* „Обясних всичко и ги накарах да вървят по пътя. Никакво ориентиране. Никакви компаси, движения по азимут и т. н. Моите ученици направиха точно това. Те се регистрираха последни и тръгнаха последни, а пристигнаха почти с първите и с час по-рано от времето на другите. Бре!“
 |
| Радослав Стойчев |
Троянските истории на Радослав
РАДОСЛАВ СТОЙЧЕВ, кореняк троянец, на 77. Добре познат на всички ни с голямото си дело – основаната и ръководена от него десетилетия детска Школа по радиоелектроника, запалила по техниката и насочила към инженерните науки стотици троянски деца, печелила купища награди от национални и други състезания и носила заслужена слава на Троян и троянското образование. Това дело му донесе и наградата „На учителя – с любов!“ (2019 г.). Отделно – Радослав, наричаме го така, защото при него няма официалности и бариери, е колоритна личност, троянски чешит от класа, обичащ, знаещ и помнещ толкова за града ни, колкото малцина; и немаловажното – умеещ да го разкаже. Отдавна го „навивахме“ да стане колумнист на Т21 и да сподели на страниците на вестника ни от своите истории, съгласен бе, но идеята все се отлагаше във времето. И сега й дойде времето, кръстихме колонката му „Троянските истории на Радослав“. Т21
СТАНАХ редовен учител на 1 септември 1969 г. По разпределение попаднах в Пионерския дом в Троян, трябваше задължително да работя 3 години там.
БЯХ започнал от 3-4 дни, когато връщайки се от обяд в 13:00 ч. попаднах на следното. Осем ученици заедно с Иван Георгиев-Испанеца и един нов 10-местен бус „Латвия“ ме чакат. От Ловеч, които все не чули и не разбрали, наредили да отиваме веднага на състезание по ориентиране в Габрово за Купа „Митко Палаузов“. В 17:00 ч. е техническата конференция и трябва да сме там. Тръгване веднага. Можех да откажа, но това е първата ми (учителска) задача и трябва да я свърша. Казах – тръгвам, но искам каквото кажа да се изпълнява, иначе веднага се връщам, независимо от всичко. Аз отговарям и така ще е – без противоречия.
В ГАБРОВО бяхме в 5 без 20. Посрещна ме една засукана софиянка, завършила физкултура, много сърдита, че пристигаме толкова късно и явно мислеща за друго, по-плътско. Изпрати ни да се настаним в някаква затънтена вила на БКП, но това не създаде проблеми – имахме превоз. На техническата конференция запитах какво е азимут и предизвиках смях. От обяснението разбрах, че е ъгъл спрямо Северния полюс, но нямало… координатна система. Не разбрах как може да няма координатна система, като всяка точка има координати?! Нямало значение коя след коя вратичка (точка) ще се открие. Разбрах всичко. Дадоха ни и картите, но на тях ги няма обозначени… вратичките.
ЗА ВРАТИЧКИТЕ столичната физкултурничка с еротичния поглед каза, че на сутринта ще мине по един черен път с лека кола и ще ги наслага. Леката кола „Москвич“ ще мине по черния път и тази фръцла ще наслага вратичките – абсурд, тя нито ще слезе в дерето, нито ще се качи на баира. Ясно. Моите деца трябва да вървят по пътя и няма да се загубят. Това е. Колкото до азимутите – просто не трябва компас. Трябва да прекарат отвесни линии по картата – с молив да начертаят линиите, да измерят ъглите и да ги напишат.
СЪБРАХ ги. Обясних всичко и ги накарах да вървят по пътя. Никакво ориентиране. Никакви компаси, движения по азимут и т. н. Моите ученици направиха точно това. Те се регистрираха последни и тръгнаха последни, а пристигнаха почти с първите и с час по-рано от времето на другите. Бре! Как се случи това. Няма грешка – така е!
СОФИЯНКАТА веднага ме извика. Но… аз не знам маршрута и изобщо не съм го поглеждал. Повикаха щофьора (Испанеца). Той казал, че съм ги накарал да вървят по по пътя, за да не се загубят. Вярно е! Потвърдих. Аз ли наслагах вратичките покрай пътя?! Казах още, че дори да ги бяха наслагали на баира или в дерето, децата пак щяха да ги намерят, вървейки по пътя.
БЯХ започнал от 3-4 дни, когато връщайки се от обяд в 13:00 ч. попаднах на следното. Осем ученици заедно с Иван Георгиев-Испанеца и един нов 10-местен бус „Латвия“ ме чакат. От Ловеч, които все не чули и не разбрали, наредили да отиваме веднага на състезание по ориентиране в Габрово за Купа „Митко Палаузов“. В 17:00 ч. е техническата конференция и трябва да сме там. Тръгване веднага. Можех да откажа, но това е първата ми (учителска) задача и трябва да я свърша. Казах – тръгвам, но искам каквото кажа да се изпълнява, иначе веднага се връщам, независимо от всичко. Аз отговарям и така ще е – без противоречия.
В ГАБРОВО бяхме в 5 без 20. Посрещна ме една засукана софиянка, завършила физкултура, много сърдита, че пристигаме толкова късно и явно мислеща за друго, по-плътско. Изпрати ни да се настаним в някаква затънтена вила на БКП, но това не създаде проблеми – имахме превоз. На техническата конференция запитах какво е азимут и предизвиках смях. От обяснението разбрах, че е ъгъл спрямо Северния полюс, но нямало… координатна система. Не разбрах как може да няма координатна система, като всяка точка има координати?! Нямало значение коя след коя вратичка (точка) ще се открие. Разбрах всичко. Дадоха ни и картите, но на тях ги няма обозначени… вратичките.
ЗА ВРАТИЧКИТЕ столичната физкултурничка с еротичния поглед каза, че на сутринта ще мине по един черен път с лека кола и ще ги наслага. Леката кола „Москвич“ ще мине по черния път и тази фръцла ще наслага вратичките – абсурд, тя нито ще слезе в дерето, нито ще се качи на баира. Ясно. Моите деца трябва да вървят по пътя и няма да се загубят. Това е. Колкото до азимутите – просто не трябва компас. Трябва да прекарат отвесни линии по картата – с молив да начертаят линиите, да измерят ъглите и да ги напишат.СЪБРАХ ги. Обясних всичко и ги накарах да вървят по пътя. Никакво ориентиране. Никакви компаси, движения по азимут и т. н. Моите ученици направиха точно това. Те се регистрираха последни и тръгнаха последни, а пристигнаха почти с първите и с час по-рано от времето на другите. Бре! Как се случи това. Няма грешка – така е!
СОФИЯНКАТА веднага ме извика. Но… аз не знам маршрута и изобщо не съм го поглеждал. Повикаха щофьора (Испанеца). Той казал, че съм ги накарал да вървят по по пътя, за да не се загубят. Вярно е! Потвърдих. Аз ли наслагах вратичките покрай пътя?! Казах още, че дори да ги бяха наслагали на баира или в дерето, децата пак щяха да ги намерят, вървейки по пътя.
м. август 2024 г., Троян
Радослав Стойчев
Още по темата:
По-нова публикация
0 коментара:
Публикуване на коментар
Коментар от FIREFOX не успях да пусна! Използвайте Chrome!Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)