„Бележки за живота в село Патрешко“

* Поредното краеведско издание на Музея на занаятите стана възможно със спомоществователството на Людмила и Тихомир Ковачеви * Информацията за автора – даскал Христо Спасовски, е оскъдна * „Бележките“ ни дава картина на типично балканджийско село от първата половина на 20. век“, четем в предговора

Ново Култура

Наскоро, преди месец (в края на м. октомври 2023 г.), излезе от печат поредното краеведско издание на Музея на народните художествени занаяти и приложните изкуства, Троян. Книжката (103 стр.) е озаглавена „Бележки за живота в село Патрешко (от основаването му до наши дни)“ и представлява „възкръснал“ отколешен текст на Христо Спасовски, някогашния учител в миниатюрното сега, но тогава, в първата половина на миналия век, далеч по-голямо и значимо троянско село, съседно на Орешак и през един баир от Белиш,

И всъщност е класически „текст от чекмеджето“ (забравен, престоял с години) на заелия се с редакторската обработка  на учителските бележки Стоян Ковачев, автора на „Речник на троянския говор“, чието повторно издание, пак дело на Музея на занаятите, се появи в края на миналата 2022 г. Друг общ момент между двете книги („Речника“ и „Бележките“) е спомоществователството на Тихомир и Людмила Ковачеви, син и снаха на Стоян Ковачев, американски граждани, но от троянци по троянци, влюбени до безкрай в троянското и българското. Полиграфията е дело на великотърновското издателство „Фабер“, редактор на изданието е Нели Генкова-Маринова, а архивните снимки са предоставени от орешашката снаха Стела Маринова и са от нейната частна краеведска сбирка. Панорамната снимка на корицата – живописна гледка към днешно Патрешко, е на троянския фотограф Цветан Тончев.

Един малък и непретенциозен текст, но имащ своето сериозно основание – и като четиво (стил), и в познавателен етноложки план, и като наша троянска памет. По-долу ви представяме краткия редакторски предговор, доизясняващ основанията.

Т21

ИНФОРМАЦИЯТА за Христо Спасовски, автора на „Бележки за живота в село Патрешко от основаването му до наши дни“, е оскъдна. Роден в Патрешко, той се преселва в София и прави учителска кариера там. През 1985 г. предоставя своите бележки за редактиране на Стоян Ковачев, който от своя страна ги предава на Музея на занаятите в Троян. Неотдавна Тихомир Ковачев, син на Стоян Ковачев, прояви интерес към написаното и реши да финансира издаването му.

БЕЛЕЖКИТЕ на Христо Спасовски са успели да съберат богата етнографска информация за традиционното българско село, както и да уловят белези на историческата му промяна от началото на 20. век. По-голямата част от това познание не е нещо ново, но е много добре структурирано и има качествата на справочник със старателно запазени инструкции за вековни технологии в земеделието, строителството, кулинарията, домашните производства, за традиционни празници, вярвания, облекла, детски игри. Бележките реконструират един устойчив и примитивен свят, основан на усилен труд, животоопределящо единение с природата, взаимопомощ и взаимен контрол в малката затворена общност. Като основен времеви отрязък се очертава времето преди и след Първата световна война. Макар заглавието да прави уговорката „до наши дни“, текстът лаконично приключва с граничната 1944 г. и оставя впечатлението за една внезапно „срязана“ история на българското село. Можем да кажем, че „Бележки за живота в село Патрешко…“ ни дава картина на типично балканджийско село от първата половина на 20. век.

СВОЕОБРАЗЕН „сюжет“ в този етнографски текст е навлизането на новости в застиналия от векове селски свят. „Бележките“ очертават просветителската фигура на селския учител. Едно име се среща многократно: учителят Минко Нановски, който, като един съвременен културен герой на Патрешко, пръв въвежда промени в земеделската си дейност, закупува разнообразна градинска техника, организира съселяните си в редица стопански начинания и нововъведения, изнася сказки, бори се със суеверията, лекува или насочва към лекари в града. Благодарение на учителите и учителките в Патрешко се появяват първата шевна машина, първата газена лампа, първата елха, първата книжка за Дядо Коледа, първите панталони, палта и меки шапки.

ХРИСТО СПАСОВСКИ пише обективно и изчерпателно, но въпреки дистанцирания му подход, в редица битови картини се усеща емоционална връзка с миналото: бащите показват на децата си звездите в летните нощи на хармана; деца минават със страх край закланото прасе и им се струва, че то ще скочи оживяло; над махалите във вечерта на Сирни заговезни се вижда „огненият танц“ на уруглювиците; на хълма стърчат „просъхнали орехи, череши и вишни, под сянката на които някога са почивали стопаните на лозята“…

ВРЪЗКАТА на автора с родното село личи и в колорита на тукашния говор. В повечето случаи Христо Спасовски целенасочено предоставя езиковедска информация, но понякога местни особености неосъзнато разнообразяват стила му. Както редакторът Стоян Ковачев навремето, така и ние запазихме тези стилови белези, които считаме за богатство. Нещо повече – изкушихме се да приложим кратък списък на диалектни и остарели думи, както и на фразеологизми, срещани в „Бележките“. Гледаме на това като на добавка към ценния „Речник на Троянския говор“ на Стоян Ковачев. Що се отнася до множеството остарели общобългарски думи, счетохме, че няма нужда да включваме в списъка всичките, а чрез субективен подбор посочихме такива, които по-трудно се откриват в различни справочници или пък се срещат в тукашния говор и до днес (напр. в преносно значение или в речта на възрастни хора). Пред погледа на музейните специалисти попаднаха и бележките на учителя Иван Райков „Село Патрешко“, завършени през 2002 г. Откъси от този краеведски текст бяха добавени към основния като бележки под линия, защото допълват общата картина на живота в Патрешко. Иван Райков предоставя любопитни местни истории, наблюдения върху нравите и по-силно изразено лично отношение, както и свои езикови бележки, включени към останалите.

ВЯРВАМЕ, че изданието „Бележки за живота в село Патрешко“ ще намери своята читателска публика. За някои, които са расли в някогашния селски свят или го познават от семейни разкази, това ще е четиво на носталгията. За други – по-млади, които обаче търсят силата на корена, ще е автентичен източник на информация. За трети, любопитни да възстановяват стари битови практики, може да се окаже полезен наръчник. Не изключваме възможността към него да проявят интерес и изследователи хуманитаристи.

СРЕД ДОБАВЕНИТЕ редове на Иван Райков четем горчиво-ироничната забележка: „Една от вечно несбъдващите се мечти на някои патречани била поне веднъж да се изкачат на връх Ботев (Юмрукчал), за да видят оттам, както се говорело, на север – Дунава, а на юг – Бялото море. Качвали се обаче най-много до Буковата могила, когато откарвали лятно време там добитъка на паша“. Днес, когато отдавна сме видели и Дунава, и Бялото море, че и отвъд тях, може би имаме нужда за малко да свърнем към Буковата могила. С благодарност – и за тогава, и за сега.

Троян, 2023 г.

Нели Генкова-Маринова

Начало

 

Още по темата:

• Излезе от печат второто издание на „Речник на троянския говор“
• Вечната троянска приказка 
• Проф. д-р Ана Кочева ще представи „Речник на троянския говор“ 
• За троянския говор с любов
  

Tweet