Показване на публикации, сортирани по уместност спрямо заявката Рада Ганкова. Сортиране по дата Показване на всички публикации
Показване на публикации, сортирани по уместност спрямо заявката Рада Ганкова. Сортиране по дата Показване на всички публикации

Рада Ганкова с националната награда за художествен превод

* Високото отличие е за превода на романа „Шепотът на пчелите“ на мексиканката София Сеговия * „Не става само с думи, трябва и нещо повече – страст, която ни отвежда по-далеч от думите“ * Преводачката: „Авторката ми благодари, че съм оставила душата си в романа“
 
Рада Ганкова
Отличници
 
РАДА ГАНКОВА – троянката, която от близо две десетилетия живее в Брюксел и работи като преводач в институциите на ЕС, а в последните години интензивно се занимава и с превод на художествена литература (основно от испански и португалски, но също от френски и английски), влюбена в книгите и пътешествията, тънък и фин познавач и изследовател на езиковата материя и страстен борец за каузата на българския език, гражданин на света и едновременно българофил и троянофил, нашият човек в столицата на Обединена Европа, прекрасното троянско момиче, което не е избягало и не бяга (доказвала го е неведнъж) от проблемите на своя Троян и своята България, организатор на множество литературни събития, сред които Фестивалът на българската книга в Брюксел с вече шест успешни издания – спечели тазгодишната награда за художествен превод на Съюза на преводачите в България (СПБ). Най-авторитетната и престижна българска награда в тази област, давана от професионалната общност и натрупала вече половинвековна биография (учредена е на 5 юни 1974 г.).

НАГРАДАТА бе връчена на 30 септември – Международния ден на преводача, на който се почита техният патрон св. Йероним Блажени, първият преводач на Библията от гръцки и еврейски на латински език в края на 4. век. А номинацията на Рада и изборът й за високото отличие бе за превода на романа „Шепотът на пчелите“ на мексиканската писателка София Сеговия; „нежна история за предаността към семейството и за братската обич, но също за предателството и подлостта, които могат да унищожат всичко“, както четем в анотацията. Романът е публикуван в Мексико през 2015 г. и бързо влиза в класациите за най-продавана книга в Латинска Америка, досега е преведен на 22 езика.

Книгата и наградата
ЧЕСТИТИХМЕ наградата на Рада (добър приятел и на Т21, а и наш автор през годините) и я помолихме да ни каже нещо повече, а тя ни написа кратък текст – но не за наградата и себе си, а за „Шепотът на пчелите“, една книга, която по думите й „влиза под кожата“. Ето Радиният текст:
„Действието в романа се развива в едно селце в североизточно Мексико през 20-те години на миналия век. През миналия век това село Линарес се разраства и става град. Линарес много прилича на Троян, защото е малко, планинско и влиза под кожата. София Сеговия винаги говори за това какво е да си от малко градче, да си от периферията, защото центърът и столицата абсорбират всичко, и че с твоята история от периферията можеш да завладееш Мексико, че и целия свят. „Шепотът на пчелите“ разказва история, местна история, история, родила се някъде в гънките на планината и достигнала до много сърца по света. София Сеговия ми благодари тази сутрин, че съм оставила душата си в романа и не се е стърпяла - вече го е разказала на местната преса и на Фестивала на книгата в Монтерей, който се провежда в момента. Беше ми записала съобщение, че не става само с думи, трябва и нещо повече – страст, която ни отвежда по-далеч от думите.“.
А ИЗДАТЕЛИТЕ от „Лемур Букс“ (София) споделиха в страницата си във фейсбук в деня на награждаването: „Безкрайно щастливи сме да споделим, че на специална церемония тази вечер Рада Ганкова получа награда за ярки постижения в областта на превода от Съюза на преводачите в България. Отличието е за работата й по романа „Шепотът на пчелите" от мексиканската писателка София Сеговия. Може би няма по-хубав начин да отбележим Международния ден на преводача. Благодарим на СПБ и уважаемото жури за това огромно признание и на Рада за всеотдайността!“. А няколко дни по-късно, 3 октомври, добавиха: „Как „Шепотът...“ е запазил своята магия и на български. София Сеговия не се е стърпяла - вече е разказала на местната преса и на Фестивала на книгата в Монтерей, който се провежда в момента, за наградата, която Съюз на преводачите в България връчи на Рада Ганкова за превода й на „Шепотът на пчелите“. Така историята пътува от Мексико до България... и обратно.“.

И ОТ НАС – честито и браво, Рада!

Т21

0 коментара

Коя би била дума на годината в Троян?

* „Предвид преживяната травма в края на годината в Троянско, предполагам, че много хора тук биха гласували за дума като „ток“, „няма ток“ или „прогнила електропреносна мрежа“ * „Кампаниите за дума на годината се провеждат почти навсякъде по света – те са барометър за начина ни на мислене“

Рада Ганкова
Дума на годината

Никой не е пророк в собственото си село, знае се. Но Рада Ганкова, троянка или по-точно бонковчанка (от мах. Бонковски дол в кв. „Кнежки лъг“), която от 2006 г. живее в европейската столица Брюксел и работи като преводач (владее испански, португалски, френски и английски език) в Европейския парламент и другите институции на ЕС, не е безизвестна в родното „село“. И не само заради успеха си, който при всички случаи предизвиква любопитство – тук ще прибавим и сериозната й и все по-обемна и популярна преводаческа дейност на художествена литература (наградата за художествен превод на Съюза на преводачите в България за 2024 г. е илюстрация). Също с ангажираността си с троянски каузи и чувствителността/любопитството към троянското – проблемите, успехите, личностите, (не)европеизацията и т. н.

Още за Рада, която можем да наречем приятел на Т21, и то отдавнашен: страстен читател, посвещаващ всеки свободен миг на книгите, сътрудник на българската секция на библиотеката в брюкселската община Скаарбек, инициатор на литературни събития, притежател на собствен литературен блог. И което е особено важно в случая – тънък познавач и изследовател на езиковата материя, който съвсем неформално, отвътре, се интересува (и ядосва) от прекомерното и безкритично навлизане в българския език на чужди заемки, основно англицизми (виж „Рада Ганкова: „Хейтим, аутсорсваме, брандираме… Трябва ли все да папагалим английския?“ в бр. 20 на Т21 от 24 май 2023 г. – бел. ред.). Настоящата й публикация, посветена на набиращата сила и у нас кампания „Дума на годината“, е свързана и с този проблем.
Т21

ЕЗИК И МИСЛЕНЕ

ПРОМЕНИТЕ в езика са отражение на това как се променя мисленето на хората, които говорят този език и затова е логично промените в обществото и обществените нагласи да влияят върху езика ни - както на самите думи, така и на начина, по който използваме определени думи. Някои промени или новопоявили се думи са ефимерни. Имат живот от няколко месеца или години и в момента, в които изчезне явлението или предметът, и думата за него спира да се използва. А други се настаняват по-трайно в езика ни. Ето защо кампаниите за дума на годината се провеждат почти навсякъде по света – те са барометър за начина ни на мислене и за това какво е съществено за нас в даден момент.

РИЗ(ВАМ) И МАНИФЕСТИРАМ

ПРЕЗ 2023 Г. в една от кампаниите за дума на годината на английски беше избрана думата rizz (риз). Това е интернет жаргон, който най-общо означава, че сте привлекателен и умеете да флиртувате; и идва от съкратена форма на думата „харизма“. А за 2024 г. речникът на Кембридж обяви за дума на година глагола manifest (манифестирам), но не с досега познатото значение. Речникът я приема с ново значение – използвам методи като визуализация, за да си представя постигането на нещо, което желая и вярвам, че ще се увеличи вероятността то да се случи. Хората, които манифестират, вярват, че чрез силата на мисълта и правилното насочване на енергията ще постигнат желаното. Тоест с малко магия и вяра в магията можеш да постигнеш всичко.

ТЕЗИ два глагола много бързо бяха възприети в българския език, макар и основно от поколението джен зи (Gen Z/Генерация Зет, включваща родените между 1995 г. и 2012 г. – бел. ред.). Глаголът „манифестирам“ е влязъл в българския език от немски и ние знаем думата (или поне до неотдавна я знаехме) със значение „участвам в манифестация“ или „показвам или заявявам открито някакво отношение, чувства, искания“. А от „риз“ лесно се прави глагол „ризвам“.

BRAT (ОТРАКАН, ОТВОРКО)   

В СПИСЪКА с думи на 2024 г. влезе и brat (брат), но не, не става въпрос изобщо за „брат“ като семейна връзка. Според британския речник „Колинс“ „брат“ влиза като дума на годината с ново значение, вдъхновена от последния албум на британската певица Charli XCX; и се използва да опише човек с независимо отношение към живота, малко като „отракан“ или „отворко“, който не се интересува от мнението на другите. Както при други думи, и тази стана популярна първо в социалните платформи като TikTok, после вдъхнови милиони да приемат „брат“ отношение към живота и дори влезе в президентската кампания на Камала Харис в САЩ. Изобщо много хора изживяха своето brat summer. „Брат“ културата се превърна в олицетворение на позитивното отношение към живота, както и на свободата да изразиш личния си стил без да се съобразяваш с другите. Есеистиката на този лайфстайл включваше бял топ или кроп топ, небрежно носене на кожено яке и дънки, както и нещо в цвят зелен лимон.

ЗА РАЗЛИКА от „манифестирам“, с „брат“ подхождаме по-плахо заради звуковото съвпадение с българското „брат“. Засега в българския език „брат“ остана не само непреведена и неодомашнена дума, но дори се изписва предимно с латински букви в медиите.

И ИЗВЕДНЪЖ – DEMURE (СКРОМЕН)

ТЪКМО обаче свикнах с тази закърпена в българския дума и хоп от есента по магазините си появиха само дрехи в черно, бяло и бежово. Изведнъж всичко стана много „скромно“, много по старовремски целомъдрено – права дълга пола, високо бежово поло, бели ризи и черни панталони. Оказа се, че есента е отвяла желанието за купони и е станало модерно да си „скромен“ и „внимателен“, и в облеклото и в поведението, мода пак тръгнала от TikTok под хаштага „very demure, very mindful“.Така и demure (скромен, сдържан) също стана дума на годината, но за разлика от „брат“, поне лесно се превежда на български.

ОБЩОТО – ДУМИ ЗА ЖИВОТА

ОБЩОТО между всички тези английски думи е, че те стават популярни през социалните мрежи и са свързани с отношението ни към живота: manifest – магическо и пожелателно, brat – дръзко, demure – скромно.

У НАС – МНОГО ПОЛИТИКА, НЯМА ГО ДЖЕН ЗИ ГЛАСЪТ

В МОМЕНТА върви и кампания за българска дума на годината за 2024-а, провеждана от платформата „Как се пише?“ (на езиковедката Павлина Върбанова – бел. ред.). На този етап се дават предложения, от които ще се селектират няколко. Приятна изненада за по миналата година беше, че в думите на годината влезе „времеубежище“, тъй като това е нещо, влязло в нашия живот от литературата (от едноименния роман на Георги Господинов – бел. ред.). От досега направените предложения за 2024 г. прави впечатление, че за разлика от англоговорещите, ние се влияем основно от офлайн (извън интернет) заобикалящата ни среда и то политическата такава, и че не се чува гласът на поколението джен зи. Най-много предложения има за „санитарен кордон“, „Шенген“, „ново начало“, „избори“. Според мен тези думи няма как да са думите на младите хора, защото няма нищо за фенс и лайфстайл или изобщо за начина, по който го живеем този живот, а само за политически и социални явления, на които трудно можем да повлияем.

МНОГО често влияние върху решението ни за дума на годината оказват събития, преживени точно в последните месеци преди гласуването за такава дума. Предвид преживяната травма в края на годината в Троянско, предполагам, че много хора тук биха гласували за дума като „ток“, „няма ток“ или „прогнила електропреносна мрежа“.  

10 януари 2025 г.
Рада Ганкова

Още от и за Рада Ганкова:

0 коментара

Прочут французин срази страшния Коронавирус

* Историята е от Римско време, но става известна през 2017 г., победителят над Коронавирус(а) се казва Астерикс и
 е от галски произход
Не е първоаприлска
Албер Юдезро със своите герои Астерикс (вдясно) и Обеликс (вляво)
НА 28 МАРТ от Белгия долетяха две новини, хубава и тъжна. Сподели ни ги, и на нас, но първо чрез сайта Lira.bg на целокупното българско четящо общество, нашата съгражданка и добра приятелка на Т21 Рада Ганкова, която от години живее и работи в столицата Брюксел.

ЗАПОЧВАМЕ с добрата новина, по-точно супер добрата новина. Оказа се, че един известен французин – грамадният Астерикс, заедно с приятеля си, дребничкия русокос Обеликс, са сразили злия и корав италианец Коронавирус. Случило се е отдавна, а в по-ново време, през 2017 г., го разказал друг известен французин – художникът Албер Юдезро. Ясна е и формулата на лекарството – смелост, дързост и весел дух, добре дозирани и в перманентна употреба. Сега тъжната новина. На 24 март си е отишъл от този свят, мосьо Юдезро, създателят на Астерикс и Обеликс. Поклон!

ПО-ДОЛУ препечатваме от Lira.bg статията на Рада – с нейното разрешение, усмивка и поздрави към съгражданите троянци. И с пожеланието й за всеобща скорошна победа над коронавируса.
Т21

СЕДМИЦАТА донесе и тъжна вест – на 24 март, на 93 години, е починал френският художник Албер Юдерзо, който създава през 1958 г. прочутия комикс „Приключенията на Астерикс“. Всяка скръбна вест днес е последвана от въпроса: „От коронавирус ли е умрял?“ В случая не, но пък това ни накара да се сетим за комиксите за Астерикс и неговия приятел Обеликс, и по-точно за една книжка от поредицата, която като че ли изказва пророчество.

Коронавирус в атака, римляните скандират в негова подкрепа
„АСТЕРИКС“ е един от най-популярните френско-белгийски комикси. В България тези персонажи са добре познати най-вече от анимационните филмчета за Астерикс. През 2017 г. във Франция се поява брой 37 на комикса, на страниците на който двамата галски герои са в Италия и участват в състезание с колесници.

Астерикс преди решителната битка с Коронавирус
Кой е този Коронавирус?!, питат се всички
ДЕЙСТВИЕТО в „Астерикс и надпреварата с колесници“ (на френски „Astérix et la Transitalique“) се развива през 50 г. пр. Хр. в Римската империя. Императорът Юлий Цезар обявява турнир за състезание с колесници, в който се включват участници от цял свят. В надпреварата влизат и Астерикс и Обеликс, които искат да покажат, че са най-добрите. Но Юлий Цезар има други планове. Той иска да победи римската колесница. Така основният противник на Астерикс и Обеликс се оказва маскираният колесничар, наречен Коронавирус, и публиката скандира неговото име (в крайна сметка Коронавирус е победен, Астерикс и Обеликс тържествуват – бел. ред.).

СЪЗДАВАНЕТО на герой с името Коронавирус години преди да се разрази пандемията породи много коментари сред почитателите, които се питаха дали това просто е изкуство или в комикса на Юдерзо се съдържа пророчество.

28 март 2020 г.
Рада Ганкова, Брюксел

Бележка на редакцията
Рада Ганкова
Рада Ганкова: „Невероятна сатира на съвременното общество“
АВТОРКАТА Рада Ганкова ни уточни (по електронната поща), че живее в държава (Белгия), в която комиксите са религия. И изрази изненадата си, че в България никой (освен нея и Lira.bg, вече и Т21) не е съобщил за схватката на Астерикс с Коронавирус(а); може би защото комиксът за галския герой не е превеждан у нас. „А би трябвало да преведат „Астерикс“ на български, защото е невероятна сатира на съвременното общество“, сподели брюкселската ни приятелка, която е професионален преводач (от и на четири-пет езика). Нещо повече – тя обяви, че „ако има издателство, което да го издаде, бих го превела безплатно“.

ОТ РАДА научихме още една любопитна подробност от въпросния 37-ми брой на комикса за Астерикс – императорът Юлий Цезар организира това състезание с колесници, защото пътищата в империята били в окаяно състояние и искал с победата на своето протеже (Коронавирус) да хвърли прах в очите на поданиците си и да ги залъже, че пътищата са перфектни. Нищо ново под слънцето, нали. Може пък и сегашният ни Коронавирус да е пуснат от някой днешен господар по същите (като Юлий-Цезоровите) и други подобни причини, без да е наясно, че в крайна сметка Астерикс ще победи; така е като днешните господари не четат комикси.
Т21

Още от същия автор:

0 коментара

Рада Ганкова за еврото

* „Не ми е понятно защо някой няма да иска да е част от подобен проект“ * „Преди много години в едни магазин за пръв път ми върнаха ресто 5 евро и на банкнотата четири букви на кирилица“ * „Скоро започва лечение на дългогодишната ми травма“

Гореща тема
ВЕЧЕ е факт – от началото на 2026 г. България приема единната европейска валута евро (присъединява се към еврозоната), залегнало в договора за присъединяването ни към Европейския съюз (от 2005 г.). Поредната и решителна последна крачка към пълноправното членство на страната ни в най-успешния обществен съюз в историята на Европа и света. Направена въпреки неистовите и безогледни напъни срещу, в които не бе трудно да се открие рубладжийско-кремълското вмешателство и чиято цел бе не толкова отказ от еврото, а антиевропейска преориентация на България. В напъните срещу еврото се включи и този, който по конституция трябва да е обединител, а не разединител на нацията и още по-малко проводник на антибългарски интереси и политики – президентът Радев. Финалната санкция по присъединяването на България към еврозоната бе гласуването с огромно мнозинство в Европейския парламент (ЕП) – 531 гласа „за“ срещу само 69 „против“ (8 юли).

По-долу споделяме няколко кратки текста по темата за България и еврото от личния профил във фейсбук на нашата съгражданка троянка, добра приятелка и автор на Т21 Рада Ганкова. Особено важно в случая е, че Рада може да погледне на случващото се и отвън навътре, тъй като от доста години живее в европейската столица Брюксел, където работи като преводач в ЕП и другите институции на ЕС. Още за авторката – владее на най-високо ниво четири езика (испански, френски, английски и португалски), занимава се активно и с художествен превод, което й донесе годишната награда (за 2024 г.) на Съюза на преводачите в България, страстен читател и познавач и изследовател на езиковата материя, човек с остра социална чувствителност и активност. Т21   
ПОСТИГАМЕ МЕЧТАТА

ПРЕДИ много години кацнах в Брюксел без пари. Тоест с много малко пари, около 100 евро, които бях обменила в България, след като баба ми ми беше дала от спестените от пенсията си левове. Нямаше пари за хотел. Приюти ме един приятел. Тогава имаше концерт на любима португалска певица. Мариза. Този приятел ме попита искаш ли да отидем. Не. Защо – пита той, – все си мислех, че я харесваш. Харесвам я, но са ми останали само 5 евро, срам ме беше да си кажа. Мисля, че му дожаля за мен. Купи ми билет за концерта, а аз се чудех кога ще свърши туй нещо да смe недостатъчни, да не ни достига, да няма, да се ограничаваме във всичко. Изобщо това с нямането е ужасно нещо. Имането не е като нямането, както е казал, май беше Мечо Пух. 

СЛЕД този билет за концерт за мен еврото е символ на изобилие, на достъп до желаните неща, ако ще това желание да е да отидеш на концерт на португалска фадо певица. Целият ми съзнателен живот е минал под знака на Европа и Европейския съюз. Ученическите ми, както и студентските му години преминаха с една мечта - Европа и еврото. Исках да работя в Брюксел, за да се доближавам до тази мечта, малко поне, да я видя как става реалност. Не ми е понятно защо някой няма да иска да е част от подобен проект, но дълго време си мислех, че ще си остане само блян за моето поколение. Постигаме мечтата на едно или на няколко поколения българи.

„ЕВРО“ ВМЕСТО „ЕУРО“

ЕВРОПЕЙСКИЯТ съюз е арената, където се срещат езикът и политиката и има няколко примера за езикови въпроси, превърнали се в политически и юридически казуси. Такъв е случаят с еврото и изписването му с нашата азбука. Днес на евробанкнотите е изписано „евро“ на трите азбуки, които се ползват в държавите членки на Европейския съюз. 

СЛЕД КАТО България бе приета в Съюза, възникна следния езиков спор. Европейската централна банка пишеше във всичките си документи „еуро“, пък българските институции смятаха, че трябва да си бъде „евро“. За нас беше неприемливо „еуро“, защото казваме Европа и европейски (а не Еуропа и еуропейски). Имаше и аргумент, че дифтонгът „еу“ е нетипичен за нашия език и че има само една дума с „еу“ (еуфория).

СКОРО бях на среща с колеги писмени преводачи и някой попита как се е решил по онова време въпросният езиков спор. Стана едни от  опитните колеги и разказа, че тогава България е заплашила, че няма да приеме Лисабонския договор, ако не й приемат изписването „евро“. Аз си спомням как преди много години в един магазин за пръв път ми върнаха ресто 5 евро и на банкнотата четири букви на кирилица.

ЗАПОЧВА ЛЕЧЕНИЕТО

НЯМАМ българска банкова карта и ми е много трудно да боравя с пари, докато съм в България, защото ако плащам с карта в магазин, ми вземат процент от похарчената сума заради превалутирането. Ако пък реша да изтегля пари в брой, пак ми вземат такса, различна, понякога 2 евро, понякога 10. 

ИМАМ голяма травма всеки път когато се прибирам в България и все живея със страха, че ще се окажа в ситуация да не мога да си платя в ресторанта или в таксито. Живея и с усещането, че крадат от парите ми, които отиват при банките за такси и таксички около обменния курс. Скоро започва лечение на дългогодишната ми травма.

7-11 юли 2025 г., Брюксел
Рада Ганкова

Още от и за същия автор:

0 коментара

Най-голямото българско хоро

* На 1 май в Брюксел – Кристалина Георгиева води най-дългото българско хоро, в групата бе и троянката Рада Ганкова
 * На 4 май Манекен Пис бе облечен в българска
народна носия
И ний сме дали нещо на света…
Рада и Кристалина на хорото в Брюксел
Едно троянско момиче бе сред активните участници в грамадното българско хоро, извило се в центъра на Брюксел на 1 май – Рада Ганкова. Тя живее в Брюксел и от 2006 г. е конферентен преводач в европейските институции в белгийската столица; владее испански, английски, френски и португалски език. А инициатор на българското брюкселско хоро е нашият еврокомисар Кристалина Георгиева, също свързана с Троян – съпругът й е от манастирското село Орешак. На хорото бе и друг земляк – зам.-министърът на културата Васил Василев, ловчалия и доскорошен директор на театъра в Ловеч. Голямото хоро бе съпътствано от още едно атрактивно българско брюкселско събитие – емблемата на Брюксел Манекен Пис (Пикаещото момче) в неделя, 4 май, бе облечено в българска национална носия. Ефектно, забавно, знаково. И от нас – браво! По-долу ще прочетете материала на Рада от мястото на събитието, писан специално за Т21.

КОГАТО стана комисар, нашата Кристалина Георгиева обеща, че в рамките на нейния мандат в Брюксел ще се извие най-голямото хоро, играно някога извън България. Сега, в края на мандата й, спокойно може да кажем, че обещанието е изпълнено. На 1 май, на Гран Плас – централния старинен площад  на Брюксел - се завъртя грандиозно пъстро българско хоро.

Най-голямото българско хоро в Брюксел, Гран Плас, 1 май 2014 г.
ТО БЕШЕ първото събитие от тазгодишното издание на фестивала „Балкан Трафик“, който се провежда за осма поредна година. Всяка година на няколко сцени участват повече от 200 изпълнители - от Румъния, Сърбия, Босна, Унгария, България, Турция, Косово, Македония, Албания, Гърция, Молдова, Словения, но също групи от Белгия и Холандия, които изпълняват композиции в различни жанрове, вдъхновени от Балканите.

Еврокомисарят (в средата) с две съмишленички
Кристалина Георгиева вее българското знаме насред хорото
Рада на хорото

Зам.-министър Васил Василев при танцьорите
ЕДВА ЛИ има по-колоритна и внушителна сцена от Гран Плас за едно голямо българско хоро. Ограден от готически и барокови фасади, включени в каталога за исторически забележителности на ЮНЕСКО, площадът събра стотици хора, готови да се хванат на хорото, поведено от българския комисар. Думите и снимките трудно могат да пресъздадат атмосферата, въодушевлението и радостта на участниците.

КОМИСАР Георгиева обяви началото на хорото, а зам.-министърът на културата Васил Василев, пристигнал специално, каза в приветствието си, че българите са уникални, защото няма друг народ, който да изразява емоциите си по такъв начин чрез танца - и във весели моменти, и в тъжни мигове, който да танцува на жарава и във вода. Точно в този момент се изля проливен брюкселски дъжд. Което ни най-малко не уплаши играчите и те заформиха няколко огромни кръга, заели целия площад от 14 800 квадратни метра.

МНОГО от участниците бяха в красиви български носии, с което изразиха любовта и уважението си към нашия фолклор и традиции. Много рядко може да се открои български политик, който изразява националната си гордост и принадлежност чрез българската носия и народните танци. А комисар Георгиева е не само радетел за инициативата, а и поведе хорото - както подобава на един достоен български политик, представящ страната ни в Европа и по света. Нямаше сърце, което да не трепне при засвирването на невероятните български ритми, грейнаха лицата, рипнаха участниците и това стопли студеното и мокро време, че дори и слънцето се усмихна на българското хоро.

МУЗИКАНТИ и танцьори от националното училище за фолклорни изкуства в Широка лъка свириха и пяха около три часа. Белгийски групи за българки фолклор подкрепиха събитието. Другият състав, който се включи, беше от Албания. Неговите танцьори изиграха тяхно хоро, близка балканска традиция, а българските хоротропци веднага хванаха и неговите стъпки.

Брюкселският пикльо, пременен в българска носия
НО ТОВА не беше единственият  път през тази седмица, когато в центъра на Брюксел се развя български флаг. На 4 май другата най-известна забележителност - Манекен Пис, пикаещото момченце, талисмана на Брюксел, беше предрешено като български момък със специално направена за него сурвакарска носия. Днешния си вид тази статуя придобива през 1619 г., а през 20. век Манекен Пис сменя костюмите си по няколко пъти на седмица и гардеробът му се състои от около седемстотин костюма, много от които са изложени в градския музей на големия площад. На гости му бяха Бистришките баби, които изпяха няколко народни песни и изиграха едно хоро за възхищение и почуда на всички туристи.

Бистришките баби се радват на „българския“ Манекен Пис
ТЕЗИ ДВЕ събития в сърцето на Брюксел ни карат да вярваме, че българското хоро е магията за нашето добруване през вековете - да сме весели и позитивни, задружни и сговорни с крепко стиснати длани, енергични и красиви, силни и здрави. Българското хоро е метафора за мечтите и усилията ни, рецепта за оцеляването ни като народ в бъдещето.
5 май 2014 г.

Рада Ганкова, Брюксел
Още снимки от събитието - виж ТУК

Още от същия автор:

16 коментара

Кирил и Методий създават много нови думи

* Нашата мисия днес е много по-проста – ние само трябва да използваме правилно буквите и думите, които са ни
 оставени в наследство

Рада Ганкова
И ний сме дали нещо на света
Рада Ганкова е наша съгражданка, троянка, от 2006 г. живее в Брюксел, където работи като преводач в Европейския парламент и преподавател. Владее испански, английски, френски и португалски език, специализирала е в Мадрид, Сантяго де Компостела, Лондон, Толедо, Белфаст и др. Добър приятел е на „Троян 21“ и за наша чест – редовен наш автор. Този й текст, писан по повод 24 май, е посветен на един съществен принос на творците на азбуката ни св. св. Кирил и Методий – създаването на книжовния ни език, включително чрез „изковаване“ на нови думи. Т21

Първият паметник на св. св. Кирил и Методий в
 България е в Казанлък, изваян е от местния
 учител Иван Топалов през 1934 г.
ДВАМАТА братя Кирил и Методий създават глаголицата, но заслугата им не се изчерпва с това дело. Тяхното постижение е ненадминато, защото те започват превода на свещените книги и изковават книжовната ни лексика и развитие на синтаксиса ни. Тези гениални преводачи извършват колосална дейност, свързана с превръщането на разговорната реч на славяните в книжовен език, способен да изразява по-сложни и абстрактни понятия. По времето на Кирил и Методий разговорната реч се е характеризирала с относително опростен синтаксис, ала необходимостта гръцките оригинални тестове да намерят съответствие в славянските преводи дава тласък за развитието и на синтаксиса на старобългарския език.

МНОГО думи в съвременния български език са създадени от солунските братя и техните последователи още в най-ранния период на съществуване на славянската писменост. Ние дължим на Кирил и Методий „благодаря“, тази красива дума, която ние днес масово заменяме с френското „мерси“, е калкирана (тоест буквално преведена) от гръцката дума „ευχαριστώ“, която е съставена от „ευ“ (благо) и „χαρίζω“ (на харизвам, дарявам).

ДУМАТА „благословя“ и други думите с благо- като „благодат“, „благодетел“, „благообразен“ също са изковани от светите братя при превода на Евангелието. Разработен е и модел да се образуват съставени от два корена думи като „милосърдие“, „лицемерие“, „великомъдър“, „добродушен“. Списъкът от думи, които се създават в онази епоха, е дълъг – „съгласие“, „безсмъртие“, „преображение“, „невъзможно“ и много други красиви думи.

Табло в Троянския манастир представя глаголицата
АКО РАЗГЛЕДАТЕ добре глаголицата, ще видите, че първата буква „Азъ“ има формата на кръст „Ⰰ“. Никак не е случайно това. Азбуката, която създават Кирил и Методий, е била тяхна мисия. По време на тази мисия освен азбука за славянските народи, те имат за цел да ни приобщят към християнската цивилизация, защитават правото ни да се докоснем до божието слово на разбираем за нас език и превеждат някои религиозни текстове на старобългарски (не толкова отдавна, през 2016 г., след откриването на новото крило на Троянския манастир „Успение Богородично“, на голямо табло в двора на обителта бе представена глаголицата заедно с буквените й съответствия на кирилица, едно добро просветителско дело на тогавашния игумен Велички епископ Сионий – бел. ред.). Нашата мисия днес е много по-проста – ние само трябва да използваме правилно буквите и думите, които са ни оставени в наследство.

24 май 2020 г., Брюксел
Рада Ганкова  
Още от същия автор:

1 Коментара

Европа по време на коронавирус

* „След време в учебниците по европейска история ще пише за нашата карантина, само че в тези учебници няма да има картини на мор, а най-вероятно снимка на гражданин с количка от супермаркет,
 пълна с тоалетна хартия“
От вкъщи
Рада Ганкова
Рада Ганкова е наша съгражданка, троянка, и от години живее в Брюксел, преводач в Европейския парламент, преподавател. Приятел е на „Троян21“ и ни праща карантинни поздрави от столицата на Европа. Заедно с писания специално за вестника ни материал по горещата тема. Т21

НА 13 МАРТ, ден петък, 2020 година Европа започна нова глава от съвременната  си история и първата и последната дума в тази глава е „коронавирус“.

Актуална гледка от брюкселски магазин – спагетите са изчезнали
КАКВО има между първата и последната дума на тази глава всички знаем. Почти едновременно европейските страни взеха мерки и наложиха извънредно положение, ограничиха пътуванията, отмениха се всички обществени събирания, и затвориха училища и заведения. Похвално, бих казала, че поне един път действаха в унисон и нямаше разнобой в решенията и мерките на европейските правителствата. Страх лозе пази, както е казал народът. Останалото го видяхме и преживяхме. Изпразнени рафтове и опустошени супермаркети, запаси от тоалетна хартия и спагети, дълги часове във фейсбук и пред телевизора. Разбрахме също, че хигиените навици на европейците са незадоволителни и че миенето на ръце е по-скоро изключение, отколкото правило.

Сапунът също го няма по рафтовете
РЕАКЦИИТЕ на хората са в двата полюса – от паника и страх до другата крайност, безхаберие и безотговорно отношение към взетите мерки и епидемията. Второто особено важи за младите хора, които не искат да си седят вкъщи под карантина и да спазват правила, нито пък се замислят, че пренасят заразата на бабите и дядовците си. Това така нареченото „дигитално поколение“ или поколението Z има свой цвят – жълтото. Е, който е измислил това да е цветът на сегашните млади, явно е бил пророк. Сещате ли се какво е символизирал този цвят? В миналото жълтият флаг се е използвал да обозначи карантина и се е слага по пристанища и кораби, където върлува епидемия. Ирония на съдбата или случайност!?

Намигване от Брюксел – и паметниците спазват противоепидемичните мерки
ИНАЧЕ едва ли сме си представяли, че ще живеем като в някои книги и филми от жанра научна фантастика. И изобщо, когато не е комична, картината е апокалиптична.

ТУК ЩЕ цитирам една видеоигра, която сигурно е позната на геймърите и която се развива на фона на всичко това, което преживяваме – паника, епидемия, свръхпотребление, битка (в нашия случай в супермаркетите). Играта се казва „Дивизията“ (The Division на английски.) Сюжетът е като на всяка видеоигра – простичък. Някой се бори срещу някой друг или срещу нещо, но по-интересен е поводът за битката в този случай. По време на Черен петък, ден за френетично пазаруване във Вашингтон и Ню Йорк, пламва зараза от опасен вирус, наречен „доларов вирус“, който се разпространява чрез банкнотите по хората и се превръща в епидемия. Светът изпадна в хаос и цели градове са поставени под карантина. Тълкованията оставям на вас.

Агенция „Галъп“, 2015 г., резултати от общоевропейско проучване, поставеният въпрос е „Миете ли си ръцете със сапун и вода след ходене до тоалетна?“, отговорите са любопитни, България със своите 72% стои сравнително добре
ТОЧНО както сега учим за чумата през Средновековието, за епидемиите от холера, за испанския грип през 1919 г., след време в учебниците по европейска история ще пише за нашата карантина, само че в тези учебници няма да има картини на мор, а най-вероятно снимка на гражданин с количка от супермаркет, пълна с тоалетна хартия.

14 март 2020 г., Брюксел
Рада Ганкова
Снимки: авторката

П. С. По фейсбук препоръка на редактора на „Троян 21“ започнах да препрочитам „Декамерон“ – вечния разказ за това как хората са се утешавали по време на чума. Моята рецепта за оцеляване по време на епидемия е библиотерапията.
 

Още от същия автор:

1 Коментара

За старата любов!

* „Евродепутатите, някои покрити с шалчета със знамената на Обединеното кралство и Европейския съюз, някои хванати за ръце, изпяха вечната песен на Робърт Бърнс"
Брекзит От мястото на събитието
Рада Ганкова

Рада Ганкова е нашият човек в Брюксел – преводач от 2006 г. в Европейския парламент, владее испански, английски, френски и португалски език, учила в България, университетски преподавател, специализирала в Мадрид, Сантяго де Компостела, Лондон, Толедо, Белфаст и др. Едно страхотно троянско момиче и гражданин на света едновременно. Приятелка е на вестника ни отдавна, имали сме честта да бъде и наш автор, неведнъж. Сега я помолихме – и тя се съгласи без уговорки, нали затова са приятелите – да ни разкаже от първа ръка за историческия „Брекзит ден“ в Европейския парламент (29 януари), когато бе гласувано споразумението за напускането на Великобритания. Текстът й е писан в преводаческата кабина по време на пленарната сесия и е попил от парламентарната емоция, което го прави още по-ценен. Т21
НИКОГА не съм виждала коридорите на Европейския парламент да врят и кипят така както днес. Случи се! След 4 години на несигурност и бракоразводни драми днес Парламентът на Обединена Европа гласува споразумението за оттегляне на Обединеното кралство от съюза. А на 31 януари в полунощ британският флаг официално ще бъде свален пред сградата на Парламента и занесен в Дома на европейската история в Брюксел.

След историческото гласуване в Европейския парламент, Брюксел, 29 януари 2020 г.
ЦЕЛИЯ ДЕН около планарната зала на Парламента в Брюксел беше пълно с журналисти и камери, цялата сграда жужеше, правеха се семейни снимки като за последно, а на някои от депутатите, най-проевропейски настроените, като влязоха в зала и започнаха да се изказват, им се разтрепераха гласовете, други дори се разплакаха.

КОГАТО през 2016 г. британците гласуваха за излизане от Евросъюза, аз бях от тези, което не вярвахме, че ще се стигне до реален Брекзит. Смятах това за емоционален шантаж от страна на британците – че няколко години ще си чешат езиците, а после ще направят нов референдум и пак ще останат, само че междувременно ще са си извоювали някоя и друга преференция.

Британският флаг все още се вее пред сградата
на Европейския парламента в Брюксел, 30 януари 2020 г.
От 1 февруари 2020 г. британският флаг ще
 получи място в Дома на европейската история
НО ЕТО днес, около четири години по-късно, присъствах на гласуването на споразумението за оттегляне на Великобритания от ЕС, емоционално и съдбовно за Европа, за Великобритания и за всички нас. С 621 гласа „за“ (евродепутатите са 750) споразумението за оттегляне бе прието.

САМО преди няколко дни светът отбеляза годишнина от рождението на поета Робърт Бърнс, барда от Шотладния. Неговата песен Auld Lang Syne обикновено се пее на Нова година, за да се сбогуват хората с изминалата година, но се пее и на погребения, завършвания или други поводи, свързани с раздяла. Преводът на български на това стихотворение, както и мелодията на песента са добре познати в изпълнението на Ваня Костова и „Тоника“ – „За старата любов“.

ДНЕС пленарната зала на Европейския парламент, място, където рядко се случват вълнуващи събития и най-често се четат скучни речи, потрепера от вълнения, емоции и нотите на „За старата любов“. Евродепутатите, някои покрити с шалчета със знамената на Обединеното кралство и Европейския съюза, някои хванати за ръце, изпяха вечната песен на Робърт Бърнс:

„И раздели ни океан
след тия златни дни...“

Разтърсващ момент в тази историческа парламентарна разлъка.

Брюксел, 29 януари 2019 г.
Рада Ганкова
Снимки: авторката

Още от същия автор:

0 коментара

За Троян и неговите писатели

* „Така, 77 години по-късно, с ново осъвременено издание на антологията „Писатели от Троян“ се добавя още едно малко зрънце към литературната история на града (ни)“ * Представянето на книгата – на 1 август, четвъртък, 17:30 ч., ИКЦ
Предпремиерно
Рада Ганкова
Съгражданката ни Рада Ганкова, която в повечето време живее в Западна Европа, е завършила троянското СУ „Св. Климент Охридски”, а след това Великотърновския университет. Специализирала е в Мадрид, Сантяго де Компостела, Лондон, Толедо, Белфаст и др. Работи като преводач в институциите на Европейския съюз в Брюксел. Владее испански, английски, френски и португалски език. Страстен читател и любител  литератор. Този й текст е за книжката на троянеца Георги Стоев „Писатели от Троян“ , издадена през 40-те години миналия век, а сега (2019 г.) преиздадена от дъщеря му Станислава Г. Стоева в партньорство с Община Троян и с предстояща премиера на 1 август, четвъртък, в Информационно-културния център в Троян.

1942 ГОДИНА. Едни 22-годишен троянец се завръща в родния град след странство и започва работа като счетоводител. Наред с това се занимава с читалищна дейност и пее в местния хор. Будният му дух и желанието да отрази културния принос на нашия град към българската литература го подтикват да състави книжка с българските творци, родени в Троян и свързани с града ни и така да се отбележи 50-годишнината от основаването на троянското читалище. Това е Георги Стоев.

ТАЗИ АНТОЛОГИЯ е малка, но с културно-историческа и сантиментална стойност. Културно-историческа, защото съдържа биографична справка за всеки автор и избрани едно или две произведения. По професия те са учители, лекари, адвокати, учени и културни дейци, а тяхното творчество включва различни жанрове - поезия, белетристика, драматургия и трудове по икономика, медицина, краезнание и история. Родени са в период от около 50 години след Освобождениета и повечето са учили в Западна Eвропа. 23-ма будни тронянски мъже и една жена от първото поколение свободни граждани или както казва д-р Найден Шейтанов в своите халюцинации за миналото на България „Аз и съвремениците ми не помним да сме били под никакво робство - било турско или византийско“. Една единствена дама присъства в тази компания - Екатерина Ненчена, от първите представителки на нашата женска лирика, работила в списание „Мисъл“ със Славейкови и Яворов и сравнявана с Хайне. Другите автори са талантливи наши съграждани, известни на всички, като социологът Иван Хаджийски, поетът Лалю Маринов-Ламар, писателят Димитър Гимиджийски и още. Те, както се мотивира самият Георги Стоев, заслужават да бъдат помнени, защото допринасят „за издигане на общия духовен уровен на страната ни“.

А САНТИМИМЕНТАЛНАТА стойност на книжката е усетена първо от дъщерята на Георги Стоев – Станислава Г. Стоева, която в един горещ, леко морен юлски  следобед преди около две години пресича троянския площад и влиза в Общината, за да помоли за съдействие книжката да бъде пренаписана на съвременна правописна норма и преизнадена. Така, 77 години по-късно, с ново осъвременено издание на антологията „Писатели от Троян“ се добавя още едно малко зрънце към литературната история на града и към миналогодишните чествания по повод градската 150-годишнина на Троян.

26 юли 2019 г., Троян
Рада Ганкова

Покана   

Станислава Г. Стоева
Скъпи приятели, 
съграждани и гости на Троян,

ЗА МЕН е чест да Ви поканя на представянето на книгата антология „Писатели от Троян“ на баща ми Георги Стоев, преиздадена с любезното съдействие на Община Троян – на 1 август 2019 г., четвъртък, от 17:30 ч. в Информационно-културния център на град Троян!

ПРЕДИ 4 години преоткрих културно-историческата ценност на тази книга във включените от баща ми кратки биографични бележки за 23-мата наши съграждани, „боравели с перото в областта на литературата и науката“. Впечатли ме фактът, че половината от тях са учили и специализирали в Западна Европа и след това са се завърнали, за да допринесат „за издигане на общия духовен уровен на страната ни“. Като по този начин спомагат за укрепване на нашата национална идентичност и самочувствие. Това са и моите мотиви за преиздаване на тази антология, същите като на баща ми през 1942 г., тяхната давност е валидна и днес - 2019 г.

ПРЕКЛАНЯМ се пред авторите, представени в книгата, автори от Троян и околните села, живели и творили в края на 19-ти и началото на 20-ти век, които не са се срамували от произхода си и са прегърнали науката и изкуството за по-велики цели - тези „троянски писатели са обогатили съкровищницата на българската мисъл“.

ПРОЕКТЪТ е общ, не е индивидуален, тъй като е създаден да ни напомня за нашата собствена стойност. Затова най-сърдечно благодаря на зам.-кмета по образование и култура в Община Троян Розалина Русенова, която от сърце прегърна идеята ми преди 2 години. Отправям голяма благодарност и на кмета Донка Михайлова, подкрепила предложението, както и на Ангелина Иванова, реализирала идеята на хартия в съвременен български правопис. Добре сте дошли – четвъртък, ИКЦ, 17:30 ч.!

Станислава Г. Стоева

0 коментара
Абонамент за: Публикации (Atom)
 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |