Отиде си голям троянец – проф. д-р Петър Минев

* От роднини научихме, че рано тази сутрин, 15 март, в Едмънтън (Канада) е починал големият български математик и наш земляк проф. д-р Петър Минев * Голям всестранен ум, чест и удоволствие бе да общуваш с него. Голяма загуба за всички, за Троян, за България, за математиката, за науката

In memoriam

Петър Минев (1961-2026)

ОТ БЛИЗКИ негови роднини научихме, че рано сутринта днес, 15 март 2026 г.,  в Едмънтън, Канада, след тежко боледуване е починал нашият земляк проф. д-р Петър Минев, няколко месеца преди да навърши 65 (роден е в Троян на 1 май 1961 г.). Един от най-големите днешни български математици, учен от световен порядък, дългогодишен преподавател във водещия университет в Едмънтън (University of Alberta).

ЩЕ ГОВОРЯ за Петър много лично, защото сме съученици от троянската гимназия и смея да твърдя – приятели. Бяхме в математическата паралелка: аз не съвсем на мястото си, математиката ми бе твърде сложна и добре че ни я преподаваше великият троянски учител Пенчо Балев, та схванах нещичко, Петър – най-добрият, изключителен, нямаше равен. Още тогава усещахме, че той е специален и ще постигне нещо голямо, ще отиде много нависоко. Това бе някак неизбежно и се сбъдна – веднага след завършването на математика в Софийския университет започна научна кариера (в БАН, под ръководството на акад. Благовест Сендов), продължи я в чужбина (Холандия, Франция) и едва на 35 години след тежък конкурс стана редовен професор по приложна математика в Канада. За научните му постижения трябва да кажат други, но можем да споменем американските му ангажименти в библиотеката на президента Джордж Буш старши в Тексас, десетките публикации, които могат да се видят в сайта на University of Alberta, участията и лекционните курсове в различни страни по света…

ПЕТЪР бе, ако мога да си позволя подобно определение, тотален учен. С каквото и да се захванеше, хоби му бе историята, го довеждаше до научни дълбочини. При срещите ни в Троян – когато си идваше, редовно се обаждаше – съм слушал със зяпнали уста ерудитските му разкази/уроци по история, световна и българска, невероятните му аналогии, оценки, изводи. Нетолкова отдавна си купи къща на нашето Черноморие, в Балчик, и споделяще, че там смята да напише своя историческа книга… Голям всестранен ум, чест и удоволствие бе да общуваш с него. Голяма загуба за всички, за Троян (той си остана свързан с родния град, духът му си остана троянски), за България, за математиката, за науката.

СЕГА е моментът да издам и една тайна, дано не се разсърди, гледайки ни от някъде там Горе. Преди точно десет години (2016 г.) Петър ми предложи чрез вестника („Троян 21“) да организираме връчването на две троянски награди – ученическа на името на Пенчо Балев, за най изявения по математика и информатика ученик от завършващия випуск на Троянската гимназия (сега СУ „Васил Левски“) и учителска, „На учителя – с любов!“, за изявен, всеотдаен и оставил диря троянски учител; като той осигурява немалката парична премия за двете ежегодни награди. Наградата доби солиден авторитет и вече има 20 лауреати – по десет ученици и учители. И тук е тайната – дарителят, проф. д-р Петър Минев, заяви категоричното си желание да остане анонимен. Опитах се да го разубедя още в началото – с аргумента, че неговият авторитет ще добави стойност на отличието и по-важното, че за добротворчеството трябва да се говори, да се знае и откроява. Отказа, после съм опитвал многократно, но отказът бе неизменен.

ДЪЛБОК ПОКЛОН, приятелю! Почивай в мир. Съболезнования на близките – съпругата Виктория, синовете Дамян и Радослав, тримата канадски внуци, братът Дочо и семейството му, роднини.

15 март 2026 г., Троян

Генадий Маринов

Начало 

Tweet