. През 2020 г. се издава справочникът „Археологически и религиозни паметници на културата в България. Според авторите има проблем в национален мащаб при определяне и регистриране на недвижимите културни ценности, който е пречка за тяхното ефективно опазване, особено на местно ниво. На запитване до Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) за предоставяне на информация за паметниците от община Троян, която трябва да е единствената „легитимна“, достоверна и актуална, такава информация ни бе предоставена – с подробни данни за всички регистрирани недвижими културни ценности по смисъла на Закона за културното наследство (ЗКН) за нашата община към настоящия момент. От тези данни се вижда, че регистрираните обекти са 560, като в тях са включени и всички военни паметници и археологически обекти, които до този момент все още не са били вписани като недвижими културни ценности.

ИЗВЪРШЕНИЯТ историческият преглед, както и анализиране на настоящото състоянието на недвижимите културни ценности в нашия град и община е изключително важно, защото ще позволи да се разберат историческите, социалните и икономическите причини довели до тяхното сегашно положение, добро или лошо. Всичко това ще позволи да се направят изводи, които да са в основата за необходими бъдещи реални дейности свързани с тяхното проучване и опазване на местно ниво.
майор д-р Дочо Николов

Още от и за автора:

0 коментара:

Публикуване на коментар

Коментар от FIREFOX не успях да пусна! Използвайте Chrome!Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |