Кожарската фабрика

* „Практически Васил Стойчев Найденов е направил кожарската (табашката) фабрика след 9 септември 1944 г.“ * „Новата фабрика се открива на 6 ноември 1947 г., когато е моето кръщение, и работи само 47 дни“

Радослав Стойчев

Троянските истории на Радослав

РАДОСЛАВ СТОЙЧЕВ, кореняк троянец, на 77. Добре познат на всички ни с голямото си дело – основаната и ръководена от него десетилетия детска Школа по радиоелектроника, запалила по техниката и насочила към инженерните науки стотици троянски деца, печелила купища награди от национални и други състезания и носила заслужена слава на Троян и троянското образование. Това дело му донесе и наградата „На учителя – с любов!“ (2019 г.). Отделно – Радослав, наричаме го така, защото при него няма официалности и бариери, е колоритна личност, троянски чешит от класа, обичащ, знаещ и помнещ толкова за града ни, колкото малцина; и немаловажното – умеещ да го разкаже. Отдавна го „навивахме“ да стане колумнист на Т21 и да сподели на страниците на вестника ни от своите истории, съгласен бе, но идеята все се отлагаше във времето. И сега (от средата на 2024 г., публикуваните му истории вече станаха десетина) й дойде времето, кръстихме колонката му „Троянските истории на Радослав“. Т21

ТРОЯН е интересен град. Той е самостоятелен и се е опитвал да си произвежда всичко и да се самозадоволява. Ето и примери.

ГРАДЪТ НИ е имал фабрика „Балканска звезда“, произвеждаща цигари. Първата фабрика в Троян е на Петър Кинов Балевски – Балевската вълненотекстилна фабрика. Тя е причината да се електрифицира Троян като третия град в България през 1912 г. и първия град със стандартно напрежение 220/380 волта и генератор – трифазен 6000 волта и ¼ мегават мощност, който и сега си работи, повече от 110 години. Троян имаше фабрика „Емфа“ за емайлирани съдове – тенджери, тигани, емайлни чинии, тави и всякакви други. Имаше „Копроиз“ за всякакъв шперплат, включително с дебелина 1 мм, трипластов, за самолети. Имаше фабрика „Хемус“ на Къньо Ангелов Табаков за калъпи за обувки и дървени домакински изделия. Този Къньо Ангелов е известният тромпетист и музикант. Имаше много фурни за хляб – Реджепът, Босевската фурна с гевреците. Имаше леденици. Имаше най-голямата, Таслашката фабрика за колбаси и месарници. Да не забравяме електромоторите. И те са отпреди 90 години. На самия център беше фирма „Махагон“ на Ганко Свиревски за луксозни мебели – точно пред секвоята при читалището. Произвеждало се е почти всичко.

ИМАШЕ и много животни. На Буковец имаше лозя с колиби. Имаше слогове и коларски пътища. Като се гледа от Троян, се вижда прах – там минават овце и се вдига прах от стадото, сутрин нагоре, а вечер надолу. Крави, кози – всичко се движи. Хората си гледат животни и естествено, ще има и кожи. Тия кожи се обработват от табаците, по троянски – табаани (в троянския диалект няма звук Х). Общината е разпоредила табааните да са в долната част на града, за да не замърсява, извън къщите и да са на десния бряг на реката.

МОЯТ роден дядо Стойчо Найденов Йотешки е троянец – от Вълкашиновото, началото на Долна Попишка. По професия е касапин. Жена му, баба ми Рада Урчева Урсуска, е от Търсата. През Турско най-големият квартал на Троян е Търсата. Кварталите на Троян са махали. Центърът е мигденят (мегданът). Там са училището, църквата „Света Петка“, паметникът от войната и конакът – Околийското, станало после Пожарна. Ето и местностите. Сладкарите – Сладкарската махала (днешната ул. „Стара планина“). Кръстът – там имаше игрище за футбол, преди това футболът се играе официално на Попова ливада (зад жк „Младост“, там сега е МТС), после – на Лъгът, игрището „Тончо Стаевски“. След Кръстът, там, където е болницата, е Кукувото. Болницата е там от 1952 г., преди това беше, където сега е Ритейл паркът.

Табашката работилница, основана 1937 г. и работила 10 години, снимката е от лятото на 1943 г.

ОБЕЩАХ да напиша нещо за кожарската фабрика. Дядо ми Стойчо Йотешки умира внезапно от заклещена херния и перитонит в ужасни болки на 11 декември 1921 г. Татко е ученик в 7. клас (тогава 3. клас). Чичо ми Найден Стойчев е ученик в гимназията в Ловеч, но се жени и довежда момиче от Ловеч на Търсата. Пари няма, татко завършва 7. клас с отличие, но се принуждава да обработва кожите от баща си и да чиракува във фирма „Евтимови“. Там работи 14 години и става много добър майстор кожар. Пести и събира средства и си прави табашка работилница през 1937 г. За да не конкурира Евтимови, започва да произвежда трансмисионни каиши – за вършачки и други машини. Технологията е много интересна, защото от кожи от крави 2 метра трябва да се направи каиш за вършачка, дълъг 15-20 метра и широк поне 20 сантиметра. При това, не личи къде е съединен, натоварването е огромно и трансмисията издържа много време. Тогава оборудването е с един мощен електромотор 7-8 конски сили, или 5 киловата (една конска сила е равна на 736 вата). Толкова!

РАБОТИЛНИЦАТА е с много успешен бизнес в продължение на 10 години. Татко се е оженил на 37 години за Веса Василева Табакова. Но… тя се разболява от тумор на гениталиите и изпада в безсъзнание за 14 дни от кръвозагуба. Пълно безсъзнание – само пулс. Вероятност за живот почти нулева. И изведнъж се пробужда! А на следващата 1946 г. се появявам аз.

Фабриката на Васил Стойчев от 1947 г.,
работила е само 47 дни и стои запустяла до 1957 г.,
снимка Пенчо Доков

ОТ ФАКТА, че вече има син, татко решава да разшири дейността и от малката табашка работилница прави за една година втора голяма сграда. Купува машини – гланц, фалц, барабани за обработване на кожи, трансмисии, електромотори и т.н. Новата фабрика се открива на 6 ноември 1947 г., когато е моето кръщение, и работи само 47 дни… Практически Васил Стойчев Найденов е направил кожарската (табашката) фабрика след 9 септември 1944 г. и тя е работила само месец и половина. Факт.

ДЕНЯТ на национализацията е вторник, 23 декември 1947 г. и е дело на Георги Димитров Михайлов-Тарабата (по-късно титулован от комунистите „вожд и учител на българския народ“ и години наред изложен като мумия в мавзолей в центъра на София – бел. ред.). Георги Тарабата е завършил 3-то отделение в родното си с. Ковачевци, Радомирско и е изгонен от училището, защото е чупил прозорците с камъни. По случайност живее в София в къщата на Петър Дънов и оттам му се е вкарал малко акъл в главата. Това го е накарало да си мисли, че може да управлява хората. От Лайпцигския процес е освободен, защото безспорно се е доказало, че при запалването на Райхстага в Германия той 16 дни е бил в публичен дом с най-елитни компаньонки, изхарчил е парите на Комунистическия интернационал там. Георги Димитров е алкохолик и умира на 2 юли 1949 г. от алкохолна кома при Йосиф Сталин в Москва. Аз много добре помня 2 юли 1949 г., следобед около 17:00 ч., когато засвириха оглушително всички сирени в Троян. Бяхме на Орничето, Буковец и това е първият ми спомен, а тогава нямах 3 години.

м. април 2025 г.

Радослав Стойчев

Начало

  Още от „Троянсксите истории на Радослав“:

• Първата изява
• Батериите
• Котлонът каза: „100 години Ленин!“
• Осругът 
• Малините 
• Снимката
• Преди 40 години (Първият компютър)
• Върбичките на Цветница 

Tweet