* „Машините ще се научат да комбинират думите и да ги пренасят от един език на друг, но някой трябва да създаде тези думи. И този някой са хората носители на езика. Все още езиците са най-човешкото творение“
Интервю
 |
| Рада Ганкова |
Рада Ганкова е може би най-подходящият човек за интервю по това време, в навечерието на 24 май, празника на първоучителите св. св. Кирил и Методий и на българската азбука и книжовност. Рада е троянка (от Бонковския дол), възпитаник на Великотърновския университет и бивш университетски преподавател, а от 2006 г. живее в Брюксел и работи като преводач в еинституциите на ЕС, също преподава български на чужденци. Владее испански, английски, френски и португалски език, има езикови специализации в Мадрид, Сантяго де Компостела, Лондон, Толедо, Белфаст и др. Преводач на художествена литература – с афинитет към значими, но малко известни на българската публика португалски и бразилски автори (последната й преводна книга, излизаща тази седмица, е „Ирасема“ на Жозе де Аленкар, бразилска класика, изследваща мита за създаването на Бразилия, издателство „Знаци“ – бел. ред.). Страстен читател, който посвещава всеки свободен миг на книгите, уредник на българската секция на библиотеката в брюкселската община Скаарбек, инициатор на литературни събития, притежател на собствен литературен блог. Тънък и фин познавач и изследовател на езиковата материя. Гражданин на света и едновременно българофил и троянофил. За наша чест – приятел и автор на Т21. Интервюто, което ще прочетете по-долу и което препечатваме от сайта „Дигитални истории“ със съгласието на автора Георги Караманев, е за българския език – за днешните промени в него, заплахите (от английския) и съпротивителните сили, недоразуменията, успехите, перспективите. Т21
– Какво според теб „сблъсква“ чушкопека и еърфрайъра, ако говорим за българския език?
– Чушкопекът е чисто български домакински уред, нещо като емблема от времето на соца, символ на урбанизацията. Когато е изобретен, той е регистриран с прозаичното име „ПЕЧП-1“, но в разговорната реч през десетилетията е познат с различни думи – чушкопекарник, пиперкопек, чушкопечка… изобщо, българският езиков гений е проявил голяма изобретателност при измислянето на думи за този уред и не само за него. В момента един нов домакински уред е на мода и се утвърждава с хубавото си английско име – еърфрайър.
Как се сблъскват двете явления? За мен те са показателни за отношението ни към собствения ни език и за леко залинелите ни способности за словотворчество. Били сме способни да измисляме такива изразителни понятия като чушкопек, а днес просто копираме, без да мислим – еърфрайър?! Според мен това показва пасивно, небрежно отношение към езика ни, мързеливо пренасяне, без да осмисляме и преработваме, без да полагаме усилия да изковем собствени съответствия или да проявим изобретателност.
Не съм (за) „драсни-пални-клечица“, не мисля, че езикът трябва да се капсулира и да не се развива. Напротив. Няма как той да остане настрани от постоянно променящия се свят и да не отразява новостите в бита и живота ни. Съвсем логично е да се появяват нови думи. Призовавам, обаче, да сме по-активни и да разсъждаваме върху думите си. Да му помогнем малко, за да си намира пролуки, да се развива, обогатява и същевременно да се модернизира. Впрочем, по средата между чушкопека и еърфрайъра се намира микровълновата фурна, появила се в момент, когато езиковата ни чувствителност не е била толкова закърняла.
– След поста ти по темата (в интернет) получаваш доста идеи как да наречем еърфрайъра. Кои бяха най-свежите?
– Един мой приятел шотландец предложи да приемем абревиатурата ФГВ от фритюрник с горещ въздух. Писателката Йоанна Елми шеговито даде идея за въздурник. Получих и предложение да казваме въздухопърж или въздухопържек.
– Чушкопекът е чисто български домакински уред, нещо като емблема от времето на соца, символ на урбанизацията. Когато е изобретен, той е регистриран с прозаичното име „ПЕЧП-1“, но в разговорната реч през десетилетията е познат с различни думи – чушкопекарник, пиперкопек, чушкопечка… изобщо, българският езиков гений е проявил голяма изобретателност при измислянето на думи за този уред и не само за него. В момента един нов домакински уред е на мода и се утвърждава с хубавото си английско име – еърфрайър.
