Кирил и Методий създават много нови думи

* Нашата мисия днес е много по-проста – ние само трябва да използваме правилно буквите и думите, които са ни
 оставени в наследство

Рада Ганкова

И ний сме дали нещо на света

Рада Ганкова е наша съгражданка, троянка, от 2006 г. живее в Брюксел, където работи като преводач в Европейския парламент и преподавател. Владее испански, английски, френски и португалски език, специализирала е в Мадрид, Сантяго де Компостела, Лондон, Толедо, Белфаст и др. Добър приятел е на „Троян 21“ и за наша чест – редовен наш автор. Този й текст, писан по повод 24 май, е посветен на един съществен принос на творците на азбуката ни св. св. Кирил и Методий – създаването на книжовния ни език, включително чрез „изковаване“ на нови думи. Т21

Първият паметник на св. св. Кирил и Методий в

 България е в Казанлък, изваян е от местния

 учител Иван Топалов през 1934 г.

ДВАМАТА братя Кирил и Методий създават глаголицата, но заслугата им не се изчерпва с това дело. Тяхното постижение е ненадминато, защото те започват превода на свещените книги и изковават книжовната ни лексика и развитие на синтаксиса ни. Тези гениални преводачи извършват колосална дейност, свързана с превръщането на разговорната реч на славяните в книжовен език, способен да изразява по-сложни и абстрактни понятия. По времето на Кирил и Методий разговорната реч се е характеризирала с относително опростен синтаксис, ала необходимостта гръцките оригинални тестове да намерят съответствие в славянските преводи дава тласък за развитието и на синтаксиса на старобългарския език.

МНОГО думи в съвременния български език са създадени от солунските братя и техните последователи още в най-ранния период на съществуване на славянската писменост. Ние дължим на Кирил и Методий „благодаря“, тази красива дума, която ние днес масово заменяме с френското „мерси“, е калкирана (тоест буквално преведена) от гръцката дума „ευχαριστώ“, която е съставена от „ευ“ (благо) и „χαρίζω“ (на харизвам, дарявам).

ДУМАТА „благословя“ и други думите с благо- като „благодат“, „благодетел“, „благообразен“ също са изковани от светите братя при превода на Евангелието. Разработен е и модел да се образуват съставени от два корена думи като „милосърдие“, „лицемерие“, „великомъдър“, „добродушен“. Списъкът от думи, които се създават в онази епоха, е дълъг – „съгласие“, „безсмъртие“, „преображение“, „невъзможно“ и много други красиви думи.

Табло в Троянския манастир представя глаголицата

АКО РАЗГЛЕДАТЕ добре глаголицата, ще видите, че първата буква „Азъ“ има формата на кръст „Ⰰ“. Никак не е случайно това. Азбуката, която създават Кирил и Методий, е била тяхна мисия. По време на тази мисия освен азбука за славянските народи, те имат за цел да ни приобщят към християнската цивилизация, защитават правото ни да се докоснем до божието слово на разбираем за нас език и превеждат някои религиозни текстове на старобългарски (не толкова отдавна, през 2016 г., след откриването на новото крило на Троянския манастир „Успение Богородично“, на голямо табло в двора на обителта бе представена глаголицата заедно с буквените й съответствия на кирилица, едно добро просветителско дело на тогавашния игумен Велички епископ Сионий – бел. ред.). Нашата мисия днес е много по-проста – ние само трябва да използваме правилно буквите и думите, които са ни оставени в наследство.

24 май 2020 г., Брюксел

Рада Ганкова  

Начало

Още от същия автор:

• Как ще ги стигнем европейците
• Кога ще ги стигнем белгийците?!
• След публикацията: Браво на Общината!
• За сливите и сметта 
• Най-голямото българско хоро
• За Троян и неговите писатели
• За старата любов!
• Прочут французин срази страшния Коронавирус 

Tweet