Вечната троянска приказка

* „Събраното в „Речник на троянския говор“ е своеобразна троянска кръвна банка, пазеща ДНК-то ни, троянския ни ген. Този говор е опора, ориентир, троянска същност“

Тема с продължение

Корицата на новото издание и авторът Стоян Ковачев

Вече ви съобщихме за излязлото преди броени второ издание на „Речник на троянския говор“, Музей на занаятите, 2022 г. (виж „Излезе от печат второто издание на „Речник на троянския говор“ – бел. ред.) – една, смеем да твърдим, вечна троянска книга. Сега ви представяме предговора към новото издание. Т21

МОЖЕ БИ предговорът на едно такова сериозно научно-изследователско дело трябва да е по-друг, по-строг. Сигурно, но в случая ще говоря не толкова за делото, а за хората.

С Тихомир Ковачев, по-големия син на автора на този речник Стоян Ковачев, се познавах бегло, брат е на съученика и приятеля Ценко Ковачев, пилота. Знаех, че живее в Щатите от много години. И не толкова отдавна, по-миналото лято, той дойде в редакцията на вестника ми („Троян 21“) – широко усмихнат, елегантен, някак чужбински стоящ, бе с прекрасната си съпруга Людмила, също троянка. Бях изненадан и дори леко притеснен от това „чужбинско“ присъствие в троянския ми офис. Оказа се, че „чужденците“ са от троянци по троянци. И че посещението им е по един много троянски повод – въпросния речник на троянския говор.

Людмила и Тихомир Ковачеви

ТИХОМИР, Людмила го потвърди и се присъедини изцяло, сподели, че винаги и там (в Щатите), и тук, и навсякъде троянският говор е сред най-важните им неща – забавление (с колорита и езиковата образност), връзка с родното, носталгия, умиление, не на последно място самочувствие и идентичност. Говореха с такава любов и едновременно респект за троянския говор. Споделиха, че неизменно на срещи с техни български приятели, и така е от десетилетия, присъства троянският говор – спомнят си вехти думи, фразеологизми, тълкуват, сравняват; че тази неизменна „троянска връзка“ или по-точно „българска връзка“ чрез езика е път към себеразбирането, към „разчитането“ ни в полифонията на големия свят, ценностно занимание. Бях замаян/омаян. Тихомир и Людмила, „американците“, ми подсказаха нещо, което би трябвало да знаем и да е винаги с нас, но често някак пренебрегваме, недооценяваме, дори не разбираме.

ТОГАВА стана дума за Стоян и речника му на троянския говор и за идеята делото да се продължи. Сегашното второ издание, станало по инициатива и със спомоществователството на Тихомир в партньорство и пълно съмишленичество с издателя, троянския Музей на занаятите, е крачка в тази посока. Стана дума и за следващата – допълнително събирателство на троянски говор, откривателство на още златни троянски езикови късчета, дано и тази стъпка бъде направена. Но за това ще е нужен нов Стоян Ковачев, дано го има. И тук е мястото да кажа няколко думи за него, автора. Виждал съм го един-два пъти, като ученик Ценко ме заведе в къщата им в Орешак, родната на баща му, в края на селото, последната преди баира (Раков дол) – той бе там, слаб, блед, тих, вглъбен в писанията си. Знаех, че иначе работи друго, различно, но е изцяло отдаден на филологическите си занимания. По-късно, в края на 90-те, когато „Речник(ът) на троянския говор“ излезе от печат, осъзнах какво му е коствало, колко труд и преданост на делото е била нужна, не на последно място и подготвеност. Трябва да отдадем дължимото и на съавтора Тотю Тотевски, тогава директор на Музея на занаятите, негова е заслугата речникът да види бял свят, да се подготви за печат, да се намери издател и финансиране – немаловажен принос. 

Тихомир с директорката на Музея на занаятите Елеонора Авджиева, Троян, 2021 г.

И НЕЩО за обекта на този забележителен троянски речник – троянския говор или казано друго яче, троянския диалект. Да оставим настрана, че диалектът ни е легнал в основата на кодифицирания книжовен български език, това е факт, но не то е най-важното. Събраното в „Речник на троянския говор“ е своеобразна троянска кръвна банка, пазеща ДНК-то ни, троянския ни ген. Този говор е опора, ориентир, троянска същност. И колкото и да е странно, дори парадоксално на пръв поглед, това старинно нещо, тази „отживелица“ ни е изключително полезна в днешния модерен свят. Обяснява много неща, подсказва ни решения за света, другите и нас самите, истинска философия е.

ЕДИН пример от речника: „На богатия и краката му миришат на хубаво“ („Нъ бугат и кръкатъ му миришът на убаву“), е казал троянецът. Много пъти съм цитирал този бисер, смели сме се, коментирали сме какво е – сервилност към богатия или ирония, приземяване; кажете вие.  И само още един, „по-еднопланов“, но неприлично образен: „Аз пияни от пъпа надолу не искам“ (да пиеш само бира, което в ракиджийски край като Троянския си е направо грях, „Ас пийъни ут пъпът нъдолу ни штъ“). Може до утре да изреждаме и да се забавляваме, а речникът се чете като приказка. Вечната троянска приказка.

19 януари 2022 г., Троян

Генадий Маринов,  

предговор към „Речник на троянския говор“

 Начало

 

Още по темата:

• Излезе от печат второто издание на „Речник на троянския говор“

Tweet