Как се сблъскват двете явления? За мен те са показателни за отношението ни към собствения ни език и за леко залинелите ни способности за словотворчество. Били сме способни да измисляме такива изразителни понятия като чушкопек, а днес просто копираме, без да мислим – еърфрайър?! Според мен това показва пасивно, небрежно отношение към езика ни, мързеливо пренасяне, без да осмисляме и преработваме, без да полагаме усилия да изковем собствени съответствия или да проявим изобретателност.
Не съм (за) „драсни-пални-клечица“, не мисля, че езикът трябва да се капсулира и да не се развива. Напротив. Няма как той да остане настрани от постоянно променящия се свят и да не отразява новостите в бита и живота ни. Съвсем логично е да се появяват нови думи. Призовавам, обаче, да сме по-активни и да разсъждаваме върху думите си. Да му помогнем малко, за да си намира пролуки, да се развива, обогатява и същевременно да се модернизира. Впрочем, по средата между чушкопека и еърфрайъра се намира микровълновата фурна, появила се в момент, когато езиковата ни чувствителност не е била толкова закърняла.
– След поста ти по темата (в интернет) получаваш доста идеи как да наречем еърфрайъра. Кои бяха най-свежите?
– Един мой приятел шотландец предложи да приемем абревиатурата ФГВ от фритюрник с горещ въздух. Писателката Йоанна Елми шеговито даде идея за въздурник. Получих и предложение да казваме въздухопърж или въздухопържек.
– О, последното особено ми харесва, дано се наложи. Според езиковедите за последните няколко десетилетия в българския са се появили 5000 нови думи, повечето заемки от английския. Много ли е това?
– Дали са малко, или много, не знам, но съм убедена, че са необходими, защото няма как да не назоваваме новите явления. Дори мисля, че трябва да има повече и ние, като носители на езика, можем да помагаме в изковаването и одомашняването на думи, не само да папагалим английските. Едва ли е толкова трудно да си измислим дума за хейтър, инфлуенсър, мейнстрийм, инхаус, аутсорсинг. Но се получава така, че „вносът“ става много бързо, по-бързо, отколкото ние реагираме и затова вземаме готови езикови „изделия“.
– На какво се дължи тази промяна в езика? Технологиите ли я определят, или потребителите?
– Технологиите няма да спрат да се развиват и слава богу. Всеки път, когато има нещо ново, трябва да се появи и дума за него. Почти винаги сме заемали думите от сферата на технологиите, например радио, телевизия, щепсел, защо сега да не пренесем бот и рансъмуеър? Технологиите определят появата на нови думи, но не и как ще ги интегрираме в нашия език. Понякога привнасяме чужди думи стихийно и се появяват въпроси. Как образуваме множествено число на блокчейн? Блокчейни или блокчейнове? При навлезлите английски думи често се колебаем за окончанията и това не е колебание само на езиконосителите, забелязва се дори в различните издания на речниците. Скрийншоти или скрийншотове? Локдауни или локдаунове? Колебанието не е свързано само с това дали проявяваме езиков усет и дали сме изобретателни. Тук трябва да играе активна роля някоя институция, която ясно да нормира и българите да имат източник за справки при колебание.
– Дали са малко, или много, не знам, но съм убедена, че са необходими, защото няма как да не назоваваме новите явления. Дори мисля, че трябва да има повече и ние, като носители на езика, можем да помагаме в изковаването и одомашняването на думи, не само да папагалим английските. Едва ли е толкова трудно да си измислим дума за хейтър, инфлуенсър, мейнстрийм, инхаус, аутсорсинг. Но се получава така, че „вносът“ става много бързо, по-бързо, отколкото ние реагираме и затова вземаме готови езикови „изделия“.
– На какво се дължи тази промяна в езика? Технологиите ли я определят, или потребителите?
– Технологиите няма да спрат да се развиват и слава богу. Всеки път, когато има нещо ново, трябва да се появи и дума за него. Почти винаги сме заемали думите от сферата на технологиите, например радио, телевизия, щепсел, защо сега да не пренесем бот и рансъмуеър? Технологиите определят появата на нови думи, но не и как ще ги интегрираме в нашия език. Понякога привнасяме чужди думи стихийно и се появяват въпроси. Как образуваме множествено число на блокчейн? Блокчейни или блокчейнове? При навлезлите английски думи често се колебаем за окончанията и това не е колебание само на езиконосителите, забелязва се дори в различните издания на речниците. Скрийншоти или скрийншотове? Локдауни или локдаунове? Колебанието не е свързано само с това дали проявяваме езиков усет и дали сме изобретателни. Тук трябва да играе активна роля някоя институция, която ясно да нормира и българите да имат източник за справки при колебание.
 |
| Рада с писателката Здравка Евтимова, Брюксел |
– Така е, формално това е работа на БАН. Но днес доста повече я върши друг – Павлина Върбанова, създател на сайта „Как се пише“. Ти как си обясняваш, че хората се вълнуват толкова от грамотността?
– И аз четох интервюто на Павлина Върбанова в „Дигитални истории“ и следя редовно страницата й. Много е полезна. Успехът на страницата й е показателен за това, че ни е нужен достоверен източник, който да ни помага в нормирането на езика и при решаването на правописните и пунктуационните съмнения. Особено сега, когато пишем в социалните мрежи и излагаме на показ грамотността… или неграмотността си.
– Чуждиците особено бързо навлизат при информационните технологии. И аз усещам как ги използвам постоянно, макар че за много от тях има хубави и точни български думи. Веднъж казах на приятелка, че съм в кол, а тя ме попита там ли е и баба Илийца. Защо точно тази област е толкова „погълната“ от английския?
– Той е добил статут на „лингва франка“ (език посредник – бел. ред.) по практически причини – разцветът на международните институции и бизнеса, глобализирането на света и масовия туризъм, но особено много днес – цифровизацията. Наложил се е в много сфери на нашия живот, но наистина най-забележимо е това в областта на технологиите. Нека припомня първото изречение от „Бай Ганьо“. „Помогнаха на бай Ганя да смъкне от плещите си агарянския ямурлук, наметна си той една белгийска мантия – и всички рекоха, че бай Ганьо е вече цял европеец.“ Много думи за облекло навлизат в българския език от френски, когато дрехите на българите изведнъж се европеизират… Блуза, панталон, пижама, сутиен, колан, палто, манто… Думата тоалет, която сега пък заместваме с английската аутфит. Някой впечатлява ли се от тези думи днес? Преди век, в сферата на модата, френският е бил като английския за технологиите днес. Предполагам, че след половин век на българите няма да им правят впечатление думите, които сега приемаме.
– Кои са любимите ти български думи?
– Всички, при които сме били изобретателни и са някак красноречиви сами по себе си: чорапогащник, възглавница…
– Има ли красиви думи, които са се родили през последните години?
– Честно казано, хрумват ми само дошли от английския. Някои от тях са хубави, но не се сещам за български творения. А, сетих се… има една дума, която е събудила въображението на всички народи и това е кльомбата или маймунско „а“. Кльомба е старобългарска дума и означава грозно изписана буква. На всички езици тя е различна и кой от кой народ има по-интересни асоциации. В испанския, френския и португалския са приели арабска дума за мерна единица, на унгарски се ползва дума, която означава ларва, на италиански – охлюв, на каталунски са я припознали като традиционен десерт, който прилича по форма на вита баница… Изобщо, мечтая си за всички понятия да проявим такава оригиналност!
– Със сигурност за всички ни ще е интересно, ако мечтата ти се сбъдне. Но това, че мързеливо пренасяме чуждите думи днес, дали е само българска черта?
– Трудно ми е да определя. Във Франция също влизат нови думи от английски. Хората се възмущават, но ги казват. Именно защото се възмущават, има някакво обговаряне в обществото и английските думи си намират френски еквиваленти. Например спойлер. Преди ползваха английската дума, после измислиха своя – divulgacher, започнаха да я чуват по телевизията и стана повсеместна. На френски може да се каже трилър, но също film à sensations, бестселър, а и succès de librairie. Ако се върнем на еърфрайъра – на френски е friteuses à air chaud. В Испания подходът е подобен. Кралската езикова академия предлага испански думи, но по-често ги „изковават“ самите езиконосители. За лифтинг например предлагат estiramiento, за хаштаг – etiqueta, геймификация – ludificación. В Литва имат езикови комисия и инспекция, като втората има право да глобява за публични изказвания на лош литовски. Там също ползваха английската дума афтърпарти. Комисията в един момент предложи да казват вместо това dūzgės, ономатопеична дума за звука от жуженето на пчелите. Предложението първо предизвиква смях, но днес, две години по-късно, литовците се забравили за афтърпарти. И още един пример. На тяхната страница за езика преди няколко седмици се появи дискусия за думата kuražas, кураж от френски, която се появява все по-често и обсъждат какво да правят с нея. Имаме нужда да говорим и мислим за езика си, за това какъв ще бъде неговият облик и в какво състояние ще го оставим в наследство на децата си!
– Как това може да се промени? И струва ли си наистина?
– Много е важно как се говори по телевизията и какво се пише в информационните сайтове. Журналистите реално са първите, които отговарят за вноса на чужди думи. В миналото тази роля са играели преводачите, но днес вносът на думи зависи повече от журналистите и хората, активни в медийното пространство.
– Уви, не съм сигурен доколко днес наистина журналистиката има тази сила, тя до голяма степен е абдикирала от основната си роля – да информира, а какво остава за грижата за езика… Но нека сменим темата, пишеш за явлението „креолизация“, което е много интересно исторически, а след това и в днешния контекст. Какво представлява? Наистина ли това е логичното бъдеще и на българския?
– Креолските езици възникват през 17. и 18. век вследствие на търговията с роби през предишните векове и са се смятали за лоши подобия на английския, френския, португалския и испанския. Днес те са самостоятелни и пълноправни езици, официални в някои държави, например Хаити и Кюрасао. В лингвистиката наричаме креолизация процеса, при който има прекалено голямото влияние на чужд език и се опростяват езиковите структури, влизат много думи, без те да доведат до сродни такива. Българският според мен е далеч от креолизацията. Просто наблюдаваме загуба на езикова гъвкавост. Когато директно вземаме английски глаголи, обикновено те остават едноаспектуални, тоест нямат форма за свършен вид и не се разгръща пълният потенциал на глаголната система. Как звучи свършен вид на глаголите брандирам и нетуърквам? Изобщо чуждиците, които внасяме, в повечето случаи нямат производни думи, остават сираци, които трудно се вписват в нашата граматика и не произвеждат сродни думи.
– Няма как да пропусна друг щекотлив въпрос. Според теб време ли е да премахнем правилото за пълния член?
– Българският е с много лесен правопис, защото е фонетичен език. Тоест, което изговаряме, това пишем. Сравнете например с френския. Във френскоговорящите държави на децата им отнема много по-дълго време да се ограмотят, защото правописът е по-труден, учат се много повече правила. По френското радио има диктовки за възрастни, за да си поддържат правописа. Ние сме облекчени. Малкото граматически правила, които трябва да научим, са къде се пише пълен и къде кратък член, кога се пише брат му и кога брат си, кога – кого и кой… правилата, които ни трябват, за да сме минимално грамотни, се броят на пръсти. Правилото пълен-кратък е аршинът, с който мерим грамотността на хората около нас, особено в социалните мрежи. Поне тази функция сме му вменили. Ако го премахнем, ще трябва да изберем друго, за което да се заяждаме с хората, които не го знаят.
– И аз четох интервюто на Павлина Върбанова в „Дигитални истории“ и следя редовно страницата й. Много е полезна. Успехът на страницата й е показателен за това, че ни е нужен достоверен източник, който да ни помага в нормирането на езика и при решаването на правописните и пунктуационните съмнения. Особено сега, когато пишем в социалните мрежи и излагаме на показ грамотността… или неграмотността си.
– Чуждиците особено бързо навлизат при информационните технологии. И аз усещам как ги използвам постоянно, макар че за много от тях има хубави и точни български думи. Веднъж казах на приятелка, че съм в кол, а тя ме попита там ли е и баба Илийца. Защо точно тази област е толкова „погълната“ от английския?
– Той е добил статут на „лингва франка“ (език посредник – бел. ред.) по практически причини – разцветът на международните институции и бизнеса, глобализирането на света и масовия туризъм, но особено много днес – цифровизацията. Наложил се е в много сфери на нашия живот, но наистина най-забележимо е това в областта на технологиите. Нека припомня първото изречение от „Бай Ганьо“. „Помогнаха на бай Ганя да смъкне от плещите си агарянския ямурлук, наметна си той една белгийска мантия – и всички рекоха, че бай Ганьо е вече цял европеец.“ Много думи за облекло навлизат в българския език от френски, когато дрехите на българите изведнъж се европеизират… Блуза, панталон, пижама, сутиен, колан, палто, манто… Думата тоалет, която сега пък заместваме с английската аутфит. Някой впечатлява ли се от тези думи днес? Преди век, в сферата на модата, френският е бил като английския за технологиите днес. Предполагам, че след половин век на българите няма да им правят впечатление думите, които сега приемаме.
