Котлонът каза: „100 години Ленин!“

* „Какво ще се случи, ако котлонът се включи в линиите на радиоточките? Случва се точно това, проговаря. И по онова време котлонът най-спокойно каза: „100 години Ленин!“ * „Дано това най-после свърши, защото още не е“

Радослав Стойчев
Троянските истории на Радослав
РАДОСЛАВ СТОЙЧЕВ, кореняк троянец, на 77. Добре познат на всички ни с голямото си дело – основаната и ръководена от него десетилетия детска Школа по радиоелектроника, запалила по техниката и насочила към инженерните науки стотици троянски деца, печелила купища награди от национални и други състезания и носила заслужена слава на Троян и троянското образование. Това дело му донесе и наградата „На учителя – с любов!“ (2019 г.). Отделно – Радослав, наричаме го така, защото при него няма официалности и бариери, е колоритна личност, троянски чешит от класа, обичащ, знаещ и помнещ толкова за града ни, колкото малцина; и немаловажното – умеещ да го разкаже. Отдавна го „навивахме“ да стане колумнист на Т21 и да сподели на страниците на вестника ни от своите истории, съгласен бе, но идеята все се отлагаше във времето. И сега й дойде времето, кръстихме колонката му „Троянските истории на Радослав“. Т21
КАЗА ГО: „100 години Ленин!“. Факт. Абсолютен и верен факт. Пояснявам.
 
ЛЕНИН е роден през 1870 г. И тукашните комуняги по почина на съветските си господари за 100-годишнината през 1970 г. се афектираха. За подобни изяви колежката ми, която познавах от дете – Атанаска Данаилова-Ненковска, използваше много точната българска дума изгъзеци. Атанаска беше учителка, читалищен деятел и общественик. Тя е гордост за Троян, Бог да я прости. Още от дете имам много интересна случка с нея, но за това ще напиша друг път.

СЕГА за изгъзека с Ленин, то си беше цяло комунистическо чудо. По онова време измислиха почина 200 Ленински дни. Измислиха и Ленинските съботници, тогава в събота се работеше 6 часа – от 7:00 до 13:00, но заради съботниците се работеше безплатно 8 часа?! Измислиха партийната повеля да се работи и в неделя. Точно така беше на 20 юли 1969 г., тогава се жених. Господ с това явно бе помислил за мен и ми даваше знак, но аз не разгадах посланието. Господ наистина постоянно ни праща „телеграми“, но ние не ги разчитаме.

НО ДА СЕ ВЪРНЕМ на мумията, която и сега си дреме в мавзолея. Ще попитате как така електрически котлон проговори, че даже и пропя – можеше и музика да се чуе от него? През 50-те и 60-те години на миналия век се използваха котлони с открити нагреватели. Наричаха ги реотани. Това бяха метални спирали, поставени в каналите на керамични плочи. Когато котлонът не се нагрява, спиралите се свиват и са изпънати. При нагряване те се зачервяват и разширяват – движат се. Чува се леко бръмчене до пълното им нагряване. А какво ще се случи, ако котлонът се включи в линиите на радиоточките? Случва се точно това, проговаря. И по онова време котлонът най-спокойно каза: „100 години Ленин!“.

ТАКА беше. И една подробност: тогава усилвателите бяха с радиолампи, а не като сега с транзистори. Затова тогава натоварванията и късите съединения изобщо не бяха проблем, защото лампите работят с високо напрежение и малък ток и не се повреждат.

А КОТЛОНЪТ наистина го каза: „100 години Ленин!“. Дано това най-после свърши, защото още не е.
 
Виц

Ленин каза: „Ку-ку!“

По случай 100-годишнината от рождението на Ленин бил обявен конкурс за най-ефектен стенен часовник с вид и украса, свързана с делото на вожда. Май е било в сесерето, но може да е било и у нас. Трето място спечелил часовник с дърворезба, изобразяваща Ленин, държащ реч на митинг. На второ място класирали часовник с кукувица, която на всеки час се показвала, изкуквайки: „Ленин! Ленин!“. Първата награда била присъдена на подобен часовник, на който от прозорчето се показвал Ленин и се провиквал: „Ку-ку! Ку-ку!“.

След конкурса били обявени наградите: трета награда – екскурзия до Сибир с връщане; втора награда – екскурзия до Сибир без връщане; първа награда – среща с юбиляря.

16 ноември 2024 г.
Радослав Стойчев
 

Още по темата:

1 Коментара:

Димитър Иванов каза...

Бате, Радославе, малка информация от Атанас Буров. "Българите много идеализират известните особи, те считат че такива личности не умират като всички хора. Това се вижда много ярко и в смъртта на цар Бирис 3-ти. Всеки българин има своя версия за смъртта на царя и тя е единствено вярната. И все пак от какво умря Царят? От страх! Беше го страх от народа, беше го страх от партизаните, беше го страх от Червената армия. Царят умря от страх".

Публикуване на коментар

Коментар от FIREFOX не успях да пусна! Използвайте Chrome!Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |