Елеонора Авджиева: Нека си припомняме, въпреки днес

* „За Съединението ние казваме, че сме си го направили сами, че сме победили вероломните сърби, пренебрегнали сме турските заплахи, обърнали сме гръб на руската враждебност, игнорирали сме европейското безразличие“ 

6 септември

Елеонора Авджиева, 6 септември 2025 г., Троян

СЪЕДИНЕНИЕТО е едно от малкото събития, за които винаги е имало място в учебниците по история, макар и понякога с твърде неглижиращи нюанси. В свободния свят всяка гледна точка към миналото не е последна, а поредна. Всяко следващо време ни дава възможност да обогатим тълкуването и знанието за дадено събитие.

ТАЗИ ГОДИНА се навършват 140 години от извършването на един забележителен акт в националната ни история – Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Научни форуми, изложби, нови книги на български историци са част от събитията, с които се отбелязва годишнината. За Съединението ние казваме, че сме си го направили сами, че сме победили вероломните сърби, пренебрегнали сме турските заплахи, обърнали сме гръб на руската враждебност, игнорирали сме европейското безразличие.

ПОЯВАТА на нова държава на европейската карта винаги води до политическа турбуленция на целия континент. По силата на Берлинския договор част от българите напускат Османската империя, но изведнъж трябва да осъзнаят, че занапред ще трябва да живеят в 5 различни държавни, икономически, религиозни, езикови, образователни и културни среди. Освен с духовни националното тяло е разделено и с реални граници, състояние, което никой не е предвиждал дори в най-черните сценарии за бъдещето на току-що възстановената българска държава.

ШОКЪТ от решенията в Берлин разтърсва из основи българското общество, а решенията на конгреса действително разкъсват националната тъкан. Затова  отделните парчета на българското тяло не могат да имат друго поведение, освен да се търсят в политическото пространство,  да запазят мечтата си за разрушеното единство. Решенията от Берлин създават „Общонародния въпрос”,  който по същество представлява идея за обединение на всички българи в единна държавна структура. Националните и регионални лидери, религиозните водачи, революционните дейци и старите чорбаджии осъзнават, че свободата води до нов, не по-лесен за решаване проблем. Наивната вяра в доброто и справедливо отношение на европейските сили и Русия към страдащия български народ се оказва напразна.

СЪЕДИНЕНИЕТО се предшества от няколко дипломатически мисии.

    • В 1880 г. за Лондон да заминава преподавателят в цариградския Робърт колеж Стефан Панаретов със задача да разбере официалната британска позиция по въпроса на едно планирано съединение. Надеждите на българите обаче се оказват напразни. Кабинетът на Гладстон се изказва отрицателно.

    • Следваща българска акция е четири години по-късно. На 1 април 1884 година пред руското консулство в Пловдив се провежда мащабен протест. Същият месец Иван Стефанов Гешов и Христо Христов са изпратени на дипломатическа мисия в Лондон, Париж и Виена, за да проверят дали обстановката е Европа е подходяща за обединение на българските земи. Както и през 1880 година обаче, те са посрещнати хладно навсякъде.

    • Инициативата вече е поета от революционно настроените общественици в Източна Румелия. На 10 февруари 1885 година е създаден комитет, който през април получава названието Български таен централен революционен комитет (БТЦРК), а за негов председател е избран Захарий Стоянов. От устава ясно личи приемствеността с идеите на Каравелов и Левски. Постепенно организацията се разраства – откриват се нови комитети, към които се включват все повече революционери, бивши хъшове, учители и опълченци. Започва да се издава и вестник „Борба“, който служи за трибуна на бунтовническите идеи, описвайки тежкото състояние на българите, останали под властта на султана и безперспективността на Източна Румелия.

„Съединена България“, литография, 1885 г., худ. Николай Павлович

АКТЪТ на Съединението е с добре известна хронология: нестихваща патриотична пропаганда, колеблива позиция на Каравеловото правителство и княза, ескалиращ народен ентусиазъм в началото на септември 1885 г., намерил израз в многохилядни чети в Пазарджик, Голямо Конаре, Чирпанско и Асеновградско, безкръвното завземане на институциите в Пловдив, свалянето на управителя на Източна Румелия Гаврил Кръстевич, думите му: „Аз съм българин, и аз съм за Съединението!“, литографията на  Николай Павлович „Съединена България”.

СЛЕД ОФИЦИАЛНОТО обявяване на Съединението на 6 септември 1885 година в областта е съставено ново временно правителство начело с д-р Георги Странски. Междувременно княз Александър I Батенберг заминава за Търново, където се среща с министър-председателя Петко Каравелов. В този исторически момент се наблюдава синхрон в действията на княза и министър-председателя, като със съгласието на Каравелов Батенберг издава два указа – за обща мобилизация в Княжеството и свикване на IV ОНС на извънредна сесия. С действията си те ясно показват, че застават твърдо зад делото на Съединението.

СЛУЧВАЩИТЕ се драматични събития в България няма как да не привлекат вниманието на Великите сили. Най-категорично против Съединението се обявява Русия, която дори отзовава офицерите си от България, а по-късно княз Александър I Батенберг е лишен от званието генерал. Великобритания първоначално също не подкрепя Съединението, но виждайки, че Русия се обявява против него, решава да промени напълно мнението си. Причината е, че политическият елит от Острова вижда в отказа на руснаците да подкрепят делото на българите отлична възможност да се намали руското влияние в България и същевременно да се засили британското. Същото правят и французите, но в крайна сметка Великите сили така и не стигат до единодушно мнение, въпреки провелата се в Цариград конференция, посветена на въпроса. В този момент сърбите решават да се намесят решително в събитията, обявявайки война на България. Противно на всички очаквания, българите разбиват западните си съседи като по този начин защитават Съединението и то вече не може да бъде оспорено от нито една държава.

МНОГО преди изкуствения интелект всеки мислещ сънародник си задаваше въпросите: Присъствали ли са българи в Санстефано през февруари 1878 г.? Отговорът: Не, на подписването на Санстефанския договор не е присъствал нито един българин. Присъствали ли са българи на Берлински конгрес през юни 1878 г.? Не, на Берлинския конгрес (1878 г.) не присъстват българи, тъй като той е сбор на великите европейски сили, които решават съдбата на Българското княжество и други територии след Освободителната война, без българско представителство.

БЪЛГАРО-ТУРСКАТА спогодба от 20 януари 1886 г. и Топханенският акт от 24 март 1886 г. са ключовите международни документи, които осигуряват дипломатическо и международно признание на Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Османското съгласие си има цена. България отстъпва на империята Кърджалийска околия. Присъствали ли са българи на това събитие? Да. Това е българският политик Илия Цанов, ангажиран в подготовката на спогодбата, който  я и подписва от българска страна. Единствено при дипломатическото утвърждаване на Съединението, българската държава е уважена като субект на международното право, участващ в процеси, които се отнасят до бъдещето й. Само 7 години след разпокъсването в Берлин българският народ намира сили да отхвърли половината от несправедливите клаузи на договора и да обедини двете автономии. Държавата ни излиза от кризата с почти удвоена територия и население. Страната е с нараснало самочувствие и очертава следващата стъпка за постигане на пълен национален суверинитет – Независимостта от 1908 г.

„СЪЕДИНЕНИЕТО ПРАВИ СИЛАТА.“ Израз, който документира само един точно определен момент от националната ни история – 6 септември 1885 г. Днес слоганът, стоящ на сградата на нашето Народно събрание, звучи като неуспешно адаптирана фраза от Белгийската конституция. Въпреки липсата на основания за оптимизъм в ежедневието ни нека си припомняме историческите събития с уважение и признателност.

ВСЯКА ГОДИНА възпоменателното събитие в Троян е точно тук, пред паметника на Захарий Стоянов Джеджев, един от ръководителите на IV Пловдивски революционен окръг по време на Априлското въстание (1876 г.). След Освобождението той се присъединява към Народнолибералната партия на Стефан Стамболов. През 1888 г. става председател на 5-то Народно събрание. От 1883 г. до 1885 г. живее в Пловдив. И има големи заслуги за осъществяване на Съединението.

6 септември 2025 г., Троян

Елеонора Авджиева, 
директор на Музея на занаятите 

Начало

 

• Англичани подкрепиха Съединението в Дебнево
• За Берлинския договор
• За Източна Румелия
• Тази политическа измислица е премахната на 6 септември 1885 г.! 
• И Троян отбеляза Съединението
• От Съединението до Независимостта
  
• Българският лъв изрева гороломно
• Денят на Съединението 
• Съединението ни дава основание 
• Съединението 

 

Tweet