 |
| Кирил Йовчевски |
Айтитата (от IT), или да го кажем по нашенски – компютърджиите, са особена порода, специална, елитна. Гледат някак си отвисоко, сякаш са хванали Бога за шлифера, дето има една приказка. И трябва да (им) го признаем – имат основание. Говорим за добрите, като нашето айти (на Т21, печатното издание, имаме си и друго за сайта, и то същото – бел. ред.) – Кирил Йовчевски. Или Кирчо/Кирето, както му викаме – от любов, не от друго, че без него трудно щяхме да устискаме вече почти четвърт век, вестникът ни без Кирчо е като лъв без опашка или бира без пяна, както си изберете. Но както са технизирани и компютъризирани, така са и забавни, народни, широки, точно обратното на „сухи пасти“ (това е термин на великия пътешественик и добър приятел на Т21 Миро Нанков, вечна му памет, за скучни „сухи“ хора, безинтересни, безпогрешен термин – бел. ред.). И след тази необходима, мислим, интродукция да си дойдем на темата.
Нашето айти Кирчо, от много време насам, не спира да ни разсмива с вицовете си. Ама не един-два добри и след тях няколко компромисни, всичките са право в десетката, до един много яки. И ни хрумна да експлоатираме айтито си двойно – наред с компютърната работа по вестника да ни стане и колумнист. Съгласи се без увъртане, при това безплатно (той и без това никога не ни е „драл“, точно обратното, но то е друга тема – бел. ред.), даже заглавието си измисли: „Вицовете на АйТи-то“. От този брой стартираме рубриката, след това ще я пресподелим и в сайта на вестника; а за картинките – генерирани са в колегиално партньорство с друго айти, AI. Давайте да се смеем, защото какво казваше мъдрецът Радой Ралин – светът е оцелял, защото се е смял… Т21
На изповед при попа: – Отче, сгреших! Много сгреших с една мома, на сеното в плевнята…
– Колко пъти, чадо?
– Ама, отче, аз съм дошъл тука да се изповядвам, не да се хваля!
– Колко пъти, чадо?
– Ама, отче, аз съм дошъл тука да се изповядвам, не да се хваля!
***
В едно село местните прелюбодейки отивали на изповед с думите „паднах от мостчето“. Отчето ги изслушвал и с разбиране им опрощавал греховете. Но този отец се споминал и дошъл млад свещеник, който не бил запознат с местните термини. Жените продължили да ходят на изповед с „паднах от мостчето“. Попчето, без да разбира за какво му говорят, им казвал, че това не е голям грях. Един ден му писнало и отишъл при кмета:– Кмете, вземи го оправи това мостче, че жените по няколко пъти на седмица падат от него!
Кметът, знаейки местния жаргон, само се засмял. А отецът му заявил:
– Кмете, не се смей, защото само твоята жена тази седмица три пъти е паднала от мостчето!
