Боевете на Дойран – май 1917 г.

* „Англичаните бяха понесли големи загуби. Те бяха изтощени.
Нашите части се попълват“
10-те реда на „Традиция”
Ген. Владимир Вазов, снимка от архива на www.lostbulgaria.com
На 29 април 2017 г. Троян тържествено отбелязва 100-годишнината от Дойранската епопея. От онзи страшен и славен месец април на 1917 г., когато на височините край Дойран в Македония са най-тежките сблъсъци по бойните полета на Първата световна война. Страховитите сражения на дойранската позиция продължават и през май - на 8-9 май 1917 г. А дедите ни от 34-ти пехотен Троянски полк вършат чудеса от храброст, печелейки уважението дори на противниците си англичани и французи. Историците твърдят, че победата ни на Дойран спасява България от окупация и разпокъсване. По-долу ще прочетете за Дойранските събития от участник в тях, ген. Владимир Вазов - командира на 9-та Плевенска дивизия, в чийто състав е Троянският полк, големия български военачалник и брат на народния поет Иван Вазов. Шапки долу! Т21

7 МАЙ 1917 Г. От 8:00 часа преди пладне силен артилерийски огън по цялата предна Дойранска позиция… Стрелбата трая до 12:00 часа по пладне и в 2:00 часа (следобед) се поднови и продължи до вечерта. Неприятелски аероплан хвърли няколко бомби в района на с. Пальорка. Зрелището бе внушително. Личеше, че неприятелят сериозно се готви да атакува. Всички чувстваха, че е настъпват решителни минути.

Участници в дойранските сражения - 7-ма рота, 1-ва полурота
8 МАЙ 1917 Г. Неприятелската артилерийска стрелба продължава. 11 неприятелски аероплана се насочиха към Фурка и хвърлят бомби. Грозни гърмежи. Нашата артилерия и картечници ги обстрелваха, но безрезултатно. Към 9:00 часа започнаха силни атаки по целия фронт на 33-ти полк и 34-ти (Троянски) полк. Противникът настъпва на вълни - четири-пет една зад друга. Първата атака е отбита. В 10:10 започна втора силна атака. И тя е отбита. В 12:25 часа – трета атака, предшествана от барабанен огън само на тежка артилерия, около един час. Тук-там противникът успява да се промъкне, но пак бива отбит. В 1:15 часа нова атака срещу „Княз Борис”, но пак отбита. Към 4:00 часа (призори) всичко затихна. Англичаните бяха понесли големи загуби. Те бяха изтощени. Нашите части се попълват. Изнасят се ранените, докарват се бойни припаси. Боят е свършен и аз се прибрах да си почина.

9 МАЙ 1917 Г. Легнах в 4:25 часа сутринта. В 6:30 телефонът издрънка до главата ми. Долагат ми, че „Княз Борис”, „Княз Кирил”, „Жеков” и „Нерезов” паднали в ръцете на противника, който в 6:00 часа атакувал. Скачам от леглото като попарен, обличам се набързо и тичам към щаба на дивизията. Насочи се артилерийски огън и с един взвод се контраатакува, но англичаните бяха избягали от стрелбата. Слава Богу, цялата позиция пак в наши ръце! Англичаните проявиха изумителна храброст и упорство. По показанията на един пленен англичанин срещу нас настъпили 12 000 души. Действително атаката бе страшна. Колко загуби имаме още не се знае. Обаче сигурно е, че противникът има много повече. Командирът на славния 34-ти пехотен Троянски полк полк. Пано Маринов е ранен. Един снаряд паднал в амбразурата на бетонния му наблюдателен пункт, гдето адютантът на полка бе убит, а полковникът с още четирима офицери – ранени.

ПО СВОЕТО напрежение боевете на 24-25 април и 8-9 май бяха единствени досега ставали тук.

Ген. Владимир Вазов
командир на 9-та пехотна Плевенска дивизия,
откъси от книгата му „Животописни бележки”

Послепис
Пленено английско оръжие от боевете при Дойран
От документи на Троянския полк става ясно, че неговите бойци погребват общо 2289 войници и офицери на противника, като огромен брой тела остават пред фронта - непогребани поради силния неприятелски огън. Българските загуби се изчисляват общо на 1344 души убити, безследно изчезнали и ранени. От тях убитите са 318, безследно изчезват 75 души, ранени са 948 бойци и офицери. Пленени са трима български войници. Огромна е разлика в броя на загиналите и ранените българи и британци. Много български войни изчезват безследно, оставяйки навеки на бойния си пост, в разрушените окопи, наблюдателни пунктове и укрития.

За ефикасността на смъртоносния български преграден огън говори един пленен британски офицер, чиито думи са предадени в книгата „Дойранската епопея”: „Един пленен английски офицер разказваше, че той настъпил с ротата си, която брояла 200 войници и 5-ма офицери и стигнал до нашите окопи само с около 30 войници и само той от офицерите.”

Още по темата:

Още в „10-те реда на "Традиция”:

0 коментара:

Публикуване на коментар

Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |