РАДОСЛАВ СТОЙЧЕВ, кореняк троянец, на 77. Добре познат на всички ни с голямото си дело – основаната и ръководена от него десетилетия детска Школа по радиоелектроника, запалила по техниката и насочила към инженерните науки стотици троянски деца, печелила купища награди от национални и други състезания и носила заслужена слава на Троян и троянското образование. Това дело му донесе и наградата „На учителя – с любов!“ (2019 г.). Отделно – Радослав, наричаме го така, защото при него няма официалности и бариери, е колоритна личност, троянски чешит от класа, обичащ, знаещ и помнещ толкова за града ни, колкото малцина; и немаловажното – умеещ да го разкаже. Отдавна го „навивахме“ да стане колумнист на Т21 и да сподели на страниците на вестника ни от своите истории, съгласен бе, но идеята все се отлагаше във времето. И сега й дойде времето, кръстихме колонката му „Троянските истории на Радослав“. Т21
Мястото на Осругът днес – от наносите островът се е слял с брега и се е превърнал в полуостров, а реката никаква я няма, м. ноември 2024 г. |
РЯЗАНИЯТ МОСТ – както шеговито го кръщават троянци, ще обясня защо – е построен в периода 1941-1944 г. с дарение от баща ми Васил Стойчев Найденов и баджанак му Васил Банков Банковски, те заедно даряват пари на Общината за този мост. Причината е, че при преминаване на реката техен камион „Опел Блиц“, натоварен с трансмисионни каиши за вършачки, предназначени за износ в Гърция, пропада в реката. Шофьорът не пострадал, но камионът и стоката пропадат. Застрахователното дружество „Орел“ изплаща застраховката, но вършачките на остров Тасос остават без трансмисия. Васил Стойчев и Васил Банковски даряват парите от застраховката на Общината за построяването на Рязания мост. А мостът (в днешния жк „Младост“) се сдобива с това живописно име, защото е срязан от гламавия кратундер комунист и дълбочанин (от с. Дълбок дол) Никола/Кольо Койнов, по това време първи секретар на кърсердарската партия БКП в Троян.
НО ЗА ОСРУГЪТ. Този остров в троянската река бе кланица. Там се колеха животни – който имаше крава, бивол, теле, овца и др. за клане, отиваше там. Но там кучета и котки нямаше и мръсотията от закланите животни не се разнасяше и се трупаше. Заради това се стигна и до съд. Атю Добрев бе ерудиран троянски съдия, целият град го уважаваше. Атю бе умалителното от Иван (Иван – на галено Атю или Атката). Та съдия Атю Добрев вика дядо Иван Герганов да разкаже за Осругът. Задава му въпроса: „Сега, дядо Иване, кажи на кого е Осругът?“. Отговорът на дядо Иван: „Атьо, ти не знаеш ли на кого е Осругът?! Защо се подиграваш с мен и ме викаш в съда, аз те имам за най-добрия и най-учения човек, а виж за какво ме питаш?“.
СЪДИЯТА обяснява, че което знае, не върши работа, важното е какво мислят хората и по това ше реши делото. Дядо Иван Герганов му отвръща, че всеки коли животните си там, на Осругът, за да не се разнася мръсотията. Но… никой не чисти. Като завали дъжд и реката се повдигне, водата отмива животинските мръсотии, после тревата позеленее и стане чисто и красиво. После пак се замърсява. Освен това реката докарва камъни и Осругът се мести ту нагоре, ту надолу с 3-4 метра. Реката постоянно се грижи за Осругът, следователно Осругът е на реката. „Не знам, Атьо, ама според мен Осругът е собственост на реката!“, заключил свидетелят Иван Герганов.
0 коментара:
Публикуване на коментар
Коментар от FIREFOX не успях да пусна! Използвайте Chrome!Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)