Волейбол в сърцето на Балкана

* „Поводи за радост има. Троян вече е част от волейболната карта на България, а амбициозните ръководители на клуба определено имат възможността да го превърнат в нещо повече от временно явление“

Андрей Николов
 Волейбол, „А“ НВГ 
Авторът Андрей Николов е на 18 години, от София, 12-класник в Първа немска гимназия в столицата и голям приятел на Троян. От 11 години играе волейбол, либеро е на един от най-добрите юношески отбори в България  – ВК „Софийски университет“. Има няколко предложения за участие в наши мъжки отбори както от Висшата лига, така и от елитната Суперлига, но му предстои развитие на кариерата в чужбина. 
Т21

СЛЕД ГОДИНИ на силни думи и празни обещания в Троян най-накрая има волейболен клуб. Амбициозният проект с име „Троян Волей“ е плод на усилията на интелигентни млади хора, а името Христо Илиев (дългогодишен национален състезател и треньор по волейбол, бронзов медалист от Олимпиадата в Москва през 1980 г.) засилва любопитството към дейността на новосъздадения отбор. Роден в Троян, бележитият спортист е почетен президент, а в някои двубои и старши треньор на състава.

ВЪПРЕКИ очевидно неблагоприятните условия за провеждане на тренировъчен процес („Троян Волей“ тренира в тесния физкултурен салон на СУ „Васил Левски“) в Троян се работи, а резултатите вече се забелязват. Мъжкият състав на клуба има в актива си три успеха в Националната волейболна лига на България („А“ Национална волейболна група, трета дивизия на мъжкия ни волейбол), победа в групата си от държавното първенство имат и юношите до 19 години. Спортният салон на СУ „Васил Левски“ е пълен при всяко домакинство на отбора, а публиката съпреживява емоциите от играта наравно със състезателите. Разбира се, някои от водещите фигури в състава на старши треньора Анатоли Пенев не са родом от града, но предвид скорошното създаване на клуба това е нещо нормално и дори позитивно за цялостното развитие на проекта.

Троянските волейболисти са със сериозни амбиции
ПЪРВИЯТ ден на февруари 2020 година ще остане в съзнанието ми, тъй като за първи път посетих волейболен мач в Троян - града, който е оставил значителен отпечатък върху моето развитие. С оглед на факта, че се занимавам активно с волейбол вече 11 състезателни сезона (в последните години на професионално ниво), смея да твърдя, че в този спорт няма много тайни за мен. Съботната домакинска победа на „Троян Волей“ срещу ВК „Козлодуй“ в мъжкия шампионат, очаквано, не ме впечатли нито с кой знае какви достойнства в спортно-технически план, нито с впечатляващи индивидуални изяви, но това не е от определящо значение за същината на каузата.

ОПИТЪТ ми в българския волейбол показва, че отбор се гради трудно. Защото отбор не означава състезатели с умения, които тренират и играят заедно. В основата на това простичко понятие стои отношението, работната етика към предмета на дейността. Защото всеки детайл е важен. Професионализмът се разпознава лесно, когато всички са облечени по един и същ начин, когато всички демонстрират с поведението си, че са дисциплинирани, личи дори и от начина, по който даден отбор върши елементарни ежедневни дейности. Тук идва въпросът защо всичко това е толкова нужно. Отговорът за мен е кратък и ясен – защото колкото по-отдаден е човек, колкото по-сериозен е подходът му към нещо, толкова по-бързо идват и успехите. Всеки ще се съгласи с мен, че еднаквото облекло (включващо от брандирани кърпи и раници до официални екипи) не определя колко качества притежава даден състезател или колко успешен е един отбор. Детайлите всъщност са основополагащи за начина, по който един клуб се развива като обществено явление и марка, а проектът „Троян Волей“ определено има потенциал да се превърне в един вид социално събитие, следвайки примера на други отбори от околността – „Тетевен Волей“, „Ботев Луковит“ и др. И не на последно място, всички, свързани с клуба, трябва да се стремят той да стане разпознаваем заради професионалния му облик, който се постига именно чрез целенасочена, детайлна работа и стриктно спазване на състезателния режим.

РАЗБИРА СЕ, при наличието на каквато и да е организирана дейност, трябва да се отбележат и рисковете. Предполагам, че няма да кажа нищо ново, ако спомена, че при класиране на мъжкия състав във Висшата лига на България (втора дивизия в мъжкия ни волейбол), физкултурният салон на СУ „Васил Левски“ няма да отговоря на изискванията и отборът ще трябва да търси нова зала за домакинствата си. За жалост, административни проблеми като този често се оказват основна спънка в развитието на клубове в различни спортове, особено в по-малките градове. Ако пък погледнем ситуацията от спортно-техническа гледна точка, ще се наложи да отбележим, че при изкачване в по-горна дивизия на шампионата ще се появят и истинските предизвикателства. Висшата лига е далеч по-конкурентна, отколкото „А“ Националната волейболна група, а хората, стоящи зад „Троян Волей“, трябва да са наясно, че реалната възможност тимът да се превърне от любителски в професионален идва едва на третата година – преход, който предполага доста трудности от организационно и финансово естество.

ВЪПРЕКИ наличието на всякакви трудности както от финансово, така и от чисто организационно естество, бъдещето е светло, а един от главните виновници за това е Калоян Кюркчиев. Той е студент в СУ „Св. Климент Охридски“ и спортен журналист в бТВ, а волейболът за него е нещо повече от хоби. Калоян приема за своя задача развитието на клуба и при нашия разговор определено успя да ме впечатли с трезво мислене и реална преценка, която не се наблюдава при далеч по-опитни ръководители и деятели. Кюркчиев обича своя роден град и се надява марката „Троян Волей“ да привлича все повече деца, които да тренират, и фенове, подкрепящи отбора при всяко домакинство, а в голямата задача сериозно помага и Анатоли Пенев. Той е троянец, завършил НСА, треньорски профил, и е един от първите, които предлагат да помогнат в развитието на амбициозния проект. Пенев изпълнява функциите не само на старши треньор, но и на ментор на повечето състезатели, а резултатите са налице – към днешния ден (2 февруари 2020 г.) ВК „Троян Волей“ е горд участник в плейофите за класиране във волейболната ни Висша лига след три победи в редовния сезон на „А“ Национална волейболна група.

Мъжкият тим на ВК „Троян Волей“, вляво клекнал треньорът Анатоли Пенев, над него – легендата Христо Илиев, почетен президент, помагащ и като треньор, 2020 г.
ПОВОДИ за радост има. Троян вече е част от волейболната карта на България, а амбициозните ръководители на клуба определено имат възможността да го превърнат в нещо повече от временно явление. Да, предстои изключително много работа, изискват се неимоверно много подобрения във всички чисто волейболни аспекти; и всички в града трябва да бъдат търпеливи, защото успехите няма как да дойдат изведнъж, а „Троян Волей“ все още не се е приближил до нивото, отговарящо на класиране в професионална дивизия. Аз обаче вярвам в светлото бъдеще на този чудесен троянски проект и съм сигурен, че в сърцето на Балкана има почва за развитие на волейбола!

2 февруари 2020 г., Троян
Андрей Николов, 
състезател на ВК „Софийски университет“

Още по темата:

0 коментара:

Публикуване на коментар

Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |