![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgXP0zqW6yJAR076YOsjYBIIHIC-4rVFxsG5JTBApZevIk3TrYcVKviqJE5Qbf9aBKUUdqrUlogbfjg1Cl6rdIcrjW5F4tzzpwbNJLVVL8k76pPJmTGa45Wbz1oKrsffglqiIYsLmy-cKGrry5l3PiSN18ScgPabBB3d5uPA7LLTeOa2sFwk8m043DEaA/w400-h268/%D0%A0%D0%95%D0%A7%D0%9D%D0%98%D0%9A%20%D0%BD%D0%B0%20%D1%82%D1%80%D0%BE%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F%20%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%201.jpg) |
Проф. Ана Кочева – за речника и троянския говор, Троян, 17 януари 2023 г. |
ЕЗИКЪТ – големият обединител, събра впечатляващо многобройна публика в галерия „Серякова къща“ на 17 януари, миналия вторник, за представяне на второто издание на „Речник на троянския говор”. Твърдя, че за всекиго това беше осъзнато посещение, а събитието – желано и чакано. Всяка регионална общност има потребност да се огледа в говора си, да се разпознае и хареса, и точно това се случи в тази галерийна вечер. Още повече че представянето на речника беше поверено в сигурни ръце – на езиковеда проф. Ана Кочева, ръководител на Секцията за българска диалектология и лингвистична география в Института за български език при БАН. Проф. Кочева при всяка възможност изтъква, че диалектите ни в последно време се радват на значителен ренесанс, българите в чужбина са сменили географията, но никога – историята и езика си, а „прогнозите за смъртта на българския език са силно преувеличени“. Изчерпването на първото издание на речника; интересът към второто издание – включително за подарък на близки в чужбина; неговите спонсори – троянците Людмила и Тихомир Ковачеви, които живеят в Америка; препълнените зали на Серяковата къща са троянски доказателства за този езиков и национален оптимизъм.
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEia04TbxWKzYF6uHWu2JsFiClMhbpFarh2ofLnj4NVyoa1zmh3snmpsdaHNokRJGKhQcqFbk3r0REMZRqLZicn9hUFQknJIYPAH8_C_rL2hGKlCI6GGNE0rqL_C9I3EBVKFodaKgo980AKrvrUAlRHOARq7GdL137hVCZIc1WTe9p1-JO92-9K586d_Jw/w400-h268/%D0%A0%D0%95%D0%A7%D0%9D%D0%98%D0%9A%20%D0%BD%D0%B0%20%D1%82%D1%80%D0%BE%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F%20%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%209.jpg) |
Сред публиката
|
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEi3rDItQfr0BGj0nU1DzrKkX78Iask1MHBTBz_jgTs2vJQYhg403sTkwrwCVI7TDvnCOL53bQuGyLUmoGgjzFcffu8KdrkSIGWUAKiIyrgItaGtTC9EXq_5NSDkn-E9cDJr-DY7kfKCS9vs9OTmtp2uBhJD1DvGLTnNJiHMx680RhJeIoKd8k8pYMKvZw/w400-h266/%D0%A0%D0%95%D0%A7%D0%9D%D0%98%D0%9A%20%D0%BD%D0%B0%20%D1%82%D1%80%D0%BE%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F%20%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%208.jpg) |
Сред публиката |
ПЪРВОТО издание, което има за основа дипломната работа от Софийския университет на Стоян Ковачев, излиза през 1998 г. и е дело на университетското издателство „Св. Климент Охридски”. Музеят на занаятите преиздаде речника миналата година, като го допълни с кратки биографии на двамата автори Стоян Ковачев и Тотю Тотевски и с уводна статия на вестникаря Генадий Маринов („Троян 21“). Книгата беше отпечатана с финансовата подкрепа на Община Троян и със спомоществователството на сем. Ковачеви. А от корицата ни гледат нашенци, нарисувани от големия български карикатурист и наш земляк Милко Диков.
ПРОФ. АНА КОЧЕВА, която освен учен е и обаятелен лектор, постави Троян, говора му и речника му в контекста на описанието на българската езикова територия. Чухме научнопопулярно слово, което, изглежда, е нужно на образованата българска публика сред честото днешно пустословие. Проф. Кочева подчерта уникалността на българския като единствен славянобалкански език; напомни, че триадата габровско-ловешко-троянски говор е легнала в основата на книжовния ни език; даде примери за старинни граматически особености, пазени от троянския говор. Тя сподели за три срещи с името на Стоян Ковачев при научните си занимания през годините, наблегна на неговата филологическа подготвеност и определи речника като ценно научно издание, даващо материал на диалектолозите и досега. Сред езиковите примери не пропусна да отбележи, че е преброила впечатляващата бройка от 23 синонима на думата „глупак“, и тази социолингвистична забележителност остана лайтмотив до края на вечерта. Г-жа Кочева, която отдавна е добър приятел на Троян, говори и за успешния проект „Интерактивна кулинарна карта на българската езикова територия“, стартирал именно от тук, от Троянско, и благодари на музейния директор Елеонора Авджиева, с чиято помощ са се отваряли вратите на тукашните хора по време на диалектоложкото проучване.
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjYV7YsZe8aph12NdhoEJyAVPltn-Kn6N9T91VzzJGggn9w3mCYHQL2Y5gwW-6FrB38qMZxFtAfzmclwpwW-N1hUt3MDjBbdETgwL5Pr0gxQkZwDHdh5LUUDrsX1bt1UkKxVBaE7hb_1Pk7L0FmdZnR6YThPc_4M91y7Ol2S_Fwaq47yMiEsNSFcTyN0g/w400-h266/%D0%A0%D0%95%D0%A7%D0%9D%D0%98%D0%9A%20%D0%BD%D0%B0%20%D1%82%D1%80%D0%BE%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F%20%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%207.jpg) |
Донка Михайлова говори за бащите и приятелството |
„СИНОВЕН ПОКЛОН“ нарече тя новото издание на речника, имайки предвид спомоществователството на сина Тихомир Ковачев и снахата Людмила Ковачева. Светлата сянка на бащите присъстваше, назована или не, през цялата вечер. Със сигурност това важеше и за проф. Ана Кочева, дъщеря на големия диалектолог проф. Иван Кочев. За приятелството между бащите – Стоян Ковачев и Иван Топалов, за общото им проучване „Народни песни от Троянския край“, за детското докосване до любовта им към песните и думите си спомни в своето изказване кметът Донка Михайлова.
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgAsUzD1ZrrW6ROn4GMZPHvXaDpT44OJelxDxkIPtDIp_9Y4JqQ2U_GkAtDFX58dBSpsFOm8HXex78-7JBViYmGRIEKveotFR3qST2EaO6yBeoZ1uqJsvvGzhpUb3Yk0RNlEUHzVLaCP3IGRTcYeSkbhvMx9bvbXEptJQExducExmtUejqxWNZoEPr2xQ/w400-h266/%D0%A0%D0%95%D0%A7%D0%9D%D0%98%D0%9A%20%D0%BD%D0%B0%20%D1%82%D1%80%D0%BE%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F%20%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%204.jpg) |
Тихомир Ковачев – обяснения в любов към троянското и към делото на баща си
|
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhir4FKcx_upMIxW74gj-x9r9g6kUQrXRKsEWavc8yF6HJn6LURSl9v8e8NAHmBwJEDzEZJPkMHN8oDZGkEZGApb9yyKOuWJhbEdSwKJ9fPG5l6S5mN_KEaJamzsCdkOiwOIJB7JJhV2_5gG-nA9n6cN09Cv1fiowWfuQea0kGE1Au7ItsXblvxv03lNA/w400-h266/%D0%A0%D0%95%D0%A7%D0%9D%D0%98%D0%9A%20%D0%BD%D0%B0%20%D1%82%D1%80%D0%BE%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F%20%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%205.jpg) |
Роднини на Стоян Ковачев – съпругата Яна, снахата Людмила, синът Тихомир, племенницата Ценка |
ЗНАЧЕЩО беше присъствието в залата на Людмила и Тихомир Ковачеви и на Янка Ковачева, съпругата на Стоян Ковачев. Синът Тихомир сподели, че в чужбина пъпната връв на семейството му с Троян не се е скъсала, а напротив – станала е по-яка. Троянският говор се е превърнал в част от битовото му ежедневие: „Фцети утидоа в бобът“ ще каже, ако нещо не се е получило добре, а с приятели, на сладка приказка и троянска ракия, често обсъждат дали ракията се „налива“, или „флива“. В своите наблюдения над думите и фразеологизмите той специално отбеляза премереното и непремерено чувство за хумор на троянеца. Г-н Ковачев изрази желание и готовност за продължаване на сътрудничеството с троянския музей.
