Съединението

* Ден, достоен за национален празник, и можеше да е, и може да е. Но все не става, защото до гордия български лъв винаги стои и продажник * И дано някога се отървем от тази черна прокоба, от нас си зависи. Съединението ни дава основание

С настоящия кратък текст почетохме 6 септември преди три години – препечатваме го (за пореден път) и ще продължаваме, защото, според нас, казва важните неща за този (най-)важен наш ден.

6 септември

6 СЕПТЕМВРИ е много български ден. Може би най-българският. Защото тогава, на 6 септември 1885 г., българският лъв изрева гороломно и показа, че не е лъв без опашка. Тропна с юмрук по масата на цяла Европа – на коварната и хищна „освободителка“ Русия, на двуличните Велики сили, на реваншистки настроената Турция, и опердаши здраво насъсканата срещу нас и опитала се да ни забие нож в гърба Сърбия. Един от най-големите и особено важен български ден, в който доказваме на Европа и света, а и на себе си, че българите могат да отстояват своите интереси, че народът ни има своята кауза, своите водачи и своя държавен глава, княз Батенберг, небългарин, но с изключителен български дух и кураж, че не сме ничий придатък.

 

ДЕН, достоен за национален празник, и можеше да е, и може да е. Но все не става, защото до гордия български лъв винаги стои и продажник и като че ли сме орисани продажниците в крайна сметка да надделяват. Със Съединението през 1885 г. не успяха, освен че прокудиха достойния 28-годишен български цар. Но след не много години успяха да се разправят с един от големите съединистки дейци, тогава председател на Народното събрание в Княжество България, и след това още по-голям министър-председател на България – Стефан Стамболов, насякоха го насред София. Днес не е много по-различно, продажниците пак са тук. И дано някога се отървем от тази черна прокоба, от нас си зависи. Съединението ни дава основание.

6 септември 2022 г., Троян

Т21

 

При паметника на Захарий в Троян

6 септември 2025 г., Троян

ЕДНО от местата на памет, където се отбелязва празникът на Съединението, е паметникът на Захарий Стоянов в Троян. Издигнат е в дворната част откъм входа на възрожденския конак в града и е знак за свързаността на един от героите на Съединението с местната история. Който е чел внимателно „Записки по българските въстания“, ще си припомни, че в книгата си бившият апостол на Априлското въстание отделя специално място на затвора в троянския конак, където е затворен след залавянето си през май 1876 г. „Троянският затвор не заслужва това име, т. е. той не може да се нарече тъмница, защото е прост яхър или изба, както бива във всяка обикновена къща. За борчлии, за пиенци, хванати нощно време по улицата, той може да бъде доста добър; но за хора комити – не е сгоден“, свидетелства Захарий.

ТАКА или иначе този несгоднен за комити затвор се оказва един от трайните материални отпечатъци от предосвобожденската епоха върху културната карта на България, който - ведно с целия конак - е съхранен и до наши дни в центъра на Троян. В конака Музеят на народните художествени занаяти и приложните изкуства поддържа постоянна експозиция, посветена на Възраждането, както и експозиция на художествени творби с историческа тематика. И тъй като тази сграда, ведно с цялата локална сюжетика около националноосвободителното движение преди Освобождението, е тясно свързана със спомена за една от най-важните фигури на „румелийската революция“ от 1885 г., през последните години се е създала традиция там именно да е троянското честване на акта на Съединението. 

АВТОР на паметника е троянският скулптор Иван Варчев (1927-2005). Изработен е от гранит. С творбата Варчев участва в Обща художествена изложба в София през 1967 г. Паметникът е част от културното богатство на Музея на занаятите. Постъпил е през 1973 г. и е заведен е в инвентарната книга на фонд „Изобразително и приложно изкуство“. Постъпил във фонда през 1973 г. Съвременният облик на конака може да бъде видян на сайтовете на Музея на народните художествени занаяти и приложните изкуства и на Община Троян. 

Проф. д-р Вера Бонева

На сегашното, 2025 г., честване на 6 септември слово пред паметника на Захарий Стоянов в Троян произнесе музейната директорка Елеонора Авджиева. „Единствен и неповторим момент в българската история, друг такъв няма“, бе определението на г-жа Авджиева за българското Съединение през 1885 г. (пълния текст на словото й публикуваме отделно).  

 

Начало

• Англичани подкрепиха Съединението в Дебнево
• За Берлинския договор
• За Източна Румелия
• Тази политическа измислица е премахната на 6 септември 1885 г.! 
• И Троян отбеляза Съединението
• От Съединението до Независимостта
  
• Българският лъв изрева гороломно
• Денят на Съединението 
• Съединението ни дава основание 
• Елеонора Авджиева: Нека си припомняме, въпреки днес 

Tweet