– Кои са любимите ти български думи?
– Всички, при които сме били изобретателни и са някак красноречиви сами по себе си: чорапогащник, възглавница…
– Има ли красиви думи, които са се родили през последните години?
– Честно казано, хрумват ми само дошли от английския. Някои от тях са хубави, но не се сещам за български творения. А, сетих се… има една дума, която е събудила въображението на всички народи и това е кльомбата или маймунско „а“. Кльомба е старобългарска дума и означава грозно изписана буква. На всички езици тя е различна и кой от кой народ има по-интересни асоциации. В испанския, френския и португалския са приели арабска дума за мерна единица, на унгарски се ползва дума, която означава ларва, на италиански – охлюв, на каталунски са я припознали като традиционен десерт, който прилича по форма на вита баница… Изобщо, мечтая си за всички понятия да проявим такава оригиналност!
– Със сигурност за всички ни ще е интересно, ако мечтата ти се сбъдне. Но това, че мързеливо пренасяме чуждите думи днес, дали е само българска черта?
– Трудно ми е да определя. Във Франция също влизат нови думи от английски. Хората се възмущават, но ги казват. Именно защото се възмущават, има някакво обговаряне в обществото и английските думи си намират френски еквиваленти. Например спойлер. Преди ползваха английската дума, после измислиха своя – divulgacher, започнаха да я чуват по телевизията и стана повсеместна. На френски може да се каже трилър, но също film à sensations, бестселър, а и succès de librairie. Ако се върнем на еърфрайъра – на френски е friteuses à air chaud. В Испания подходът е подобен. Кралската езикова академия предлага испански думи, но по-често ги „изковават“ самите езиконосители. За лифтинг например предлагат estiramiento, за хаштаг – etiqueta, геймификация – ludificación. В Литва имат езикови комисия и инспекция, като втората има право да глобява за публични изказвания на лош литовски. Там също ползваха английската дума афтърпарти. Комисията в един момент предложи да казват вместо това dūzgės, ономатопеична дума за звука от жуженето на пчелите. Предложението първо предизвиква смях, но днес, две години по-късно, литовците се забравили за афтърпарти. И още един пример. На тяхната страница за езика преди няколко седмици се появи дискусия за думата kuražas, кураж от френски, която се появява все по-често и обсъждат какво да правят с нея. Имаме нужда да говорим и мислим за езика си, за това какъв ще бъде неговият облик и в какво състояние ще го оставим в наследство на децата си!
– Как това може да се промени? И струва ли си наистина?
– Много е важно как се говори по телевизията и какво се пише в информационните сайтове. Журналистите реално са първите, които отговарят за вноса на чужди думи. В миналото тази роля са играели преводачите, но днес вносът на думи зависи повече от журналистите и хората, активни в медийното пространство.
– Уви, не съм сигурен доколко днес наистина журналистиката има тази сила, тя до голяма степен е абдикирала от основната си роля – да информира, а какво остава за грижата за езика… Но нека сменим темата, пишеш за явлението „креолизация“, което е много интересно исторически, а след това и в днешния контекст. Какво представлява? Наистина ли това е логичното бъдеще и на българския?
– Креолските езици възникват през 17. и 18. век вследствие на търговията с роби през предишните векове и са се смятали за лоши подобия на английския, френския, португалския и испанския. Днес те са самостоятелни и пълноправни езици, официални в някои държави, например Хаити и Кюрасао. В лингвистиката наричаме креолизация процеса, при който има прекалено голямото влияние на чужд език и се опростяват езиковите структури, влизат много думи, без те да доведат до сродни такива. Българският според мен е далеч от креолизацията. Просто наблюдаваме загуба на езикова гъвкавост. Когато директно вземаме английски глаголи, обикновено те остават едноаспектуални, тоест нямат форма за свършен вид и не се разгръща пълният потенциал на глаголната система. Как звучи свършен вид на глаголите брандирам и нетуърквам? Изобщо чуждиците, които внасяме, в повечето случаи нямат производни думи, остават сираци, които трудно се вписват в нашата граматика и не произвеждат сродни думи.
– Няма как да пропусна друг щекотлив въпрос. Според теб време ли е да премахнем правилото за пълния член?
– Българският е с много лесен правопис, защото е фонетичен език. Тоест, което изговаряме, това пишем. Сравнете например с френския. Във френскоговорящите държави на децата им отнема много по-дълго време да се ограмотят, защото правописът е по-труден, учат се много повече правила. По френското радио има диктовки за възрастни, за да си поддържат правописа. Ние сме облекчени. Малкото граматически правила, които трябва да научим, са къде се пише пълен и къде кратък член, кога се пише брат му и кога брат си, кога – кого и кой… правилата, които ни трябват, за да сме минимално грамотни, се броят на пръсти. Правилото пълен-кратък е аршинът, с който мерим грамотността на хората около нас, особено в социалните мрежи. Поне тази функция сме му вменили. Ако го премахнем, ще трябва да изберем друго, за което да се заяждаме с хората, които не го знаят.
 |
| Рада и преводаческият й пулт в ЕП в Брюксел |
– Живееш в Брюксел. По-различен ли е българският език от разстояние?
– По-различно е нашето отношение. Поне българите, които аз познавам в чужбина, се опитват да не казват фасциниран съм, шервам, джойнвам. Според мен това е съвсем естествено. Езикът е свързан с културната ни принадлежност и се вкопчваме в него, когато сме в чужбина, защото ни е страх да не загубим връзката с родната си култура.
– Учиш на български и чужденци. Баба ми 65 години живееше в България, работила е като учител и журналист, но… така и все си личеше, че българският не й е роден. Защо е толкова труден езикът ни?
– По какво й личеше? По употребата на думите и граматиката или по акцента? Мога да се обзаложа, че е било въпрос на акцент. Това е нормално. Граматика и думи се учат, но настройката на говорния ти апарат винаги остава обусловена от първия език или езиците, които сме научили като деца. Няма лесни езици, но ще ти кажа кои са най-трудните неща в българския, които издават, че на някого не му е роден. Това е на първо място преизказното наклонение. Дори да научат добре всички времена и наклонения, винаги чужденците ще объркат употребата на преизказно наклонение. Също глаголните представки. В българския имаме 14 глаголни представки, нищо не е, има ги и в други езици, но при нас те има граматическа и лексикална функция. Можем да сложим също две представки по-на-пиша. Дори три – по-из-раз-ходих…
– Кои са типичните български думи и фрази, които неочаквано са те затруднявали при превод?
– Трудни са юнак, просвета, неволя. Езиците не са невинни, те носят ценности. Думите, които са натоварени с история и са отражение на народопсихологията ни, се превеждат най-трудно. Ще дам пример и за обратното, за дума, която според мен може да спрем да използваме в модерния контекст и да остане само с историческия и социалния си товар. Хич не харесвам думата чиракувам и ми е странно, че тя се открива в европейски документи. Ако зависеше от мен, щяхме да напишем друго нещо. Ние помагаме на думите да добият стойност, от нас зависи промяната и на вложените в тях идеи. Това за мен е свързано с модернизирането и осъвременяването на езика, което пък е отражение на модернизирането на обществото или предпоставка за него, в зависимост от гледната точка.
– На мен пък много ми харесва думата чиракувам и мисля, че всеки трябва често да спряга в първо лице този глагол няколко пъти в живота си. Но най-хубаво е, когато си говорим за думите, но се случва толкова рядко! Как се промени българският език за времето, когато не си в страната?
– В положителна посока. Докато живеех и работех в България, се пишеше на шльокавица. Вече никой не използва тази, да я нарека условно, креолска азбука. Хората си пишат с нашите букви. Това отново е свързано с развитието на технологиите. Преди не беше толкова лесно да си инсталираме кирилица и не винаги всички програми я разчитаха. Сега това е минало. И мисля, че сега има много повече съзнание в нашето общество за хигиена на писането и говоренето.
– Технологиите напредват във все повече области, говорим си за това чия професия ще отнемат… Ще има ли винаги нужда от преводачи?
– Технологиите се развиват главоломно, така че е възможно преводачите в най-тесния смисъл, като професия, да изчезнат. Но ако приемем, че преводачите сме всички ние, които словотворим и създаваме езика ежедневно, то тогава няма как да изчезнем. Машините ще се научат да комбинират думите и да ги пренасят от един език на друг, но някой трябва да създаде тези думи. И този някой са хората носители на езика. Все още езиците са най-човешкото творение.
– По-различно е нашето отношение. Поне българите, които аз познавам в чужбина, се опитват да не казват фасциниран съм, шервам, джойнвам. Според мен това е съвсем естествено. Езикът е свързан с културната ни принадлежност и се вкопчваме в него, когато сме в чужбина, защото ни е страх да не загубим връзката с родната си култура.
– Учиш на български и чужденци. Баба ми 65 години живееше в България, работила е като учител и журналист, но… така и все си личеше, че българският не й е роден. Защо е толкова труден езикът ни?
– По какво й личеше? По употребата на думите и граматиката или по акцента? Мога да се обзаложа, че е било въпрос на акцент. Това е нормално. Граматика и думи се учат, но настройката на говорния ти апарат винаги остава обусловена от първия език или езиците, които сме научили като деца. Няма лесни езици, но ще ти кажа кои са най-трудните неща в българския, които издават, че на някого не му е роден. Това е на първо място преизказното наклонение. Дори да научат добре всички времена и наклонения, винаги чужденците ще объркат употребата на преизказно наклонение. Също глаголните представки. В българския имаме 14 глаголни представки, нищо не е, има ги и в други езици, но при нас те има граматическа и лексикална функция. Можем да сложим също две представки по-на-пиша. Дори три – по-из-раз-ходих…
– Кои са типичните български думи и фрази, които неочаквано са те затруднявали при превод?
– Трудни са юнак, просвета, неволя. Езиците не са невинни, те носят ценности. Думите, които са натоварени с история и са отражение на народопсихологията ни, се превеждат най-трудно. Ще дам пример и за обратното, за дума, която според мен може да спрем да използваме в модерния контекст и да остане само с историческия и социалния си товар. Хич не харесвам думата чиракувам и ми е странно, че тя се открива в европейски документи. Ако зависеше от мен, щяхме да напишем друго нещо. Ние помагаме на думите да добият стойност, от нас зависи промяната и на вложените в тях идеи. Това за мен е свързано с модернизирането и осъвременяването на езика, което пък е отражение на модернизирането на обществото или предпоставка за него, в зависимост от гледната точка.
– На мен пък много ми харесва думата чиракувам и мисля, че всеки трябва често да спряга в първо лице този глагол няколко пъти в живота си. Но най-хубаво е, когато си говорим за думите, но се случва толкова рядко! Как се промени българският език за времето, когато не си в страната?
– В положителна посока. Докато живеех и работех в България, се пишеше на шльокавица. Вече никой не използва тази, да я нарека условно, креолска азбука. Хората си пишат с нашите букви. Това отново е свързано с развитието на технологиите. Преди не беше толкова лесно да си инсталираме кирилица и не винаги всички програми я разчитаха. Сега това е минало. И мисля, че сега има много повече съзнание в нашето общество за хигиена на писането и говоренето.
– Технологиите напредват във все повече области, говорим си за това чия професия ще отнемат… Ще има ли винаги нужда от преводачи?
– Технологиите се развиват главоломно, така че е възможно преводачите в най-тесния смисъл, като професия, да изчезнат. Но ако приемем, че преводачите сме всички ние, които словотворим и създаваме езика ежедневно, то тогава няма как да изчезнем. Машините ще се научат да комбинират думите и да ги пренасят от един език на друг, но някой трябва да създаде тези думи. И този някой са хората носители на езика. Все още езиците са най-човешкото творение.
11 април 2023 г.
Интервю на Георги Караманев*
Снимки: Добрин Кашавелов
Снимки: Добрин Кашавелов
* Бел. ред. Авторът е създател на сайта „Дигитални истории“, има дълъг журналистически стаж – над 14 години, а от 2018 г. работи като компютърен програмист, но без да къса с журналистиката.
Още от същия автор:
По-нова публикация
0 коментара:
Публикуване на коментар
Коментар от FIREFOX не успях да пусна! Използвайте Chrome!Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)