Поклон за Марин Радевски

* „Той бе явление. От тези, които правят историята. Истински строител на съвременен Троян и съвременна България“
In memoriam 
Инж. Марин Радевски (1958-2020)
Да си спомним. На 5 декември преди 5 години (2020 г.) си отиде инж. Марин Радевски. Един от темелите на днешен Троян. Тогава, в тъжната си вест в Т21, написахме: „Марин бе най-големият данъкоплатец и инвеститор в Троян и района, но бе и най-големият дарител – помагал е на стотици и хиляди хора, на болни и здрави, на деца и възрастни, на познати и непознати, на културата, образованието, здравеопазването, спорта, бизнеса, гражданските дейности и т. н., помагаше на всичко хубаво в нашия град и много от хубавите троянски неща се случваха благодарение на него. Бе голям и с много голямо сърце (…) Той бе явление. От тези, които правят историята. Истински строител на съвременен Троян и съвременна България, който ще остане. Дълбок поклон!“. И той остана.

Тази тъжна 5-годишнина е поводът за припомнянето на приятеля и съмишленика Мичо Генковски, което ще прочетете по-долу. Но преди това да преповторим едно наше предложение – Троян трябва да се отблагодари на Марин Радевски с някакъв паметен знак (име на улица, паметник или нещо друго достатъчно забележимо и публично). Не е толкова за него, колкото за нас си – да заявим, че не забравяме, че разбираме и че сме благодарни.  
Т21
ЖИВОТЪТ ме свърза с него чрез политиката. Четири години като общински съветници седяхме един до друг в залата за заседания. Имах възможност да общувам с него, да обсъждаме важни за общината проблеми, да споделяме идеи за бъдещо развитие. Десетки пъти съм посещавал офиса му в „Калинел“. Днес отбелязваме петгодишнината от внезапната му раздяла с живота. Мога да споделя колко важен, полезен, ценен беше Марин за Троян. Във всяко действие и решение той показваше зрялост и мъдрост. Вършеше всичко спокойно, ненатрапчиво и в същото време с непоклатима убеденост и вътрешно присъща страст. По онова време Радевски беше на възраст, която му позволяваше да бъде достатъчно добре изявен като професионалист. Инженерната му подготовка, натрупаните през годините познания в управлението на икономическите процеси, на работата с хората, уважението и коректността му с партньорите му гарантираха успех в бизнеса. Съвсем неслучайно той се издигна и беше един от признатите собственици и мениджъри в страната. 

МАРИН не блестеше, но грееше. Суетата и превзетостта му бяха чужди. Топлеше живота на семейството си. Даряваше нас, съгражданите си, с всичко, което можеше да бъде полезно за развитието на града ни. А най-голямото му дарение - изграждането на собствената му фирма „Калинел“, зае мястото на най-голямото производствено предприятие в общината и областта.

КАТО общински съветник имаше пряката възможност да влияе на управлението на града и общината. В това отношение неговото участие носеше значими резултати. Ще посоча само един, особено важен според мен факт, с чийто замисъл и реализация съм непосредствено запознат. При смяната на общинското ръководство Минко Акимов, който за четиригодишния си мандат направи своя достоен принос, отстъпи мястото си на новоизбрания кмет Донка Михаилова. Тогавашното политическо противопоставяне рискуваше да наруши още в зародиш възможността за благоприятна съзидателна работа в Общинския съвет. Своевременната намеса на Марин Радевски не допусна подобен развой на взаимоотношенията. Умно и безконфликтно, с подчертана дипломатичност той овладя страстите и умело насочи политиката и изявите на общинските съветници към очакваната целеустременост в полза не на партийните, а на общинските задачи. Несъмнено създаденият микроклимат осигури най-благоприятна обстановка за вече дългогодишната успешна работа на екипа на г-жа Михаилова. 

СЪВСЕМ заслужено Общинският съвет отреди на Марин Радевски званието „Почетен гражданин на Троян“. Рано прекъснатият му живот заслужава признателността на всички троянци. Поклон!

Мичо Генковски

Още за Марин Радевски:

0 коментара

Троянецът д-р Радоил Симеонов – №1 млад лекар на ИСУЛ

* Възпитаникът на НУПИ „Проф. Венко Колев“, днес хабилитиран ортопед в УМБАЛ „Царица Йоанна“ (ИСУЛ), получи високото признание, защото „владее и извършва едни от най-сложните оперативни техники в ортопедията и травматологията“ и „участва в различни научни проекти, с които е свързано бъдещето на медицината“

д-р Радоил Симеонов, д. м.
Отличници
 
ЕДИН млад наш съгражданин троянец, 34-годишният д-р Радоил Симеонов (р. 1991 г.) – дипломиран ортопед от Медицинския университет в София и вече доктор по медицина (дисертационният му труд е на тема „Компютърно асистирано ендопротезиране на тазобедрена става“, 2022 г.) и асистент в катедра „Ортопедия и травматология“ – получи сериозно признание от колегите си в университетската болница УМБАЛ „Царица Йоанна“ (известна като ИСУЛ). 

СЪГРАЖДАНИНЪТ ни бе избран за „Млад лекар на 2025 г.“ на ИСУЛ, а отличието му бе връчено от зам.-председателя на Съвета на директорите проф. д-р Йорданка Узунова на традиционната церемония за годишните награди на рейтинговото лечебно заведение, състояла се на 11 ноември. Ето и обявените мотиви за наградата на нашето момче: „Д-р Симеонов владее и извършва едни от най-сложните оперативни техники в ортопедията и травматологията. Освен това участва в различни научни проекти, в областта на биотехнологиите, с които е свързано бъдещето на медицината“. А конкретният повод е от преди месец (м. октомври 2025 г.) – иновативна хирургическа намеса и спасената ръка на 17-годишно момиче от Хасково, лекувано преди това безуспешно месеци наред.

Проф. д-р Йорданка Узунова връчва наградата на д-р Симеонов
ЕТО какво казва за себе си д-р Симеонов в интервю, публикувано в сайта на ИСУЛ: „В семейството ми няма лекари – майка ми  е преподавател по български език и литература, а баща ми е моряк (главен механик на кораби). Ролята им в моя професионален път беше да ме възпитат, да ме подкрепят, да ме научат как да уча, как да опознавам света, и най-важното, което баща ми многократно ми е казвал: „Радоиле, какъвто и да станеш един ден, първо бъди човек!”. Те дори бяха изненадани, когато им съобщих за бъдещите ми професионални интереси, защото съм възпитаник на художественото училище в Троян, където съм изучавал керамика. Не само те, а и много хора са ме питали: „Добре де, как така от художник и грънчар реши да станеш лекар?!” Ами ето така, човек винаги трябва да гледа „в перспектива” – важно качество, на което ме е научило изкуството. Освен това в Хипократовата клетва не се говори за наука, за професия, а за изкуството на медицината, за изкуството да лекуваш“. 

Д-р Симеонов – на сцената с китарата в столичен клуб
Д-Р СИМЕОНОВ по доста интересен начин обяснява „странния“ факт, че възпитаник на художествено училище (НУПИ „Проф. Венко Колев“, Троян) се насочва към медицината и жъне успехи там – с перспективата, на която учи изкуството (рисуването) и че още от Хипократово време медицината е определяна като изкуство да лекуваш. Да добавим още един „странен“ факт – в ученическите си години днешният млад лекар №1 на ИСУЛ и доктор по медицина е китарист и фронтмен на училищната рок банда, а рокаджийските му занимания продължават и днес. Но и в това няма нищо изненадващо, рокът и медицината явно добре си пасват, тъй като заклет фен на рока е и друг още по-именит троянски лекар, известният български онкохируг и ректор на Медицинската академия в Плевен проф. д-р Добромир Димитров. И още един паралел – в УМБАЛ „Царица Йоанна“ (ИСУЛ), която избра за свой „Млад лекар на годината“ троянеца д-р Радоил Симеонов, има и друга силна „троянска връзка“. Дълги години завеждащ на Клиниката по неврология в ИСУЛ е троянецът проф. д-р Марин Даскалов; известният български невролог, университетски преподавател и декан на Катедрата по неврология, „цяла епоха в българската неврология“ по определението на колегите му, който ни напусна в началото на м. ноември миналата година.

Т21
 
Още по темата:

0 коментара

Тафьо за Лимона: Един наистина можещ специалист

* „Активно се ангажира и със селекцията на младите играчи – което му коства много трудности, премеждия, но все пак резултатите са налице и през 1978 г. е изграден един добре балансиран и селектиран троянски отбор юноши старша възраст“ * „С неговата загуба троянският баскетбол и изобщо троянският спорт останаха без един наистина можещ специалист, отдаден изцяло на спортната кауза“
Спомени за Лимона In memoriam
Стефан Генков-Лимона
На 9 декември ще се навърши година, откакто нашият незабравим и неповторим спортен коментатор – Стефан Генков-Лимона, си отиде от този свят. Бори се до последно, бори се години и не се предаде до края, бе невероятно корав, голям мъжкар. Бе и спортист в най-обхватния смисъл на думата – учил спорт, цял живот практикувал спорт (играч и след това дълги години треньор по баскетбол, омагьосан бе от оранжевата топка, знаеше толкова и толкова обичаше баскетбола, но и изобщо спорта, бягаше, играеше тенис на маса, обичаше волейбола, всичко спортно бе неговото), една от най-големите спортни личности на Троян. И, което за нас бе дар божи – имаше талантливо перо, находчиво, прозорливо, остро, забавно, в съчетание с куража да казва нещата без заобикалки, да бърка в проблемите и търси истинската истина, най-талантливото спортно перо на Троян. Бе атрактивен, забавен, шарен, авантюристичен. Липсва много – и на нас, и на приятелите си. В миналия брой публикувахме думите за Лимона, по повод годишнината, от неговия земляк от с. Дебнево, приятел от детинство и също спортен човек – Иван Бояджиев, дългогодишен треньор по тенис на маса в Габрово. Сега думата има Радослав Столаров, по-известен като Тафьо, един от големите баскетболисти от най-славните години (70-те и 80-те) на троянския БК „Чавдар“, респектиращ с мощта си на терена, в най-новото време за известен период треньор на подрастващите и в управата на клуба, съавтор (с Цветослав Петров) на книгата „70 години баскетбол в град Троян“ (книгата трябваше да я пише Лимона, но болестта му попречи, премиерата й бе през м. октомври 2024 г.). И така – Тафьо за Лимона. Т21
Радослав Столаров-Тафьо
СТЕФАН Илиев Генков-Лимона. Роден е на 1 януари 1947 г. в с. Дебнево, Троянско. Основното си образование завършва през 1962 г., след това две години учи в Професионално училище в Ловеч и през 1964 г. постъпва в Троянската гимназия (тогава ПГ, сега СУ „Васил Левски“). Играе баскетбол в юношеския отбор на „Чавдар“ (Троян), а през 1966 г. е включен в мъжкия. През есента на 1967 г. вече е студент във ВИФ (сега НСА), специалност „Баскетбол“. Отбива военната си служба в гр. Ардино, където тренира и играе тенис на маса с тогавашния републикански шампион Джеват Хасанов.

ОТ 1971 Г. е треньор по баскетбол в троянското спортно дружество ДФС „Чавдар“ (обединяващо всички спортове в града, включително баскетбола) – занимава се с юношеските баскетболни формации на дружеството. Активно се ангажира и със селекцията на младите играчи – което му коства много трудности, премеждия, но все пак резултатите са налице и през 1978 г. е изграден един добре балансиран и селектиран троянски отбор юноши старша възраст. През м. май същата година Троян е домакин на финалния републикански юношески турнир, където си дават среща 12-те най-силни отбора в България. Воденият от Стефан Генков тим се класира на 8-мо място, което е много голям успех. След края на турнира, на 12 май 1978 г., се провежда демонстративен мач на звездите, в който участват 24-те най-добри състезатели, разделени в два отбора. Честта и признанието да е треньор на единия отбор получава Стефан Генков.

Юношите старша възраст на ДФС „Чавдар“, 8-мо място в България, 1978 г., треньор Стефан Генков
В РАЗЛИЧНИ периоди до 1986 г. Лимона тренира различни възрастови гарнитури, както и мъжкия отбор на „Чавдар“ Назначен е и за главен методист на физкултурното дружество. В по-ново време се отдаде на спортната журналистика, с която не се раздели буквално до сетния си дъх. Отличаваше се с острото си и компетентно перо, а нескритата му мечта бе да помогне за възраждане на баскетболната слава и успехите на троянския баскетбол.

С НЕГОВАТА загуба троянският баскетбол и изобщо троянският спорт останаха без един наистина можещ специалист, отдаден изцяло на спортната кауза.

12 ноември 2025 г., Троян
Радослав Столаров-Тафьо

0 коментара

В едно изречение (102)

* И от антиязовирното сружение на Черни Осъм и Орешак поискаха оставката на областната Дора Стоянова * Илиян Тодоров си тръгна след над две десетилетия начело, оркестъра пое Станислав Мойнов * Отчетоха проекта за подобряване на уличното осветление в Троян, Орешак и Черни Осъм

Хубава работа, (ама) троянска
Рубриката на Т21 „В едно изречение“, стартирала през м. февруари 2023 г., бе замислена само за печатното ни издание, но впоследствие решихме да я „прехвърлим“ и в сайта на вестника. Заглавието подсказва – кратки новини в едно изречение, разбира се, по значими троянски теми. И още нещо: по възможност преобладаващо добри новини, има ги (и тях). Надяваме се да ви е интересно, приятно четене
    • СЛЕД КАТО вече заяви язовирните си напъни пред местния парламент в Ловеч (виж „Областната Стоянова се отчете за язовирните (си) напъни“ в бр. 33 на Т21 от 17 септември 2025 г. – бел. ред.) – дали от вътрешна убеденост или за да угоди на началството в пазене на топлото си и високоплатено държавно местенце, по наше мнение по-скоро второто, но не е изключена и комбинация от двете – областният ни управител Дора Стоянова отново доказа, че работи за каузата на нелепия до абсурдност и опасен яз. „Черни Осъм“ в едноименното троянско село, този път в писменото си становище отговор на изпратените и до нея, наред с редица още институционални адресати, две петиции на граждани срещу изграждането на язовира, придружени с многохилядна антиязовирна подписка на жители от района и най-важното – съдържащи „конкретни предложения за снабдяване с питейна вода на областите Ловеч и Плевен“, както признава самата г-жа Стоянова в кратичкото си становище отговор, завършващо с извода, че предложенията в гражданските петиции са справедливи и биха „преодолели част от проблемите“, но „язовирът е единствената възможност“ и че при евентуалното му строителство „законът предвижда мерки, чрез които да се гарантират живота, здравето и имуществото Ви (на местните хора), както и опазване на околната среда“, т. е. хем антиязовирните предложения на гражданите са правилни, хем най-правилното е язовирното решение, а пък законът бил гарантирал безопасност на хора, имущество и природа, както се казва – да се смееш ли, да плачеш ли, но май нещата, макар и смехотворни, не са за смях; разбира се, това проязовирно становище на наместника на държавната власт в Ловешка област, в чиито задължения е да брани и интересите на хората от община Троян, не остана без последствия – от засега неформалното гражданско сдружение срещу строителството на яз. „Черни Осъм“, инициатор на петициите и подписката с над 3000 подписа и организатор на антиязовирния митинг на най-засегнатите, жителите на селата Черни Осъм и Орешак, отговориха на областната с аргументирано становище, чийто извод бе, че „дългосрочното решаване на проблема с питейната вода не трябва да бъде за сметка на природата, хората и бъдещето на региона“, призоваха за „открит обществен диалог, прозрачност в процеса на вземане на решения и активно участие на местните общности“ и за пореден път, първи бяхме ние от Т21, поискаха оставката на Дора Стоянова.

    • С ХВАЛЕБСТВЕНА реч на кмета Донка Михайлова преди започване на същинската работа на редовното заседание на Общинския съвет миналия четвъртък, 27 ноември, бе обявено пенсионирането на дългогодишния ръководител, с известни прекъсвания от 1998 г. насам, на Представителния общински младежки духов оркестър с мажоретки (ПОМДОМ) на Троян – маестро Илиян Тодоров, „Това е повод да спомена една малка част от постигнатото от него“, започна кметското слово, в което бяха изброени множеството участия на ПОМДОМ под ръководството на маестро Тодоров на фестивали, конкурси и други събития у нас и в чужбина, множеството награди, особеното признание със завоюваното звание „Представителен“, бе откроена ролята на диригента, който „съумя да превърне оркестъра на Троян в символ на постоянство, упорит труд и успех“ и му бяха връчени няколко символични награди; г-жа Михайлова обяви и човека, който ще поеме диригентската палка на ПОМДОМ: също възпитаник на оркестъра, изключителен тромпетист, като ученик е сред създателите на троянската духова музика „Заедно“, завършва Музикалната академия в София с допълнителна специалност дирижиране и въпреки възможността да продължи кариерата си на голямата сцена, избира да се върне в родния град и своя троянски оркестър, до момента като изпълнител и помощник диригент, а вече главен диригент – Станислав Мойнов. 

   • НА ЗАКЛЮЧИТЕЛНА пресконференция, 19 ноември, бе обявено успешното приключване на проекта за подобряване на уличното осветление в Троян и двете големи съседни и много важни села Орешак и Черни Осъм (пълното наименование на проекта е BG-RRP-4.025-0011 „Рехабилитация и модернизация на системи за външно изкуствено осветление на територията на община Троян, намиращи се в населените места гр. Троян, с. Орешак и с. Черни Осъм“, а работното – „Улично осветление 1“), финансиран с европейски средства по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), общата проектна сума е 1,036 млн. лв., от които 625 хил. лв. безвъзмездна европейска субсидия, 125 хил. лв. държавно съфинансиране и 285 хил. лв. собствен троянски принос, а равносметката е монтирани нови 3194 енергоспестяващи осветителни тела (на мястото на старите, също енергоспестяващи, но осигуряващи по-слаба/недостатъчна осветеност) и 110 нови улични табла плюс внедряване на нова централизирана система за управление и мониторинг на уличното осветление чрез специализиран софтуер, сървъри и обучени съответните специалисти, като с всичко това се гони основната цел на проекта – повишаване на енергийната ефективност и модернизиране на уличното осветление в трите селища, постигане на европейските стандарти за качество, безопасност и устойчивост и като цяло създаване на по-добра и по-безопасна селищна среда; в момента пред приключване е и вторият подобен троянски проект („Улично осветление 2“) на стойност 1,064 млн. лв., по който по същия начин ще бъде подобрено уличното осветление в още 16 селища в общината (15 села и курортния комплекс „Беклемето“), като нужното уточнение е, че и по двата проекта става дума само за подмяна на съществуващото улично осветление (осветителни тела и система за управление), а не за изграждане на ново осветление в проблемните участъци, което, по пояснение на кмета Донка Михайлова, се върши поетапно през годините и с общински сили и средства.
 
Т21
  
Още по темата:

0 коментара

Друг като него нямаме

Ганко Цанов (1923-2004 г.), сн. В. Ганковска
In memoriam

* Днес, 3 декември 2025 г., се навършват 21 години от смъртта на Ганко Цанов

Има незаменими хора. Зависи от хората. И от следите. Преди 21 години след дълго и мъчително боледуване ни напусна Ганко – духовният първенец на Троян, истински великан на духа, истински елит. Човекът, който вгради сянката си в Троянския музей и бе най-вдъхновеният и прозорлив изследовател на феномена троянска керамика и изобщо на народните художествени занаяти. Мъдрецът, мъченикът, демократът. Друг като него нямаме. Незабравим. И единствен.

Почивай в мир, скъпи наш. 
Дълбок поклон!
От близките и приятелите

0 коментара
Абонамент за: Коментари (Atom)
 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |