* Малцина знаят, че петте кръста, поставени сега до паметника, са докарани преди време от НИМ от троянската група, тръгнала на поредното си посещение към Дойран * Новият паметник е на мястото на стария, разрушен от сръбската комунистическа власт
* „На грък гръб не давам“
От мястото на събитието
|
Троянски знамена се веят пред новоткрития паметник на полк. Каварналиев, 1 август 2019 г. |
ДА ДАДЕ НАЧАЛОТО
|
полк. Константин Каварналиев |
МАЛКО ИСТОРИЯ
В СРАЖЕНИЯТА, които бригадата с обща численост около 3000 войници (в състава й са пехотните полкове 32-ри и 42-ри) води срещу настъпващите няколко гръцки полка, полк. Каварналиев е ранен – на 23 юни, когато лично води контраатаката на своите войници. Прострелян в крака, той не напуска строя. Позицията е спасена, но командирът умира от кръвозагуба близо до с. Гьокчели. А неговата бригада задържа настъпващите гръцки пълчища, които палят всяко населено място и убиват всички жители на тези села, само защото са българи. Благодарение на саможертвата на стотиците български войници и офицери жителите на Дойран и околните села имат време да се спасят от сигурна смърт, оттегляйки се към българската граница.
|
Гробът на полк. Каварналиев с кръста, 1917 г. |
ПОЛК. КАВАРНАЛИЕВ е погребан през нощта на хълма и на мястото е поставен дървен кръст с напис „Каварналиев”. Паметни за поколения войници и офицери остават думите му към неговия адютант, изпратен да търси подкрепление: „Поручик, тръгни по пътя за София и ако срещнеш дори един български войник, прати ми го, за да го хвърля в боя“. И още едни негови думи, изречени когато повежда българската атака: „На грък гръб не давам!“. Така загива полковник Каварналиев, със смъртта на героите, в името на свободата и обединението на всички българи в единна българска държава под скиптъра на българския владетел.
ПРЕЗ ПЪРВАТА световна война, когато Дойран е част от Южния фронт и го отбранява славната 9-та пехотна Плевенска дивизия, в чийто състав е нашият 34-ти пехотен Троянски полк, в подножието на хълма е гробището на 58-ми пехотен полк. В началото или средата на 1917 г. войниците и офицерите от дивизията вдигат много хубав паметник на защитника на Дойран полк. Каварналиев. Паметникът е открит с водосвет, а надписът на него гласи: „Полковник Каварналиев, загинал за свобода и родина, от 9-та Плевенска дивизия“. В последните дни на войната на хълма са погребани и петима войници от полка и на гробовете им са поставени каменни кръстове.
|
Разрушеният стар паметник и паметникът, поставен в Шумен |
ПРЕЗ 1966 Г. паметникът на полк. Каварналием е взривен, както и стотици други български военни паметници, от комунистическата сръбска власт. С това се цели заличаването на всяка българска следа в историята на македонския край. В по-ново време гробът е осквернен и с години костите на полковника се търкалят сред останките на разрушеният паметник. Направен е нов паметник, който трябва да бъде поставен на мястото на унищожения, но македонските власти не дават позволение за неговото монтиране и затова той е поставен в Шумен, родния град на полк. Каварналиев. И чак сега, на 1 август 2019 г., след повече от 15 години опити от българска страна паметникът е възстановен!
ТРОЯНСКАТА ВРЪЗКА
|
Петте кръста до паметника на полк. Каварналиев, докарани в Дойран от троянци |
|
Дочо Николов със знамето на 34-ти Троянски полк |
|
Мемориалния надпис на паметника |
|
Венец от Община Троян |
ОЩЕ ПО ВРЕМЕТО, когато троянският Инициативен комитет започва да работи за възстановяването на чешмата „Извор Цар Фердинанд” край Дойран (Фердинандовата чешма, изградена от 34-ти пехотен Троянски полк по време на Първата световна война, през 1916 г., в прослава на героизма на нашите войници), правехме опити и за възстановяването на паметника на полк. Каварналиев. За нас, членовете на комитета, Каварналиев и троянският полк са едно цяло – част от нашата военна история и слава. И тяхното унищожаване е част от целенасочените опити за потъпкване на българщината в този край. Затова беше напълно естествено да работим за тази кауза. При всяко от нашите ежегодни посещения на Дойран спирахме и при останките на паметника на полк. Каварналиев и поднасяхме цветя в негова памет. Малко са хората, които знаят, че петте кръста, поставени сега до новия паметник, бяха докарани от Националния исторически музей в София (по молба на тогавашния директор на музея Божидар Димитров) именно от нас при едно от песещенията ни и чакаха в Дойран „своето време”.
ЗАТОВА И СЕГА се организирахме и участвахме в официалното откриване на паметника. 12-членната троянска група се водеше от Христо Данов и Христо Йовчевски, и двамата потомци на деди, сражавали се край Дойран. Транспортът ни бе осигурен от Община Троян чрез кмета г-жа Михайлова. И на откриването наред със знамената на ВМРО и на Българския културен клуб - Струмица се развяха и знамената на 34-ти пехотен Троянски полк и на Троян. Поднесохме и троянски венци на признателност – от името на Община Троян и на регионалния клон на НД „Традиция” – РК „34-ти пехотен Троянски полк“ (Априлци - Троян - Севлиево).
2 август 2019 г.
Дочо Николов,
РК „34-ти пехотен Троянски полк“
Още по темата:
0 коментара:
Публикуване на коментар
Коментар от FIREFOX не успях да пусна! Използвайте Chrome!Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)