Спомнихме си за Ганко

* Миналата седмица отбелязахме 90-годишнината от рождението на забележителния троянец Ганко Цанов * Великолепното есе спомен на Милко Диков насълзи очите на мнозина

Юбилейно

МИНАЛАТА седмица отбелязахме 90-годишнината от рождението на един забележителен троянец, Ганко Цанов (роден на 15 септември 1923 г.). Събитието бе в една от залите на Музея на занаятите – мястото, където над две десетилетия приживе Ганко вражда сянката си и пълни с дух и самочувствие. Организатори бяха музейните хора заедно със семейството – съпругата Мила и синовете Мичо и Юри.
А гостите, препълнили неголямото помещение – приятели, роднини, бивши колеги или просто почитатели на този голям наш съгражданин, отишъл си на 4 декември 2004 г., след дълго боледуване и години
на легло.

СРЕД ПРИСЪСТВАЩИТЕ бяха известният карикатурист и приятел от детинство Милко Диков и съпругата му, потомците на духовния му съмишленик и предшественик Димитър Гимиджийски – Йовка Гимиджийска и адв. Власи Шишков, кметът на Троян Донка Михайлова, чийто баща и известен троянски учител Иван Топалов е бил в приятелския кръг на Ганко Цанов, съквартирантът от студентските години в София Минко Минков, почетните граждани на Троян Константин Фичев и Йонка Мичева, адв. Венелин Димитров – един от приятелския кръг, художниците Енчо Ганковски и Николай Йовков, поетът Илия Ганчев…

Мила Цанова и синовете й Мичо и Юри, 11 септември 2013 г.

Сред присъстващите на срещата в Музея, 11 септември 2013 г.

Кметът Донка Михайлова (вляво) разказа мил детски спомен

МНОГО НЕЩА се казаха за Ганко – за споменатото вграждане в Музея на занаятите, за онова негово рядко съчетание на ерудиция, работохолизъм и влюбеност в обекта (народните занаяти, родното, Троян), превърнали музея в едно много специално и важно троянско място, за писателския му дар, за ораторската дарба, за чисто човешкия чар, за мащаба, какъвто рядко се среща (не само в малките градчета), за способността да прави сериозна култура в неласкавата към подобни неща провинциална среда… Прочетени бяха и емблематични откъси от негови произведения, показани бяха десетки архивни фотоси. Директорът на Музея Елеонора Авджиева сподели колко ценна е музейната му работа и за проправения от него път в проучването на народното изкуство, за интуицията и ерудицията му на изследовател. Признателни думи за някогашния си колега казаха и Цветан Тончев и Надежда Дрянска. А великолепното есе спомен на Милко Диков предизвика бурни овации и насълзи очите на мнозина.

РАЗБИРА СЕ, стана дума и за друго – за Ганко и комунистическия режим, за изхвърлянето му от Медицинския университет в София, лагера, принудителното връщане в Троян, за битката му с партизанщината и еснафлъка, за толерантността му и силата да прощава… Стана дума и за Мила – жената, опората, приятелят, човекът, без когото Ганко нямаше да е същият.

Т21

Начало

Още за Ганко Цанов - виж ТУК

Tweet