– Ще си говорим за Втората Балканска война.– Да, поводът е 110 години от Втората балканска война. Дойранската епопея ние, троянци, успяхме да я поставим на картата на нашата история. Но по време на Втората Балканска война нашият 34-ти пехотен Троянски полк прави не по-малко героични неща, да не кажа – и по-важни. Бием се в прохода Свети Никола в Западна Стара планина със сърбите; но след това идва голямата грешка на нашето правителство и командване – румънските войски влизат в България, без да им се оказва съпротива. Нашият полк е в близост до прохода Петрохан, където се струпва основната маса на румънските войски с генералитета им.
– Какво искат румънците?– Каквото искат и сега – Северна България. Тяхната доктрина е, че Втората Българска държава е румънска, Асен и Петър са румънци. В тяхната историография така се преподава. В техния национален исторически музей имахме случай да чуем това за Асен и Петър. Първо бяха влахобългари, после – влахорумънци, сега да си чисти румънци.
– Това включва ли и претенции към Ловешко? – Да. За София не мога да кажа, там са щели да се сблъскат сръбският и румънският интерес.
– Втората Балканска война, или Междусъюзническата война, е защитна за нас, браним си държавата. Но и там има дипломатическа българска грешка.– Войната е провокирана от Сърбия и Гърция. Нещата са подготвени много отдавна. Само да припомним Вазовото стихотворение „Па шта си ти?“ – за сръбския престолонаследник Караджорджевич, който при посрещане от населението в Скопие задава този въпрос на момиченцето Васка Зойчева и когато то отговаря „българка“, й удря шамар. Сръбските намерения са си такива. И докато ги проумеем, да мислим тези за братя, онези за братя…
 |
Врящият балкански котел, карикатура във в. Punch, 1912 г.
|
– Тогава разузнаване, дипломатически тайни канали, за да усетим, че ни готвят капан, не е ли имало?– И Фердинанд има грешки, и тогавашният главнокомандващ, който маха ген. Иван Фичев. Ние сме още на Чаталджа и се чува за сръбските и гръцките провокации. Тоя капан е бил заложен от много отдавна. И от руския император, но и от западните сили.
– А голямата цел е?– Да няма силна държава в Източна Европа. Това е нашият проблем в момента – че ние нямаме държавна доктрина. Първо да държим на българското, а после да сме европейска държава.
– Как си го обясняваш? Народопсихология? Защо другите имат доктрина, националистично чувство, дори шовинистично?– Нашият народ е много по-стар и е минал този етап на шовинизъм. Нашето Възраждане е самобитно – с училищата, с читалищата, с духовността. Каква е идеята за Велика България – да се обхванат местата, където живеят етнически българи, където са абсолютно мнозинство. Левски ясно е завещал, още преди западноевропейските държави да изповядват тези ценности – ние тръгваме да се освобождаваме, но така, че другите хора да живеят наравно с нас. Ние единствени тръгваме да се освобождаваме сами, давайки толкова жертви.
– А сърбите, гърците – как се освобождават?– На сърбите Австро-Унгария им е зад гърба. Тя иска да вземе Босна и Херцеговина и Хърватско от Османската империя и ги подпомага. Руската империя също ги подпомага. При гръцкото въстание Британия вкарва два английски полка на помощ, голяма част от британския флот идва и буквално блокира османския флот. Докато ние се вдигаме абсолютно сами.
– След това получаваме помощ.– Руските интереси тогава съвпадат с българските, обаче не до голяма степен, защото става едно разцепление на нашите земи. Ние сме се вдигнали сами, а сега се подценяваме.
– Няма ли при нас, българите, някакво странно лутане, което не издава зрялост на един такъв стар народ, а е детинско и непродуктивно – между нихилизъм и свръхсамочувствие?– Това е сега, тогава не е било така. Според мен са вкарани много фалшиви представи. Единият проблем са русофилските настроения. Те се подклаждат много внимателно, много старателно и това ни е голям проблем. Другият ни голям проблем са западните наши партии, които са проевропейски ориентирани – защото те не са десни, а левичарски. Ако се създаде една нормална дясна партия, която да държи на традиционните ценности…
– Защо я нямаме?– Имам обяснение, но не искам да навлизам в разговор за политика. Искам тази година да се почете 110-годишнината от Втората Балканска война. Ще правим възстановки в Априлци на 9 септември и в Севлиево – на 16 септември.
– Защо са избрани тези дати? А в Троян?– Битките са били през лятото, но тогава не е подходящо, защото е отпускарско време. За Троян нещо се разминахме с Общината тази година. Искахме тука на 22 септември, в Деня на независимостта, да направим една голяма възстановка на Турлата.
– Сега е различно там (на Турлата, има нов парк).– Ходих, огледах – има къде да се направи възстановката. Но това трябва да е кауза на всички троянци. Моята цел е, както Дойранската възстановка стана еталон, така да покажем и Втората Балканска война.
– За нея се знае още по-малко.– Нашият полк е основният полк, който спасява България. Отблъскваме сърбите, после на Петрохан спираме основната румънска част.
– Защо не се знае това? Няма ли историци?– Някои историци ни помагат, работим с Пламен Павлов. Но като цяло – не, няма.
– Един конституционен съдия, Атанас Семов, успя да възвърне (с филма си „Новоселското въстание“) почитта към Новоселската република по време на Априлското въстание, за която в общобългарски план никой не знае.– Някои хора, като ги питам гледали ли са филма за Новоселската република, ми казват, че не знаят, че е имало такова нещо в Априлци. А живеят на 5 км от там. Като си ходил в Ново село, що не питаш какъв е тоя паметник на центъра да видиш колко ще знаят?!
 |
| Участник в мащабната възстановка „Дойранъ 1918“, Троян, Турлата, 2018 г. |
– За Дойран също не се знаеше. Ние не сме го учили в училище.– За Дойран най-много направи бай Христо Данов (от Добродан). Изключителен човек! Оттам Божидар Димитров започна да пише по темата, разшумя се. Цялата дейност по възстановяване на Фердинандовата чешма на Дойран я свършиха пак наши хора.
– Значи, сега голямата мисия е да се върне знанието и почитта към големите битки в Междусъюзническата война?– И да се върне някакво българско светоусещане.
– То насила не става. – Става, като прозреш нещата. Аз се втрещих, като прочетох спомените на Минко Марковски, преди да ги преиздадем („Спомени и очерки из българските движения“, 2023 г., фототипно издание на оригинала от 1902 г.). Потвърдиха се нещата. За мен тези 45 години комунистическа диктатура е точно срещу българското. Тя е твърда денационализация. Но румънците, например, си държат на румънското.
– А ние защо така се наведохме?– Нашето е по-различно. Руската империя културата си е получила от нас – азбука, вяра. Волжска България също е важен момент. Там имат едно огромно мюсюлманско малцинство – то вече ще е мнозинство, над 50 милиона официално, иначе са повече, което е свързано културно, ако не и етнически, с Волжска България. За гагаузите е установено, че са българи.
– Това няма как да го върнем. Поне да го знаем.– Хората имат нужда от знание. Правихме една среща за Първата Балканска война с представители на етническите общности, имаше невероятни неща. В Казахстан част от населението смята, че са наследници на българите. Там чух неща, които ме изумяват. Руското самосъзнание е, че те са най-великите славяни, не искат да признаят, че нещо са получили от нас, и ни мачкат. Докато например сръбската доктрина на тях има пасва идеално – славяни, малкият брат. Но да се върна на темата – ако не са били нашите хора, сега да нямаме държава. Те много добре са знаели за какво се бият. Знаят, че румънците са завзели Северна България. Ние сме заобиколени от вълци. Да ти кажа и сегашни факти, днешни – паметната плоча в памет на Гоце Делчев в с. Баница, в днешна Гърция, гръцките полицаи я чупят и я махат. Тука няма европейски ценности.
 |
Паметната
плоча в с. Баница, днешна Гърция, поставена през 2013 г. по случай
110-годишнината от гибелта на Гоце Делчев, бе счупена и премахната от
гръцки полицаи
|
– Имаме ли официална нота за това чупене и махане? Това, което аз видях в Гърция, са мили битови отношения към нас, българите.– Мили, когато си даваш парите. Обаче доктринката те си я знаят. Европейският съюз е най-високото цивилизационно достижение, но да се следват ценностите му, а не да има цинизъм и двуличие. Александър Йорданов много добре им го каза в Европарламента за нарушенията в Македония, те се прозяваха. Ние трябва не да спорим с македонците, а да се обърнем към сърбите – какво правим? Към тази руско-сръбско-македонска линия. Но и немската линия сега… Да се върна на темата – тази година ще отбележим събитие, което е важно. Трябва да поставим нашите хора на пиедестала, който заслужават. Какво кощунство е било да се махне троянският паметник от центъра на града ни и да се закара на „Вила Ванна“, и то когато много от тия хора са били живи! Яд ме е, като кажат: Да се пази паметта! Спас Балевски, Тотка Съева, всички тия „червени“ паметници по градинките си стоят. Какви са те? Фалшиви герои. А примерно за отец Иван (Ковашки)? В Априлци има паметна плоча, но в Троян – нищо. Може друг път да направим разговор и за паметниците. Това е моя отдавнашна тема. Но все едно удряш глава в стена. Или пък си в нищото, то няма и стена. Много действат всички други разузнавания, за съжаление, ние сме сами.
ТРОЯНСКОТО гражданско сдружение „Троян в бъдещето“ и Спортен клуб по ориентиране „Хемус“ (Троян) с подкрепата на Община Троян и местни спонсори подготвят мащабна нова спортна проява. На 29 юли 2023 г. в 9:00 ч. на площада в с. Орешак ще бъден даден стартът на първото издание на „Troyan Run – По стъпките на Левски“ – състезание по планинско бягане в Троянския Балкан; финалът е на същото място – орешашкия площад. Надпреварата ще бъде в три бегови дистанции – 10 км (денивелация 280 м), 15 км (д. 340 м) и 24 км (д. 920 м); разработени са и още две трасета с по-висока степен на трудност – 42 км и 68 км, които обаче ще се включат във второто издание догодина. 
ДО ТОЗИ момент, 24 юни, за участие в „Troyan Run – По стъпките на Левски“ 2023 са се регистрирали 75 души, сред тях и имена като Владимир Илиев и Милена Тодорова (звездната двойка на българския биатлон) и Станимир Беломъжев (№1 в ски ориентирането у нас за всички времена). Очакванията на организаторите са участниците да достигнат и надминат бройката 200. 
По-нови публикации
