Новият троянски игумен

* 40-годишният архимандрит Василий Савов бе избран от Светия синод за глава на Троянския манастир, след броени дни ще получи сана Драговитийски епископ *  Архимандрит Стефан, който изпълняваше длъжността и се очакваше, от самия него също, да получи поста, се обърна с отворено писмо към новия игумен
 
Игуменът Василий
Назначения
 
СЪС СВОЕ решение от сряда, 25 юни, Светият синод на Българската православна църква (БПЦ) тури край на една особена и уникална ситуация – двойното игуменство на Велички епископ Сионий в Троянския манастир „Успение Богородично“ и Бачковския манастир „Успение Богородично“, двата най-големи и значими православни духовни средища след Рилската света обител. Новият игумен на Троянския манастир е архимандрит Василий Савов, който на 6 юли ще бъде въведен в епископски сан с титлата Драговитийски (хиротонията ще се състои в софийския катедрален храм „Св. Александър Невски“). Дядо Сионий, който сдава поста след 11 години начело на Троянската обител, остава игумен на Бачковския манастир, а съдбата на неговия наместник в Троянския манастир – архимандрит Стефан, който се очакваше да заеме игуменския пост, засега остава неясна.

ДА ПРИПОМНИМ.
Велички епископ Сионий пое ръководството на Троянския манастир през 2014 г. – след серия от скандали с предшествениците му (игуменът до 2010 г. Деволски епископ Теодосий бе отзован тихомълком и се размина с по-сериозно наказание след грубото му държане и изгонването на група инвалиди от манастирската църква и огласяването на дискриминационната изцепка, последва избирането за игумен на архимандрит Григорий Лозев, който пък не бе допуснат след дружния отпор на манастирското братство и местните миряни, следващите три години, 2011-2014 г., игумен бе не особено дейният Браницки епископ Григорий, който няма да бъде запомнен с нищо). И пое обителта в незавидно състояние – западнала в материален план и изгубила духовни позиции. За тези 11 години начело игуменът Сионий буквално възроди обителта – завършено бе Патриаршеско крило (Източното), чието строителство започна при игумена Генадий преди 2008 г. и след това бе замразено, открита бе новата представителна манастирска зала „Архимандрит хаджи Макарий“ и новият църковен магазин, реставрирани и обновени бяха четирите манастирски параклиса, ремонтиран бе покривът на манастирската църква, чието състояние заплашваше чудните стенописи на Захарий Зограф, продължи по-интензивната реставрацията на стнописите, манастирския двор доби различен вид, започна реконструкцията на Западното крило и т. н., като всичко това бе в хармония с най-важното, засилената духовна роля на манастира и сред местната общност, и в национален план. Неслучайно и заслужено дядо Сионий бе награден с най-високото троянско отличие – „Почетен гражданин на Троян“ (2024 г.). През 2019 г. се случи споменатото двойно игуменство и Сионий се премести в Бачковския манастир, но наместникът му в Троянската обител, наричахаа го и и. д. игумен – младият, ерудиран и амбициозен отец Стефан, продължи делото. 

КОЙ Е НОВИЯТ игумен на Троянския манастир Драговитийски епископ Василий? Той е 40-дишен (роден в Силистра през 1984 г.). завършил е Софийската духовна семинария и Богословския факултет на Софийския университет, специализирал е в Кукуш (Гърция) и Москва (Русия). Приема монашеското подстрижение във Видин през 2008 г., четири години е игумен на Чипровския манастир „Св. Йоан Рилски“, а от 2014 г. е причислен към братството на Троянския манастир. През 2017 г. е назначен за протосингел на Софийска епархия от патриарх Неофит, а от м. юли 2024 г. до днес е председател на софийската катедрална църква „Св. Неделя“.

СПОМЕНАХМЕ, че очакванията бяха и. д. игуменът и дясна ръка на дядо Сионий – архимандрит Стефан, да оглави Троянската обител. След като това не се случи отец Стефан написа дълго открито писмо, тиражирано и във фейсбук, в което имаше неприкрита болка, но и искрено благопожелание към новия игумен Василий, с когото заедно през 2014 г. идват в Троянския манастир. Ето част от думите на Стефан: 
Архимандрит Стефан
„Искам да се обърна и към онези, които казват, че трябвало аз да стана игумен. Възлюбени мои, аз, като всеки монах, съм изповядал през Господния Олтар, че винаги ще пазя послушание към Светата Църква, дори когато това противоречи на моите чисто човешки настроения и желания. За никого не е тайна моята огромна и безрезервна обич и отдаденост към Троянския манастир, който в последните 12 години се превърна в повече от мой дом. За никой от Троян, региона, пък и не само, не е тайна колко много беше свършено през тези години. Как едно по едно, камък по камък, душа по душа с дядо Сионий и братята възвърнахме духовния авторитет и материално благолепие на това прекрасно място. За всички е ясно и че последните 6 години аз посветих себе си изцяло на възложеното ми, с благословението на покойния ни първосветител патриарх Неофит, от епископ Сионий послушание да бъда негов наместник в манастира, като с това на практика поех ежедневната грижа и управление на светата обител. Като до последно се стремя да съм добър брат и помощник на всички братя и служители, а подир това ръководител и скромен началник. Въпреки всичко това, дали заради моята младост или заради други фактори в мен, несъвместими с длъжността, Светейшия синод, счете за полезно за светата обител да постави за неин игумен друг човек. Достоен човек! И тук е моментът, като монах да кажа: „Да бъде благословено!“ Каквото можах, направих. Каквото сме започнали, надявам се, новоназначения игумен да намери за полезно да продължи!“.
И НИЕ се надяваме новият игумен Василий да продължи в същата посока – възраждане, духовно и материално, на славната Троянска обител, значимо българско средище на вярата и духовността и наша голяма троянска гордост и най-важен културно-исторически и туристически обект в общината и района ни. Имаме и друга надежда – игуменът Василий да се разграничи от срамното съучастническо мълчание на висшия ни клир по отношение на насилието и опита за унищожение на един близък нам православен европейски народ, украинския. Малко преди смъртта си, на храмовия празник на Троянската обител – Голяма Богородица, 2023 г., блаженопочившият български патриарх Неофит отправи молитва за Украйна, а думите му бяха: „Да призоваваме Пречистата да измолва от своя божествен Син мир и благодат за целия свят, блага воля между всички човеци и прекратяване на всяко човеконенавистничество и богоборчество, опетняващи Божия образ в нас. Да я молим да разпростира над целия свят своя Покров, за да предотвратява всяка агресия и войнолюбие, особено когато те засягат братя по вяра и род, което с болка и свити сърца наблюдаваме и днес в православна Украйна и за чието прекратяване отправяме всеки ден нашите горещи молитви към Всеподателя“. Дано чуем и от Василий тази молитва, предшественикът му дядо Сионий, при всичките му заслуги, не събра сили да го направи...

Генадий Маринов

Още по темата:

Паметна плоча за Гунди в Троянския манастир?

* „Гунди и съпругата му Лита се венчават в Троянския манастир (на Нова година, 1968 г.)… Вярваме, че подобен паметен знак за Гунди ще прибави към славата на знаменитата Троянска света обител и разчитаме на Вашата благословия и подкрепа“, четем в писмото на д-р Гунешки до архимандрит Стефан
Слава
Венчавката на Гунди и Лита в Троянския манастир, 1968 г., снимка Мишо Фердинандов
ЕДНА, по наше мнение, чудесна идея върви към своята реализация. В основата й е известният троянски стоматолог д-р Красимир Гунешки, който е и заклет „левскар“, председател на тукашния Фен клуб „Гунди“ (Троян), член и сред съоснователите на Националния фен клуб „Гунди“ (София) и голям почитател на незабравимия Георги Аспарухов-Гунди, славната деветка на ФК „Левски“ (Отбора на народа), който, както се оказва, е свързан с нашия край и конкретно с Троянския манастир. 

МИНАЛАТА седмица д-р Гунешки, от името на двата фен клуба на Гунди, изпрати писмо до и. д. игумена на Троянската обител архимандрит Стефан, в което развива идеята си и търси благословията и подкрепата на Негово преосвещенство; пълния текст на писмото – четете по-долу. 

До: Архимандрит Стефан, 
и. д. игумен на Троянския манастир „Успение Богородично“

Ваше Преосвещенство,

Вие вече сте запознати с нашето предложение и устно дадохте съгласието си, затова ще си позволим да припомним как се роди идеята и какви са основанията ни. И още веднъж да поискаме благословението Ви.

Идеята е моя, на д-р Красимир Гунешки, председател на Фен клуб „Гунди“, Троян, и сред основателите на националния Фен клуб „Гунди“, София – две граждански сдружения, чиято идеална цел е да пазят и почитат паметта на големия български футболист Георги Аспарухов-Гунди, емблемата  на знаменития футболен клуб „Левски“ (Отбора на народа). 

Но Гунди е много повече – той е не само спортен герой, той е голям български герой, одарен с народната любов приживе и в не по-малка степен след трагичната си гибел в автомобилната катастрофа в прохода Витиня през 1971 г. Вдъхновение и пример на хиляди българи, национално богатство. Филмът „Гунди – легенда за любовта“, който излезе на екран през 2024 г., би всички кино рекорди по посещаемост за последните три десетилетия и се превърна в културното събитие на годината, доразпали всенародната любов към Гунди.

При скорошното посещение в Троянския манастир на представители на Националния фен клуб „Гунди“, отляво – д-р Красимир Гунешки, Генади Герданов, проф. д-р Симеон Стойнов, архимандрит Стефан, Димитър Калчев, 29 май 2025 г.
Знае се, във филма също бе откроено, че Гунди и съпругата му Лита се венчават в Троянския манастир (на Нова година, 1968 г.), един небезопасен акт по онова време, когато властите игнорираха църквата и забраняваха църковните ритуали. Но неслучаен акт, тъй като Гунди е посещавал неведнъж Троянската обител, харесва нашия Троянски край и е добър приятел с тогавашния игумен Геласий, достоен Божи служител и заклет фен на футбола, „Левски“ и самия Гунди, 

Конкретно за идеята. Става дума да се постави паметна плоча за Гунди и манастирската му венчавка на избрано от вас място в обителта. При скорошното ни посещение в манастира, на група от Националния фен клуб „Гунди“ (проф. д-р Симеон Стойнов – най-големият приятел на футболиста от ученическите години, стояли на един чин от 1. до 10. клас, секретарят на клуба Генади Герданов, членът и съосновател Димитър Калчев и аз, д-р Гунешки), срещнахме Вашето разбиране и съпричастност, за което сме Ви благодарни. А допълнително основание това да се случи точно сега (през 2025 г.) са два юбилея – 20 години от създаването на Националния фен клуб „Гунди“ и 10 години от основаването на Фен клуб „Гунди“, Троян. 

Паметната плоча ще напомня за връзката на големия Гунди с православната ни светиня Троянския манастир и православната вяра. Ще бъде изработена с даренията на всички желаещи, отделно ще посочим дарителската сметка, като целта е не само и не толкова набиране на средства (сумата няма да е голяма), а заявяване на съпричастност към каузата.

 Вярваме, че подобен паметен знак за Гунди ще прибави към славата на знаменитата Троянска света обител и разчитаме на Вашата благословия и подкрепа.

19 юни 2025 г., Троян
С почит и уважение:
Д-р Красимир Гунешки, председател на Фен клуб „Гунди“, Троян и член на Националния фен клуб „Гунди“, София

ВАС потвърди дисциплинарното уволнение на Станислав Великов

* Основното обвинение на върховните съдии срещу бившия шеф на ОДМВР Ловеч и наш съгражданин старши комисар Великов – протекция и осигурен достъп до класифицирана информация на подсъдимия за кражба на ток комисар Георги Иванов * Криминалистът „жичкаджия“ отново влиза в съда
Хубава работа, ама ловешка
Уволненият дисциплинарно бивш ловешки полицейски шеф Станислав Великов и криминалистът „жичкаджия“ комисар Георги Иванов, който пак влиза в съда
ДВЕ НОВИНИ от Областната дирекция на МВР (ОДМВР) в Ловеч, и двете не неочаквани и в някаква степен свързани. Първата – Върховният административен съд (ВАС) окончателно е потвърдил дисциплинарното уволнение на бившия ловешки областен полицейски шеф и наш земляк троянец старши комисар Станислав Великов. Втората – шефът на криминалния отдел в ОДМВР Ловеч и бивш зам.-директор, който бе подсъдим за кражба на ток, уволнен, след това върнат на работа и междувременно оправдан, отново влиза в съда след възобновеното прокурорско обвинение срещу него в кражба на ток. 

ДА ПРИПОМНИМ. Старши комисар Станислав Великов бе назначен за директор на ОДМВР  Ловеч в началото на м. юли 2021 г. със заповед на тогавашния служебен вътрешен министър Бойко Рашков. Две години и половина по-късно, на 14 февруари 2024 г., старши комисар Великов бе временно отстранен от поста от министър Калин Стоянов и срещу него бе образувано дисциплинарно производство, основанията – обвинения в корупция, оказване на натиск на ловешки прокурор и протекция на обвинения в кражба на ток свой заместник комисар Георги Иванов. На 20 май 202 4 г. старши комисар Великов бе уволнен дисциплинарно с посочените вече основания, като колегата му и негов подчинен полицай Иван Павлов отправи допълнителни обвинения към началника си – в тормоз на него и семейството му  и дори заяви публично, че около двамата (Великов и Иванов) се е сформирала организирана престъпна група за натиск, подобна на столичната група на застреляния Мартин Нотариуса (виж „Уволниха дисциплинарно шефа на ОДМВР Ловеч“ – бел. ред.). И сега, 25 май 2025 г., ВАС потвърждава дисциплинарното уволнение, а основният аргумент е, че полицейският шеф старши комисар Станислав Великов е предоставил достъп до класифицирана информация на вече подсъдимия за кражба на ток свой заместник комисар Георги Иванов. 

СКАНДАЛЪТ с криминалист №1 на Ловеч комисар Георги Иванов пък е невъобразим –  повторно обвинен в кражба на ток, той продължава да оглавява „Криминална полиция“ в ОДМВР Ловеч. И дори и при това второ съдебно дело да се измъкне от отговорност, ситуацията е абсурдна и при всички случаи руши доверието в полицията. „Незабравима“ е и изцепката на ловешкия топ полицай, който когато гръмна „токовият“ скандал с него (м. февруари 2023 г.), на въпроса на репортер на Нова телевизия не е ли проблем да си подсъдим за криминално престъпление и едновременно да си шеф на криминална полиция, без да му мигне окото заяви: „И какво лошо има в това?!“ (виж „Ново пет в ловешката полиция“ – бел. ред.).  

Т21 

Комита гяур

* „Залегнал Минко на пусия, за да застреля идващия турчин, но като погледнал – видял същия турчин, който им дал подкрепа и ги почерпил с ракийка и чорбица на Калейшкото. Така Минко не убил никого…“ * „Инж. Кънчо Василев Табаков, внук на Минко Марков Рачев, е мой вуйчо, син на баба Христина и брат на майка ми. Завършва Априловската гимназия в Габрово, след това инженерство в Париж“

Радослав Стойчев
Троянските истории на Радослав
РАДОСЛАВ СТОЙЧЕВ, кореняк троянец, на 77. Добре познат на всички ни с голямото си дело – основаната и ръководена от него десетилетия детска Школа по радиоелектроника, запалила по техниката и насочила към инженерните науки стотици троянски деца, печелила купища награди от национални и други състезания и носила заслужена слава на Троян и троянското образование. Това дело му донесе и наградата „На учителя – с любов!“ (2019 г.). Отделно – Радослав, наричаме го така, защото при него няма официалности и бариери, е колоритна личност, троянски чешит от класа, обичащ, знаещ и помнещ толкова за града ни, колкото малцина; и немаловажното – умеещ да го разкаже. Отдавна го „навивахме“ да стане колумнист на Т21 и да сподели на страниците на вестника ни от своите истории, съгласен бе, но идеята все се отлагаше във времето. И сега (от средата на 2024 г., публикуваните му истории вече станаха десетина) й дойде времето, кръстихме колонката му „Троянските истории на Радослав“. Т21
ИМЕТО на този човек ие Минко Марков Рачев, като рожденото му е Минко Марков Чолаков и е от рода на Чолаците в Троян („чолак“ е турска дума и означава сакат човек). Роден е през 1842 г. и е починал през 1927 г. Погребан е в двора на троянската църква и на паметника му, на гърба, пише „Съратник та Левски“, той е един от троянските съзаклятници заедно с Васил Бочев. Минко Рачев отишъл да живее на мераз (меразчия) при жена си Василя и взе нейната фамилия

ПРЕЗ ТУРСКО Минко Рачев бил поборник (хайдутин) и го осъждат на смърт. Карали го заедно с Васил Бочев да ги бесят в Ловеч. Троян по това време имал много добър мюдюрин, който не разрешавал извършването насмъртни наказания тук (единствено при социализма в Троян се изпълняват смъртни присъди, чрез разстрел в затворническото общежитие ТПО „Атлант“, преди това в града ни няма и затвор – бел. моя Р. Ст.). Когато заптиетата водели да бесят осъдените в Ловеч, те трябвало да вървят с вързани ръце, опънати задължително напред, така и с Минко и Васил. На Калейшкото турчин спрял заптиетата с осъдените и попитал къде ги карат, и казал: „Вие и без това ще ги обесите, поне не си навличайте повече грях и им отпуснете ръцете. А аз, за да си изкупя греха, ви казвам да влезете в ханчето. Ще гостя несретниците с по една чорбица и по една ракийка“. Така и станало.

ЕСКОРТЪТ стигнал в Ловеч. Там трябвало да обесят трима човека – един от Тетевен и двамата троянци. Обесили тетевенеца, следващият бил Васил Бочев, после Минко Рачев. Минко бил с бяла риза и Васил му казал: „Дай си ризата, за да отида при Господ с бяла риза, а после ще ме съблечете и ще обесят и теб с ризата“. Тъкмо си съблекли ризите и дошла заповед да ги освободят.

Троянецът капитан I ранг Бочо Минков Рачев
е командвал Дунавския флот
СЛЕД КАТО се завърнал от ловешкото бесило жив, Минко Рачев се заканил да убие един турчин. Пушката му била скрита в тайник в колата с кравите и винаги била там (комунистите при ТКЗС-ата издадоха закон семействата да имат само по една крава, за да нямат превоз, обаче хората му намериха колая и правеха каруца за една крава?!, но за това друг път – бел. моя Р. Ст.). Залегнал Минко на пусия, за да застреля идващия турчин, но като погледнал – видял същия турчин, който им дал подкрепа и ги почерпил с ракийка и чорбица на Калейшкото. Така Минко не убил никого… 

МИНКО Марков Рачев имал много наследници. Артистката Славка Рачева – тази с куклата „Педя човек – лакът брада“, дългогодишна актриса и директор на детския Куклен театър в София, е негова правнучка, оттам е и фамилията й. Аз (Радослав Стойчев) също съм негов правнук. Негов син е морският офицер капитан първи ранг Бочо Минков Рачев, който е брат на баба ми Христина, той е завършил Априловската гимназия в Габрово, след това Военноморското училище във Варна и е командвал Дунавския флот. 

Троянска потомка е и прочутата актриса Слава Рачева
ИНТЕРЕСНА ФИГУРА е и инж. Кънчо Василев Табаков, внук на Минко Марков Рачев – той е мой вуйчо, син на баба Христина и брат на майка ми. Завършил е инженерство в Париж. Той донася в Троян първия радиоапарат през 1926/27 г. После става началник на Телефонно-телеграфската служба на Царство България. Моята професия е оттам – с радиоапарати се занимавам от 1952 г., тогава бях на 5 години.

м. юни 2025 г.

Диамантена сватба на златни хора

* Ванчето и Стефан Йочевски от Врабево отпразнуваха 60 години семеен живот, кметът и общинският председател – гости на сватбения юбилей * Да са ни живи и здрави юбилярите и да ни поканят на Платинената си сватба след 10 години

Ислям Атакан
Горчиво
Още една история на нашия приятел Ислям Атакан от с. Добродан – от неговите, пропита с човещина, доброта и смисъл. Всъщност той е родом от с. Малиново, живял в Ловеч, но женен в Добродан – за чудесната Гюла, с която са заедно в любов и сговор до днес и се радват на деца и внуци – и смятащ себе си за доброданец/троянец. Бивш медицински фелдшер, спортист и учител по тенис на маса (един от най-големите деятели на този спорт в Ловешко), прокуден от родината от комунистическия режим през 1989 г. Установил се в мегаполиса Истанбул, вече над 30 години, но продължаващ да милее за родния край, да пази тукашните си приятели, да си е тук, в Добродан и Троян, всяко лято, сега също.

Няма как да не помните неговото „Трогателно писмо до Троян от Истанбул“ (2023 г.), в което сподели за радушния прием на българската хуманитарна помощ за пострадалите от страховитото земетресение в Турция и за гордостта си, когато съзрял камион от България с ловешка регистрация „ОВ7262…“. Или новогодишния му репортаж (2025 г.) за успеха на една доброданска внучка в играта „Кой иска да бъде Милионер“ по турската телевизия. Също кратките, но хващащи за гърлото думи за сбогом със земляка и приятеля от Добродан, големия троянец инж. Марин Радевски (2020 г.). Или обяснението в любов, в миналия брой, към навършилия 90-те любим учител от Врабевската гимназия. Сега Ислям Атакан ни разказва за една Диамантена сватба. Т21
БИЛО Диамантена сватба, не знаех, поканен бях семейно. В с. Врабево. Дойдохме на часа, заехме местата си на дългата маса, около нас двамата им сина, снахите и още доста хубави хора – роднини, близки, семейни приятели. Масата подредена, блести, менюто за оценка 10 плюс по десетобалната система. Едни сядат, други стават, поглеждат към входната врата – явно чакат някого. Появяват се известните певци в Троянско Стефан и Недка. Но погледите са към вратата – явно чакат още някого. И те дойдоха, много скъпи гости – кметът на Троян Донка Михайлова, председателят на Общинския съвет Петко Пенков и Мария Михова, кметицата на селото, здрависаха се с всеки от нас. А Стефан, домакинът, ни поздрави с „Добре дошли, уважаеми гости, на Диамантената ни сватба!“.

Ванчето и Йочката – 61 години заедно
СТЕФАН ЙОЧЕВСКИ (Йочката). Приятел ми е от 1957 г. Другарче по чин ми беше от 8. до 11. клас във Врабевската гимназия и семеен приятел от 1964 г. Покани ни на сегашното си тържество, но не ни обясни какво точно е, и понеже често си гостуваме един друг, даже не попитахме какъв е поводът.

МУЗИКА, танци, хора, веселба, приятна обстановка. Чудесни приветствия от г-жа Михайлова, от г-н Пенков, от г-жа Михова и други приятели. 60 години заедно, по-точно – 61, делят една възглавница Стефан и съпругата му Ванчето, създават дом за радост и гордост, дом, в който с любов и топлина отгледаха две златни момчета – Николайчо и Ваньо, известни електротехници, чудесни танцьори (като татко си), добри момчета. Радват се и на внуци, а вече и на правнуци. Да са ни живи и здрави юбилярите и да ни поканят на Платинената си сватба след 10 години.

Ислям и Стефан – верни приятели от 1957 г., Троян, 12 юни 2025 г.
ВСИЧКИ в Троян познават и обичат Йочката. Знаят го като голям хореограф, ръководител дълги години на фолклорния танцов ансамбъл „Здравец“, отдаден на танца с цялото си същество, с душата, ума и сърцето си. Вярно е! И тук искам да кажа колко е трудна тази работа – да ръководиш такъв ансамбъл, хора с различни световиждания, професии, възрасти, образование, да ги сдобряваш при скарвания и недоразумения, да балансираш при професионалните спорове, и работата да върви, да пълниш салоните и сцената да е твоя. За мен този човек освен голям танцьор е и голям педагог, и това му донесе заслуженото признание и най-високото отличие  – „Почетен гражданин на Троян“ (2024 г.)

м. юни 2025 г., Добродан
Ислям Атакан 

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |