* Никой не консумира опаковката, всеки консумира съдържанието * 96-та – това е огромна травма, която никоя държава членка на еврозоната не е преживявала * През 97-ма година приехме само задълженията, а правата приехме от 1 януари 2026 г. * Когато се случва толкова важно събитие за България, то трябва да бъде комуникирано * Тук нямаме страх от еврото, а от изпълнението на реформата, от това, че институциите няма да си свършват работата
Интервю
Авторът Николай Тодоров е добре познат на троянци, включително и от страниците на Т21, но нека го представим накратко. Дългогодишен общински съветник, в момента също, но за последно, както сам подчерта, същото е и с политическата му ангажираност. Което не означава край на обществената му активност, напротив – ще посочим участието му, в повечето случай във водещата роля на инициатор и двигател, в различни значими проекти (като планинския маратон „Троян Рън“, който от тази година ще си има „двойник“ в съседно Априлци – „Априлци Рън“, кросовете в подкрепа на борбата с рака на гърдата, създаването на туристическия маршрут „По стъпките на Левски“ – от Къкрина през Троянския Балкан до Карлово и т. н.).Икономист – магистър, с професионален стаж в НАП, в момента пред защита е докторската му дисертация, свързана с кръговата икономика и управлението на отпадъците. Активен предприемач – негово дело е троянският комплекс „Ривърсайд“. Човек с изключително остро гражданско чувство, умеещ да подкрепя и реализира добри граждански каузи. Женен, с една дъщеря, която завършва право в Софийския университет.Този ни разговор е по най-горещата днешна българска тема – влизането ни в еврозоната и замяната на лева с евро. Едно изключително важно и добро за България събитие, което обаче се натъква и на своите противници и дори саботьори, както и на недостатъчната осведоменост на хората, за която вината не е само тяхна. Познаваме се отдавна и си говорим на ти.
– Темата ни е БГ еврото?
– Сега сме в БГ евро, а досега бяхме в полу-БГ евро.
– Обясни тази ситуация като икономист и като финансист, защото не е много ясно. „Копейките“ ловят наивни хора на въдичката, че сме изгубили лева. Не го ли изгубихме през 97-ма година?
– Нека си припомним какво се случи през 95-та и 96-та година. Тогава стана абсолютна хиперинфлация. Голяма част от по-малко заможните хора загубиха спестяванията си, по-богатите и по-едрите фирми успяха да се спасят във валута и капитали.
– Мой близък казваше тогава: имах спестени пари за една гарсониера, сега имам за една баничка.
– Аз тогава бях данъчен инспектор в някогашното Данъчно, сега НАП, и моята месечна заплата беше 6 долара. Както сега, примерно, коментират, че доходите в Иран са спаднали на 6 долара на месец. Беше кошмарно. Тогава фактически стана тази парична катастрофа. Паричната система в България тотално се срина. Това доведе до фалити на банки, до стопяване на спестяванията. Единствените, които успяха да спасят част от парите си, бяха тези, които можеха да си позволят да си купят валута или активи.
– А нямаше ли и спекулации?
– Разбира се, всичко имаше, цялата палитра в този злощастен период си я имаше: спекулация, измами, пирамиди, корупция, изключителни злоупотреби в цялата финансова система.
– Нямаше ли хора, които спечелиха от това обезценяване на парите, което навежда на мисълта, че по някакъв начин този процес е инспириран и ускорен?
– Ама разбира се, за това говорим. Целият дефицит, който се получаваше в бюджета, се финансира с печатането на нови пари. Парите свършват –парите се печатат, за да могат да удовлетворят нови и нови нужди. Заставам с цялото си име, което имам като икономист: това е най-големият икономически грабеж в новата история на България. Това се случи.
– Кой го извърши?
– Извърши го тогавашната политическа върхушка. Тогава беше правителството на Жан Виденов. Сега се прокрадва в публичното пространство, че е бил много честен.
– Възможно ли е и той да е бил изигран? И такава версия лансират някои хора. Звучи ми не съвсем убедително.
– Ако е за някакъв едноличен търговец, за управител на малка или дори до среден размер фирма, мога да го приема. Но за министър-председател на България да се изберем честен, но глупав и наивен човек – е, това говори много. Не искам да казвам какво говори. Но от тогава насам, като стане въпрос за парична реформа, обикновеният български човек с нормални доходи приема това екзистенциално, приема го като заплаха, по презумпция. Това е огромна травма, която никоя държава членка на еврозоната не е преживявала.
– Как мафията – образно казано „мафия“ – спечели тогава, какъв беше механизмът? Защото явно процесът е бил допингиран, за да се стигне до такъв крещящ резултат: 1 долар за 3000 лева? От мафията също са имали кредити и изведнъж кредитите им се стопяват, нали така?
– Да, това е един от способите. Мога да събера обяснението в следното: БНБ беше употребена за политически цели. БНБ се използваше като политически инструмент. Разбира се, зад политическия инструмент стои комерсиалният икономически интерес на хората, отговорни за това. На „мафията“.
– Възможно ли е днес мафията да рита срещу реформата, срещу еврото?
– Разбира се. Да следваме хронологията. Какво се случи през 1997-ма? Взе се не информирано решение, не осмислено стратегическо и икономическо решение, а се взе единственото възможно решение, за да се спасим от катастрофата. Това си беше чисто интубиране на икономиката ни с приемането на валутния борд. Какво стана с налагането на валутния борд? Паричната ни единица стана обвивка. Ние приехме през 97-ма година дойче марката, а след 99-та година – еврото, за наша валута. Това беше всъщност валутата, с която ние оперирахме тук като стойност. Номиналът на лева беше само една опаковка. А никой не консумира опаковката, всеки консумира съдържанието.
– С прости думи казано: ние сме с марка и после с евро от 97-ма година нали? Значи не би трябвало да има никаква колизия сега, а някакъв проблем има или поне се опитват разни тъмни сили да го създадат?
– Това е чисто емоционалният аспект и се спекулира с него. С обвивката. Ползва се за политически популизъм, за политически инструмент. Ползва се, за да се всява недоверие – а България е много благодатна почва за всяване на недоверие по отношение на парична политика поради причините, които припомнихме. Но в 97-ма година как се стабилизира левът? Три неща най-основно се случиха. БНБ загуби своята парична самостоятелност – тя загуби правото да печата пари, без преди това да е взела разрешението на Европейската централна банка. Това е първото и най-основно нещо. Тя не определяше фиксиран курс, фиксираният курс беше този на Европейската централна банка (ЕЦБ). Второ – БНБ беше получила забрана за финансиране на бюджета. Фактически с това се прекъсна практиката тя да бъде използвана за политически инструмент. И трето – БНБ престана да бъде кредитна институция от последна инстанция. Тези най-основни неща, които посочих, дават паричната политика на държавата, а тях ние ги нямаме.
– Но това е станало много отдавна и ние живеем с него вече почти трийсет години.
– Разбира се. Но основният проблем, който сега дава храна на скептиците и на популистите, е, че и тогава, след 1997 г., всичко това не беше обяснено. Ние се хванахме за спасителния пояс, без да разберем всъщност какъв е. И никой от 97-ма година до настоящия момент не си направи труда да обясни по надлежен начин – а това трябваше да бъде държавна политика. Да се знае. Защото, когато знаеш, ти можеш лесно да разбереш. И друго: този спасителен пояс всъщност не даде възмездие, защото откраднатите пари през периода 1996-та не бяха върнати. Не само че не беше обяснено, не само че не бяха върнати, но сега започна един модифициран сценарий за дискредитиране на нещо, което ние отдавна сме приели. Тук е моментът да се каже, че през 97-ма година приехме само задълженията, а правата приехме от 1 януари 2026 г. Защото от 1 януари 2026 г. представител на БНБ влиза в управителния съвет на Европейската централна банка. Оттук насетне ние не само ще следваме правилата, които се определят от Европейската централна банка, а и ще се включваме и ще участваме във взимането на решения и формирането на политики.
– Значи, с приемането на еврото ние получихме и допълнителни права в Европейския съюз, които досега нямахме?
– Категорично. Ние влизаме в банковия съюз и можем да се ползваме от инструментите, които той предоставя. Влизаме в стабилизационния фонд на Европейския съюз. Това са инструменти, които дават изключителна стабилност на финансовата ни система. И това, разбира се, ще повиши нашия кредитен рейтинг.
– Сега говорим за плюсовете от приемането на еврото, от „смяната на обвивката“ по терминологията, която използваме. А минусите?
– След 97-ма година плюсовете са, че спря хиперинфлацията и обедняването на хората, а минусите са, че доходите бяха замразени. След като обедняхме, се замразихме за много, много дълъг период.
– Може ли да обясним с това замразяване сегашния факт, че в Германия минималната заплата е 2000 евро, а тук е 600 евро? Един период, който е мъртъв за растежа и на заплати, и на доходи, и на всичко.
– Всичко е до това какъв принаден продукт създава държавата ни. Няма как с магическа пръчка да минем от 6 долара на месец на 1600 долара, например. С финансовите неща не може да обясняваме бедността си сега. Трябва да изкарваме, да правим продукт, за да има високи заплати. И да не се краде, защото инфлацията е инструмент за кражба. Даже кражба е мека дума. Толкова масова кражба, а ние все не го казваме честно, дори в учебниците ни не е формулирано по този начин. Когато започнем честно и истински да четем историята си, тогава държавата ще добрува. Ние сме древна държава, историята ни има корени, впити в тази земя. Не сме като Северна Македония например, нейната история вместо корени има балони. Това е тяхното нещастие. А нашето е, че при толкова силна коренова система ние да не можем да развием в момента и икономиката си, и обществено-политическите си процеси.
– Аз не съм съгласен с това, че винаги причините за българските неудачи са външни. Както и в момента – руската хибридна атака и други подобни атаки. Те че влияят много силно, вярно е. Но голямата причина е в нас.
– Точно така е. И тук е моментът да се върна на един от минусите, по-точно на една потенциална заплаха от въвеждането на еврото, за която вече говорихме: това, че емоционално българинът приема всяка валутна реформа като заплаха. Не трябва да забравяме, че нещата зависят от институциите – как ще я въведат, какво ще направят. Защото, колкото и да е добро едно начинание, ако то се провежда от неспособни институции, те или ще го провалят, или ще настроят обществото срещу него.
– Как действат институциите в момента? И възможно ли е да действат по един недобър начин умишлено, заради хора, които са вътре в институциите и играят друга игра – да го кажем най-грубо, срещу България?
– Може да съм брутален, но ще го кажа: по-скоро толкова могат към момента. Това, което демонстрират, е една изключителна управленска немощ и недалновидност.
– Трябва да конкретизираш.
– Конкретизирам веднага. Когато ще се случи толкова важно събитие за България, то трябва да бъде комуникирано. Грубо казано да му бъде направен комуникационен план: преди на настъпи, по време на настъпването му и след настъпването му. Нищо от това не беше направено. Хората не знаят.
– Имаше кампания по медиите.
– Имаше, но тази кампания беше изключително фрагментирана, хаотична, не бяха дадени примери. В момента разрезът на приемане на еврото по възраст и по съсловия е следното. Едрият и средният бизнес, финансовите среди приемат категорично. Младите хора – по-скоро неутрално.
– Но младите хора много пътуват, те не могат да не видят удобството – примерно да пътуваш из Европа без превалутиране.
– Те по-скоро възприемат приемането на еврото като нещо логично, нещо естествено и не разглеждат тая тема. Те бяха дистанцирани от политическия живот толкова дълго време, защо точно сега да се върнат и точно по тая тема? Тези, които не приемат, които са против еврото, в голямата си част са пенсионерите. А тези, които се страхуват, са в по-бедната част от обществото.
– Тук светка лампичката от 97-ма и изобщо от всяка промяна българска?
– Точно така. Затова аз това казвам, че тук нямаме страх от еврото, а имаме страх от изпълнението на реформата, от това, че институциите няма да си свършват работата. Както е досега. Какво наблюдаваме? Абсолютно стихийни действия по отношение на комуникиране на еврото. Къде беше даден пример какво ще се случи, каква ще бъде моята заплата, какво ще се случи с моите спестявания, докога аз мога да обръщам левове? Стана тази истерия в банките, този клиентски „тероризъм“ – защото в момента в банките стават едни огромни опашки за нещо абсолютно безсмислено.
– Беше казано за обменянето?
– Беше казано, но къде можем да го намерим? В момента аз да го прочета? Никъде! А това трябваше да бъде на табелите пред банките, на табелите пред институциите, на табели пред магазините, да бъде на банер във всички новини.
– И в момента да се сложат табели, ще помогне, нали?
– Ще помогне. Но то не е само това. До 31 декември 2026 г. търговските банки са задължени да приемат и да обменят монети без такса. А след тези срокове – до 8 август 2026 г. за банкнотите и 31 декември 2026 г. за монетите – въпрос на собствена политика на банката е дали ще таксува, дали ще откаже или ще сложи лимити.
– А БНБ е задължена да го прави?
– БНБ – вечно.
– Значи няма опасност, както при някои други парични реформи, пари, забравени под дюшека, в един момент да станат невалидни?
– Няма. Но това не беше комуникирано и в момента стават тези истерии и се подлага на стрес българското население.
– Има ли такива опашки в Троян?
– Има, разбира се. Няма да коментирам по колко опита правя да отида да извърша някаква рутинна операция по физическо внасяне на средства. Само опашки! Времето ни е кът, няма нужда от това.
– А има ли една тънка игра този хаос да се засили, провокиран от рашистките партии и най-вече от една партия – хора да връщат много монети и с това да тормозят банковия ритъм? Гледам, че фейсбук е залят с клипчета (фалшиви или не, няма значение) как се връщат бидони за кисело зеле, пълни със стотинки, за да се обменят, тази сутрин видях и каруца със стотинки? И това помпи антиевро настроенията.
– Това са долнопробни демонстрации на нещо, което не може да бъде обяснено на икономически език.
– Тогава идваме до големия въпрос възможен ли е обратният процес –връщане на лева с референдум или с някакви политически актове, ако определени антиевропейски партии вземат властта?
– Любителите на този вид референдуми ще ги посъветвам да следваме хронологията на нещата и първо да пуснем референдум за валутния борд. За валутния борд имаше ли референдум – тогава, когато приехме режима на еврото?
– А защо бащата на валутния борд Стив Ханке усилено агитираше в края на миналата година срещу приемането на еврото в България? Имаше и други известни икономисти и знам, че приказките им хванаха дикиш, включително сред доста българи в чужбина.
– Защото България е уникална. Аз не съм чел аргументите на Стив Ханке, но мога да ги предполагам. Освен България, две прибалтийски държави, Литва и Естония, преди влизането си в Еврозоната са били във валутен борд. Но те минават през Валутния съюз, чак след това фиксират курса и едва след известна пауза влизат в Еврозоната.
– Имаше ли някакви колизии в Естония и в Литва? Доколкото знам, тия държави се развиват прекрасно.
– Няма колизии. Нашият модел е много сходен на техния, тъй като ние сме като тях малка отворена икономика. Разликата с тях и изобщо с всички страни в Еврозоната е, че България е единствената държава, която от най-строгия финансов режим на валутен борд директно влиза в еврото.
– Може ли тази уникалност да ни изиграе някаква лоша шега?
– Не мисля. Напротив, това за мен е възможно най-добрия вариант за влизане на България.
– От една дисциплина влизаме в друга?
– Не точно. Ние влизаме от една дисциплина, в която сме имали само задължения и финансово рамкиране, в една система, в която получаваме и права. Най-вероятно мотивите на Ханке са били, че първо трябва да се тества доколко ние през валутния борд сме стани достатъчно дисциплинирани. Защото това, което е важно за финансовата система и най-вече за капитала, е рискът: държавен риск, политически риск, валутен риск, индивидуален риск и банков риск.
– От политическия риск не зависят ли всички други рискове?
– Не съвсем. Икономическата и банковата система на държавата са стабилни. А политическата нестабилност засяга бюджета и управлението на държавата. Но не може да се каже, че са брутално нарушени икономическите взаимоотношения в страната и това ще повлияе примерно на външнотърговските ни взаимоотношения. Може би е важно да се знае, че над две трети от нашия търговски обмен е в Евросъюза. Ти придобиваш много по-добър търговски статут и равнопоставеност с търговския си партньор, когато си вътре в неговата система. Има един такъв финансов постулат, че не печели този, който работи най-много, а този, който се финансира най-евтино, най-дългосрочно и най-стратегически. Само един факт ще посоча – че в резултат на повишения кредитен рейтинг, който започна да се случва на България след приемането ни, доверието към България се повишава. Защото, най-общо казано, ние приемаме всички регулаторни механизми на Евросъюза. Стабилността се повишава, което от своя страна дава тласък на инвестициите и оттам насетне – възможност за по-евтин финансов ресурс.
– Сега сме в БГ евро, а досега бяхме в полу-БГ евро.
– Обясни тази ситуация като икономист и като финансист, защото не е много ясно. „Копейките“ ловят наивни хора на въдичката, че сме изгубили лева. Не го ли изгубихме през 97-ма година?
– Нека си припомним какво се случи през 95-та и 96-та година. Тогава стана абсолютна хиперинфлация. Голяма част от по-малко заможните хора загубиха спестяванията си, по-богатите и по-едрите фирми успяха да се спасят във валута и капитали.
– Мой близък казваше тогава: имах спестени пари за една гарсониера, сега имам за една баничка.
– Аз тогава бях данъчен инспектор в някогашното Данъчно, сега НАП, и моята месечна заплата беше 6 долара. Както сега, примерно, коментират, че доходите в Иран са спаднали на 6 долара на месец. Беше кошмарно. Тогава фактически стана тази парична катастрофа. Паричната система в България тотално се срина. Това доведе до фалити на банки, до стопяване на спестяванията. Единствените, които успяха да спасят част от парите си, бяха тези, които можеха да си позволят да си купят валута или активи.
– А нямаше ли и спекулации?
– Разбира се, всичко имаше, цялата палитра в този злощастен период си я имаше: спекулация, измами, пирамиди, корупция, изключителни злоупотреби в цялата финансова система.
– Нямаше ли хора, които спечелиха от това обезценяване на парите, което навежда на мисълта, че по някакъв начин този процес е инспириран и ускорен?
– Ама разбира се, за това говорим. Целият дефицит, който се получаваше в бюджета, се финансира с печатането на нови пари. Парите свършват –парите се печатат, за да могат да удовлетворят нови и нови нужди. Заставам с цялото си име, което имам като икономист: това е най-големият икономически грабеж в новата история на България. Това се случи.
– Кой го извърши?
– Извърши го тогавашната политическа върхушка. Тогава беше правителството на Жан Виденов. Сега се прокрадва в публичното пространство, че е бил много честен.
– Възможно ли е и той да е бил изигран? И такава версия лансират някои хора. Звучи ми не съвсем убедително.
– Ако е за някакъв едноличен търговец, за управител на малка или дори до среден размер фирма, мога да го приема. Но за министър-председател на България да се изберем честен, но глупав и наивен човек – е, това говори много. Не искам да казвам какво говори. Но от тогава насам, като стане въпрос за парична реформа, обикновеният български човек с нормални доходи приема това екзистенциално, приема го като заплаха, по презумпция. Това е огромна травма, която никоя държава членка на еврозоната не е преживявала.
– Как мафията – образно казано „мафия“ – спечели тогава, какъв беше механизмът? Защото явно процесът е бил допингиран, за да се стигне до такъв крещящ резултат: 1 долар за 3000 лева? От мафията също са имали кредити и изведнъж кредитите им се стопяват, нали така?
– Да, това е един от способите. Мога да събера обяснението в следното: БНБ беше употребена за политически цели. БНБ се използваше като политически инструмент. Разбира се, зад политическия инструмент стои комерсиалният икономически интерес на хората, отговорни за това. На „мафията“.
– Възможно ли е днес мафията да рита срещу реформата, срещу еврото?
– Разбира се. Да следваме хронологията. Какво се случи през 1997-ма? Взе се не информирано решение, не осмислено стратегическо и икономическо решение, а се взе единственото възможно решение, за да се спасим от катастрофата. Това си беше чисто интубиране на икономиката ни с приемането на валутния борд. Какво стана с налагането на валутния борд? Паричната ни единица стана обвивка. Ние приехме през 97-ма година дойче марката, а след 99-та година – еврото, за наша валута. Това беше всъщност валутата, с която ние оперирахме тук като стойност. Номиналът на лева беше само една опаковка. А никой не консумира опаковката, всеки консумира съдържанието.
– С прости думи казано: ние сме с марка и после с евро от 97-ма година нали? Значи не би трябвало да има никаква колизия сега, а някакъв проблем има или поне се опитват разни тъмни сили да го създадат?
– Това е чисто емоционалният аспект и се спекулира с него. С обвивката. Ползва се за политически популизъм, за политически инструмент. Ползва се, за да се всява недоверие – а България е много благодатна почва за всяване на недоверие по отношение на парична политика поради причините, които припомнихме. Но в 97-ма година как се стабилизира левът? Три неща най-основно се случиха. БНБ загуби своята парична самостоятелност – тя загуби правото да печата пари, без преди това да е взела разрешението на Европейската централна банка. Това е първото и най-основно нещо. Тя не определяше фиксиран курс, фиксираният курс беше този на Европейската централна банка (ЕЦБ). Второ – БНБ беше получила забрана за финансиране на бюджета. Фактически с това се прекъсна практиката тя да бъде използвана за политически инструмент. И трето – БНБ престана да бъде кредитна институция от последна инстанция. Тези най-основни неща, които посочих, дават паричната политика на държавата, а тях ние ги нямаме.
– Но това е станало много отдавна и ние живеем с него вече почти трийсет години.
– Разбира се. Но основният проблем, който сега дава храна на скептиците и на популистите, е, че и тогава, след 1997 г., всичко това не беше обяснено. Ние се хванахме за спасителния пояс, без да разберем всъщност какъв е. И никой от 97-ма година до настоящия момент не си направи труда да обясни по надлежен начин – а това трябваше да бъде държавна политика. Да се знае. Защото, когато знаеш, ти можеш лесно да разбереш. И друго: този спасителен пояс всъщност не даде възмездие, защото откраднатите пари през периода 1996-та не бяха върнати. Не само че не беше обяснено, не само че не бяха върнати, но сега започна един модифициран сценарий за дискредитиране на нещо, което ние отдавна сме приели. Тук е моментът да се каже, че през 97-ма година приехме само задълженията, а правата приехме от 1 януари 2026 г. Защото от 1 януари 2026 г. представител на БНБ влиза в управителния съвет на Европейската централна банка. Оттук насетне ние не само ще следваме правилата, които се определят от Европейската централна банка, а и ще се включваме и ще участваме във взимането на решения и формирането на политики.
– Значи, с приемането на еврото ние получихме и допълнителни права в Европейския съюз, които досега нямахме? – Категорично. Ние влизаме в банковия съюз и можем да се ползваме от инструментите, които той предоставя. Влизаме в стабилизационния фонд на Европейския съюз. Това са инструменти, които дават изключителна стабилност на финансовата ни система. И това, разбира се, ще повиши нашия кредитен рейтинг.
– Сега говорим за плюсовете от приемането на еврото, от „смяната на обвивката“ по терминологията, която използваме. А минусите?
– След 97-ма година плюсовете са, че спря хиперинфлацията и обедняването на хората, а минусите са, че доходите бяха замразени. След като обедняхме, се замразихме за много, много дълъг период.
– Може ли да обясним с това замразяване сегашния факт, че в Германия минималната заплата е 2000 евро, а тук е 600 евро? Един период, който е мъртъв за растежа и на заплати, и на доходи, и на всичко.
– Всичко е до това какъв принаден продукт създава държавата ни. Няма как с магическа пръчка да минем от 6 долара на месец на 1600 долара, например. С финансовите неща не може да обясняваме бедността си сега. Трябва да изкарваме, да правим продукт, за да има високи заплати. И да не се краде, защото инфлацията е инструмент за кражба. Даже кражба е мека дума. Толкова масова кражба, а ние все не го казваме честно, дори в учебниците ни не е формулирано по този начин. Когато започнем честно и истински да четем историята си, тогава държавата ще добрува. Ние сме древна държава, историята ни има корени, впити в тази земя. Не сме като Северна Македония например, нейната история вместо корени има балони. Това е тяхното нещастие. А нашето е, че при толкова силна коренова система ние да не можем да развием в момента и икономиката си, и обществено-политическите си процеси.
– Аз не съм съгласен с това, че винаги причините за българските неудачи са външни. Както и в момента – руската хибридна атака и други подобни атаки. Те че влияят много силно, вярно е. Но голямата причина е в нас.
– Точно така е. И тук е моментът да се върна на един от минусите, по-точно на една потенциална заплаха от въвеждането на еврото, за която вече говорихме: това, че емоционално българинът приема всяка валутна реформа като заплаха. Не трябва да забравяме, че нещата зависят от институциите – как ще я въведат, какво ще направят. Защото, колкото и да е добро едно начинание, ако то се провежда от неспособни институции, те или ще го провалят, или ще настроят обществото срещу него.
– Как действат институциите в момента? И възможно ли е да действат по един недобър начин умишлено, заради хора, които са вътре в институциите и играят друга игра – да го кажем най-грубо, срещу България?
– Може да съм брутален, но ще го кажа: по-скоро толкова могат към момента. Това, което демонстрират, е една изключителна управленска немощ и недалновидност.
– Трябва да конкретизираш.
– Конкретизирам веднага. Когато ще се случи толкова важно събитие за България, то трябва да бъде комуникирано. Грубо казано да му бъде направен комуникационен план: преди на настъпи, по време на настъпването му и след настъпването му. Нищо от това не беше направено. Хората не знаят.
– Имаше кампания по медиите.
– Имаше, но тази кампания беше изключително фрагментирана, хаотична, не бяха дадени примери. В момента разрезът на приемане на еврото по възраст и по съсловия е следното. Едрият и средният бизнес, финансовите среди приемат категорично. Младите хора – по-скоро неутрално.
– Но младите хора много пътуват, те не могат да не видят удобството – примерно да пътуваш из Европа без превалутиране.
– Те по-скоро възприемат приемането на еврото като нещо логично, нещо естествено и не разглеждат тая тема. Те бяха дистанцирани от политическия живот толкова дълго време, защо точно сега да се върнат и точно по тая тема? Тези, които не приемат, които са против еврото, в голямата си част са пенсионерите. А тези, които се страхуват, са в по-бедната част от обществото.
– Тук светка лампичката от 97-ма и изобщо от всяка промяна българска?
– Точно така. Затова аз това казвам, че тук нямаме страх от еврото, а имаме страх от изпълнението на реформата, от това, че институциите няма да си свършват работата. Както е досега. Какво наблюдаваме? Абсолютно стихийни действия по отношение на комуникиране на еврото. Къде беше даден пример какво ще се случи, каква ще бъде моята заплата, какво ще се случи с моите спестявания, докога аз мога да обръщам левове? Стана тази истерия в банките, този клиентски „тероризъм“ – защото в момента в банките стават едни огромни опашки за нещо абсолютно безсмислено.
– Беше казано за обменянето?
– Беше казано, но къде можем да го намерим? В момента аз да го прочета? Никъде! А това трябваше да бъде на табелите пред банките, на табелите пред институциите, на табели пред магазините, да бъде на банер във всички новини.
– И в момента да се сложат табели, ще помогне, нали?
– Ще помогне. Но то не е само това. До 31 декември 2026 г. търговските банки са задължени да приемат и да обменят монети без такса. А след тези срокове – до 8 август 2026 г. за банкнотите и 31 декември 2026 г. за монетите – въпрос на собствена политика на банката е дали ще таксува, дали ще откаже или ще сложи лимити.
– А БНБ е задължена да го прави?
– БНБ – вечно.
– Значи няма опасност, както при някои други парични реформи, пари, забравени под дюшека, в един момент да станат невалидни?
– Няма. Но това не беше комуникирано и в момента стават тези истерии и се подлага на стрес българското население.
– Има ли такива опашки в Троян?
– Има, разбира се. Няма да коментирам по колко опита правя да отида да извърша някаква рутинна операция по физическо внасяне на средства. Само опашки! Времето ни е кът, няма нужда от това.
– А има ли една тънка игра този хаос да се засили, провокиран от рашистките партии и най-вече от една партия – хора да връщат много монети и с това да тормозят банковия ритъм? Гледам, че фейсбук е залят с клипчета (фалшиви или не, няма значение) как се връщат бидони за кисело зеле, пълни със стотинки, за да се обменят, тази сутрин видях и каруца със стотинки? И това помпи антиевро настроенията.– Това са долнопробни демонстрации на нещо, което не може да бъде обяснено на икономически език.
– Тогава идваме до големия въпрос възможен ли е обратният процес –връщане на лева с референдум или с някакви политически актове, ако определени антиевропейски партии вземат властта?
– Любителите на този вид референдуми ще ги посъветвам да следваме хронологията на нещата и първо да пуснем референдум за валутния борд. За валутния борд имаше ли референдум – тогава, когато приехме режима на еврото?
– А защо бащата на валутния борд Стив Ханке усилено агитираше в края на миналата година срещу приемането на еврото в България? Имаше и други известни икономисти и знам, че приказките им хванаха дикиш, включително сред доста българи в чужбина.
– Защото България е уникална. Аз не съм чел аргументите на Стив Ханке, но мога да ги предполагам. Освен България, две прибалтийски държави, Литва и Естония, преди влизането си в Еврозоната са били във валутен борд. Но те минават през Валутния съюз, чак след това фиксират курса и едва след известна пауза влизат в Еврозоната.
– Имаше ли някакви колизии в Естония и в Литва? Доколкото знам, тия държави се развиват прекрасно.
– Няма колизии. Нашият модел е много сходен на техния, тъй като ние сме като тях малка отворена икономика. Разликата с тях и изобщо с всички страни в Еврозоната е, че България е единствената държава, която от най-строгия финансов режим на валутен борд директно влиза в еврото.
– Може ли тази уникалност да ни изиграе някаква лоша шега?
– Не мисля. Напротив, това за мен е възможно най-добрия вариант за влизане на България.
– От една дисциплина влизаме в друга?
– Не точно. Ние влизаме от една дисциплина, в която сме имали само задължения и финансово рамкиране, в една система, в която получаваме и права. Най-вероятно мотивите на Ханке са били, че първо трябва да се тества доколко ние през валутния борд сме стани достатъчно дисциплинирани. Защото това, което е важно за финансовата система и най-вече за капитала, е рискът: държавен риск, политически риск, валутен риск, индивидуален риск и банков риск.
– От политическия риск не зависят ли всички други рискове?
– Не съвсем. Икономическата и банковата система на държавата са стабилни. А политическата нестабилност засяга бюджета и управлението на държавата. Но не може да се каже, че са брутално нарушени икономическите взаимоотношения в страната и това ще повлияе примерно на външнотърговските ни взаимоотношения. Може би е важно да се знае, че над две трети от нашия търговски обмен е в Евросъюза. Ти придобиваш много по-добър търговски статут и равнопоставеност с търговския си партньор, когато си вътре в неговата система. Има един такъв финансов постулат, че не печели този, който работи най-много, а този, който се финансира най-евтино, най-дългосрочно и най-стратегически. Само един факт ще посоча – че в резултат на повишения кредитен рейтинг, който започна да се случва на България след приемането ни, доверието към България се повишава. Защото, най-общо казано, ние приемаме всички регулаторни механизми на Евросъюза. Стабилността се повишава, което от своя страна дава тласък на инвестициите и оттам насетне – възможност за по-евтин финансов ресурс.
(следва)
Интервю на Генадий Маринов
