* „Защо празнуваме Кирил и Методий като Ден на българската и славянската азбука и писменост ли? Защото България спасява делото на Кирил и Методий. Затова!“
 |
| Дани Горчева |
Едно припомняне, на и за 24 май – важно е, убедени сме. Заехме го от фейсбук страницата на нашата добра приятелка Дани Горчева. А тя, авторката, не е случаен човек (и автор) – журналист, публицист, издател, изключително темпераментно и остро перо; и безкомпромисен българофил, нищо че от 1990 г. живее в Холандия, научила е на български и съпруга си холандеца Мартин Ламбо, а синът им носи българското име Тервел. В Т21 сме публикували не един текст на г-жа Горчева-Ламбо, повечето разобличаващи комунистическите лъжи, фалшиви митове и преиначавания на българската историята (за атентата в „Св. София“ през 1925-а, горяните, Народния съд, 9 септември, ген. Бойдев и др.). Настоящият е за 24 май, поредният й страстен и бранещ българската кауза текст, който няма как да те остави безразличен. Т21
ПИТАТ ме едни умници (иначе читави хора), но ме питат глупашки въпроси защо като пишем на кирилица, празнуваме създателите на глаголицата Кирил и Методий. Въпроси, на които и сами могат да си отговорят, ако се замислят. Но не да мислят с предубежденията си напред, не с националния си нихилизъм и комплекси за малоценност, а със здравия си разум и човешка почтеност.ЗАЩО празнуваме Кирил и Методий като Ден на българската и славянската азбука и писменост ли? Защото България спасява делото на Кирил и Методий. Затова! Защото ако не беше България да приюти учениците на Кирил и Методий, днес малцина щяха да са чували имената им. Честит празник и укрепвайте знанията си, мисленето и честта си!
ИЗВЕСТНИ български ръкописни книги: Глаголически старобългарски книги – Асеманиево евангелие, Зографско евангелие, Мариинско евангелие, Клоцов сборник, Синайски псалтир, Синайски требник; Кирилски старобългарски книги – Савина книга, Супрасълски сборник, Енински апостол; Среднобългарски писмени паметници – Болонски псалтир, Добрейшово евангелие, Иван-Александрово евангелие, Манасиева летопис, Борилов синодик.
ТРАДИЦИЯТА да се празнува Денят на свети Кирил и Методий започва през Възраждането с училищните тържества, организирани на 11 май, когато Църквата отбелязва празника на двамата свети братя. В „Христоматия славянского языка“ от 1852 г. на Неофит Рилски намираме известие за празнуването на Кирил и Методий.
• Най-старото съобщение е открито в сборник с арменски пътеписи от 1813 г., където един свещеник разказва, че на 22 май 1803 г. го завели в Шумен „на празник на писмеността на българите” и той видял „как те пели тъжни песни и после играли хоро”. Това е засега първото известно ни светско честване на Кирил и Методий у нас, точно преди 220 години.
• През 1857 г. денят на светите братя е почетен в българската църква „Св. Стефан“ в Цариград, заедно със служба и за св. Иван Рилски.
• На следващата година, 1858 г. този ден е отпразнуван и в Пловдив с тържествена служба в църквата „Света Богородица“, а след това учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий.
• В средата на 19. век празникът се чествал във връзка със започналата борба за църковна независимост. От 1863 г. 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. В София празникът бил организиран от учителя Сава Филаретов.
• След Освобождението 11 май става всеучилищен празник, тогава възниква и идеята за празничен химн. В Русе, през 1892 г. Стоян Михайловски, тогава учител в Мъжката гимназия, създава химна „Върви народе възродени“ и го публикува в списание „Мисъл“. В Ловеч, през май 1901 г. учителят от Петокласното Ловчанско училище Панайот Пипков написва музиката към текста.
• След 1944 г. части от текста на стихотворението са променени. Изразът „и Бог ще те благослови“ е премахнат.Подменени са и думите: „Духовно покори страните, които завладя със меч“ и вместо тях трябваше да пеем: „ведно със другите славяни, кръстосай дух със огнен меч“.
• През 1857 г. денят на светите братя е почетен в българската църква „Св. Стефан“ в Цариград, заедно със служба и за св. Иван Рилски.
• На следващата година, 1858 г. този ден е отпразнуван и в Пловдив с тържествена служба в църквата „Света Богородица“, а след това учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий.
• В средата на 19. век празникът се чествал във връзка със започналата борба за църковна независимост. От 1863 г. 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. В София празникът бил организиран от учителя Сава Филаретов.
• След Освобождението 11 май става всеучилищен празник, тогава възниква и идеята за празничен химн. В Русе, през 1892 г. Стоян Михайловски, тогава учител в Мъжката гимназия, създава химна „Върви народе възродени“ и го публикува в списание „Мисъл“. В Ловеч, през май 1901 г. учителят от Петокласното Ловчанско училище Панайот Пипков написва музиката към текста.
• След 1944 г. части от текста на стихотворението са променени. Изразът „и Бог ще те благослови“ е премахнат.Подменени са и думите: „Духовно покори страните, които завладя със меч“ и вместо тях трябваше да пеем: „ведно със другите славяни, кръстосай дух със огнен меч“.
Оригиналният текст на всеучилищния химн„Върви, народе възродени“:Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
съдбините си ти поднови!
Върви към мощната Просвета!
В световните борби върви,
от длъжност неизменно воден -
и Бог ще те благослови!
Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!
Безвестен беше ти, безславен!
О, влез в Историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!
Тъй солунските двама братя
насърчаваха дедите ни...
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!
България остана вярна
на достославний тоз завет -
в тържествуванье и в страданье
извърши подвизи безчет...
Да, родината ни години
пресветли преживя, в беда
неописуема изпадна,
но върши се дългът всегда!
Бе време, писмеността наша
кога обходи целий мир;
за все световната просвета
тя бе неизчерпаем вир.
Бе и тъжовно робско време...
Тогаз Балканский храбър син
навеждаше лице под гнета
на отоманский властелин.
Но винаги духът народен;
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци! През десет века
все жив остана ваший глас!
О, вий, които цяло племе
извлякохте из мъртвина,
народен гений възкресихте -
заспал в глубока тъмнина.
Подвижници за права вярна,
сеятели на правда, мир,
апостоли високославни,
звезди върху Славянски мир.
Бъдете преблагословени,
о, вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил!
Нека името ви да живее
във всенародната любов,
речта ви мощна нек се помни
в Славянството во век веков!
Стоян Михайловски, сп. „Мисъл“, 1892 г.
24 май 2024 г.
Даниела Горчева Бележка на редакцията
 |
| Празникът на св. св. Кирил и Методий, Троян, 24 май 1938 г., сн. Пенчо Доков |
 |
| Празничната манифестация в Троян, 24 май 1964 г., сн. Стефан Балевски |
 |
| Възобновяването на 24-майските шествия в Троян, 24 май 2011 г., сн. Т21 |
Т21
Начало
Още по темата:
- На 24 май в Троян (2010 г.)
- На 24 май в Троян - беше много хубаво (2011 г.)
- Чудесен 24 май в Троян! (2012 г.)
- В афиша за 24 май (2013 г.)
- На 24 май в Троян - какво, къде, кога
- На 24 май в Троян - чудесно! (2013 г.)
- Президент и кмет заедно в Елванген
- На 24 май в Троян (2014 г.)
- Отзвуци от 24 май (2016 г.)
- Отзвуци от 24 май в Троян (2017 г.)
- На 24 май в Троян преди 80 години (2018 г.)
- На 24 май в Троян (2019 г.)
- НУ „Св. св. Кирил и Методий“ – столетник! (2020 г.)
- Рада Ганкова: „Хейтим, аутсорсваме, брандираме… Трябва ли...“ (2023 г.)
По-нова публикация
0 коментара:
Публикуване на коментар
Коментар от FIREFOX не успях да пусна! Използвайте Chrome!Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)