 |
| Нина Василева пред стадиона, Доха, Катар, 14 декември 2022 г. |
ПРЕДИ време, не толкова отдавна, през 2017-та, едно момиче, Нина Василева, ни разплака с препълнения си с любов текст за селото на баба й и дядо й и нейното детство – Шипково, Троянско, и за разказващите приказни истории стари шипковенски къщи (виж „Не знам как да я нарека тази снимка“ – бел. ред.). След година, през 2018-та, същото момиче пак ни разплака, този път от смях, с разказа си със същия главен герой, Шипково, по-точно селския сбор, съвпаднал по време с друго голямо светско събитие, сватбата на принц Хари и любимата му Мегън в Лондон (виж „Кралската сватба и сборът в Шипково“ – бел. ред.). След това продължи да ни радва, весели и вдъхновява с елегантното си и винаги добре подострено перо, сещам се за един неин репортаж за урок по йога, който може да разсмее и камък, ако авторката се съгласи, по-нататък ще публикуваме (в Т21) и него. Оказа се, че момичето, прелестната и приличаща на 9-класничка Нина, всъщност е софиянка, по-точно драгалевченка (от Драгалевци), без то да противоречи на любовта й към Шипково, съпруга е на футболист, сега футболен треньор, имат две дъщерички, едната вече тийнейджърка, и от няколко години живеят в Доха. Да, същата, в Катар, в която сега е вперил очи целият свят.
ЗНАЕХ, че Нина е футболен фен, а като футболна съпруга – и познавач, че следи Световното и има (много) какво да каже по горещата футболна тема. И я помолих за коментар за Т21 от епицентъра на събитията, разчитайки (и) на „троянско/шипковенската връзка“. Отговорът бе светкавично положителен. А резултатът е интервюто, което ще прочетете по-долу, направихме го на 15 декември, два дни преди световния финал Франция – Аржентина. Говорим си, разбира се, на ти, нали сме си свои, земляци.
– Разкажи ни за себе си и как попадна в Катар. – Името ми е Нина и съм родена в София, но както обичам да казвам – аз съм от Драгалевци. Мама, обаче, е от Шипково, така че половината ми сърце принадлежи на Троянския край, едно от най-красивите и китни места, които съм виждала. И понеже вече години живея извън България, и то в далечна пустиня, е неизбежно носталгията да ме спохожда. И тогава, за да се утеша, спомените ме връщат в родното място, но неизменно и в Шипково и Троян с неговите прекрасни хора. Преди 6 години аз и двете ми дъщери последвахме баща им, моя съпруг, в Катар и оттогава живеем в Доха. Той е бивш футболист, а по настоящем е треньор по футбол и работи тук като треньор в местен клуб от Първа дивизия. Аз пък съм заклет футболен фен откакто се помня и това, че сега в Катар се провежда Световното първенство по футбол, за нас е огромен празник! Фантастично преживяване!
 |
| Футболни чудеса – Иран и САЩ заедно, Доха, СП 2022 |
– Доразкажи ни как е в Доха и Катар по време на Световното по футбол. – Ами в Доха е прекрасно! Усеща се атмосферата, енергията на всички тези фенове, дошли от цял свят да празнуват кулминацията на този спорт на най-големия му форум. Пълно е с хора навсякъде, настроението е приповдигнато, много е емоционално, на места е много шумно, особено около фен зоните, цветно, красиво и щуро!
– Имаше доста притеснения около катарското домакинство, дори разследват вече бившата зам.-председателка на Европейския парламент Ева Кайли, имаше и недоволство от един основен спонсор производител на бира. Опасения стояха и от метеорологията – горещините. Как оценяваш ти, отвътре, домакинство на Катар – като инфраструктура, организация, атмосфера, метеорология и т. н., справиха ли се?– Не ми се иска да навлизам в детайли относно всички тези политически скандали, които излязоха на повърхността тъкмо преди началото на Първенството, но много държа да подчертая, че медийната пропаганда има много сериозно присъствие. При всички положения, това, което се случи в Катар, е много хубаво. Вече има отзиви на хиляди фенове, които са били тук, върнали са се у дома си и са с разкошни впечатления, опровергаващи всъщност огромна част от тази пропаганда.
Да, имаше притеснения за климатичните условия, но истината е, че в Катар по това време на годината времето е много приятно. В началото, само за първите мачове, се налагаше да се пуска климатична инсталация. През деня е топло, но не и горещо, а следобед и вечер е прохладно, абсолютно перфектно време да се играе футбол. В момента е 21 градуса, а имайте предвид, че поради природните особености на пустинята и високите амплитуди, се усеща много по-прохладно. За да приключим с този въпрос, ще спомена Световното в САЩ през 1994 г., защото и България участва, там на някои места температурите достигаха екстремни стойности, от 39 до 40 градуса, каквито в Катар сега няма.
 |
| Във фоайето на хотел „Радисън Блу Доха“ – Стоичков до Ромарио |
Що се отнася до инфраструктурата и организацията, категорично мога да употребя само една дума - съвършена! Казвам го с абсолютно с чиста съвест. Инвестициите в инфраструктурата са колосални, изградиха се чисто нова пътна мрежа с огромни двупосочни пътища, мостове, надлези, връзки, чисто ново метро, което е изключително и като функционалност, и като мащаб и с него практически може да се стигне навсякъде. Все пак на малкото места, до които няма достъп с метрото, пътуват нови автобуси, които са през минути. Всичко това е безплатно за туристите, дошли да гледат Световното, още на летището се раздават безплатни СИМ карти със символичните 2022 безплатни минути и 2022 MB безплатен интернет, което за първите дни на престоя е напълно достатъчно за връзка със семейството и за всичко останало, свързано с настаняването, придвижването и т. н.
Модерни линейки и медицински услуги, ако се наложи. Придвижването към стадионите е лесно, достъпно, а хилядите доброволци правят така, че потокът от хора да се движи плавно и без никакви струпвания. За хората в неравностойно положение, включително за такива в инвалидни колички, е абсолютно достъпно и удобно. А полицията следи стриктно за реда. Вероятно мога да разкажа още, но смятам, че и това е достатъчно. Атмосферата е фантастична. Мисля, че в едно предаване чух журналисти, били тук, да казват, че това е първото първенство, на което се обръща внимание и на феновете, останали извън стадионите – за тях има музика, забавления, фестивали, концерти, някои от най-големите музикални звезди бяха тук. Изобщо, прекрасно за всички – от деца до възрастни.
 |
| На входа на стадиона – „Благодаря“ на разни езици |
 |
| Клоун пред стадиона |
– От постовете ти във фейсбук се научава много, аз лично научих за една голяма добронамереност и топло отношение към гости, фенове, футболисти, една мултиетническа толерантност, каквато, за жалост, в България като че ли липсва в момента.
– Да, отношението между хората тук е прекрасно. И искам да подчертая, че не е така сега заради Световното. Просто си е такова. Хората са мили и любезни един с друг, така е прието и така се прави. Когато се прояви агресия, тя не се толерира. Мултиетническа толерантност. Хората се приемат такива, каквото са. Тук 90% от населението сме мигранти, дошли от къде ли не със своите различия и особености, които само обогатяват останалите, когато на преден план стои човекът, човещината. Аз успях да говоря с доста хора, обикновени туристи, които са впечатлени от топлото посрещане и споделят, че са имали друга представа за Катар, вероятно пак насадена от медиите, но която коренно се е променила, и то за добро, след престоя им тук. Местните са се организирали да раздават безплатно традиционни напитки и храни, сувенири, разговарят с туристите и разказват за Катар. Това е прекрасно.
– Сега за футбола. Кой е твоят отбор?– Ох, моят отбор... Аз винаги съм подкрепяла Германия, твърдо, харесвам Холандия, обичам и аутсайдерите. Този път, дори преди да е започнало първенството, някак си Германия не я почувствах. Симпатизирах на Холандия, Франция са ми любими от самото начало, на Мароко също в определени моменти, Аржентина... Общо взето, мога да кажа, че този път моят отбор не беше определен.
– Прогнозата ти за финала – Франция или Аржентина?– Аржентина! Твърдо!
– Кой играч те впечатли най-много? А треньор?– Ами честно да си кажа, сега, като се замисля, не се сещам така, както в предишни първенства – да има един изявен играч. Нещо да го отличава от другите драстично. Все пак изключително симпатичен ми е Алварез от Аржентина, който вкара прекрасен гол, Килиан Мбапе от Франция, Хакими от Мароко, Салех от Саудитска Арабия, Ричарлисон от Бразилия. И Лео Меси, разбира се, просто е гениален! Ясин, мароканският вратар, също, както и вратарят на Саудитска Арабия. Треньори – Дидие Дешан, безспорно и французинът, треньор на Саудитска Арабия – Ерве Ренар.
 |
Нина на стадиона
|
 |
| Атмосферата на Световното |
– Ти – като футболна съпруга, т. е. футболен разбирач – как ще коментираш качеството на това Световно?– Перфектно! Обстоятелствата бяха такива, че бях у дома по-дълго време и можех да гледам абсолютно всички мачове. От групите до финала. Ами, честно казано, аз отдавна не си спомням да е имало такива мачове в груповата фаза – такава динамика, драма, непредсказуеми резултати, фантастичен футбол, обрати, много голове, напрежение до последно за класиране напред. После и мачовете на осминафиналите, на четвъртфиналите, мачът Аржентина и Холандия... Просто невероятна емоция. Двата полуфинала сега. Наистина перфектно!
– Един български анализатор каза нещо концептуално – че футболът е най-важното от маловажните неща, и това го прави толкова значим в днешния свят. Съгласна ли си? Какво е футболът?– Напълно съм съгласна. Въпреки че на пръв поглед има някакво двусмислие. Ако приемем, че футболът не е нещо, чиято липса е чак животозастрашаваща, е маловажно нещо; но пък погледнато малко по-философски – кои са най-значимите неща? От друга страна, предполагам, че го поставя в контекста на световната политика и тогава то само на пръв поглед е маловажно нещо, превръща се в инструмент с много функции – политически, икономически, културни, социални и прочие. Футболът е много значим! И все пак мисля, че истинските фенове на тази красива игра трябва да сме наивни, да продължаваме да гледаме на футбола само като на спортна радост и емоция. Защото той най-вече е това. И защото милионите деца по света го възприемат така. А децата са най-близо до истината. И за да завърша тоя въпрос в стила на автора на въпросната фраза, ще кажа, че футболът може да бъде политика, но политиката никога не може да бъде футбол. Футболът все пак носи огромна положителна емоция, докато за политиката не съм убедена.
– И наобратно, нещо съвсем обикновено, но не маловажно – кажи ни за бирата, вярно ли кенчето в Доха на Световното струва 15 евро (30 лв.)? Питам, защото футбол без бира е като айрян без мляко.– Бира в Катар има. Аз употребявам алкохол много рядко, и то именно бира или чаша вино. И да си призная, последното, за което мислех, докато съм навън, е дали има бира, но не мога да не призная, че това е удоволствие за много фенове и много върви с футбол. Та в тоя смисъл, с изключение на стадионите, в Катар има бира. Цената й варира между 30 и 50 реала, което е около 7 до 12 евро. Като изключим това, че в България алкохолът е много евтин, то е добре да видим какви са цените в Европа и тогава да правим някакви заключения. Иначе е хубаво да отбележим, че отдавна на стадионите в големите европейски държави, например Франция, Испания и др., алкохолът също е забранен. Така че това не е запазена марка на Катар. Тука има във фен зоните, в баровете, хотелите, у дома хората също имат алкохол, който зареждат от специализираните магазини.
 |
| Вечерна футболна Доха |
Но за да завършим така, както започнахме, а и с чувство за хумор, което е едно от най-прекрасните неща в Троян, Шипково и Троянския край, ще кажа, че вероятно ограниченията в Катар не са отпаднали все още, защото тук не са опитали от този невероятен еликсир, наречен троянска сливова. Ето това (троянската) е голямата работа, бирата е за аматьори!
– За финал – какво ще пожелаеш на троянци за новата година?– На троянци за новата година искам да им пожелая да са здрави, да са щастливи, да са удовлетворени, задружни, да са добри хора, да се усмихват! И тоя балканджийски дух, който познавам аз, никога да не ги напуска! Весели празници!
По-нови публикации
