В едно изречение (127)

* Кметът Михайлова: До две седмици приключва мащабният ремонт в „Климента“ на стойност 4,5 млн. лв., основно европейски средства; в началото на юни започва работа и по новия кухненски блок * Розалина Русенова каза довиждане на Общинския съвет, мястото й в групата на БСП зае Ангелина Иванова

Хубава работа, троянска
Рубриката на Т21 „В едно изречение“, стартирала през м. февруари 2023 г., бе замислена само за печатното ни издание, но впоследствие решихме да я „прехвърлим“ и в сайта на вестника. Заглавието подсказва – кратки новини в едно изречение, разбира се, по значими троянски теми. И още нещо: по възможност преобладаващо добри новини, има ги (и тях). Надяваме се да ви е интересно, приятно четене.
    • ДО ДВЕ СЕДМИЦИ трябва да приключи мащабната реконструкция на голямото и най-младо троянско училище СУ „Св. Климент Охридски“ („Климента“, както ласкаво го наричат учениците и приятелите – бел. ред.), съобщи на редовната си месечна пресконференция, 29 април, кметът Донка Михайлова, като допълни, че предстои да започне и да приключи до края на м. август реализацията и на втория голям инфраструктурен проект в „Климента“ – изграждането на базата на училищния кухненски блок на модерна т. нар. „кухня майка“, в която ще се приготвя храната за столовото хранене на всички троянски училища по модела на храненето на малчуганите в троянските детски градини, доказал ефективността си, „Току-що приключи проверката на обекта от регионалното министерство – във връзка с това, че до края на м. юни европейското финансиране за България по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), който осигурява тези проекти, трябва да бъде отчетено в Брюксел. По отношение на проекта за кухнята майка – вчера подписахме договор с изпълнителя, а работата на терен по общата ни уговорка ще започне от 1 юни, за да не се нарушава храненето на децата до края на настоящата учебна година и при нормално стечение на обстоятелствата трябва да приключи до края на м. август“, коментира г-жа Михайлова; да припомним – проектът за реконструкцията на сградния фонд (отвън и отвътре плюс изграждане на асансьор) на „Климента“, което освен повишаване на енергийната ефективност и функционалността на сградите им придава различен облик, по-красив и по-днешен, е на обща стойност 4,5 млн. лв., осигурени, както казахме, чрез ПВУ по спечелен от Община Троян проект, като от тях 3,75 млн. лв. е безвъзмездната европейска субсидия, а 744 хил. лв. държавно съфинансиране, проектът за кухнята майка е на стойност близо 600 хил. лв., осигурени от държавата.
 
    • ТРОЯНСКИЯТ Общински съвет има нов член – в 10-членната групата на БСП в местния парламент се включва дългогодишната учителката по български език и литература в голямото троянско СУ „Васил Левски“, бивш училищен директор в с. Добродан и доктор по педагогика Ангелина Иванова, която заема мястото на подалата оставка Розалина Русенова, също учителка по български език и литература и дългогодишен директор на споменатото училище, имаща в актива си доста съветнически години и два мандата като зам.-кмет на Троян при кметовете инж. Дилян Енкин и Донка Михайлова, а рокадата се случи, тъй като г-жа Русенова е майка на новоизбрания управител на общинското дружество „ВиК Стенето“ ЕООД и за да не се стигне до конфликт на интереси и нормативно нарушение; Розалина Русенова се раздели с колегите си на кратка, но много емоционална церемония преди началото на поредната общинска сесия, 30 април, като връчилият й огромен букет и казал ласкави думи председател инж. Петко Пенков отбеляза, ге г-жа Русенова му е била класна в гимназията, но толкова развълнувана не я е виждал никога, самата тя пък, със сълзи на очи, каза на микрофона „Днес с особено вълнение заставам пред вас не само да отбележа края на една 30-годишна дейност в полза на хората на Троян, но и да изразя своята дълбока и искрена благодарност. Благодаря за доверието, което ми гласувахте през тези години – както като общински съветник и председател на постоянната комисия „Образование, спорт, култура и граждански организации“, така и като зам.-кмет. Кауза, която носих с отговорност, постоянство, почтеност и със сърце. През тези години имах честта да бъда част от решенията, които оформят бъдещето на Троян, нашето и на децата и внуците ни“, като в прощалното й слово имаше и отчетлива благодарност към медиите „за толерантността и позитивното отношение“.

Т21
  
Още от рубриката „В едно изречение“:

0 коментара

На Деня на Европа в Троян

Предстоящо 9 май 
Заповядайте да отбележим заедно 9 май - Деня на Европа - празник на единството, солидарността и общите европейски ценности.
    11:00 ч. – Шествие на знамената на Европа – от Малкия пазар до площад „Възраждане“
 
    11:00 ч. – Концерт „Разходка из Европа“ на Представителния общински младежки духов оркестър на Троян, диригент Станислав Мойнов
Нека заедно отпразнуваме деня, който ни напомня, че в многообразието се крие силата на обединена Европа. Очакваме Ви! 

Община Троян

0 коментара

До Априлци и назад

* Априлци е природен шедьовър, благодарим ти, Боже!; но не гледайте встрани, не си гледайте и в краката * Моля, ако някой разбира, да ми обясни за този български асфалтов феномен – снадката?!

Генадий Маринов
Предизвикано и лично
 
НА 27 АПРИЛ, в понеделник миналата седмица, по икиндия, както казваше баба ми от Велчево, по-точно от махала Мачковци, община Априлци (всъщност преди десетина и повече години чуднокрасивата махалица, с най-красивия параклис в района, дело материално и духовно на троянеца с мачковски корени Цветан Петров, бе заличена като селищно образувание, най-вероятно за да не се ангажира общинското ръководство с инфраструктурни разходи там, т. е. с поддръжката на единственото пътче, осигуряващо достъпа, но това е друга тема – бел. моя), се разтъпкахме с Нели, жена ми, в тази посока. До Априлци – някогашните няколко бунтовни села, единствените от района, които се вдигат срещу поробителя през 1876-а и които за 100-годишнината на Априлското въстание (след броени дни ще се чества 150-годишнината му) са събрани в днешното градче, че и общински център.
   
Панорамна гледка, Априлци, 27 април 2026 г.
СТРАХОТНА природа, страхотна гледка, вълшебство. Божи дар! Старопланинските върхове в снежнобяло, като нарисувани, същи алпийски, шегувах се, че сме в Австрия и отиваме на ски. Под вълшебството в бяло – връх Марагидик, емблемата на Априлци, не бял, още не и зелен, но не по-малко красив и внушителен. А най-долу, около нас, все по-раззеленяващо се и цветно, нежно-прелестно и пролетно-лятно. Качихме се и до Кръста, оттам всичко е като на длан, включително къщичките на сгушеното в скута на великата планина градче; а той, 34-метровият кръст, като Христос над Рио де Жанейро (но-нисък е само с 5 метра – бел. моя), подарен ни от троянския бизнесмен и априлчанин Стефан Вълев, допълва картината, гордо изправен, бунтовен, християнски, но без да се натрапва, със смирено величие. Априлци е природен шедьовър, благодарим ти, Боже!

НО НЕ ГЛЕДАЙТЕ встрани, урбанистиката на Априлци, тя е като (общо)българската, потресаваща – разкапани огради, ламаринени бараки и тем подобни коптори, боклуци, буренаци, дупки, олющено, разкъртено, разностилно, кичьозно, недоправено, някак си недостатъчно цивилизовано, недостатъчно европейско. Такава е цялата ни българска работа, но в Априлци, на фона на природното великолепие, боде и боли повече. Пак повтарям, то не е само в Априлци, така е и в нашия мил Троян, така е и в София, така е по Черноморието ни, такава е всичката ни работа, хубава, ама… Това можеше да не го кажа, жена ми със сигурност би искала (да не го кажа), но трябваше, като го премълчаваме, кого лъжем, само себе си. Дано все пак я дочакаме/съградим тази лелеяна по-спретната наша България, а дано…  

И ОЩЕ НЕЩО (в тази посока), всъщност точно то бе поводът за тези ми „пътеписни“ бележки. Не си гледайте и в краката. Вярно, че тече мащабен ремонт на пътя от Велчево до общинския център Априлци – от доста дълго време, от години, този участък плачеше за ремонт и всички, наши и гости, се надяваме да е успешен. В началото на месеца кметът на Априлци инж. Тихомир Кукенски направи нарочно видеообръщение в интернет, за да разсее съмненията за лошо изпълнение и опровергае посипалите се критики на недоволни от качеството на пътноремонтните дейности на АПИ (участъкът е държавна отговорност и се стопанисва и ремонтира от държавната агенция и с държавни пари – бел. моя). Априлчанин №1 информира, че полаганият сега слой асфалт е т. нар. биндер и не е последният, а предстоящият последен ще изглади неравностите и всичко ще е ОК.

ДАНО е така и дано при нашата разходка до Априлци сме се друсали по биндера, а не по окончателния асфалт. Защото друсаше, ситроенът ни вози леко (марката е прочута с меката си возия), но си друсаше. Да оставим настрана недооформените банкети, недооправените крайпътни оширения, кръпкоподобния вид на някои места… Можем да оставим и още нещо, макар че това аз лично не мога да го оставя, боде ми очите навсякъде по българските пътища, така е и в Троян, така е и по този новоремонтиран път към Априлци – снадката! 

На входа, преасфалтирането продължава 
Кръстът и снадката
ПРИ АСФАЛТИРАНИЯТА тук (у нас) винаги остава една „къдрава“ ивица, която си личи и с невъоръжено око, ивица в средата между двете ленти – някак все не се получава платното да си стои нацяло, както е по пътищата в другите (белите) държави. Ситроенът друсаше, а аз не можех да откъсна очи от снадката. И съм сигурен, че тази снадка след известно време ще се превърне в цепка и цепката ще става все по-дълбока и деструктурираща (точно както е по ул. „Христо Ботев“ в Троян в отсечката след офиса на „ВиК Стенето“, снадката отдавна е цепка, а цепката периодично във времето я затъкваха, но тя отново зейваше и си зее и в момента – бел. моя). И новият път бързо ще заприлича на ненов, и ще започнат кърпежи и т. н. Та, моля, ако някой разбира от тези работи, да ми обясни за този български асфалтов феномен – снадката?!

ПОМНИТЕ ли онази весела и много умна песничка на неповторимия Тодор Колев за чистачките: бардът питаше с недоумение защо тук (в България) крадат чистачките на колите, а по белия свят – не, нали и там дъжд вали?! Та и аз така, не че се правя на Тодор Колев, питам: защо тук има снадки на асфалта, а там – не, нали асфалтът си е един (или пък не е, май точно по повод на асфалта и пътните ремонти някой беше казал, че корупцията убива, не ли, би попитал д-р Тони Филипов, вечна му памет – бел. моя)?! Сещам се и за един важен акцент от споменатото видеообръщение на кмета на Априлци – инж. Кукенски изрази притеснение, че заради цялостното състояние на държавата (цялостната ни българска политическа, институционална и кадрова бъркотия – бел. моя) няма кой „да упражнява истински контрол на този обект (новоремонтирания път към Априлци)“. Ей, контрольорите, вземете се в ръце! А ако знаете, кажете ми за снадката…

28 април 2026 г., Троян – Априлци
Генадий Маринов

0 коментара

Милко на 70 – ЧРД, приятелю!

* Здраве и наздраве до амина! И все същият! И да не ти пука – днешното 70 е новото 50, пък и който си го може, си го може (и на 70)! * Ловешко национално богатство!
 
Юбилейно
 
ДНЕС, 6 МАЙ, на какъв ден само, Гергьовден, ловчалията Милко Недялков чуква 70-те! Един от доайените и емблемите на истинската журналистика в Ловешко. Ловешко национално богатство!

ГОЛЯМО ПЕРО – талантливо и смело, всъщност то не би било талантливо, ако не е смело. В последното десетилетие и горница смени дискурса – гмурна се в политиката и властта, но не се окаля, което си е цяло чудо днес тук. И винаги си остана той – Милко, приятелят, вестникарят, добрякът, боецът; че и мъдрецът, но не от годините, пък и те колко са, нищо работа, а от вътъка. Е, всеки си има кусури – Милко си е неизменно верен на своята червена столетница, която се е запътила към нищото, но и този му „кусур“ е по-скоро качество, и то все по-дефицитно, верността!

ЧРД, ПРИЯТЕЛЮ! Здраве и наздраве до амина! И все същият! И да не ти пука – днешното 70 е новото 50, пък и който си го може, си го може (и на 70)! Още веднъж – наздраве! 
6 май 2026 г., Гергьовден, Троян
Генадий Маринов, Т21

0 коментара

Въстанието в Троян – усилията

* „Не помагат и призивите на Панайот Волов и Георги Икономов към троянци за вдигане на въстание. Така революционната организация в Троян остава встрани от събитията през април-май 1876 г.“

150 години от Април 1976
Представяме ви два кратки текста за събитията в Троян около Априлското въстание в 1876 г., чиято 150-годишнина ще честваме след броени дни, и защо то, въпреки подготовката, не избухва в нашия град. Текстовете са част от поредица на Музея на занаятите, която ще върви (в страницата на музея във фейсбук) през бунтовните месеци април и май. Поредицата за въстанието е част от нова музейна възрожденска експозиция (в Конака), представяща по по-различен и точен начин това най-българско време. Препечатваме текстовете с любезното съдействие на музейната директорка Елеонора Авджиева. От г-жа Авджиева научихме, че новата експозиция е напълно подготвена, минала е през съгласувания и консултации с водещи български историци, но реализацията опира до средства, които все още не са намерени. Т21 
ТРОЯН Е СПАСЕН ОТ РАЗГРАБВАНЕ

Екзарх Йосиф I, портрет, 1878 г., фонд на Музея
ТРОЯНЦИ не получават своевременно известия за решенията на събранието в Оборище. Поради предателство въстанието започва преждевременно – на 20 април в Копривщица. На 21 април административните и военните служби в Троян започват офанзива по подготовката на очакваното надигане на населението в района. Известени са турците в съседните села и започва събиране на башибозушки отряди. В същото време троянци получават вест за започналото въстание едва на 22 април. 

НА СЪБРАНИЕТО на революционните дейци в дюкяна на Васил Бочев, проведено около обяд на същия ден, се взема решение да се съобщи на комитетските членове да бъдат готови и щом се даде знак да се съберат под знамето, да си приготвят всички принадлежности за въстанието, а на 23 април да се проведе събрание за окончателно решение за начина, мястото и времето, когато ще се даде знак за въстание.

ВСИЧКИ тези действия на Троянския комитет, описани от Минко Иванов Марковски (летописецът на троянската бунтовна деятелност през втората половина на 19. век, в неговите „Спомени и очерки из българските революционни движения, 1868-1878“ в две части, първата част излиза през 1902 г. във Враца, а втората след смъртта на автора през 1925 г. в Ловеч – бел. ред.), показват колебливостта на революционните дейци. Изчакването е с фатални последствия. Същият летописец свидетелства: „Настъпи 23 април – Гергьовден. Всичко дотогава вървеше по мед и масло, обаче лисица им мина път и всичко това удари на камък”.

МЕЖДУВРЕМЕННО избухва въстанието в Новоселската котловина и в града започват да навлизат нови башибозушки формирования. След неговия погром те придобиват увереност и с обединени усилия възнамеряват да опустошат Троян. Намерението е това да се случи на 14 май, когато богомолците са на служба. Мюдюринът се противопоставя и заедно с кмета на града искат помощ от ловчанския каймакамин да изпрати редовна войска, която да предотврати опустошението на Троян. Със застъпничеството на ловчанския митрополит Йосиф (бъдещия български Екзарх Йосиф I – бел. ред.) 1000 души редовна войска идва в града. Първенците, между които има и членове на комитета, посрещнат войската и нейния предводител Кекеве бинбаши. Троян е спасен от разграбване. 

„ПЪЛНО С ПОБЕСНЕЛИ БАШИБОЗУЦИ“

„Към троянския конак“, худ. Григор Първев, фонд на Музея
В ТРОЯНСКО са заловени апостолите от Четвърти революционен окръг – Тодор Каблешков, Найден поп Стоянов, Захарий Стоянов, и са доведени в конака. Троянският комитет е разкрит и започват арести и обиски. За мащаба на революционното дело турските власти разбират от комитетския куриер Ганчо М. Вачов, който се оказва непредпазлив и при една битова среща в Старо село разказва на домакина си много и важни подробности за организацията и подготвяното въстание. На 20 май 1876 г. започват арестите на комитетските дейци, първият от които е Иван Марковски. „И тогава по-главните дейци, предвид тия препятствия, решиха да мируват, додето видят какво ще стане другаде” ще предаде думите му неговия син Марко Марковски.
 
МЕЖДУВРЕМЕННО Цанко Дюстабанов, тръгвайки с четата от Габрово към Ново село, изпраща писмо до троянци. Уведомява ги, че пристига с въоръжен отряд и очаква те да са готови, за да го посрещнат. „Обаче на това писмо му се отговори с голямо съжаление, че в Троян и околността е пълно с въоръжени и побеснели башибозуци, от които не могат да мръднат никъде”. Не помагат и призивите на Панайот Волов и Георги Икономов към троянци за вдигане на въстание. Така революционната организация в Троян остава встрани от събитията през април-май 1876 г.
 
м. април - май 2026 г., Троян
Музей на занаятите
 
Още по темата:

0 коментара
Абонамент за: Публикации (Atom)
 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |