Денят на Съединението

* Захарий Стоянов: „И сега, и в бъдеще, и пред историята, ние обявяваме на всеослушание, че превратът в Пловдив и в провинцията, на 6 септември 1885 г., събарянето на бившето правителство и заробването на последния паша е извършено чисто и просто, с искрени подбуждения, от самото население, от българския народ“

6 септември

„Съединена България“, литография от Николай Павлович; на заден план, вдясно, се вижда образът на опечалена девойка, представяща съдбата на македонските българи, които към 1885 г. все още са в пределите на османската държава (Уикипедия)

ДНЕС, 6 септември, е голям български ден – денят на Съединението на Княжество България с Източна Румелия. На който преди 138 години разпокъсаната от Берлинския конгрес след Руско-турската освободителна война нова България заявява своето единение. Въпреки „освободителското“ противопоставяне на Русия и другите велики сили (без Англия), заплахите на Турция и последвалия коварен удар в гърба от Сърбия. Един от най-големите и особено важен български ден, тъй като тогава доказваме на Европа и света, а и на себе си, че българите могат да отстояват своите интереси, че народът ни има своята кауза, своите водачи и своя държавен глава, княз Батенберг, небългарин, но с изключителен български дух и кураж, че не сме ничий придатък.
 

ДЕН, достоен за национален празник, и можеше да е, и може да е. Но все не става, защото до гордия български лъв винаги стои и продажник и като че ли сме орисани продажниците в крайна сметка да надделяват. Със Съединението през 1885 г. не успяха, освен че прокудиха достойния 28-годишен български цар. Но след не много години успяха да се разправят с двама от големите съединистки дейци – Захарий Стоянов, отровиха го насред Париж, и Стефан Стамболов, него го насякоха насред София. Днес не е много по-различно, продажниците пак са тук. И дано някога се отървем от тази черна прокоба, от нас си зависи. Съединението ни дава основание.

 

ЧЕСТВАНЕТО в Троян, както и в предишни години, бе скромно и немноголюдно, но достолепно. Венци на признателност бяха положени пред бюста на Захарий Стоянов в двора на Музея на занаятите, до сградата на някогашния турски конак, където този велик български поборник, политик и писател, авторът на вечната българска книга „Записки по българските въстания“, е заключен след разгрома на Априлското въстание и залавянето му след предателство недалеч от Троян; Захарий е и една от водещите фигури на Съединението.

 

Захарий Стоянов

КОЙ ИЗВЪРШИ СЪЕДИНЕНИЕТО

• И сега, и в бъдеще, и пред историята, ние обявяваме на всеослушание, че превратът в Пловдив и в провинцията, на 6-и того (6 септември 1885 г.), събарянето на бившето правителство и заробването на последния паша е извършено чисто и просто, с искрени подбуждения, от самото население, от българския народ, от истинските съединисти, ако щете. Не другиму, а на пишещия тия редове принадлежи да направи тия разяснения, защото е бил председател на Тайния комитет за обединението на двете Българин. Тоя комитет, който се състави на 25 юли 1885 г. в с. Дермендере, ръководеше наступающата борба. В него участвуваха: Д. Ризов, капитан Паница, Ив. П. Андонов и Ив. Стоянович. По-главните деятели и хора на комитета бяха: д-р Странски, майорите Николаев, Филов, Райчо Николов, Муткуров, капитан Соколов, К. Калчев, поручик Стефов, П. Зографски, Панайот войвода, Чардафон велики, поп Ангел, бай Иван Арабаджията, А. Мумджиев, Киров, Маврото, А. П. Иванов, Манол Георгиев, Стою Пъдарина, Д. Куртев, Ил. Куртев, Отон Иванов, Кръстев, Бакалов, Шилев, Т. Пеев, Гарванов, Ляпчев, Т. Гатев, С. Турчев, Хр. Дюкмеджиев, Спиро Костов, Петър Ихтиманлията, П. Берберов, котленският кмет и градските съветници, Бакалов, Влахов, и други много, имената на които не мога да си припомня сега.

Захарий Стоянов, из статията „Кой зароби пашата в Пловдивския конак?”, в-к  „Самозащита”, бр. 1 от 28 септември 1885 г.

Симеон Радев

СЪБИТИЯТА СЛЕД СЪЕДИНЕНИЕТО

• На 6 септември 1885 г. е извършено Съединението на Княжество България с Източна Румелия. На 8 септември 1885 г. княз Александър I Батенберг подкрепя Съединението с Княжески Манифест. Русия обявява недоволството си и изтегля своите офицери.

• На 2 ноември 1885 г., подкрепяна от Австро-Унгария, Сърбия напада България. На 5-7 ноември се водят тежки боеве край Сливница, завършили с българска победа, но на 9 ноември сръбската армия обкръжава Видин. На 10 ноември българската армия разбива сръбската при Драгоман, а на 14-ти – при Пирот. На 16 ноември 1885 г. Русия и Австро-Унгария отправят ултиматум към България за спиране на войната.

• На 24 март 1886 г., на рождения ден на княз Александър I, Съединението е признато от Великите сили и от Портата с т.нар. Топханенски акт. България и Османската империя постигат споразумение, според което Княжество България и Източна Румелия имат общо правителство, парламент, администрация, армия. Единственото разграничение между двете части на страната, запазено до Обявяването на Независимостта през 1908 г., е че българският княз формално е назначаван от султана и за генерал-губернатор на Източна Румелия.

• На 7 май 1886 г., няма и два месеца след международното признание на Съединението, е осуетен заговор на руския капитан Набоков за отвличане на княз Батенберг и предаването му на руснаците. На 9 август обаче, в 2:00 часа сутринта български офицери русофили с подкрепата на руската дипломация извършват преврат и принуждават княз Александър I да абдикира. На 10 август Стефан Стамболов и подполковник Сава Муткуров оглавяват контрапреврата и на 16 август пловдивските войски влизат в София. Княз Александър I се връща в страната на 17 август, но няколко дни по-късно абдикира окончателно под натиска на Русия и назначава регентство в състав: Петко Каравелов, Стефан Стамболов и Сава Муткуров.

• На 22 октомври 1886 г. руският капитан Набоков организира въоръжен бунт в Бургас, потушен от армията. Във Варна пристигат два руски военни кораба. Регентите декларират, че армията ще окаже съпротива! Австро-Унгария и Великобритания подкрепят България. На 6 ноември руският ген. Каулбарс скъсва дипломатическите отношения между България и Русия. На 4 декември водачите на русофилите отправят прошение до великия везир Кямил паша с искане Портата да окупира Княжеството.

• На 16 и 19 февруари 1887 г. избухват бунтове на български офицери русофили в Русе и Силистра. Метежниците са екзекутирани. През март с. г. Великобритания, Австро-Унгария и Италия образуват Средиземноморско съглашение, с което подкрепят регентството. На 25 юни Великото Народно събрание избира за княз принц Фердинанд I Сакскобургготски. На 30 август е вдигнато военното положение, обявено след преврата на 9 август 1886 г..

• На 23 декември 1887 г. една чета на капитаните Набоков и Боянов, подготвена с руски средства от русофилската емиграция в Цариград, навлиза в България. Разгромена е на 24 декември от българската армия.

Симеон Радев, из „Строителите на съвременна България”, том 3

Т21

Начало

 Още по темата:

• Англичани подкрепиха Съединението в Дебнево
• За Берлинския договор
• За Източна Румелия
• Тази политическа измислица е премахната на 6 септември 1885 г.! 
• И Троян отбеляза Съединението
• Българският лъв изрева гороломно 

Tweet