За троянския говор с любов

* Всяка регионална общност има потребност да се огледа в говора си, да се разпознае и хареса, и точно това се случи в тази галерийна вечер

 * Проф. Ана Кочева не пропусна да отбележи, че е преброила 23 синонима на думата „глупак“ * Тихомир Ковачев: В чужбина пъпната ми връв с Троян не се скъса, напротив – стана по-яка

Представяне

Проф. Ана Кочева – за речника и троянския говор, Троян, 17 януари 2023 г.

ЕЗИКЪТ – големият обединител, събра впечатляващо многобройна публика в галерия „Серякова къща“ на 17 януари, миналия вторник, за представяне на второто издание на „Речник на троянския говор”. Твърдя, че за всекиго това беше осъзнато посещение, а събитието – желано и чакано. Всяка регионална общност има потребност да се огледа в говора си, да се разпознае и хареса, и точно това се случи в тази галерийна вечер. Още повече че представянето на речника беше поверено в сигурни ръце – на езиковеда проф. Ана Кочева, ръководител на Секцията за българска диалектология и лингвистична география в Института за български език при БАН. Проф. Кочева при всяка възможност изтъква, че диалектите ни в последно време се радват на значителен ренесанс, българите в чужбина са сменили географията, но никога – историята и езика си, а „прогнозите за смъртта на българския език са силно преувеличени“. Изчерпването на първото издание на речника; интересът към второто издание – включително за подарък на близки в чужбина; неговите спонсори – троянците Людмила и Тихомир Ковачеви, които живеят в Америка; препълнените зали на Серяковата къща са троянски доказателства за този езиков и национален оптимизъм.

Сред публиката

Сред публиката

ПЪРВОТО издание, което има за основа дипломната работа от Софийския университет на Стоян Ковачев, излиза през 1998 г. и е дело на университетското издателство „Св. Климент Охридски”. Музеят на занаятите преиздаде речника миналата година, като го допълни с кратки биографии на двамата автори Стоян Ковачев и Тотю Тотевски и с уводна статия на вестникаря Генадий Маринов („Троян 21“). Книгата беше отпечатана с финансовата подкрепа на Община Троян и със спомоществователството на сем. Ковачеви. А от корицата ни гледат нашенци, нарисувани от големия български карикатурист и наш земляк Милко Диков.

ПРОФ. АНА КОЧЕВА, която освен учен е и обаятелен лектор, постави Троян, говора му и речника му в контекста на описанието на българската езикова територия. Чухме научнопопулярно слово, което, изглежда, е нужно на образованата българска публика сред честото днешно пустословие. Проф. Кочева подчерта уникалността на българския като единствен славянобалкански език; напомни, че триадата габровско-ловешко-троянски говор е легнала в основата на книжовния ни език; даде примери за старинни граматически особености, пазени от троянския говор. Тя сподели за три срещи с името на Стоян Ковачев при научните си занимания през годините, наблегна на неговата филологическа подготвеност и определи речника като ценно научно издание, даващо материал на диалектолозите и досега. Сред езиковите примери не пропусна да отбележи, че е преброила впечатляващата бройка от 23 синонима на думата „глупак“, и тази социолингвистична забележителност остана лайтмотив до края на вечерта. Г-жа Кочева, която отдавна е добър приятел на Троян, говори и за успешния проект „Интерактивна кулинарна карта на българската езикова територия“, стартирал именно от тук, от Троянско, и благодари на музейния директор Елеонора Авджиева, с чиято помощ са се отваряли вратите на тукашните хора по време на диалектоложкото проучване.

Донка Михайлова говори за бащите и приятелството

„СИНОВЕН ПОКЛОН“ нарече тя новото издание на речника, имайки предвид спомоществователството на сина Тихомир Ковачев и снахата Людмила Ковачева. Светлата сянка на бащите присъстваше, назована или не, през цялата вечер. Със сигурност това важеше и за проф. Ана Кочева, дъщеря на големия диалектолог проф. Иван Кочев. За приятелството между бащите – Стоян Ковачев и Иван Топалов, за общото им проучване „Народни песни от Троянския край“, за детското докосване до любовта им към песните и думите си спомни в своето изказване кметът Донка Михайлова.

Тихомир Ковачев – обяснения в любов към троянското и към делото на баща си

Роднини на Стоян Ковачев – съпругата Яна, снахата Людмила, синът Тихомир, племенницата Ценка

ЗНАЧЕЩО беше присъствието в залата на Людмила и Тихомир Ковачеви и на Янка Ковачева, съпругата на Стоян Ковачев. Синът Тихомир сподели, че в чужбина пъпната връв на семейството му с Троян не се е скъсала, а напротив – станала е по-яка. Троянският говор се е превърнал в част от битовото му ежедневие: „Фцети утидоа в бобът“ ще каже, ако нещо не се е получило добре, а с приятели, на сладка приказка и троянска ракия, често обсъждат дали ракията се „налива“, или „флива“. В своите наблюдения над думите и фразеологизмите той специално отбеляза премереното и непремерено чувство за хумор на троянеца. Г-н Ковачев изрази желание и готовност за продължаване на сътрудничеството с троянския музей.

Генадий Маринов – с усмивка и респект за троянския говор

ГЕНАДИЙ МАРИНОВ, верен на стила си да търси актуалното, анекдотичното и провокативното, подчерта, че гостуването на проф. Кочева в Троян е веднага след лектората й в Ягелонския университет в Краков. Той държеше да се каже още нещо важно за гостенката, която определи като „фронтмен“ на голямата днешна българска битка със северномакедонските опити да ни откраднат езика и историята. По отношение на главния герой на вечерта – троянския говор, не пропусна да изрази възхищението си от звучността на тукашната дума „подфундил се“, да признае изненадата си, че нашенският „барабой“ има немски произход, и да поразсъждава над синонимното богатство за понятието „глупак“ – дали то е тукашно умно надсмиване над глупостта, или пък издава нашенски комплекси. Г-н Маринов специално открои културната мисия на музея и галерията в Троян.

Музейният директор Елеонора Авджиева

НА СВОЙ РЕД Елеонора Авджиева изтъкна прецизната, продължителна работа на хора от музейния екип по подготовката на изданието. Тя сподели, че речникът е създал нови приятелства, потвърдил е самочувствието, че една провинциална институция може да се справи със сериозен продукт с културно съдържание, и обеща, че музеят има планове за нови проекти, съхраняващи локалната памет.

Галеристката Мариела Шошкова – домакинът на тази толкова троянска вечер

ГОСТИТЕ НА ВЕЧЕРТА дълго не се разотиваха от нашата „на пръв поглед троянска, но категорично национална галерия“ (по думите на проф. Кочева), общувайки на книжовен език за троянския говор – с познаване и любов.

Нели Генкова-Маринова
Снимки: Георги Конов

 

Видео от събитието, заснето от Цветан Тончев

 

Начало

 

Още по темата:

• Излезе от печат второто издание на „Речник на троянския говор“
• Вечната троянска приказка 
• Проф. д-р Ана Кочева ще представи „Речник на троянския говор“ 

Tweet