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEg-wLpf2REySbsCt0KLAjSHyDveajwB82oM9_YJfnuis5bSlc2M0Z_az4HXlX1NwLq-PjpErRD04JVJnlRFu7zd5f1eYRkn0OQeZJOfqQlAvYcyOENfrCmGziIixzzWC37nXmY-YJRaC0zYZKkkCKO401pcxvsSyjkW22datnuSFy-6NAX_JJA0Nime_A/w400-h268/%D0%A0%D0%95%D0%A7%D0%9D%D0%98%D0%9A%20%D0%BD%D0%B0%20%D1%82%D1%80%D0%BE%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F%20%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%206.jpg) |
Генадий Маринов – с усмивка и респект за троянския говор
|
ГЕНАДИЙ МАРИНОВ, верен на стила си да търси актуалното, анекдотичното и провокативното, подчерта, че гостуването на проф. Кочева в Троян е веднага след лектората й в Ягелонския университет в Краков. Той държеше да се каже още нещо важно за гостенката, която определи като „фронтмен“ на голямата днешна българска битка със северномакедонските опити да ни откраднат езика и историята. По отношение на главния герой на вечерта – троянския говор, не пропусна да изрази възхищението си от звучността на тукашната дума „подфундил се“, да признае изненадата си, че нашенският „барабой“ има немски произход, и да поразсъждава над синонимното богатство за понятието „глупак“ – дали то е тукашно умно надсмиване над глупостта, или пък издава нашенски комплекси. Г-н Маринов специално открои културната мисия на музея и галерията в Троян.
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEig1NwqPeolwXlT7gJVwWzMWu84F0r8vkKqYwKatuhqjW23yBO6-DHheQx8K0rJAQbb1T5ZlAuFvXcHfVeVRjF1hGYZoACKeYVl0fNsvFDKaxTx2uxAWjPNSfZA1I5bs3TI-5QRdLYx4HDPcEAFLxs2iAtThpz_PXMzmQWExo_g3XkMimNDO84ogIaHIQ/w400-h268/%D0%A0%D0%95%D0%A7%D0%9D%D0%98%D0%9A%20%D0%BD%D0%B0%20%D1%82%D1%80%D0%BE%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F%20%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%2011.jpg) |
Музейният директор Елеонора Авджиева
|
НА СВОЙ РЕД Елеонора Авджиева изтъкна прецизната, продължителна работа на хора от музейния екип по подготовката на изданието. Тя сподели, че речникът е създал нови приятелства, потвърдил е самочувствието, че една провинциална институция може да се справи със сериозен продукт с културно съдържание, и обеща, че музеят има планове за нови проекти, съхраняващи локалната памет.
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEg7zfjCFfexjbCxQ_-eR2mOR6S4xpMgMtA1LdZqESJ_F4nVoM7dhmZYTruTIFhRLSYsLB7BXteHoBSeC3l5cjN5kolUWAYxn6fuqLK1P_cgHRG1h6V8YSuH9wxU_lV2yiacqiqHb3UuOgfcBrmynpasUF73MJ8zYJAtaXxKetJhztPU28yr8ycDfOPrpQ/w400-h266/%D0%A0%D0%95%D0%A7%D0%9D%D0%98%D0%9A%20%D0%BD%D0%B0%20%D1%82%D1%80%D0%BE%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F%20%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%2012.jpg) |
Галеристката Мариела Шошкова – домакинът на тази толкова троянска вечер
|
ГОСТИТЕ НА ВЕЧЕРТА дълго не се разотиваха от нашата „на пръв поглед троянска, но категорично национална галерия“ (по думите на проф. Кочева), общувайки на книжовен език за троянския говор – с познаване и любов.
Нели Генкова-МариноваСнимки: Георги Конов
0 коментара:
Публикуване на коментар
Коментар от FIREFOX не успях да пусна! Използвайте Chrome!Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)