Давиде Бонкомпани: Нещото, което най-много ми харесва в България, е свободата

* „Изградих се като играч в школата на „Лубе Чивитанова“ * „Съпругата ми Роберта е дете на италианец и българка. Запознахме се в Италия“

 * „Пожелавам на „Троян Волей“ заедно да вървим нагоре и да влезем в по-горната дивизия“

Един италианец в Троян Интервю

Давиде Бонкомпани с екипа на „Троян Волей“

С Давиде Бонкомпани, новото италианско попълнение в мъжкия тим на „Троян Волей“ (виж „Италианец в „Троян Волей“ – добре дошъл, Давиде!“ – бел. ред.), разговаря съотборникът му Андрей Николов, друг от „наемниците“ в троянския тим, познат ни от волейболния терен, но и като автор на Т21 (виж „Волейбол в сърцето на Балкана”, „Защо волейболът в Троян е готов за успехи“ и „Андрей Николов: Троян е специален за мен, имам много приятели тук“ – бел. ред.). Как Давиде стига от най-доброто първенство в световния волейбол, италианското, до Троян и защо точно Троян – отговорът в следващите редове. Т21

– Да започнем с краткото ти представяне – как се стигна до момента, в който даваш интервю в спортна зала „Чавдар“ в Троян, като част от „Троян Волей“?
– Казвам се Давиде Бонкомпани и съм на 31 години, родом от град Анкона, регион Марке, Италия и от четири години и половина живея в България заедно със съпругата си. Дойдох в Троян, защото се познавам със старши треньора на „Троян Волей“ Анатоли Пенев, с когото сме играли заедно в любителската лига на България. Все още имам голямо желание да се състезавам, чувствам се отлично и след поканата от клуба не се колебах дълго.

– Разкажи ни малко за себе си, за волейболния ти път?
– Играя волейбол от над 20 години, започнах да тренирам, когато бях много малък, покрай моя брат – също волейболист. Състезавал съм се в много италиански отбори, тъй като треньорите считаха, че имам потенциал за добра кариера, изградих се като играч в школата на „Лубе Чивитанова“ (седемкратен шампион на Италия, петкратен носител на Италианската купа, двукратен победител в Шампионската лига по волейбол, за него са играли немалко от най-успелите волейболисти в света, включително изявени български състезатели – като капитанът на националния ни отбор Цветан Соколов; „Лубе“ е настоящият тим на най-големия български и един от най-големите световни волейболни таланти в момента – Александър Николов, син на дългогодишния капитан на националния ни отбор Владимир Николов – бел. авт.). Преминал съм и през тима на „Лорето“, с който съм участвал в Серия А2 (второто ниво на италианския волейбол – бел. авт.).

Мощна забивка на италианския бомбардир, зала „Чавдар“, Троян

– Как избра точно България за свой дом и какво ти хареса най-много, за да бъдеш тук вече над четири години?

– Съпругата ми Роберта е дете на италианец и българка. Запознахме се в Италия и след като получих контузия, която наложи операция и спря кариерата ми, решихме да дойдем в България, причината първоначално беше, че животът ни ще е по-лесен тук. Нещото, което най-много ми харесва в България, е свободата – хората имат много повече възможности да правят това, което им допада. Не ми харесва климатът, защото ми е твърде студено, но вече започнах да свиквам (Давиде живее в София, но не му е чужда идеята да се установи в Троян – бел. авт.).

– Как ти се струва обстановката в новия ти троянски отбор? Чувстваш ли се на място тук?
– Да, определено. Много се радвам, че в отбора има много юноши, които искат да се развиват и се вслушват в треньора и по-опитните състезатели. Наред с това много харесвам и града, Троян, красиво е тук, a също и троянската сливова ракия (смее се).

– И за амбициите на „Троян Волей“ – има ли отборът реален шанс да се класира за Висшата лига на България (втора дивизия)?
– Със сигурност шансове има, вече започнахме с три победи от четири мача и сме в борбата за първото място в групата, което ще ни прати на плейофите.

С либерото Андрей Николов в очакване на противниковия сервис

– Виждам, че днес (3 декември) италианското присъствие в Троян е сериозно – съпругата ти Роберта е тук, както и нейният баща, оформя се чуждестранна агитка сред троянската публика.
– Бащата на съпругата ми, която също е волейболистка, е в България, за да ни види. И реши да дойде в Троян, защото много харесва спорта като цяло, самият той е бивш футболист и произлиза от спортно семейство.

– За финал – какво би пожелал на волейбола в Троян?

– Надявам се, че волейболът в Троян ще се развива още повече, вече имаме стабилен мъжки отбор и гоним все по-добри резултати. Пожелавам на клуба заедно да вървим нагоре и да влезем в по-горната дивизия.

– От думите ти се подразбира, че искаш да продължиш да играеш тук?

– Да, разбира се, доколкото животът ми го позволява, защото през април месец се очаква да стана баща за първи път. Но въпреки това ще направя всичко възможно да бъда тук и да помагам.

Интервю на Андрей Николов

Начало

Още по темата:

• Защо волейболът в Троян е готов за успехи? 
• Италианец в „Троян Волей“ – добре дошъл, Давиде!  
• Шеметно начало за мъжкия отбор на „Троян Волей“
• Айде, наш`те! Мачкай „фламингите“! 
• „Троян Волей“ продължава победно напред 
• „Чавдар“ и „Троян Волей“ в паралелен слалом по пистите на НВЛ и ББЛ 
• Първа загуба на „Троян Волей“

Tweet