Българският лъв изрева гороломно

* Ден, достоен за национален празник, и можеше да е, и може да е. Но все не става, защото до гордия български лъв винаги стои и продажник

6 септември

Съединението, Пловдив, 6 септември 1885 г.

6 СЕПТЕМВРИ е много български ден. Може би най-българският. Защото тогава, на 6 септември 1885 г., българският лъв изрева гороломно и показа, че не е лъв без опашка. Тропна с юмрук по масата на цяла Европа – на коварната и хищна „освободителка“ Русия, на двуличните Велики сили, на реваншистки настроената Турция, и опердаши здраво насъсканата срещу нас и опитала се да ни забие нож в гърба Сърбия. Един от най-големите и особено важен български ден, в който доказваме на Европа и света, а и на себе си, че българите могат да отстояват своите интереси, че народът ни има своята кауза, своите водачи и своя държавен глава, княз Батенберг, небългарин, но с изключителен български дух и кураж, че не сме ничий придатък.

ДЕН, достоен за национален празник, и можеше да е, и може да е. Но все не става, защото до гордия български лъв винаги стои и продажник и като че ли сме орисани продажниците в крайна сметка да надделяват. Със Съединението през 1885 г. не успяха, освен че прокудиха достойния 28-годишен български цар. Но след не много години успяха да се разправят с един от големите съединистки дейци, тогава председател на Народното събрание в Княжество България, и след това още по-голям министър-председател на България – Стефан Стамболов, насякоха го насред София. Днес не е много по-различно, продажниците пак са тук. И дано някога се отървем от тази черна прокоба, от нас си зависи. Съединението ни дава основание.

***

Стефан Стамболов, председател на IV НС, 1985 г.

Стамболов и Съединението

Като деец на Либералната партия и член на парламента Стамболов взема участие в съединистката акция от пролетта на 1880 г. Заедно с други политически представители в София съставя план за обединение на Княжество България и Източна Румелия, който предвижда организирана агитация в Южна България и подготовка на княжеството чрез закон за народното опълчение и държавен заем. През май заминава за Сливен, където съдейства за съставянето на таен централен комитет от румелийски общественици, но по инструкции от софийското правителство сдържа дейността му до приключване на дипломатическите сондажи в Европа. Неблагоприятните резултати от сондажите обричат акцията на неуспех. В началото на септември 1885 г. Стамболов е председател на Народното събрание и е между първите лидери на Княжество България, които подкрепят Съединението, обявено в Пловдив от източнорумелийски офицери и дейци на Българския таен централен революционен комитет. Той съставя прокламацията, с която на 8 септември княз Александър приема сливането на двете български области и се нагърбва със защитата му. След избухването на Сръбско-българската война се записва за доброволец в армията.

Уикипедия

Две думи и за съавтора на Ботев в сбирката „Песни и стихотворения”, Стефан Стамболов. Летописецът на “княжеското време” Добри Ганчев, пък и не само той, описва Стамболов като “борец по натура, закален в борби през миналия си живот, свикнал все с тях, той трябваше или да победи, или да загине”. В образа на този “борец по натура” можем да видим една много силна мъченическа черта. Разсъждавайки за това, че Стамболов вероятно би доживял до спокойни старини, ако не е бил толкова борчески непреклонен, Добри Ганчев заключава: “Да победи не можеше, защото усамотя, напуснат бе от мнозинството.” Е добре, как няма да усамотее човек, поел върху себе си непосилната задача да превърне с цената на всички средства (и в това беше другата му трагедия) България в национално независима и достойна страна, когато съотечествениците му и тогава, и през следващите сто години показаха с поведението си, че това национална независимост, национално достойнство не е за тях ценност от особено високо равнище. Типично балканската Голгота на Стамболов, съсичането му с ръждясали ятагани е само завършващата точка на едно многогодишно мъченичество.

Проф. Никола Георгиев

 Т21

Начало

 Още по темата:

• Англичани подкрепиха Съединението в Дебнево
• За Берлинския договор
• За Източна Румелия
• Тази политическа измислица е премахната на 6 септември 1885 г.! 
• И Троян отбеляза Съединението

Tweet