* „Преди да срещне Йоко, Джон Ленън е
от онези музиканти, които твърдят, че жените не могат да свирят на
китара. Не е прав“ * „Дженис Джоплин e иконата, заела най-голямо място в
сърцата на истинските рокфенове“ * „Най-великият блус певец в света
никога няма да спре да пее“. Епитафия, достойна за всички жени и мъже в
рока“
Без музика не мога (6)
 |
| Стефан Мичев, 2024 г. |
Още един епизод от „Без музика не мога“, посветен на женското начало в музиката, с респект и възхищение и без да се противопоставя на мъжкото, двете начала и тук, както във всичко човешко, са неотделими. Този път на върха на перото на автора Стефан Мичев са жените рокаджийки, проправили си път в едно смятано за (по-)мъжко занимание, и стигнали върховете. Например Дженис Джоплин, този тайфун от глас, мощ и непримиримост, и не е само тя. Г-н Мичев го казва и доказва – аргументирано, ерудирано и от цялата си рокаджийска душа.Т21
ДА СЕ НАПРАВИ списък на жените в рока, особено тези с китара в ръце, на пръв поглед не е толкова трудно, колкото за мъжете, за които може да се напише цяла книга. Причина за тази диспропорция не е скверното твърдение, че „онова, за което мъжете трябва дълго да се влачат по корем, жените получават начаса по гръб“. В рок музиката това, както и много други нелепи твърдения не важат, а който го е изрекъл, най-малкото не е гледал филма „Маргарит и Маргарита“. Сексуална дискриминация на тази сцена не съществува. Голяма вина за неравностойното положение има семейното отношение. Най-вече бащите, после и мамите не са съгласни любимите им щерки да се занимават с такова несериозно и несигурно деяние като музиката. Бъдещето е покрито с други светли очаквания. Детето звезда я стане, я не стане, но че ще липсва задълго е сигурно. Успехът на музиканта е свързан с много труд и репетиции, записи, участия, концерти, пътувания, дълги отсъствия от дома. Резултатът от които остава неизвестен. На мравките е писано да си стоят вкъщи, да поддържат семейното огнище, щурците да се оправят както могат с цигулката. От 17. век тази басня се мъдри в учебници и детски книжки, от малки да знаят децата, че на всеки Бог отредил е съдбата. И първо на жената.
ПРЕДИ да срещне Йоко, Джон Ленън е от онези музиканти, които твърдят, че жените не могат да свирят на китара. Не е прав. В списъка на „100-е най-велики китаристи за всички времена“ на списание The Rolling Stone присъстват две дами. Много са препятствията, които жените трябва да прескочат, за да успеят в музикалния бизнес, и това е особено вярно в ранните дни на рокендрола. Но винаги е имало момичета, бунтарки по дух, които знаят, че хвърчилата се издигат високо, когато тичаш срещу вятъра. И опровергават за щастие твърденията на т.нар. гурута, каквито ги има във всякакви области. Онези добре познати шамани с претенции за акъл, по-голям от на финасов министър. Фем-класации за рок сирени са съставени най-различни, но каквито и да се правят, те всичките приличат на историята за четиримата слепци и слона. Кой каквото хванал, това смята за характеризиращо цялото. Всеки гледа едностранчиво или само от един ъгъл на нещата, опитвайки се да направи окончателна преценка, без да е в състояние да обхване цялата картина. В мрежата е пълно със забавни субективни мнения, опиращи се на „изваден най-велик китарен тон, най-влиятелно соло, богиня на ритъма“ и кой каквото се сетил. В листата на най-влиятелните и блестящи рокаджийки голям брой са тези, които не са виртуози, но успешно си акомпанират с китарата. Без претенции да са изключителни магьосници със струните, но превърнали се в емблеми и оставили печат върху покололения последователи.
ПРЕДИ да срещне Йоко, Джон Ленън е от онези музиканти, които твърдят, че жените не могат да свирят на китара. Не е прав. В списъка на „100-е най-велики китаристи за всички времена“ на списание The Rolling Stone присъстват две дами. Много са препятствията, които жените трябва да прескочат, за да успеят в музикалния бизнес, и това е особено вярно в ранните дни на рокендрола. Но винаги е имало момичета, бунтарки по дух, които знаят, че хвърчилата се издигат високо, когато тичаш срещу вятъра. И опровергават за щастие твърденията на т.нар. гурута, каквито ги има във всякакви области. Онези добре познати шамани с претенции за акъл, по-голям от на финасов министър. Фем-класации за рок сирени са съставени най-различни, но каквито и да се правят, те всичките приличат на историята за четиримата слепци и слона. Кой каквото хванал, това смята за характеризиращо цялото. Всеки гледа едностранчиво или само от един ъгъл на нещата, опитвайки се да направи окончателна преценка, без да е в състояние да обхване цялата картина. В мрежата е пълно със забавни субективни мнения, опиращи се на „изваден най-велик китарен тон, най-влиятелно соло, богиня на ритъма“ и кой каквото се сетил. В листата на най-влиятелните и блестящи рокаджийки голям брой са тези, които не са виртуози, но успешно си акомпанират с китарата. Без претенции да са изключителни магьосници със струните, но превърнали се в емблеми и оставили печат върху покололения последователи.
 |
| Великата Дженис Джоплин |
ДЖЕНИС ДЖОПЛИН. Стане ли въпрос за жени и рок, примата, която старите динозаври извикват в спомените си, не е певицата с 18 „Грами“ и 44 номинации, посмъртно наградената от журито на „Пулицър“ със специално отличие „за незаличимия й принос към американската музика и култура за повече от пет десетилетия", въведената първа в Залата на славата на рокендрола – Арета Франклин. Дженис Джоплин e иконата, заела най-голямо място в сърцата на истинските рокфенове. А връзката помежду им – парчето „Място в моето сърце“, всъщност е кавър на изпълнение на най-голямата сестра на Арета – Ерма, от 1967-а, което изстрелва Дженис към върха. Хипи мацка по душа, израснала с музика, страдащата от акне тийнейнджърка, тя рано забягва от къщи и започва да пее в бар, като си помага с 6, или 12 струнна акустична китара. За тази от 1969-а се знае, че е Gibson Hummingbird, истински черешов удар в ми минор с вложка на седлото от палисандър. Първата може и „Кремона“ да е била, информация за нея няма. Свободната тексаска блус-рок певачка още в първите години като фронтмен на Big Brother и The Holding Company по време на първите им два и може би най-значими албума започва да покорява със своето естествено красиво мецосопрано, което наследила от майка си. По-късните фенове обаче обикват Джоплин заради нейните грубо изработени впоследствие, напоени с уиски, дрезгави и похотливи вокали. Блусният вокален стил, нейна запазена марка, привлича все повече почитатели. Електричното й сценично присъствие няма нищо общо със ситното паралитично тресене на задни части, дълбоко деколте с купени гърди вътре и силно модулиран глас. Без лудо осветление, пиротехника или видео екрани, които се опитват да ни хипнотизират с безсмислени изображения. Наскоро беше обявено последното технологично нововъдение – включване на изкуствен интелект за получаване на желания глас в реално време. Наместо чист талант, глас и изпълнение, което пленява душата.
ПЪРВАТА записана от Джоплин песен „What Good Can Drinkin' Do“ сякаш предсказва бъдещето развитие на кариерата й, съпътствана от акохол и наркотици. „Дай ми уиски, дай ми бърбън, дай ми джин/ Защото няма значение какво пия, Господи, стига то да удави тази скръб, в която съм./ Е, пия цяла нощ, но на следващия ден пак ми е тъжно!/ Да, моят добър човек ме остави, отиде си и ме остави тук./ Господи, чувствам се отпаднала, просто ми дай още една чаша бира“. Същата изповед, като „Дай ми, майко, да се напиям, с руйно вино, люта ракия, живот нема веке за мене, що останах, майко, без моме“. Навсякъде по света хората си приличат в пиенето, в песните, в радостта не толкова, но в мъката, да. Които нямат руйно вино и люта ракия, пият каквото им се намира там, уиски, джин, после и бира. И като всяко зло, ето откъде е дошла идеята махмурлук с пиво да се гаси. Така виждаме колко отдавна ни е нагазила общата глобализация и колко пагубна е загубата, забравата на народните мъдрости и традиции. Какво добро може да направи пиенето? И да знам, не казвам какво, тук не е място за реклама, но помня „Клин, клин избива“. В онова време, през 62-а, доста се бях откъснал от светския живот, сериозно ангажиран в отглеждането на току-що родения ми брат Любчо, изразяващо се предимно в безкрайно люшкане на детското кошче. Подсъзнателно като Джоплин непрекъснато копнеех да се махна , „защото главата ми постоянно беше на много различно място“. Тези, които са споделяли незавидната съдба на каки и батковци с голяма разлика от новата радост в семйството, ще ме разберат. Тези, които са били постоянен обект на обиди, подигравки и всякакъв вид тормоз в училище, ще разберат ранно култивирания бунтарски дух и склонност към чести бягства на „Перлата“.
ТОВА Е официалният прякор на родената в Порт Артур блус дива, която до фестивала в Монтерей е малко известна извън Сан Франциско. На него обаче до края на уикенда вече е обект на вниманието на световните медии и потърсена лично от президента на Columbia Records, както и от мениджъра на Боб Дилън. Четири години по-рано на същият фестивал Джоплин се среща с Дилън и му казва: „Ще бъда известна един ден!“. Трубадурът с очи като буркан отговоря: „Да, всички ще станем известни“. На същата панаирна площадка предсказанието става факт с летящия старт на суперзвездата, „истинската кралица на фестивала“ – както е наречена от един репортер, връхната точка на D. A. Общата констатация „никога преди толкова хубав рокендрол не е бил събиран на едно и също място“ говори колко високо се е изкачила „The Pearl“. Трудно е човек сега да си представи 80-90 хиляди души на едно място, обединени от едно единстено нещо. Както пише иконичната музикална критичка Елън Сандърс: „Имаш невероятно чувство, когато минаваш през портите – насладата да видиш изпълнители, зрители, дори ченгетата, с онези глупави и озадачени усмивки на лицата им, които се въртят насам-натам, разговарят лесно, споделят сандвичи, плодове, водят разговори за магазин, или кимат съзнателно и щастливо един на друг“. Две години по-късно, като една от най-очакваните изпълнителки на фестивала в Уудсток , Janis излиза на сцената в 2:00 сутринта в неделя пред 450 000 души. За да остане вероятно най-мощната певица, излязла от движението на белия рок. Текаската легенда е пример за певиците като пробив в доминирана от мъже блус сцена. Тя е посочена като номер 46 в списъка на Rolling Stone с най-великите артисти, както и номер 28 в техния списък с най-велики певци. Освен музикалното й наследство, нейният бунтарски стил е признат в някои артистични среди като силно влиятелен и до днес.
В СЪЩИТЕ ТЕЗИ години в края на 60-е и началото на 70-е, от другата страна на Америка, където са смятали, че тук ходим надолу с главите (както между впрочем се чудехме и ние как го правят отдолу под нас), в Троян женското присъствие е направо оскъдно. Освен певицата на „Гетсимана“ се споменава още за Виолета, огласяща ресторант-градина „Стара планина“ срещу накогашната градска баня, където сега е паркингът на „Била“. Друга пее в „Бирхалето“, съпруга на един от малкото музиканти по нашите заведения, дрънкащ на китара с два грифа – Слави от Русе. Единственото, което успях да науча за нея досега, е, че била доста хубавичка. С извинение към дамите, но за да не остане материалът изцяло чуждопоклонически и лишен от местен патриотизъм, щипка внимание за оркестъра в култовото десетилетия наред заведение „Кооп“. Там всъщност също има дамско присъствие. То е на музикантската маса, където привидно скучае поредната муза, някой път даже две, докато Боби с пот на чело яко налага барабаните. Малко по-встрани Ботю Капото дърпа струните на контрабаса или бас китарата (прякорът вероятно ще да е от страстта му към „сгур белота“, както колегиално определят този вид игра на карти бриджорите). По средата Найден Хасъмски, винаги в приповдигнато настроение, надува тромпета и изпълнява длъжността фронтмен. Шефът, Валентин Манджуков, е на клавира, а Митьо Карачора се клати като стар ходжа на молитва, аристократски хванал саксофона.
ПЪРВАТА записана от Джоплин песен „What Good Can Drinkin' Do“ сякаш предсказва бъдещето развитие на кариерата й, съпътствана от акохол и наркотици. „Дай ми уиски, дай ми бърбън, дай ми джин/ Защото няма значение какво пия, Господи, стига то да удави тази скръб, в която съм./ Е, пия цяла нощ, но на следващия ден пак ми е тъжно!/ Да, моят добър човек ме остави, отиде си и ме остави тук./ Господи, чувствам се отпаднала, просто ми дай още една чаша бира“. Същата изповед, като „Дай ми, майко, да се напиям, с руйно вино, люта ракия, живот нема веке за мене, що останах, майко, без моме“. Навсякъде по света хората си приличат в пиенето, в песните, в радостта не толкова, но в мъката, да. Които нямат руйно вино и люта ракия, пият каквото им се намира там, уиски, джин, после и бира. И като всяко зло, ето откъде е дошла идеята махмурлук с пиво да се гаси. Така виждаме колко отдавна ни е нагазила общата глобализация и колко пагубна е загубата, забравата на народните мъдрости и традиции. Какво добро може да направи пиенето? И да знам, не казвам какво, тук не е място за реклама, но помня „Клин, клин избива“. В онова време, през 62-а, доста се бях откъснал от светския живот, сериозно ангажиран в отглеждането на току-що родения ми брат Любчо, изразяващо се предимно в безкрайно люшкане на детското кошче. Подсъзнателно като Джоплин непрекъснато копнеех да се махна , „защото главата ми постоянно беше на много различно място“. Тези, които са споделяли незавидната съдба на каки и батковци с голяма разлика от новата радост в семйството, ще ме разберат. Тези, които са били постоянен обект на обиди, подигравки и всякакъв вид тормоз в училище, ще разберат ранно култивирания бунтарски дух и склонност към чести бягства на „Перлата“.
ТОВА Е официалният прякор на родената в Порт Артур блус дива, която до фестивала в Монтерей е малко известна извън Сан Франциско. На него обаче до края на уикенда вече е обект на вниманието на световните медии и потърсена лично от президента на Columbia Records, както и от мениджъра на Боб Дилън. Четири години по-рано на същият фестивал Джоплин се среща с Дилън и му казва: „Ще бъда известна един ден!“. Трубадурът с очи като буркан отговоря: „Да, всички ще станем известни“. На същата панаирна площадка предсказанието става факт с летящия старт на суперзвездата, „истинската кралица на фестивала“ – както е наречена от един репортер, връхната точка на D. A. Общата констатация „никога преди толкова хубав рокендрол не е бил събиран на едно и също място“ говори колко високо се е изкачила „The Pearl“. Трудно е човек сега да си представи 80-90 хиляди души на едно място, обединени от едно единстено нещо. Както пише иконичната музикална критичка Елън Сандърс: „Имаш невероятно чувство, когато минаваш през портите – насладата да видиш изпълнители, зрители, дори ченгетата, с онези глупави и озадачени усмивки на лицата им, които се въртят насам-натам, разговарят лесно, споделят сандвичи, плодове, водят разговори за магазин, или кимат съзнателно и щастливо един на друг“. Две години по-късно, като една от най-очакваните изпълнителки на фестивала в Уудсток , Janis излиза на сцената в 2:00 сутринта в неделя пред 450 000 души. За да остане вероятно най-мощната певица, излязла от движението на белия рок. Текаската легенда е пример за певиците като пробив в доминирана от мъже блус сцена. Тя е посочена като номер 46 в списъка на Rolling Stone с най-великите артисти, както и номер 28 в техния списък с най-велики певци. Освен музикалното й наследство, нейният бунтарски стил е признат в някои артистични среди като силно влиятелен и до днес.
В СЪЩИТЕ ТЕЗИ години в края на 60-е и началото на 70-е, от другата страна на Америка, където са смятали, че тук ходим надолу с главите (както между впрочем се чудехме и ние как го правят отдолу под нас), в Троян женското присъствие е направо оскъдно. Освен певицата на „Гетсимана“ се споменава още за Виолета, огласяща ресторант-градина „Стара планина“ срещу накогашната градска баня, където сега е паркингът на „Била“. Друга пее в „Бирхалето“, съпруга на един от малкото музиканти по нашите заведения, дрънкащ на китара с два грифа – Слави от Русе. Единственото, което успях да науча за нея досега, е, че била доста хубавичка. С извинение към дамите, но за да не остане материалът изцяло чуждопоклонически и лишен от местен патриотизъм, щипка внимание за оркестъра в култовото десетилетия наред заведение „Кооп“. Там всъщност също има дамско присъствие. То е на музикантската маса, където привидно скучае поредната муза, някой път даже две, докато Боби с пот на чело яко налага барабаните. Малко по-встрани Ботю Капото дърпа струните на контрабаса или бас китарата (прякорът вероятно ще да е от страстта му към „сгур белота“, както колегиално определят този вид игра на карти бриджорите). По средата Найден Хасъмски, винаги в приповдигнато настроение, надува тромпета и изпълнява длъжността фронтмен. Шефът, Валентин Манджуков, е на клавира, а Митьо Карачора се клати като стар ходжа на молитва, аристократски хванал саксофона.
 |
| Митьо Карачора, Боби, Найден Хасъма, Ботю Капото и Вальо Манджука, „Те имаха любовта и признанието на троянци и без магнетичната харизма на Дженис Джоплин“ |
СТИВИ НИКС. Тя (Дженис) силно впечатлява личностно и музикално друга рок звезда, изгряла в средата на 70-е, Стиви Никс. Много преди да утвърди статута си на една от най-великите рок легенди на всички времена, тя има ключов момент в началото на кариерата си. Двете с Джанис имат странна среща, която според Никс била голяма работа. „Беше огромен спектакъл в Сан Франциско“, обяснява Никс по време на радио шоу. Такова подобно нещо стартира в България през 1979-а с предаването „Пулсиращи ноти“ на Тома Спростанов по родното радио. И подчертвам „подобно“. Стефани продължава: „Имаше около 20 групи; после аз, още 15 групи и след това Джими Хендрикс“. По време на шоуто снимачният сет на Никс изглежда надхвърля нейното планирано време, което не се хареса на Джоплин, която я извиква от сцената. „Да бъда изкрещяна от Джанис Джоплин беше една от най-големите почести в живота ми“, казва Стефи. Накрая цялата афера приключва с връзката между двата хипарски кумира, със съдействието на „малката“, и те за първи път си говорят на живо. Преди да приеме новото име, Стиви е живяла в Аризона, Калифорния, Ню Мексико, Тексас и Юта. Когато е само на 4 години, дядо й по бащина линия, A. J. Nicks става нейният водещ вокален инструктор. Първата си песен „I’ve Loved and I’ve Lost“ написва на 15-годишна възраст, за да се превърне в последствие в една от най-добрите и продуктивни авторки с повече от 50 сингъла. Голяма част са за Флийтууд Мак, групата, която благодарение на нея се извисява до най-успешните рок банди по света с милиони продадени записи и мултиплатинени плочи. Едновременно започва солова кариера, издала е осем студийни албума и още първият застава на челото на „Билборд“ и е сертифициран като платинен. Провъзгласена от сп. „Ролинг Стоун“ за „властващата кралица на рокендрола“. Обявена е още за една от 100-е най-велики авторки и 100-е най-велики певци за всички времена. Първата жена, въведена два пъти в „Залата на славата на рокендрола“. Четвъртата песен от А страна на Втория албум на Fleetood Mac „Слухове“ – „Don’t Stop”, става хит у нас, изпълнена като „Автостоп“ от „Щурците“.
„RUMOURS” помогна и на мен на изпита по история на музиката за придобиване на категория за дисководещ. Случайно ми беше попаднала подробна статия за Флийтууд Мак в сръбския голямоформатен Rock, с факти от която успях да впечатля изпитаващата професорка от консерваторията. Когато ме попита „Колега, Вие какво работите?“ и чула отговора, се изненада още повече. Така обаче набрах много точки. В женския рок пеещи професорки, като тези в нашата народна музика, няма. Няма и с консерватория, дори с така наречения „техникум на БДК“. Отделът е измислен „за професионалното израстване на музикантите от областта на популярната музика в България“. Оттатък липсата на специално образование никога не е било пречка, който е талантлив да придобие световна слава и да се радва на търговски успех (същото е с троянските музиканти).
FANNY. Пионер в изцяло женските рок групи е Fanny. Името, което двете сестри Джун и Джийн (китара и бас) избират за бенда не е със сексуална конотация, а само за да обозначи женския дух. Иначе на жаргон звучи твърде вулгарно. Подписват със звукозаписан лейбъл през 1969-а и издават 4 албума. Групата привлича признанието на критиката с отхвърлянето на типичните стилове на момичешките групи и очакванията към жените в рок индустрията, както и със своите музикални умения. По-късни групи като Go-Go's, Bangles и Runaways цитират Fanny като ключово влияние. Fanny обиколят света, откривайки концерти на „Слейд“, „Джетро Тъл“ и „Хъмбъл Пай“, като придобиват широка популярност в Обединеното кралство. В статия от 1971 г. в Sounds се отбелязва: „Изглежда, че те са групата за подкрепа на всички в наши дни".
 |
| Сузи Куатро |
ГОЛЯМО ровене ще падне, ако между многото герои на рока от 70-те решите да намерите слайд китарист с по-разпознаваем звук от Бони Райт. Макар винаги да е причислявана в света на певците и текстописците, китарата й е връзката с нейните блус корени. Докато в групата обикновено има китарист, който да се грижи за лиричните пасажи, изгарящите моменти неизменно са нейни собствени. Това го могат само горещи жени, а такива са всички, посветили се на рока с Нанси Уилсън начело. Кой не е чувал за група Heart. Те, които направиха емблематичния кавър на „Stairway to Heavens“ на Led Zeppelin в Кенеди център, използвайки оркестър и няколко хорове. Нанси се включва в експанзията по покупката на стълби към небето. При постоянното натякване колко лошо и безотговорно е станало човечеството, Господ е затворил вратите на Рая. Пускат от време на време само неколцина, които да почистят градините. И по тази причина се увеличило търсенето на стълби, които да позволят на нелегални емигранти да стигнат горе без да го заслужават. На нас ни е още рано, затова „Луд по теб“ е нашата песен: „Моята любов е вечерният бриз, докосващ кожата ти/ Шепотът, който те зове в нощта/ И целува ухото ти на ранната лунна светлина/ Любов моя, удоволствието е мое/ Остави ме да полудея по теб…“. Ивана пее нещо от сорта в „Нещо нетипично“, но това е за младите, ние си оставаме заклети романтици. The Runaways са друга ранна комерсиално успешна, твърда, изцяло женска хард рок група, която издава първия си албум през 1976 г. Тук е Джоан Джет, ритмични акорди, изпълнени с неотложност и прецизност, всичко е заложено в нейното ДНК. Най-известният неин хит, кавър на Arrows, е най-високото достижение на Джет, достигайки №1 в Billboard Hot 100. Водещата китаристка и вокалистка Лита Форд в соловата си кариера прави песен в дует с Ози Озбърн, която остава най-успешната й, достигайки №8 в US Billboard Hot 100. „Ако затворя очите си завинаги (раят е на дланта ми и те чака тук)“. Лита е накарала най-лудото нещо от Бирмингам – Ози, да звучи като опитомен лъв. Песен, припомняща и отново приканваща да не позволяваме на този свят да ни завладее. И никога да не остаряваме в помислите, желанията и мечтите си.
ДЖЕНИС Джоплин никога не забравя силата на Беси Смит, певицата, чиято музика променя живота й като тийнейджърка. През август 1970 г. тя се обединява с Хуанита Грийн, работила в къщата на Смит, за да закупи надгробен камък за необозначения преди това гроб на покойната блус гранд дама. Епитафията гласи: „Най-великият блус певец в света никога няма да спре да пее“. Епитафия, достойна за всички жени и мъже в рока, които никога няма да умрат и вечно ще звучат в сърцата ни.
м. март 2025 г.
Стефан Мичев
Още по темата:
