Спомени за капитан Тотю Грънчаров от с. Терзийско

* Вдовицата и съседи и изкопават гроб в селското гробище и ритуално погребват дрехи на загиналия при Дойран; съселяните му
 съчиняват песен за него

10-те реда на „Традиция”

Постоянната ни рубрика „10-те реда на „Традиция” се води от Регионалния клон „34-ти пехотен Троянски полк” - Априлци и Троян на Национално дружество „Традиция”. Рубриката представя важни събития, личности, факти от близката ни и по-далечна история, които ни карат да се гордеем, че сме българи и троянци.
 
КАПИТАН Тотю Радоев Грънчаров е роден на 16 януари 1881 г. в с. Терзийско, Троянско. Още от малък проявява интерес към книгите. Те са неговия житейски смисъл и страст. С финансовата подкрепа от семейството си получава добро за времето образование и става първият местен учител в селото. Стройната фигура и образованието му са предпоставка за приемането на Тотю Грънчаров в Школата за запасни офицери на Н. В. цар Фердинанд I, която завършил и е произведен в звание  подпоручик. На 28 юли 1913 г. е повишен в чин – поручик. По време на мобилизация е зачислен в 34-ти пехотен Троянски полк, а в списъка на офицерите от запаса на Българската армия от 1917 г. е вписан под № 680. Тотю Грънчаров е семеен, съпругата му се казва Драгна и имат три деца - Любен, Рашо и Иванка.

Правнукът Нанчо Чакъров
ПРЕЗ 1915 Г. се обявява мобилизация в Българската армия и започва подготовката за предстоящата война. Със заповед от 12 септември 1915 г. на командира на 34-ти пехотен Троянски полк се обявява списъкът на запасните офицери и чиновници, които са се явили в полка по случай мобилизацията. Под №5 е поручик Грънчаров, явил се на 11 септември 1915 г., на 36-годишна възраст, зачислен е в 10-та рота.

ЕДНИ от най-драматичните и славни боеве на 34-ти полк са на 24-ти и 25 април 1917 г. - за защитата на предната полкова позиция при Дойран. Десета рота е на височината Княз Борис от предната позиция на полка. Ротен командир е поручик Илия Илиев от Ловеч. Артилерийската подготовка на англичаните започва още на 21-ви и продължава до началото на атаката, като са изстреляни повече от 100 000 предимно тежки фугаси и бризантни гранати, в резултат на което съоръженията на предната ни позиция и в частност на височината Княз Борис са разрушени. Разрушени са стрелковите окопи и телените мрежи. Засипани са ходовете за съобщения. Остават здрави само галериите. Артилерийският тътен не спира до вечерта.

АТАКАТА на англичаните започва в 9 ч. и 25 мин. вечерта на 24 април. Отбити са три неприятелски атаки, но противникът успява да заеме високия ляв фланг на Княз Борис и оттам започват да навлизат в окопите и галериите. Започва жесток, кървав ръкопашен бой с бомби и ножове. Командирът на 10-та рота поручик Илия Илиев пада ранен. Командването на ротата поема поручик Тотю Грънчаров, но и той след малко пада убит. След него командването се поема от офицерски кандидат Марин Пенчев от с. Абланица. Картечен огън на противника убива и него. Командването след него е в ръцете на поручик Угърчински - той е единственият оцелял командир от 10-та рота, но също е ранен. Към 4:00 ч. сутринта на 25 април цялата височина Княз Борис, след дълги ръкопашни боеве, е очистена от английския неприятел. Но всички офицери от 10-та рота били убити или ранени. Командването се поема от адютанта на дружината – подпоручик Ганчев.

ТОТЮ РАДОЕВ ГРЪНЧАРОВ от с. Терзийско, загинал на 24 април 1917 г. край Дойран и посмъртно повишен в чин капитан, е погребан на височината Княз Борис заедно с другарите си, паднали за Майка България в тези епични боеве. В списъка на загиналите жители на селото името му е вписано под № 30. Вестта за смъртта на кап. Грънчаров на Дойран стига до Терзийско и съселяните му съчиняват песен за него, в която възпяват подвига и саможертвата му и оплакват нерадостната съдба на съпругата и децата му. Вдовицата и съседи изкопават гроб в селското гробище и ритуално погребват дрехи на загиналия, по-късно поставят гранитен паметник, който стои и до ден днешен.

Нанчо Чакъров, правнук на Тотю Грънчаров

 Още в „10-те реда на "Традиция”:

1 Коментара:

Анонимен каза...

Моят прадядо също е загинал в тези проклети войни.Семейството ни и до сега носи последствията от това.
Нека е жива паметта за всички загинали за нашата свобода.

Публикуване на коментар

Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |