Старите къщи – изгубеното културно наследство на Троян (2)

* „Най-много и най-застрашени са сградите частна собственост. Проблемът за тяхното опазване е в нежеланието на голяма част от собствениците да влагат средства в поддържането им в автентичен вид. Друг проблем е, че не всеки се стреми да запази характерната архитектура и елементи на къщата, защото не е задължен от никакви общински или други норми“

майор д-р Дочо Николов

Памет

Авторът майор д-р Дочо Николов, военнослужещ в Троянското поделение (Военния географски център, под. 24 430) и военен комендант на Ловешка област, е забележителен троянец, казваме го без колебание. Патриот (но не от онези фалшиво-кресливите) и троянофил, милеещ за родното, изучаващ го, борещ се за съхранението му, популяризиращ го активно. Познавач на военната ни история с пристрастия, разбираеми са, към историята на нашия 34-ти пехотен Троянски полк, участвал в една от най-великите победи на българското оръжие (при Дойран, през Първата световна война). Доктор по история от Военната академия „Георги С. Раковски“. И едновременно – модерен млад човек, проевропеец, заклет рокаджия, купонджия и грижовен баща на две момиченца.

Настоящият текст е част от мащабното му изследване, представено на научната конференция по случай 60-годишнината на троянския Музей на занаятите (2022 г.) и включено в излезлия наскоро юбилеен сборник с материалите от конференцията „Музеят и градската памет“ (2024 г.). Майор д-р Дочо Николов представи изследването си за старите троянски къщи и в публична лекция, част от събитията в скорошната Нощ в музея (18 май) – стилно, пунктуално, емоционално по Дочо-Николовски. Той е приятел и желан автор на Т21 и с негово съгласие публикуваме настоящия текст (съкратен вариант на материала му в споменатия юбилеен сборник).

Т21

(продължение)

КЪМ НАСТОЯЩИЯ момент официално в Троян са регистрирани следните обекти:

1. Исторически недвижими културни обекти. От регистрираните 25 обекта само 5 са сгради. От тях две не са частна собственост – Зелениковския манастир и турския конак, като неговото опазване е задължение на Община Троян и на Музея на занаятите (МНХЗПИ). Това е един от най-добрите примери за запазване на сграда, имаща не само местно, но и национално значение и това е изцяло местно троянско дело, с активната подкрепа от Общината. Останалите обекти са къщи на исторически троянски личности – Тончо Стаевски, Христо и Елена Найденови Пеевски и Стойчо Славин. Най-интересната и важна къща, тази на укривателката на Васил Левски – Дона Милина, е свалена от регистъра през 2000 г. по искане на собствениците и решение на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН).

2. Археологически недвижими културни обекти. На територията на Община Троян има 30 обекта, но в рамките на града е единствено тракийското светилище на връх Турлата, но то не е регистрирано от НИНКН. Но независимо от това има добри практики в нашата община, които могат да се използват. Най-добрият пример е римският кастел Состра и всички обекти в близост, както и средновековната крепост в с. Дебнево. Всички те от години се проучват, консервират и подготвят за свободен достъп със средства отпуснати от Община Троян, Ротари клуб и Министерство на културата, както и с помощта на МНХЗПИ

3. Художествени недвижими културни обекти. Към художествените недвижими ценности се отнасят основно паметници, църкви, църковни стенописи и дърворезби. Църквите са под юрисдикцията на Българската православна църква (БПЦ) и Общината няма пряк контрол и правомощия свързани с тяхното опазване и съхраняване, но независимо от това и тук има добри практики. Всички военни паметници в чест и памет на загиналите за обединението и независимостта на България войници и офицери са включени от Община Троян в областния регистър на военните паметници. С това те се поставят под защита на Закона за военните паметници и получават необходимото финансиране за поддържането им, както и за изграждане на нови такива паметници. Най-големият военен паметник в община Троян се намира в градинката до Вила „Ванна“. Благодарение на различни инициативи на граждани и обществени организации и с финансовата помощ на Община Троян паметникът и целият район са в много добро състояние. Това е пример за възможността чрез граждански инициативи, с подкрепата на Общината и местния бизнес, да се постигат значими за местното общество резултати. Благодарение на инициатива на директора на МНХЗПИ и Община Троян църквата в с. Гумощник се регистрира като недвижима културна ценност през 2018 г., което ще позволи нейното опазване и възможност за бъдещо финансиране за ремонтни и възстановителни дейности.

4. Архитектурните (архитектурно-строителни) недвижими културни обекти в община Троян са най-много, но с най-малко грижи полагани за тяхното опазване, на което се дължи и недоброто състояние на по-голямата част от тях. В Троян има общо 60 регистрирани сгради, като само три не са частна собственост.

    * Ансамбъл до Марковския мост. Това вероятно е ансамбълът с най-известните и емблематични къщи на Троян, станали негова визитка. Този ансамбъл е от 4 къщи, които и сега са добро състояние, благодарение на усилията на техните собственици.

    * Музеен ансамбъл на площад „Власи Власковски“ (сега площад „Възраждане“). Той включва само две сгради – сградата на бившата Троянска община, сега основна сграда на МНХЗПИ и сградата на възстановения турски конак, сега също част от МНХЗПИ. И двете са общинска собственост и се поддържат в много добро състояние благодарение на екипа на Музея и Община Троян. Това също са едни от най-разпознаваемите стари троянски сгради, които са гордост за нашия град и са важна част от неговата история.

    * Ансамбъл по улица „Болшевишка“(сега ул. „Цар Калоян“). Включените 11 къщи на тази улица са известни само на троянци, но са от голяма важност за историята на нашия град. Според сведение от собствениците на една от тях, тя е от малкото останали неизгорели сгради при опожаряването на града, защото е имот на троянски ходжа, което я спасява. Най-запазена и поддържана е Шошковата къща. Цялостното състояние на останалите сгради не е добро, което се дължи основно на незадоволителното им поддържане от техните собственици. Тези сгради са едни от малкото, които не се използват за търговски цели, поради което те не могат да носят допълнителни приходи на собствениците, които, при желание от тяхна страна, биха могли да ги вложат в поддръжка и реставрация.

    * Ансамбъл и къщи по ул. „Ген. Карцов“. Самият ансамбъл включва 4 къщи, три от които и сега са в много добро състояние. Къщата на Спас Балевски, бивш Музей на съпротивителното движение, а сега предоставена на регионалния клон на Национално дружество „Традиция“ за изграждане по проект на демонстративен кът, посветен на 34-ти пехотен Троянски полк. Къщата на Ангел и Емил Балевски сега е едно от най-известните троянски заведения – механа „Старата къща“. По същата улица има още шест регистрирани сгради, частна собственост, но тяхното състояние далеч не е същото като на споменатите. Само преди две години две от тези къщи бяха разрушени, независимо от статута им на недвижима културна ценност от местно значение. При едно планирано разрушаване, което вероятно няма как да стане без знанието и разрешението на Община Троян и нейния главен архитект, би трябвало да се уведоми местният музей, за да се направи поне фотографско заснемане на сградата и да се огледа за архитектурни елементи и/или предмети, които биха имали културно и историческо значение. Така те ще бъдат запазени за поколенията.

    * Къщи по главната улица (ул. „Васил Левски“). На главната улица на Троян са регистрирани 11 сгради, като две вече са разрушени. Къщата на социолога Иван Хаджийски не фигурира в списъка от 1987 г., но тя е една от добре запазени сгради в тази част на ул. „Васил Левски“, което е благодарение на съвместните усилия на Община Троян и МНХЗПИ. Друга къща, в сравнително добро състояние, е тази на Иван Герганов, известна на троянци като къщата на Дядо Власи. Тя е запазена благодарение на факта, че до началото на 90-те години също е част от музея. За съжаление много от най-старите сгради, намиращи се на тази улица, са безвъзвратно изгубени заради мащабни строителни дейности в една от най-старите части на града – района на Малкия пазар и бл. „Рила“. Авторът на тези редове, макар и дете тогава, помни колко много стари къщи в типичния балкански стил бяха сравнени със земята, за да се построят сегашните блокове.

    * В много лошо състояние или разрушени са и много къщи по ул. „Славейков“ (преди река Осъм), като за мен лично най-голяма е загубата на къщата на поборника Петър Табаков, където даже и паметната плоча не е запазена. В добро състояние, но с проблеми относно правото за собственост, е архитектурният комплекс „Нунките“ (по наша информация проблемите със собствеността вече са решени – бел. ред.). Най-ярък пример за това защо и как се рушат и унищожават движими културни ценности в нашия град (община) е примерът с къщата на Найден Хасъмски, мах. „Миленча“, с. Орешак – къща, която помни стъпките на Васил Левски и на други наши поборници, е оставена от нейните собственици да се срути. Похвални са опитите на троянци и на Общината за нейното спасяване, но и тя вече не съществува.

Злополучната съдба на къщата на Найден Хасъмски в мах. Миленча, с. Орешак, която е приютявала Васил Левски и други поборници

ИМА НЯКОЛКО инициативи на Община Троян, които имат отношение по разглеждания въпрос. В приетия през 2014 г. Общински план за развитие на община Троян 2014-2020 г. се посочват проблемите за развитието на туризма в нашия край, независимо от съществуващата съвкупност от добри природни, исторически и архитектурни забележителности. Посочените в този план най-важни и интересни обекти са извън територията на града, което предполага, че самият град не е потенциален туристически район. Не можем да предложим архитектурни и исторически сгради и обекти в самия град, с изключение на къщите при Марковския мост и района около Музея и църквата. Не можем да се съревноваваме с други възрожденски градове – като Копривщица, Панагюрище, Дряново или Трявна, по отношение количество и състояние на запазени архитектурни сгради, но и малкото което имаме не се „използва“ пълноценно.

ПРЕЗ 2020 Г. Община Троян провежда анкетно проучване за разработване на План за интегрирано развитие на община Троян 2021-2027 г. На базата на това проучване са идентифицирани следните препоръки за бъдещо развитие, като две от тях са:

    – засилено развитие на туристическата дейност в община Троян – разработване и реализация на проекти за възраждане и развитие на традиционните занаяти, които са ценен ресурс;

    – опазване на всички културни и природни забележителности - реставрация, консервация, експониране, оборудване, въвеждане на техники и програми за интерпретация и анимация и други.

ПРЕЗ 2021 Г. се приема План за интегрално развитие на община Троян 2021-2027 г. В него влизат 77 обекта от Археологическата карта, предоставена от Националния археологически институт с музей (НАИМ) към БАН, които са свързани изцяло с Античността и Средновековието. Според него съхраняването на местната идентичност е условие за популярност и стимулира привличането на инвестиции към общината, като акцент се поставя върху опазването на културното наследство и по-активното му включване в съвременния културен живот. Предвижда се нуждата от инвестиции, които да се насочат към подобряване на естетическия вид на съществуващите обществени сгради, на стари характерни троянски сгради от предвоенната епоха. В общината има много положителни и ефективни практики с тяхното опазване, но те са свързани основно с обществени и публични сгради, при които Общината има собственост и възможност да контролира, финансира и ремонтира съответните обекта. Друг добър вариант е съвместното стопанисване на определена сграда с обществена или културна организация, която да развива строго определена дейност в нея, естествено под общински или друг контрол (къщата „Иван Хаджийски“ – МНХЗПИ; къщата „Спас Балевски“ – НД „Традиция“, и др.).

Фрапантно архитектурно решение на главната улица в Троян – новата сграда по никакъв начин не кореспондира със съседните

НАЙ-МНОГО и най-застрашени са сградите частна собственост. Проблемът за тяхното опазване е в нежеланието на голяма част от собствениците да влагат средства в поддържането им в автентичен вид. Друг проблем е, че не всеки се стреми да запази характерната архитектура и елементи на къщата, защото не е задължен от никакви общински или други норми, а собствениците на недвижими културни ценности от незнание или нарочно не уведомяват за предстоящи строителни дейности. Най-фрапантен за мен е случаят с разрушената къща на ул. „Васил Левски“ 44, която е къща близнак на родната къща на троянски летописец Власи Лингорски. Къщата се разруши от новите собственици и на нейно място се построи магазин за дрехи, който по никакъв начин не кореспондира с архитектурата на останалите сгради. Друг съществен проблем е, че много от сградите, основно по ул. „Васил Левски“, вероятно една от най-старите и най-многолюдна улица в нашия град, се отдават под наем за стопански цели. Всеки наемател, вероятно без никакви предварително одобрени планове и съответните разрешения, извършва всевъзможни строителни и „разкрасителни“ рекламни дейности по фасадата на сградата, без да се съобразява с нейната архитектура, което се повтаря от всеки следващ наемател.

ОПАЗВАНЕТО на старите сгради на Троян няма да е пълно и всеобхватно само с ремонтно-строителни дейности без пълно историческо и архитектурно изследване на всяка конкретна къща. Нейната история, историята на нейните собственици, както и възможно най-много документален и снимков материал ще бъдат от голяма полза при една бъдеща реставрационна дейност. Същевременно това ще бъде една много ценна база данни за проучване на историята на нашия град, неговите жители и поминък. Малки самостоятелни стъпки в тази насока вече са предприети от Музея на занаятите и от автора на статията, но те са ограничени поради липсата на финансови средства и професионални познания в областта на архитектурата; но могат да бъдат развити в бъдеще с помощта на Община Троян, архитекти и заинтересовани организации. Нека така, всички заедно, да съхраним троянските къщи като част от нашето историческо минало и историята на град Троян.

(край) 

майор д-р Дочо Николов

Бел. авт. Пълния текст на статията, заедно с приложените списъци на недвижими културни ценности за града и общината, може да се прочете в сборника с доклади от националната научна конференция, посветена на 60-годишнината на Музея на занаятите „Музеят и градската памет“.

Начало

Още от и за автора:

• Изложба за 100-годишнината от Балканската война (2013 г.)
  
• Авторска изложба за 3 март 
• За Берлинския договор (2016 г.)
• За Източна Румелия
  
• За водосвета на българските бойни знамена на Богоявление
• За 10-ти Новоингерманландски полк 
• За бойните знамена на 34-ти пехотен Троянски полк
• Троянец дефилира в София в джип от ВСВ (2019 г.)
• Нова книга за железния 34-ти пехотен Троянски полк 
• За „Песента на генерала“ в Троян
  
• Премиерата на филма за „Дойранъ 1918“ – в Троян на 18 септември (2020 г.)
• Тази политическа измислица е премахната на 6 септември 1885 г.!  
• Майор Дочо Николов стана доктор на науките 
• Изложба за българското Опълчение (2022 г.) 

• Старите къщи – изгубеното културно наследство на Троян (1) (2024 г.) 

Tweet