И Троян отбеляза Съединението

* Честването бе скромно и немноголюдно, както и в предишни години, което не го омаловажава, венци на признателност бяха положени пред бюста на Захарий Стоянов

6 септември

6 септември 2021 г., Троян

И ТРОЯН отбеляза 6 септември, деня на Съединението на Княжество България с Източна Румелия. На който преди 136 години разпокъсаната от Берлинския конгрес след Руско-турската освободителна война нова България заявява своето единение. Въпреки „освободителското“ противопоставяне на Русия и другите велики сили (без Англия), заплахите на Турция и последвалия коварен удар в гърба от Сърбия. Един от най-големите и особено важен български ден, тъй като тогава доказваме на Европа и света, а и на себе си, че българите могат да отстояват своите интереси, че народът ни има своята кауза, своите водачи и своя държавен глава, княз Батенберг, небългарин, но с изключителен български дух и кураж, че не сме ничий придатък.

ЧЕСТВАНЕТО в Троян бе скромно и немноголюдно, както и в предишни години, което не го омаловажава. Венци на признателност бяха положени пред бюста на Захарий Стоянов в двора на Музея на занаятите, до сградата на някогашния турски конак, където този велик български поборник, политик и писател, авторът на вечната българска книга „Записки по българските въстания“, е заключен след разгрома на Априлското въстание и залавянето му след предателство недалеч от Троян; Захарий е и една от водещите фигури на Съединението. А за троянската връзка в Съединението разказа уредничката в троянския музей Венета Илиева (виж по-долу).

Т21

Венета Илиева

Троян и Съединението

В ЗАЩИТАТА на Съединението освен армията се включват и много доброволци от дружествата на опълченците и участниците в Руско-турската освободителна война и младежи. Създават се комитети за събиране на помощи и подкрепа на Съединението и доброволците за сръбско-българската война.

В ТРОЯН също се създава такъв комитет. На 12 септември 1885 г. той  призовава местното население да подпомогне святата за България цел – обявеното Съединение, с каквото и както може. Председател на комитета е Иван Казанджиев, бивш съзаклятник в Троянския революционен комитет, укривател на Васил Левски, един от инициаторите за построяване на Жълтото училище и Марковския мост. Други членове на комитета са Минко Мирчов, Иван Колев Марков, Цочо Марков, Дочо Стоюв, Минко Вълчов.

БЛАГОДАРЕНИЕ на активността на троянския комитет и ловешкото опълченско дружество се формират две групи доброволци в Ловеч. Едната се отправя за София, а оттам за Пирот, другата за Велико Търново. Сред доброволците от Троянския край са Пенчо Икономов, Стефан Серяков, Минко Казанджиев, Тома Хитров, Тотю Хаджиев, Иван Кънчев. Четирима жители на троянското село Дълбок дол загиват в Сръбско-българската война за защита на Съединението.

УЧАСТНИК във всички съединистки акции е политикът с троянски корени Константин (Кочо) хаджи Калчев (прадядото на лондонския топ адвокат с тукашни корени, голям българофил и троянофил, дарител за троянската просвета и възродител на свързаната с корените му орешашка махала Баба Стана Джон Бризби – бел. ред.), който ще нарече Съединението „акция на могъщия дух на цялата епоха”. „Това събитие беше един от етапите към голямата задача за културно и политическо обединение на всички българи – казва още хаджи Калчев. – В тая борба се прояви могъщият дух на цялата епоха на българското Възраждане, в който е дълбоката, постоянната и твърдата вяра на неговите ръководители в силата и успеха на народното дело“.

ДА ПОМНИМ думите на Стефан Стамболов: „Съединението прави силата, а силата ражда независимостта!”

6 септември 2021 г., Троян

Венета Илиева, 

из словото й за Съединението пред паметника на Захарий Стоянов

 

Начало

 Още по темата:

• Англичани подкрепиха Съединението в Дебнево
• За Берлинския договор
• За Източна Румелия
• Тази политическа измислица е премахната на 6 септември 1885 г.! 

Tweet