Как ще ги стигнем германците?

* „Но за по-лесно, това вече е факт, паното е „задраскано“, т. е. при санирането на сградата е затулено (със стиропор) и при предстоящото измазване ще бъде „погребано“ завинаги. Един вид –  няма пано, няма проблем или реставрация по български/троянски“

Генадий Маринов

Предизвикано

 

ЩЕ ЗАПОЧНА отзад напред или по-точно – отвън навътре. По лични причини в последните две години на два пъти бях в Нюрнберг, оня същия с процеса срещу нацистките чудовища, който е бил разрушен до дупка, камък върху камък не е останал, както се казва, разбираемо отмъщение на съюзниците (защото Хитлер го избрал за център на партията си, тъй като в него най-силно се усещал старинният/изконният дух на Германия, за което, разбира се, не можем да виним Нюрнберг – бел. моя). Казвам го, понеже едно нещо, мерейки с българските мерки, направо ме шашардиса – колко грижовно и майсторски са възстановени разрушените, в някои случаи и изцяло унищожени старини, буквално са изградени от нищото, съживени. И то какви старини – вековни готически сгради, църкви, грамадното кметство, старинни мостове и т. н., и т. н.; съживяването продължава и днес. Преизградени са тъй органично, с толкова ум, сърце и любов, че са си върнали някогашния дух, истинско архитектурно възкресение. Какво носи това ли? Много носи  – красота, самочувствие, историчност, оптимизъм, перспектива. Същото е и наоколо. Същото е и другаде, навсякъде, из добрата наша стара Европа. Защо го казвам?

ОТ МЕСЕЦ-ДВА под пара се реализира един много хубав, финансиран с няколко милиона европейски средства проект – за цялостна реконструкция и модернизация на голямото троянско СУ „Св. Климент Охридски“ („Климента“, както ласкаво го наричат приятелите). „Климента“ е важно място, троянски образователен стожер, и го заслужава. Но една „незначителна“ подробност предизвика реакции, справедливо недоволни, имахме обаждания и в редакцията – на калкана (външната стена откъм улицата), вероятно още от строежа на школото преди четири десетилетия (открито е през 1984 г.), имаше едно стенно пано, мащабно, керамично и по всеобщата оценка красиво и запомнящо се. Но за по-лесно, това вече е факт, паното е „задраскано“, т. е. при санирането на сградата е затулено (със стиропор) и при предстоящото измазване ще бъде „погребано“ завинаги. Един вид – няма пано, няма проблем или реставрация по български/троянски. Авторът е неизвестен, вероятно отишлият си рано Петко Куцаров, което прави нещата още по-лесни.

„Климента“ някога, паното все още си е на мястото

„Климента“ в момента – ремонтът върви и... няма пано, няма проблем

СЪЩОТО се случи и с друго едно калканно троянско керамично пано, върху външната стена (откъм главната улица) на един от санираните по проект с държавно финансиране блокове в троянския жк „Младост“. Паното бе дело на известния троянски керамик Енчо Ганковски и той се опита да протестира, вдигна се и нещо като шум, по-точно шумче. И толкоз, нищо. Паното бе затулено и замазано. И тук реставрация по български/троянски. 

НА ПОДОБНИ троянски архитектурни реновирания по нашенски, съсипващи история, дух, красота, памет, но в още по-тежки мащаби, станахме свидетели и при някои емблематични троянски къщи. Например къщата на д-р Марковска – най-хубавата къща на най-хубавата троянска улица (ул. „Любен Каравелов“), достолепна, строена през 20-те години на миналия век, носеща градското великолепие и европейски дух на онова време, къща, към която се обръщаха всички, като към красива жена. Тя попадна в ръцете на някаква алтернативна деноминация (щях да кажа секта, но не го казвам – бел. моя) и по най-бруталния начин бе обезобразена с пластмасов сайдинг. И цялото й великолепие бе унищожено. Тогава, казвам ви, ми се плачеше, живея наблизо, като за отишъл си скъп човек. Друга къща – на най-значимия троянец от същото онова време, адвоката, журналиста, писателя, стопанския деец, общественика, демократа Димитър Гимиджийски. Тя – смятана някога за най-хубавата в Троян, строена в духа на тогавашния европейски модернизъм, дело на именит ловешки архитект, част от материалното ни културно наследство – бе стегната от новите си собственици. С много амбиция и много пари, в някаква степен уважително, но без усет към оригинала, онова някогашно европейско изящество бе отишло на кино. Можем да кажем и за емблематичната Вила „Ванна“, стаила в себе си разказа за една голяма любов, осакатена с разни пристройчици и нелепи балкончета… Подобните троянски примери са десетки, примери за съсипия на истинската градскост, която толкова ни липсва и от която сме имали, в минало време…

Обезобразената със сайдинга къща на д-р Марковска, ул. „Любен Каравелов“

ТУК СЕ ПИТАМ и друго – като ние, гражданите, обикновените троянци, сме безхаберни и/или безсилни към съсипията на архитектурното ни богатство, няма ли в този град архитекти, които да реагират, да се противопоставят, да дадат тон; или само селски печалбари, които толкова си могат?! За менкащите се на подобната (архитектурна) чиновническа длъжност в Общината изобщо не говоря, нито очаквам нещо от тях, макар че те получават заплата и за да не допускат подобните идиотии.

ТА ГОЛЕМИЯТ ми въпрос е: Как ще ги стигнем германците? Риторичен е.

1 ноември 2025 г.

Генадий Маринов 

П. П. Трябва да направя една уговорка – пледирам за запазване на стойностните неща, не на пропагандни нелепици, фалшифициращи историческата истина, като онова ръждясало островърхо ламаринено нещо на самия вход (северния) на Троян. Такива неща трябва да се премахват – защото са фалшификат, защото лъжат, защото са грозни.   

Начало

Tweet