In memoriam за три липи

*Няма проблем за чиновника, но за мен (и не само) тези дървета бяха част от живота ми * Да не допуснем да изчезне „зеленият тунел“
 на ул. „Любен Каравелов“
Лично
д-р Йоана Ценова

Авторката д-р Йоана Ценова е известен и уважаван троянски гинеколог, част от екипа на АГ отделението
на общинската болница МБАЛ - Троян.

НА 63 ГОДИНИ съм. От 10-годишна живея на ул. „Тома Хитров“ в Троян. Когато родителите ми създадоха там дом, на улицата имаше две млади фиданки – липички, горе-долу на моята възраст. Тогава баща ми засади пред блока още една. Година след година тези дървета израстваха и бяха олицетворение на живота – с нежното зелено на пролетта, с опияняващия аромат на цветовете си през юни, със златото (няма такова жълто като техните листа) на есента, с белите тунели от надвиснал сняг през зимата… Повече от 50 години, до 18 юни 2020 г. Тъжна аналогия: на този ден преди 6 години за последно видях баща си жив; на този ден за последно видях и тези дървета живи. Но докато неговият житейски път следваше естествения си ход, дърветата бяха убити! Основание: „Ще пречат на бъдещия обновен тротоар“.

Гледка към отрязаните липи на ул. „Тома Хитров“, Троян, 18 юни 2020 г.
НЯКОЛКО въпроса: Бъдещ – кога? Обновен – как; и дори да е в перфектно (в което се съмнявам) изпълнение, този тротоар ще издържи ли 60 години, на колкото бяха тези живи дървета? Това ли беше единственото възможно решение? Дали след 60 години нашите потомци (ако въобще ги има) в ценностната си система ще приоритизират бетона пред дървото?

ЖИВЕЕМ във време, в което мнозина считат, че и ние променяме приоритетите си. Дали? През тези три месеца се скрихме зад маските да се пазим – вирусът да не ни попречи да дишаме. А с резачките за по-малко от три часа се лишихме от кислорода, с който ни даряваха трите големи липи. Но този кислород не е само за хората – „венец“ на природата, а за всичко, що е под, на и над земята.

ТА ТОЗИ „венец“ си измисли професията „еколог“. Как можеш да пазиш нещо, което е по-голямо от теб? Детето ли пази майката? И това не бива да е „професия“, а призвание, като „лекар“ и „учител“, и като тях би трябвало да се бори, на всяка цена да се бори за живота и бъдещето! В противен случай лесно се перифразират думите на човек от близкото минало: „Няма дърво – няма проблем!“.

НЯМА проблем за чиновника, но за мен (и не само) тези дървета бяха част от живота ми. Вероятно не много хора от моето и около моето поколение знаят автора на малкото стихотворение, облякло в думи спомена от детството:

Бяла, спретната къщурка.
Две липи отпред.
Тука майчина милувка
сетих най-напред.

Тука под липите стари
неведнъж играх;
тука с весели другари
скачах и се смях...

Днес, 18 юни 2020 г., човешката глупост, облечена във власт, лиши внука ми от възможността да съхрани топлината на този спомен.

ПИША всичко това с едничката надежда, ако има хора, които мислят като мен и милеят за всяко отсечено дърво, да не допуснем да изчезне „зеленият тунел“ на ул. „Любен Каравелов“ и тази емблематична за Троян улица да се превърне в излъчващата „сахарска“ жега през лятото улица „Христо Ботев“. Да не допуснем тези, които не знаят и не могат, да търсят причина. Да подкрепим знаещите и можещите – да намерят начин да живеем в Природата, а не да я „опазваме“. Да живеем (в) при-рода (си).

19 юни 2020 г., Троян
д-р Йоана Ценова

1 Коментара:

Комуниста каза...

Защо отрязаха първото дърво по улица Васил Левски вчера 23.06.2020
Заради поредния строеж построен от троянски “бизнесмен”

Публикуване на коментар

Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |