Мизличът и други отколешни работи

* „Мизличът бе някогашната информационна агенция. Дори имаше приказка, че ако някой непознат се зададе откъм Велчевското, на Чакърското и Кнежки лъг вече се знае цялата му биография с подробностите…“

Радослав Стойчев

Троянските истории на Радослав

РАДОСЛАВ СТОЙЧЕВ, кореняк троянец, на 77. Добре познат на всички ни с голямото си дело – основаната и ръководена от него десетилетия детска Школа по радиоелектроника, запалила по техниката и насочила към инженерните науки стотици троянски деца, печелила купища награди от национални и други състезания и носила заслужена слава на Троян и троянското образование. Това дело му донесе и наградата „На учителя – с любов!“ (2019 г.). Отделно – Радослав, наричаме го така, защото при него няма официалности и бариери, е колоритна личност, троянски чешит от класа, обичащ, знаещ и помнещ толкова за града ни, колкото малцина; и немаловажното – умеещ да го разкаже. Отдавна го „навивахме“ да стане колумнист на Т21 и да сподели на страниците на вестника ни от своите истории, съгласен бе, но идеята все се отлагаше във времето. И сега (от средата на 2024 г., публикуваните му истории вече станаха десетина) й дойде времето, кръстихме колонката му „Троянските истории на Радослав“. Т21

МИЗЛИЧ е турска дума. Означава „събрание“ или „сбирка“ на хора на едно и също място и с еднаква цел, мислене, интереси.

СЛАДКАРСКАТА МААЛА

ПРЕЗ ТУРСКО Троян е проспериращ град. Тук, където живея сега – на пресечката на ул. „Христо Ботев“ и ул. „Стара планина“, е била Сладкарската маала (махала). Краят на града на запад е бил тук. Боклукът се изхвърляше в рекичката Алдица, сега точно там е аптеката на Нели и на страничната улица на Алдица – тясната малка част към днешната ул. „Христо Ботев“ В Алдица имаше риба – плюскета. Болницата е от 1952 г. Местностите наоколо са: след Сладкарската маала е Кръстът. Там имаше едно игрище за футбол. Имаше и един дрян и се черкуваше.

 

КРЪСТЪТ

 

А КЪДЕТО днес е Механото имаше харман – купни с жито на снопи и се вършееше. Най-напред имаше локомобил – парна машина или по-точно парен трактор с големи железни колела, който се теглеше от волове. Беше с много висок комин, наставен на части, с капак и филтър, за да няма искри. Имаше огромно желязно колело за инерция на парната машина. Парното чудо караше вършачката, а който вършееше, си доставяше дърва. Това едва си го спомням. После този локомобил беше закаран и разглобен при теления мост на ул. „Васил Спасов“, вътре в котела (му), там имаше леярна. На хармана докараха мотор „Дойц“, който работеше с газ за осветление – осветителен керосин, но го смениха с малък железен трактор. Тракторът беше английски, марка „Фордзон“, дизелов, с огромен маховик, едноцилиндров и се палеше с манивела. Завърташ силно манивела и тръгва. Този трактор работеше чак до създаване на ТКЗС. По-късно същият трактор беше сложен (като паметник) на входа на ТКЗС-то в с. Дълбок дол и може би още е там. Като деца си играехме, въртяхме манивелата и се возехме на Кръстът. 

ТЪРСАТА И ДЯДО УРЧО МИЗЛИЧЪТ

СЛЕД АЛДИЦА (тя сега е каптирана в тръби и отгоре й е паргингът на Новата поликлиника) е Кукувото и на това място е болницата, а на стотина метра на запад е Търсата. Аз съм от Търсата, това е бил много голям квартал на Троян, но през 1877 г. (4-7 август) е изгорен до основи. След като башибозукът – турските мутри, казано по днешному, дали много жертви на Дебневския боаз под Ново село (днешното Априлци), озверели и дошли да запалят и унищожат Троян. Но главният на Троян – мюдюринът,накарал хората да бягат, да напуснат града и това ги спасило. Българският управител по това време е от Търсата, моят прадядо е Урчо Цвятков Урчуски (Урчевски, по прякор Мизличът), той живеел на 100 метра от днешната общинска болница. Дядо Урчо се скрил в местността Буковски дол, но заптиетата го предупредили да бяга, защото там е опасно. Тогава се качил на Белият камък (ударението е на „и“ – Белѝят камък), където имаше 300-годишна колиба, там прекарал четири дни и плакал за съсипания град. Когато слязъл на Търсата, видял че всичко е изгоряло, но неговият имот останал непокътнат! Което се обяснява с факта, че точно Урчо е посрещнал Митхад паша, когато е идвал в Троян през 1868 г. Тогава село Троян е станало касаба, т. е. град. В тази връзка има много интересна история за ракия от диви зарзали, като му дойде времето ще разкажа и за нея.

ЖЕНСКИЯТ МИЗЛИЧ

На мизлича, сн. „Жената днес“

СЕГА за за мизлича. Има мизлич като общински съвет, официален. Има и мизлич като следобедна женска сбирка, там се събират само жени. Женският мизлич е по икиндия – 15:30-16:00 ч. Аз помня две такива места в Троян – в Тънковската махала и в Табашката махала. Обикновено са жените от махалата, но идват и други – около десетина. Носят си плетиво, бродерия и правят нещо – често се пукат пуканки в пукалница (желязна кутия с капак, най-често от боя за прежда, дъното й е надупчено и е сложена дълга дървена дръжка, около 2 метра). Кладе се огън със силен пламък и в пукалницата се слага добро количество сухи зърна от пукливи мамули (царевица). Пукалницата се движи над пламъка и се получават чудно вкусни пуканки. 

„Клюкарката“, худ. Чудомир

ОСВЕН ТОВА през мизлича минава бозаджия с малко каченце с чучур, на чучура има нанизани чаши за бозата. Бозаджията носи и стомна с вода, за да измие чашите. Бозаджията минава на няколко пъти – първо с резлива боза от вчера и после с днешна прясна, според различните вкусове. Ако покрай мизлича мине свещеник, всички жени стават и му целуват ръка – целуват ръка на вярата, не на попа! Жените стават и на доктора, на учителя, на кмета, на инженера и на учените хора. А те, зачетените със ставане, спират и разговарят с жените. Всичко това може да продължи до мръкване. 

МИЗЛИЧЪТ бе някогашната информационна агенция. Дори имаше приказка, че ако някой непознат се зададе откъм Велчевското, на Чакърското и Кнежки лъг вече се знае цялата му биография с подробностите…

м. май 2025 г., Троян

Радослав Стойчев

Начало

  Още от „Троянсксите истории на Радослав“:

• Първата изява
• Батериите
• Котлонът каза: „100 години Ленин!“
• Осругът 
• Малините 
• Снимката
• Преди 40 години (Първият компютър)
• Върбичките на Цветница
• Кожарската фабрика 

Tweet