Генерал Владимир Вазов – гордост на българската нация

* Фелдмаршал лорд Милн: „Свалете знамената! Минава генерал Вазов – победителят от Дойран!” * Навремето управници са ставали тези, които вече са се доказали в професията и родолюбието си

Константин Фичев
 Уроците на историята

Авторът Константин Фичев е наш съгражданин, внук и име на бившия троянски кмет (мандат 1991-1995) и почетен гражданин на Троян Константин Фичев (1932-2017). Потомък е на възрожденския първомайстор Кольо Фичето, а негов прадядо е висшият полицай ген. Иван Константинов Фичев (200 години вече мъжете в семейството носят само имената Иван и Константин), който е обявен за народен враг след 9 септември 1944 г. и е убит без съд и присъда от т. нар. „народна власт”, 45 години по-късно е реабилитиран. Т21

ИМЕТО на ген. Владимир Вазов е свързвано с всички добродетели и качества, които притежава българският офицер след освобождението. В 99,99 процента от случаите т. нар. „царски” офицери до 1944 г. са високо образовани българи, получили образованието си в най-реномираните висши учебни заведения в Европа. Българи с високо чувство за национална отговорност пред Родината и народа си. С водещо чувство на себеотрицание и буквална жертвоготовност, българските офицери и генерали в повечето случаи притежават високи морални качества и са пример за подражание. Поради историческата епоха и всичко, което казах за офицерското съсловие, то се е радвало на изключително доверие и популярност в българското общество. Днес ще направя кратък очерк именно на такъв български генерал. Генерал, който освен от собствения си народ е почитан и от противниците си на бойното поле, а и дълго след това. Това е един от най-големите български пълководци и брат на патриарха на българската литература Иван Вазов – генерал Владимир Вазов.

Ген. Владимир Вазов (14 май 1868 г. - 20 май 1945 г.)
ВЛАДИМИР МИНЧОВ ВАЗОВ е роден в гр. Сопот на 14 май 1868 г. Името на рода Вазови идва от  прякора на дядо му Иван, когото всички наричали „айваз”, което на турски значи разговорлив, сладкодумен. От тук явно по-големият му брат и бъдещ народен поет и писател Иван Вазов по генетичен път е придобил своите умения, които след време ще го направят най-големия български поет и писател. Изследвайки българската история и водещите личности в нея, съм стигнал до заключението, че е погрешно схващането, че българската аристокрация е абсолютно унищожена след идването на турците на Балканския полуостров. Ако е така, няма как да се обясни фактът, че цели фамилии дори по време на робството са давали многобройни висши духовници, едри търговци и будители на българската памет. Аз считам, че Владимир Вазов е роден именно в такова семейство, а подобни примери има много.

САМ БЪДЕЩИЯТ офицер пише в спомените си, че е бил на девет години, когато авангард от казаци влиза в Сопот по време на руско-турската война през 1877 г. Изцяло българското население на града радостно хвърля фесовете и ги заменя с набързо ушити калпаци. Радостта обаче е кратка, понеже авангардът се оттегля, а нередовни турски части влизат в града и го опожаряват до основи. Част от населението тръгва да бяга през балкана към Троян, където вече са руските войски, но малцина успяват. Минчо Вазов - бащата на Владимир, е болен и не може да върви бързо. Така са настигнати от турците и баща му е посечен, а той заедно с баба си са принудени да се върнат обратно. Тези превратни събития се случват пред погледа на деветгодишното момче и оставят завинаги отпечатък в съзнанието му. Както сам пише той за турците: „страшна омраза към тях завинаги изпълни душата ми”.

ВЛАДИМИР ВАЗОВ дочаква освобождението в Пловдив. Той, брат му Борис и майка им се преместват да живеят в Стара Загора, където другият от братята му – Киро, е вече лекар в града. Учи за кратко в сливенската гимназия, но после пак се връща в Пловдив. Докато е в гимназията се обявява Съединението и всички мъже се записват в наборните комисии. Вече четирима от братята на Владимир са записани във войската. Когато самият той се представя пред комисията, му е казано, че вече много от братята му са записани и той трябва да остане. Задава се сръбско-българската война, в която България ще трябва да защити своето обединение с изкуствено създадената Източна Румелия. Помолен от брат си Георги Вазов, по това време капитан, да го следва по пътя до сръбската граница като вземе коня му, Владимир стига до София. Така през месец декември 1885 г. Владимир Минчов Вазов е приет в първи специален клас на Военното училище в София.

НА 27 АПРИЛ 1887 Г. Вазов завършва военното училище четвърти по успех от 156 души. С това постижение той има право да избира назначението си. Включва избор на род войска и избор на полк, към който да бъде зачислен. По това време началник на Военното училище в София е майор Рачо Петров – известният в цяла България военачалник, по-късно генерал. Петров попитал Вазов къде иска да служи и младият подпоручик отговорил, че иска да бъде зачислен към трети артилерийски полк в град Пловдив. Рачо Петров отговаря на Вазов, че не може да бъде зачислен в Пловдив, понеже семейството му е компрометирано по време на преврата срещу княз Александър Батенберг, организиран от русофилски настроени офицери, между които и брат му Георги Вазов. Тогава младият офицер иска да бъде назначен във втори артилерийски полк в Шумен и оттук започва офицерската кариера един от най-изявените български офицери.

В КРАЯ НА 19. ВЕК българската войска има нужда от млади офицери. Всички новозавършили военното училище младежи с голямо вдъхновение и ентусиазъм постъпват в редовете на войската. С голямо уважение Владимир Вазов пише за първите си командири. Изтъква високият им морал и всеотдайната им служба. Благодарение на упоритостта и личните си качества Вазов започва да се отличава от младите си колеги. Започват първите задгранични командировки. По време на тях българските офицери придобиват опит и умения да боравят с най-модерната за времето техника, която е на въоръжение в големите и развити държави. След всяко командироване младият Вазов изготвя доклади, които са особено ценени от неговите преки командири и висшето началство. По този начин новосформираната българска войска е в крак с всички нововъведения във военното дело.

Ген. Владимир Вазов с тримата си синове
ОЩЕ ОТ НАЧАЛОТО на 19. век в България обществените нагласи се свеждат най-вече до това, че бъдещата война с Турция е неизбежна. Няколко години преди избухването на Балканската война през 1912 г. българското царство се подготвя за нея. Войската се окомплектова с ново оръжие, повишават се в звание младшите офицери. На 12 април 1912 г. в навечерието на Балканската война Владимир Вазов е произведен в чин полковник. Участва като полеви командир на 4-ти скорострелен артилерийски полк в най-важните и ожесточени сражения във войната: Гечкенли, Люлебургас и щурма на Чаталджа. По време на тази война Вазов за пръв път среща знаменития тогава майор Борис Дрангов. В спомените си бъдещият генерал пише, че Дрангов веднага му е направил силно впечатление със своята убеденост в правотата на българската кауза и  крайното му себеотрицание в името на отечеството, с които заразява околните. По-късно този офицер ще запише със златни букви името Борис Дрангов в българската история. 

ВЪПРЕКИ колосалните победи и светкавичния марш на българите през Тракия по време на първата Балканска война крайният резултат от нея не е траен. Високомерността, самозабравата и алчността на монарха го подтикват да обяви война на доскорошните си съюзници и така България се оказва обградена от врагове. Започва пагубната за родината втора балканска или Междусъюзнческа война. Полк. Вазов пак е на фронта при Цариброд, Пирот, Градоман и други. След безапелационните победи на българската войска в първата Балканска война следват неизбежни отстъпления. На места при новото положение след обявяването на война на съюзниците ни българската войска се оказва обградена. По този начин българското командване е принудено да нареди отстъпление, за да се предотвратят по-големи загуби. България губи войната и е принудена да се откаже от всичко, което представлява българският национален идеал. След демобилизацията полк. Вазов е назначен за началник на строево-домакинското отделение в артилерийската инспекция.

В СЛЕДВАЩАТА 1914 Г. на континента започва така наречената Европейска или Голяма война, както е била известна тогава сред българите. Този конфликт ще бъде наречен от световната история Първа световна война. Централните сили и техните противници от Антантата се опитват да привлекат на своя страна колкото се може повече страни. България пази неутралитет до 1915 г. като идеята е да се направи избора си, колкото се може по-късно. Все пак везните натежават да се присъединим към централните сили начело с Германия и в съюз с Турция. Полк. Вазов пише в своите спомени, че трудно разбира стратегическия ход на дипломацията и повечето си колеги във войската. Вазов, както и други висши офицери предвиждат, че спечелването на тази война от страна на централните сили е невъзможно при тогавашното съотношение на силите и геостратегическото им разположение. Един от тях е и генерал Иван Фичев, който изнася доклад в двореца, съдържащ мнението, че в никакъв случай България не трябва да взима страната Централните сили. Ген. Фичев веднага е принуден да подаде оставката си като министър на войната и изпада в немилост пред височайшата особа.

ВЛАДИМИР ВАЗОВ открито пише по-късно, че този съюз му се е струвал неестествен и поради факта, че ще станем съюзници с доскорошните си врагове – турците. Така или иначе Царство България влиза във войната на страната на Германия, Австро-Унгария и Турция и той е назначен за командир на пета артилерийска бригада. С тази военна част от българската война той участва в битката при завоя на река Черна, където губи живота си изключителният българин подп. Борис Дрангов, когото Вазов, а и целият личен състав на българската войска боготворят.

НА 1 МАРТ 1917 Г. полк. Владимир Вазов е назначен за началник на 9-та пехотна Плевенска дивизия. Начело на тази дивизия той постига най-големите си успехи като пълководец. Успява да разгъне целия си потенциал на стратег и остава завинаги във военната история на България. Още с назначаването си Вазов прави обстоен обход и преглед на цялата позиция, която е заела Плевенската дивизия, командвана доскоро от ген. Стефан Нерезов. Това е линията от река Вардар до Дойранското езеро. Тук излиза на преден план изключителната му военна подготовка на артилерийски офицер. Заповядва крупно укрепяване на позицията. Изграждат се тежко укрепени бетонни бункери. Копаят се дълбоки землянки и ровове. От спомени на участвали войници от 34-ти пехотен Троянски полк знам, че в началото всичко това било посрещнато със смесени чувства от страна на личния състав. Поредни дни и нощи усилно копаене настроило войниците негативно към новия командир на дивизията. Те не подозирали колко благодарни ще му бъдат само дни след това именно защото полковникът е заповядал укрепване на позицията.

ОТ 21-ВИ ДО 26 АПРИЛ 1917 Г. атакуващите позицията ни при Дойран англичани, французи и сърби изстрелват над 100 000 снаряда срещу българите. Точно там се намира 34-ти пехотен Троянски полк, който в следващите месеци показва чудеса от храброст срещу настъпващия няколко пъти по-многоброен противник. Денонощният ураганен огън на тежката и полевата артилерия на врага засипва с огън и нажежен метал отбранителната линия. Противникът е уверен, че след този масиран обстрел българите са понесли съкрушителни загуби или най-малкото са напуснали позицията. След това провеждат масирана атака като не очакват особена съпротива. Какво огромно изумление обаче са изпитали командирите на съюзените български врагове, когато през биноклите си виждат как след толкова дни артилерийски обстрел окопите и бункерите по линията почерняват от българи. Но за отмяна на атаката вече е късно. Започва истинска касапница. Движещите се на плътни талази врагове падат заедно като снопове жито по време на жътва. Издигат се цели грамади от трупове само за първия час от атаката. Както напредват към позицията, така едновременно падат по десетки англичани и французи, задръствайки с телата си подходите към българската позиция. Всичко това се дължи на изключително добре подготвената укрепителна линия и дълбоко изкопаните бункери по изричната заповед на опитния артилерист Владимир Вазов. Масираната артилерийска атака не успява да свърши своята работа, а българите дават едва няколко десетки убити.

Полк. Владимир Вазов (вляво) на Дойранската позиция, 20 февруари 1917 г.
ВРАГЪТ разполага с огромно числено преимущество и в следващите дни и месеци масираните пехотни атаки продължават. Със сигурност знам, че при атаките на 8-10 май 1917 г. само 34-ти пехотен Троянски полк оставя завинаги в земята над 2200 вражески войници и около 50 офицери. Вазов описва как в една от атаките англичаните успяват да достигнат и да завземат някои по-предни укрепени позиции на 33-ти полк. Тогава дружини от 34-ти пехотен Троянски полк се хвърлят в свирепа контраатака и отвоюват загубените позиции като земята след тях потъва в кръв и е покрита с жертви. В едно подобно прехвърляне на позиция от ръце в ръце единият ми прадядо Лалю Доневски от втора картечна рота на 34-ти пехотен Троянски полк остава в картечното гнездо сам с ранен другар. Две денонощия се налага сам да отбива набезите на атакуващите го, като не знае кога и дали ще успеят да дойдат да ги спасят. Пести патрони  и хвърля гранати. В крайна сметка другарите му от полка се връщат и заемат отново позицията. Прадядо ми Лалю Доневски е награден с кръст „За храброст” „за отлични действия при защитата на Дойран”, както пише във военния архив. До края на войната получава още един кръст „За храброст”, когато пленява шест френски войници в техния окоп. Това докарва на дядо ми посттравматичен стрес за цял живот. Нощем се е будел и имитирайки картечна стрелба е бълвал нелицеприятни фрази към въображаемите атакуващи англичани и французи.

Командирът на дивизията ген. Владимир Вазов награждава отличили се войници от 34-ти пехотен Троянски полк, Дойранските позиции, 26 май 1917 г.
НА 20 МАЙ 1917 Г., заради успешната защита на позицията до момента, полк. Владимир Вазов получава генералските си пагони. Той продължава укрепването на защитната линия и в началото на септември тя вече е сериозна фортификационна преграда срещу нашествениците. Най-тежките сражения стават при град Дойран на 16-18 септември 1918 г. Поражението на врага е изключително тежко. За пореден път англичани и французи оставят по стръмнините на Калатепе такива загуби, че позицията не може да бъде превзета от тези военни части. За тези три дни три английски и две френски дивизии плюс един гръцки конен полк дават около 10 000 жертви. Много отдавна бляскавите военачалници на двете западни империи и техните въоръжени сили не са вкусвали такова поражение (в спомените си британският военачалник фелдмаршал Милн пише: „Два часа след началото на атаката ни на 18 септември 1918 г. две от дивизиите ми бяха напълно унищожени. 10 000 войници потънаха като в дъбов кладенец. Това не бяха наемници сенегалци или араби, а чистокръвни англичани от Лондон, Бирмингам и Кеймбридж”, цитатът е по Румен Жерев, www.politika.bg – бел. ред.). До самия край на Първата световна война цялата ни отбранителна позиция удържа на атаките. Макар непобедени, българските части са принудени да се изтеглят от непревзетите си укрепления. За боевете при Дойран ген. Владимир Вазов е награден с орден „За храброст” втора степен.

НА 24 ФЕВРУАРИ 1920 Г. генерал-майор Владимир Вазов е повишен в чин генерал-лейтенант. Преминава в запаса и става председател на Съюза на запасните офицери. През 1922 г. с други офицери създават Български народен съюз „Кубрат”, който има за цел да предпази България от засилващата се болшевишка пропаганда в страната и от революционни действия, подтикнати от шпиони на Съветския съюз и комунистически дейци. През 1926 г. Владимир Вазов е избран за кмет на София. По негово време се завършват двата софийски водопровода, подобрява се градският транспорт и се разширява електрификацията на града.

ПРЕЗ 1936 Г. се случва най-голямото признание за великия български генерал. Владимир Вазов получава покана да участва в Лондон на конгрес на Британския легион във връзка с чествания за победата на британската армия в Първата световна война. На лондонската гара Виктория ген. Вазов е посрещнат с почести от кмета на имперската столица. А в Лондон, на устроения грандиозен парад, когато свитата на ген. Вазов минава пред подредените за парада знамена, командващият фелдмаршал лорд Милн заповядва: „Свалете знамената! Минава генерал Вазов – победителят от Дойран!”. През 1937 г. генералът пише своите спомени и с изключителна скромност разказва за пребиваването си като гост на Британския легион в Лондон: „И при много други случаи аз бях предмет на голямо внимание и почит. Защо? За моята скромна личност ли? Не! В мое лице англичаните даваха заслужена почит към 9-та пехотна Плевенска дивизия”. След 1944 г. ген. Владимир Вазов е интерниран в с. Рибарица, Тетевенско. Отхвърлен от новата власт, той умира на 20 май 1945 г. Синовете му са преследвани от комунистическата власт, а синът му Владимир Вазов младши е осъден на 10 години затвор.

20 май 2017 г., Тетевен. Честването на героя от Дойран ген. Владимир Вазов започва пред къщата с паметната плоча, където именитият военачалник е прекарал последните си дни
ХУБАВО е настоящите и бъдещи политици в България да четат житието на този велик българин – част от презаслужилия за България род Вазови. Навремето управници са ставали тези, които вече са се доказали в професията и родолюбието си. В наши дни политици стават тези, които никога с нищо не са допринесли за родината, а очакваме от тях тепърва да се доказват. Неблагоразумно нали?

Константин Фичев

4 коментара:

Анонимен каза...

е, и ?

Анонимен каза...

Крайно безинтересни статии пишат тези
от "Традиция".
Ама щом са решили от Т21 да им отделят време да ги публикуват - така да бъде.

Анонимен каза...

1-ви и 2-ри,като ви е в горница фатайте гората да се търкаляте с пияндетата по Беклемето,амсалаци!

maki каза...

Статията е чудесна. Дава ни повод за гордост. Но виждам, че тук някои не обичат историята като предмет, даже не могат и да си ги представят събитията. Но да попитам тези люде можете ли да изброите за себе си 5 причини за национална гордост? Ако нямате такива защо още не сте подали молби за чуждо(по ващ избор) гражданство?

Публикуване на коментар

Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |