Отново Есенен салон и джаз в галерия „Серякова къща“

* Над 90 творби ще бъдат показани в традиционната есенна изложба на троянските художници – живопис, иконопис, керамика, скулптура и др. * На вернисажа ще свири столичната суинг банда „Old Sea Company swing band“ * Откриването – 13 октомври, 17:30
Предстоящо
НА 13 ОКТОМВРИ, понеделник, от 17:30 ч., ден преди Празника на Троян – Петковден, гостите на галерия „Серякова къща” за пореден път ще могат да видят новите творби на членовете на Дружеството на троянските художници, подредени в традиционния Есенен салон на ДТХ.

ПО ТРАДИЦИЯ на откриването на изложбата ще има музика на живо, и по традиция музиката ще е джаз. Този път сме поканили софийската банда ,,Old Sea Company swing band", в която свирят известни български и чуждестранни джаз изпълнители. В Троян формацията ще е в състав: Павлин Павлов (тромбон), Сергей Коротков (ударни), Джак Хюз (пиано) и Александър Михайлов (тромпет).
• ПАВЛИН ПАВЛОВ е наш съгражданин, троянец, музикант в Софийската опера. Още като студент започва активно да свири джаз във формацията на Веселин Койчев ,,Бенд 19“, с която концертира в страната. Опитът и майсторството му и като инструменталист му позволяват да развие собствен изпълнителски стил в диксиленда и суинга. В последните години е член на формациите ,,Джазтет'' на Венци Благоев и на ,,Old Sea Company swing band“.

• ДЖАК ХЮЗ е познат на троянската публика от тазгодишната Пролетна изложба на ДТХ в Серяковата къща, Той е британец,  от югоизточна Англия, но се премества в България през 2018 г., като преди това прекарва три години в ОАЕ. Джак учи класическо пиано в Кралския уелски колеж по музика и драма. Музикалните му начинания след дипломирането са фокусирани върху ранния джаз от 30-те години на миналия век. 

• СЕРГЕЙ КОРОТКОВ е барабанист, педагог и участник в много международни джаз проекти, понастоящем базиран в София. Свирил е с музиканти като Валери Пономарьов, Иля Лущак, Джон Маршал, Луиджи Грасо и с много други изключителни музиканти от Европа и САЩ. Повече от десет години преподава барабани, съчетавайки активната си изпълнителска кариера с педагогиката.

• АЛЕКСАНДЪР МИЛАНОВ е русенец, а от 2020 г. работи в София като първи тромпетист в Представителния духов оркестър при Академията на МВР. В същата година започва сътрудничеството си с групата „The Oldie Goldie's“ и с нея свири на фестивали по суинг танци в България и чужбина. Свири и диксиленд музика. Прочутият тромпетист Венци Благоев и „енциклопедията на джаза“, пианистът проф. Владо Радулов са основните му ментори.
В ГАЛЕРИЯ „Серякова къща” подобни вернисажи вече имат своята избрана публика, която ги очаква. Идеята е откриването на изложбата с джаз концерта да се превърне във високо събитие и да задоволят именно тази аудитория в малкия град. Обединяват се две изкуства в едно. На Есенния салон на ДТХ ще бъдат показани повече от 90 творби – живопис, иконопис, керамика, скулптура и др. Двете събития – изложбата и джаз концертът – се финансират с подкрепата на Община Троян и  Музея на занаятите, входът е безплатен. Заповядайте!

По информация на Галерия „Серякова къща“

Още по темата:

Откриха учебната година в Шошковата къща

* Представени бяха различните ателиета и школи в центъра – театър и кино, изобразително изкуство, керамика и пирография, конструиране, вокална група
Звънецът бие
РАЛИЦА КОЛЕВА, директорката на Центъра за подкрепа на личностно развитие (ЦПЛР) в Троян, заедно с важните гости – ресорния зам.-кмет Вероника Тодорова и Вяра Дочева, началник на отдел „Хуманитарни дейности“ в общинската администрация, откри тържествено (1 октомври) новата учебна 2025/26 г. Стартът бе с отворени врати на различните ателиета и школи в центъра – театър и филмово изкуство, изобразително изкуство, керамика и пирография, конструиране, вокална група. А всички те (школите и ателиетата) бяха представени – с условията си, осигуряващи възможност на децата и учениците да развиват своите таланти, и със съответните преподаватели.

ЦПЛР ТРОЯН е базиран в Шошковата къща – стара троянска къща във възрожденски стил, отлично реставрирана, роден дом на големия троянски художник Иван Шошков (1910-1946). Центърът, както четем в страницата му във фейсбук, е „извънучилищно обслужващо звено в сферата на образованието, в което се осъществява специфичен учебно-възпитателен процес с деца на възраст от 6 до 18 години“, като в него троянчетата „имат възможност да осмислят свободното си време, да надграждат знанията си, да се усъвършенстват, да докажат способностите си и най-вече да се веселим и забавляваме заедно!“. ЦПЛР Троян е открит през 2000 г. (тогава се казва Общински педагогически център) и е своеобразен продължител във времето на някогашния пионерски дом, даващ на учениците възможност за извънкласни занимания по интереси.

За лекьосаните плочки и „закотвения“ бял бус

* Всичкото хубаво някак се губи, селянията е надделяла над градското, ориенталщината над европейското * И явно няма сила в Троян, която да принуди собственика да го махне

Без заобикалки (8)
Идеята на рубриката „Без заобикалки“, родила се през 2023 г., е с красноречиви снимки, без много думи и, по-важното, без заобикалки да сочим разни неща из града и района ни, които бодат очите и главите. И плачат за оправяне. Пък дано побутнем/ускорим оправянето. В поредния епизод споделяме „без заобикалки“ за два не толкова големи, но според нас не и толкова малки проблема. С извинението, че не се получи „без много думи“ – имаше неща за доуточняване и нямаше как. 
ТЪЙ ЯКО ЛЕКЬОСАНИ В МОМЕНТА

СИГУРНО някои ще кажат, че искаме много и че не е толкова важно. Няма да се съгласим! Но да караме подред. Всички помним каква грозна язва бе в последните си години старият Малък пазар – едно, наложило се „отдолу“, по волята на клиентите и започнало буквално от нищото ново търговско средище, служило вярно на всички ни доста време, но към края си деградирало до някакво биташко подобие, неугледно, мръсно, нефункционално. Но това бе преодоляно, не стана лесно, имаше години на умуване, колебания, разнопосочни идеи, съпротива, сръдни, караници и т. н. цялата обичайна нашенска нерешителност и отпор, когато се тръгне към някаква промяна. Още повече ако промяната е един вид „революционна“. 

ЗАЩОТО
новият Малък пазар, който бе открит в навечерието на Коледа, 2018 г., наистина бе една малка троянска революция (виж „Малкият пазар открит – сбъдна се една троянска приказка“ в бр. 49 на Т21 от 28 декември 2018 г. – бел. ред.). Нещо съвсем ново и много европейско – съчетаващо по един добър начин красота и полза, стилно, елегантно и едновременно удобно. Нещо, което даде други измерения на района, даде му ново градско излъчване. Разбира се, и сега имаше съпротива, може ли иначе, хубаво троянско дело да не бъде хулено. Предричаха му търговски провал, отлив на търговци и купувачи, фалит, префункциониране, съсипия… Нищо подобно! Вече седем години новият Малък пазар си остава едно архитектурно и търговско бижу в сърцето на Троян!  
 
НО ДА СИ ДОЙДЕМ на думата. Търговските обекти (павилионите) на Малкия пазар са подредени и сравнително чисти по нашите мерки, още повече за такава „цапаща“ търговия, каквато е търговията с плодове и зеленчуци (да оставим настрана бездомните песове, които се мотаят в краката на купувачите и се изтягат край стоката, това е друга тема – бел. ред.). Но! Пространството пред павилионите е застлано с хубави сиви плочки и е част от цялостното архитектурно внушение на обекта. Тези хубави сиви плочки обаче са тъй яко лекьосани в момента, тъй оплескани и мръсни, че всичкото хубаво някак се губи, селянията е надделяла над градското, ориенталщината над европейското.

НЕ ЗНАЕМ кой отговаря за почистването на този терен – дали наемателите на павилионите, дали стопанинът на обекта („Общински пазари“), дали общинското предприятие по чистотата (ОП „Комунални услуги Троян“)? Но който и да е, трябва да се вземе в ръце и да почисти тези, ще прощавате за грубата дума, лайнарщини. Едва ли е толкова трудно и скъпо, пък и как другаде може, в Троян също, справка – Големия пазар.

БЕЛИЯТ БУС ПРИ „ТОПЛИВО“

В РАЙОНА на „Топливо“, след сливането на ул. „Опълченска“ с ул. „Димитър Икономов-Димитриката“, е своеобразна троянска „тъмна Индия“. И защото няма тротоари като хората и пешеходците се превръщат в живи мишени, и заради една проблемна пешеходна пътека, на която неотдавна бе блъсната възрастна жена, и заради недобрата осветеност и лоша видимост вечер в този участък, и не на последно място заради спиращите тук (на тротоара, разбира се, макар че има къде другаде) транспортни бусове, превозващи горивни и други материали от „Топливо“. А районът е натоварен – наблизо има хипермаркет, бензиностанция, голяма жилищна кооперация, строителна борса, улицата поема и част от транзитния трафик на града. 

РАЙОНЪТ плаче за транспортно подобрение и споменатите проблеми, които са от години, чакат своето решение. Но сега говорим за нещо съвсем конкретно – за един раздрънкан бял микробус, вероятно спрян от движение, който стои зарязан на т. нар. „тротоар“ до склада на „Топливо“. Стои там от месеци/години. И явно няма сила в Троян, която да принуди собственика да го махне – въпреки съществуващите нормативни разпоредби (общински и законови). За белия бус, „закотвен“ от незнайно кога на тротоара при склада на „Топливо“ на ул. „Димитър Икономов-Димитриката“ в Троян, има сигнали и в полицията, и в Общината, но нищо. Сигнализираме и с този си материал, та дано нещо…
 
м. октомври 2025 г.
Т21 

Манол мачка копейките и в съда

* Емилия Славова: „Силно съм впечатлена от съдията. Видях респектиращо професионално отношение, което вдъхва доверие“ * „Ще ви осъдя, с парите ще купя два дрона и ще ги пратя на Украйна. И един ден, като отидете при Свети Петър, това ще ви е единственото направено добро“
Темида
Манол Пейков
Убий простака с мълчание“ е мъдър съвет и добро житейско правило. Но когато срещу теб са захранените с рубли и собствен бяс „копейки“ – тарторът на проруската, антиевропейска и антибългарска партия „Възраждане“ Костадин Костадинов (по-известен като Костя Копейкин) и неговия ординарец/солташак Цончо Ганев (неслучайно наричан Цомчо), правилото не работи. Мълчанието не е решение, още повече когато простаците сипят лъжи и хули от трибуната на Народното събрание. И един от най-големите оратори и демократи в настоящия български парламент – Манол Пейков, не мълчи, а убива простака, разбирай въпросните копейките и подобните им, с ярки речи и не по-малко ярки действия. В случая – със заведеното съдебно дело с иск за 25 хил. лв. срещу Костя: заради клеветническите му твърдения, че той (Манол Пейков) идвал пиян на работа в парламента и се дрогирал. 

Още тогава, след изречените лъжи, г-н Пейков обяви, че ще съди клеветниците, а с обезщетенията (делата са две отделни – срещу Костадинов и срещу Ганев, и общият иск е за 50 хил. лв.) ще купи два дрона и ще ги прати в Украйна. Делото срещу тартора на „Възраждане“ вече е в съдебна фаза, а на първото му гледане, 3 октомври, стана ясно, че позициите на ищеца са много силни и подкрепени с неопровержими факти. По-долу четете коментара на очевидец, присъствал в съдебната зала – социолингвистката Емилия Славова (делото е открито и всеки може да присъства, финалното заседание е насрочено за 6 февруари 2026 г. в Софийски градски съд – бел. ред.). 
Емилия Славова
ОТДАВНА имам желание да присъствам на дело в съдебна зала, за да наблюдавам съдебния дискурс като социолингвист. Освен това, от практическа гледна точка, човек никога не знае дали няма да се окаже от някоя от страните в съда и е добре да знае как изглежда това. Напоследък нашумяха няколко знакови дела, доверието в съда се разклати, и адвокатите на обвиняемите на площада ни призоваха да присъстваме в съдебна зала като граждани, за да следим как се водят делата и дали съдът наистина е безпристрастен. Така че – още една причина. 

СЪДЪТ е едно от онези магични пространства, където буквално можеш да видиш как с думи се правят неща – как думите на адвокатите, на свидетелите, на съдията, се превръщат в конкретно действие, в парични наказания, в години зад решетките, в променени човешки съдби. Съдът е мястото, където е важно не просто да се въздаде правосъдие, а да е видимо, че се въздава правосъдие; да знаем като общество, че има ред и някой следи той да се спазва, за да не изпаднем в аномия и хаос. И ето – преди няколко дни Манол Пейков на стената си (във фейсбук) ни покани на делото, което е завел срещу Костадин Костадинов за уронване престижа му с неверни твърдения в пленарна зала, че е пияница и се дрогира. 

ДЕЛОТО беше открито, всеки можеше да присъства, но имаше много малко публика, за моя изненада. Надявам се следващия път (6 февруари 2026 г.) да сме много повече. Журналисти нямаше (с едно изключение, което ще коментирам след малко). Доколкото делото е открито и всеки може да присъства, предполагам, мога и да споделя какво видях и чух.

СПОДЕЛЯМ първо общи впечатления от Зала 9: внушителна зала с дървени ламперии и пейки, с огромни прозорци и висок таван, с масивни первази от черен мрамор, излъчваща класа и елегантност; наистина ме впечатли (една забележка имам: клавиатурата на протоколчика тракаше толкова силно, че много от казаното се губеше, а и свидетелите говореха с гръб към публиката –бел. авт.). Съдията попита дали всички са налични и имат ли против да започнат две минути по-рано. Започнаха. 

Подсъдимите Костя и Цончо
ЗАЩИТАТА на Костадинов опита да подхлъзне делото от самото начало, като поиска отвод на съдебния състав заради „обучение на съдията, финансирано от „Америка за България“. Абсурдна теза, която съдията обори много убедително, а и адвокатът на ищеца представи силни аргументи. Но самата идея да се използва този аргумент за атака срещу съда ми подейства смразяващо и ми припомни опитите на изрожденците по това време миналата година да сведат всички, които не харесват, до чуждестранни агенти и да ги пратят в Белене. 

ДОКАТО течеше спорът около съдебния състав, на няколко пъти съдията със строг тон напомни, че тя дава думата и не допусна изказвания извън определеното от нея. Костадинов се опита да прави подмятания и коментари, на което съдията му каза, че ако още веднъж се обади (той или друг от залата), ще го отстрани за пет минути. Костадинов се възмути и сам напусна залата демонстративно, без да каже нищо, като остави само двамата си адвокати. С това циркът свърши. Чудо някакво! Можело значи. Да искаше и председателят на парламента така да озаптява развилнелите се копейки в парламентарна зала. 

ДЕЛОТО продължи по същество. Привикаха петима свидетели – трима на ищеца, които до един потвърдиха общоизвестното, че Манол Пейков не близва алкохол, и двама на защитата. Единият беше Ангел Славчев, който стана известен покрай протестите срещу електроразпределителните дружества през 2013 г., довели до падането на кабинета Борисов 1, ако помните – сега депутат от „Възраждане“. Какво каза много не му се разбра, защото мънкаше под носа си, явно притеснен от нещата, които му се налага да казва под клетва. 

СЛЕД НЕГО влезе „журналистът“ на свободна практика Николай Караколев, известен главно с това, че провокира политици от опозицията, докато се прави на журналист. Той не успя да си спомни коя медия го е акредитирала в Народното събрание, но твърдеше, че има акредитация. Какъв журналист е можете да видите от видеото, в което преследва депутати и се опитва да раздуха „скандала“ с „пиянството“ на Манол Пейков.

В КРАЙНА СМЕТКА, нито един от двамата свидетели не каза категорично, че е виждал Манол Пейков пиян, пил, подпийнал и т. н. Говореха някакви общи неща – как Манол бил „в еуфория“, ама може да е от алкохол, може и да не е, как в кабинета на групата винаги имало някакви напитки по масата, ама те не знаели какви са и дали са алкохолни или не. На въпрос дали е подушвал алкохол покрай Пейков, Караколев каза, че има синузит и няма как да подуши такова нещо, с две думи – нищо. 

НАКРАЯ
привикаха вещо лице, което каза, че след направено изследване с кръвни тестове не се установява никаква алкохолна или наркотична зависимост у Манол Пейков. Това изчерпа дневния ред и съдията насрочи дата за следващо гледане на делото за 6 февруари 2026 г. (причината за това е необходимостта от техническа еспертиза, понеже Костадинов отрече, че фейсбук профилът, в който нееднократно е публикувал клевети срещу мен, бил негов – бел. Манол Пейков). Всички, които са прекарвали някакво време около Манол, сигурно биха потвърдили това, че той не пие алкохол. Аз лично съм го виждала на голямо социално събитие веднъж, и в продължение на два-три часа отиде многократно до бара, за да си купува бутилки с вода. Това беше преди „пиянския скандал“, така че не е имал повод да се показва като трезвеник. Просто реално е такъв. 

ВСИЧКИ ЗНАЕМ и номера с „гнилата сельодка“ директно от наръчника на КГБ: пускаш някаква грозна клевета за някого,  напълно лъжлива, но когато се овърти в пространството и хората започнат да я повтарят, тя създава собствена реалност и смазва репутацията на човека, колкото и той да няма нищо общо с тази измислица. За доказателство как работи – можете да видите коментарите под видеото на Караколев. В заключение ще кажа, че съм изключително доволна, че присъствах на това дело и ако има други дела от публичен интерес и нямам ангажимент, бих отишла отново. Силно съм впечатлена от съдията. Видях респектиращо професионално отношение, което вдъхва доверие. Хареса ми как съдията задаваше добре премислени уточняващи въпроси и реално се опитваше да сглоби реалната картина, а не да скалъпи някакво обвинение. Очаквам с нетърпение пледоариите на адвокатите и развръзката. Залогът е 50 000 лв. (25 000 лв. по делото срещу Костадинов и още 25 000 лв. по аналогичното дело срещу Цончо Ганев – бел. авт.).

„КЛУБ Z“ напомни казаното от Пейков към Костадинов в парламента: „Ще ви осъдя, с парите ще купя два дрона и ще ги пратя на Украйна. И един ден, като отидете при Свети Петър, това ще ви е единственото направено добро“. А вечерта след делото Манол Пейков беше на откриването на кинофестивала "Око" на украиската българка Татяна Станева. За поредна година тя го прави на мускули и се шегува как ще трябва да продава бъбрек, за да го изплати (след като миналата година Костадинов е заплашил, че няма да допусне този фестивал да се случи тази година – той все пак се случи, въпреки орязаното финансиране). Таня е и една от онези смели хора, наред с Манол и шепа други, които не се страхуват да се противопоставят открито на копейката, и дори само заради това заслужават огромната ни подкрепа. 

НА ЦЕРЕМОНИЯТА
Манол сподели своите впечатления от делото. „Просто трябва да се отстоява цивилизационна територия", каза той на откриването. Да не го забравяме и да я отстояваме. Всеки ден.

4 октомври 2025 г., София

Априлци преживя вълнуваща вечер

* На премиерата на книгата „Макове сред асфалта“ от Красимира Димова – салонът на НЧ „Светлина 1894“ се изпълни с топлина, благодарност и обич * Авторката обясни смисъла на заглавието – животът винаги намира пролука, появява се цвете, тревичка, мак дори и върху най-твърдия асфалт
У комшиите 
САЛОНЪТ на читалище „Светлина 1894“ в Априлци се изпълни с топлина, благодарност и обич по време на представянето на книгата „Макове сред асфалта“ от Красимира Димова (4 октомври). Авторката посрещна лично всеки гост – с прегръдка и усмивка, а много от гостите й поднесоха цветя. Вечерта се превърна в истински празник на човечността и на словото.

В НАЧАЛОТО Красимира Димова изрази своята признателност към хората, които са й помогнали при създаването на книгата – на дъщеря си Анна, която е редактор, коректор и дизайнер на изданието, на своята 99-годишна майка и на цялото си семейство. Не пропусна да благодари и на читалищното ръководство, както и на Община Априлци за оказаното съдействие.

СЪБИТИЕТО започна с трогателно слово на племенницата на авторката – Юлия Събчева, която сподели спомени за първите си уроци по чувствителност и внимание към детайла, дадени й от нейната „приказна леля“. Чу се и простото, но съкровено послание: че малките неща носят големите истини. А думите бяха под акомпанимента на специално създадена авторска музика от Красимир Тасев, партньор на Юлия Събчева. Музиката съпроводи и текстовете на Красимира Димова, които самата тя представи. Сред прочетените разкази бяха „Военните трофеи на дядо Събчо“ (спомен за мъдростта на предците и високия им морал, съхранен дори по време на война), „Равновесие“ (за силата на любовта в делника), „Вярност“ (за опустелите къщи в Балкана),  „Пластилинените празници“ (история за първия урок за истинската стойност на нещата, даден й от нейната 8-годишна дъщеря).

СРЕД НАЙ-ВЪЗДЕЙСТВАЩИТЕ бе разказът „Орхидеи от делтата на Амазонка“ – история от годините, когато Красимира Димова е била учителка. Историята на едно талантливо момче, изправено пред риска да бъде изключено от училище и от живота и силата на една учителка, която с вяра и човечност променя съдбата на своя ученик, подава му ръка, когато всички останали са се отказали. История за доверие, за силата на думите и за надеждата, която може да помогне на човека да намери пътя си. В публиката бе и бивша ученичка на Красимира, дошла с майка си специално от Русе, за да уважи своята учителка, авторката не скри вълнението си от тази неочаквана среща. Последният прочетен текст беше „Тревогата на Въльо“ – портрет на любимия пощальон на няколко поколения априлчани, оставил трайна следа в паметта им с добротата и скромността си.

В КРАЯ на вечерта кметът на община Априлци – инж. Тихомир Кукенски, благодари на Красимира Димова за нейната дългогодишна обич и щедрост към града. В емоционалното си слово той сподели „как изглежда душата“ според него – с прошарени коси и очила, с усмивка, зад която се крие голямо сърце. И подари на авторката картина, изобразяваща къщичка в Балкана – символ на родната й махала Глоговица и на връзката й с Априлци. 

КРАСИМИРА ДИМОВА пък обясни смисъла на заглавието на книгата си – „Макове сред асфалта“. Тя често е наблюдавала как животът намира пролука – появява се цвете, тревичка, мак дори и върху най-твърдия асфалт. За нея макът е метафора на хората, които намират сили да се изправят, да разцъфнат, да останат красиви и живи сред една безнадеждна и смазваща система.  Събитието завърши с музикален поздрав от фолклорната група, ръководена от Съби Събчев и спонсорирана от Красимира Димова. Като в един момент самата тя се присъедини към певиците и запя заедно с тях – искрено, непреднамерено, естествено,  така както живее и пише.

ПРЕМИЕРАТА на „Макове сред асфалта“ се превърна не просто в литературна вечер, а в споделен акт на признателност, любов и човещина и ще се помни дълго от всички присъстващи. Следващото представяне на книгата на Красимира Димова ще е на 15 октомври в София, Столична библиотека, 18:00 ч.

5 октомври 2025 г., Априлци
ПР екип на Община Априлци

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |