Черквата „Св. св. Константин и Елена”

* Този храм е шести поред и последен в творчеството на
 първомайстора Кольо Фичето

 

10-те реда на „Традиция”

Постоянната ни рубрика „10-те реда на „Традиция” се води от Регионалния клон „34-ти пехотен Троянски полк” - Априлци и Троян на Национално дружество „Традиция”. Рубриката представя важни събития, личности, факти от близката ни и по-далечна история, които ни карат да се гордеем, че сме българи и троянци.

ПРЕДПОЛАГАМ, че повечето хора имат любими и специални за тях места, които посещават с по-различно настроение от други. Места, които носят специфичен дух и притежават собствена атмосфера. Такова място за мен е черквата „Св. св. Константин и Елена” в старата част на Велико Търново.

Този храм е изключително свързан със семейството ми.

ЕДИНИЯТ от внуците на Уста Колю Фичето е кръстен на светия император Константин, който провъзгласява християнството за официална религия в Римската империя. Това изобщо не е случайно. Този внук е дядо на моя дядо. Разбирате защо цялото ни семейство се чувства свързано с този светец.

ЧЕРКВАТА „Св. св. Константин и Елена” се намира в Стария град на Търново. Храмът е разположен между три улици сред възрожденски къщи и идиличен пейзаж на отминала епоха. Градът е много променен от онези години, но и сега се разбира удобното стратегическо местоположение на черквата, за да може да обслужва духовните нужди на старите търновци. Този храм е шести поред и последен в творчеството на първомайстора. В семейството, а и публично е известно, че Колю Фичето е имал специално отношение към тази си творба. Считал я е за най-съвършена от построените от него черкви. Вдигната е през 1872 г. на мястото на по-стар храм със същото име, за който се предполага, че е от Второто българско царство. Освещава се на 7 октомври 1873 г. от първия български владика Иларион Макариополски.

 

В ДВОРА на черквата са погребани видни търновци. Борци за църковна българска независимост, богати дарители, ктитори на църквата и духовници. Един от тях е митрополит Панарет Рашев. Над гроба му е издигната мраморната фигура на владиката, който благославя влезлите в храма миряни. Митрополитът е положен в гробницата в седнало положение, както е според кондиката. В своето завещание е написал: „На църквата Св. Константин в Търново оставям 5000 лв… дето да се погребе тялото ми, за споменуване името ми при света литургия... Короната ми, патерицата ми, както и всичките черковни венци и одежди, които ми принадлежат, моля да се разподелят между българската капела в Букурещ и църквата Св. Константин в Търново”.

ЗА ЖАЛОСТ, през бездуховните години на комунизма и последвалите го години на т. нар. „преход”, тези артефакти са загубени. Липсват изключителните въртящи се около оста си колони. Те са били поставени от двете страни на красивия каменен вход на черквата. Когато бивал запитан защо е поставил такива колони там, Колю Фичето отговарял, че докато тези колони могат да се завъртят с ръка, това е знак, че сградата е сигурна. Спрат ли да се въртят свободно колоните, значи е имало разместване на земните пластове под сградата и хората трябва да се погрижат за здравината на постройката.

Авторът пред паметника на сина на Кольо Фичето - Иван

ПРЕД ВХОДА има издигната паметна плоча в чест на сина на майстора. Той е участвал в строежа на сградата, както и в настоятелството на храма. Този паметник е направен от дядото на дядо ми Константин и неговия брат Георги през 1933 г. в памет и на съпругата на сина на Колю Фичето – Кръстина, и на неговия първи внук генерал Иван Фичев.

ДУМАТА, която най-добре характеризира храма е „светлина”. Изключително светла и с високи стени, тази черква създава усещане за тържественост. Мога да си представя как стичащото се множество граждани на старопрестолния град се е тълпяло на входа при почитането на големите християнски празници. В историческата памет на Велико Търново има запазени спомени, че

този храм е бил изключително посещаван.

ОБОСОБИЛ се е като духовен, културен и обществен център. Бил е препълнен не само на патронния си празник. Търновци са обичали да се венчават, кръщават и опяват мъртвите си в него в продължение на много години. Черквата е трикорабна, Никола Фичев е успял по много ефектен начин да свърже камбанарията с останалата част на сградата. Освен характерната „фичевска кобилица”, първомайсторът е комбинирал различни архитектурни елементи като сплеснати арки и кръстати сводове.

Днешното състояние на черквата

 „Св. св. Константин и Елена” е плачевно!

МАКАР и с подновен покрив, всичко останало е оставено на произвола на съдбата. Пропадащите тавани, изтръгнатите въртящи се колони, лющещата се мазилка, неподсигурените щети, нанесени от земетресенията са ясно свидетелство за безхаберието на държавата през последните години.

ТОЗИ ТАКА светъл и тържествен някога храм, днес с всеки изминал ден посивява и линее като любовта ни към България и историческото ни наследство. Срамно е за всички ни, че допускаме това да се случва с националните ни светини. Този паметник на културата не е важен сам по себе си. Той е важен за българщината в нас и всички ние трябва да полагаме грижи както за вътрешното си самосъзнание като българи, така и за материалното си културно наследство.

Константин Фичев 

Константин Фичев

Бел. ред. Авторът Константин Фичев младши е наш съгражданин, внук на бившия троянски кмет (мандат 1991-1995 г.) и почетен гражданин на Троян Константин Фичев. Потомък е на възрожденския първомайстор Никола Фичев (Кольо Фичето), а негов прадядо е висшият полицай ген. Иван Константинов Фичев (200 години вече мъжете в семейството носят само имената Иван и Константин), който е обявен за народен враг след 9 септември 1944 г. и е убит без съд и присъда от т. нар. „народна власт”, 45 години по-късно е реабилитиран.  

Начало

Още в „10-те реда на "Традиция”:

• За водосвета на българските бойни знамена на Богоявление
• За 10-ти Новоингерманландски полк 
• За бойните знамена на 34-ти пехотен Троянски полк
• Когато България и офицерската чест
• Новоселското въстание - 140 години по-късно
• Първоосновата на всичко - българската жена
• Левски: "Не ги познавам. Сам бях"
• Изпреварил епохата си с векове
• За Берлинския договор
• За Източна Румелия 
• Спомени за капитан Тотю Грънчаров от с. Терзийско

Tweet