За Източна Румелия

* Всичко е политика, география и... пак политика! * Тази политическа измислица е премахната на 6 септември 1885 г.!

10-те реда на „Традиция”

Постоянната ни рубрика „10-те реда на „Традиция” се води от Регионалния клон „34-ти пехотен Троянски полк” - Априлци и Троян на Национално дружество „Традиция”. Рубриката представя важни събития, личности, факти от близката ни и по-далечна история, които ни карат да се гордеем, че сме българи и троянци.

КНЯЖЕСТВО БЪЛГАРИЯ и Източна Румелия. Всеки знае значението на тези думи за нас българите, но не всеки се замисля над смисъла им. Защо точно княжеството е „България”, а българите на юг от Стара Планина са „ромеи”? Всичко е политика, география и ... пак политика!

Карта, на която земите на юг от Стара планина са изписани като Rumelia
ВЕЛИКОБРИТАНИЯ основно, но и балканските държави, не желаят по никакъв начин да се създаде една голяма българска държава и това разделение вследствие на Берлинския конгрес е практическото приложение на тяхната политика. Самото име „България” трябва да се премахне от новата васална територия, останала под османска власт. Да се покаже, че там живеят много и различни народности, под централната власт на султана и българите са само малка част от цялата разнородна маса, нищо повече. Така би трябвало да се попречи на бъдещото разрастване на Царството на българите на юг от Балкана.

НО ЗАЩО точно Източна Румелия, а не някакво друго име?! Тук вече идва използването на историческите факти и картографията като наука, но с антибългарски цели. След разделянето на римската империя, условно на Източна и Западна, Източната със столица Византион (по-късно Константинопол) през различните периоди от своето развитие е била наричана Византия и Ромелия. По време на османското владеене на Балканския полуостров цялата територия, обхващаща днешните земи на България, Гърция, Сърбия и Македония, тоест земите на бившата Ромелия (Византия), са били наричани от османската административна власт – Ромелия, което в годините преминава в Румелия. Така с избора на това наименование - Източна Румелия -  се заличават българите като основен етнос на тази територия; като се изтъква административната свързаност и историческа наследственост на територията с Османската империя.

АКО СЕ РАЗГЛЕДАТ картите от периода, в който българската държава не съществува и цялата нейна територия е владение на османската империя, ще се види, че западните картографи изобразяват територията на север от Стара планина като BULGARI, а на юг – RUMELIA или ROMANIA. Така, в западните картографски представи, българите остават да съществуват, макар и без държава, като компактно етническо население, а Румелия е територията на юг от Балкана, останала като „наследството” от Великата Римска империя и като тогавашна реално съществуваща османска провинция. Наименование, имащо само и единствено историческа и административна, но не и национална или културно-религиозна стойност.

Съединението на България, 6 септември 1885 г.
НЕЗАВИСИМО от това, Великобритания използва Източна Румелия за избор на име на новосъздадената васална османска територия, като така избягва отъждествяването на тази територия с българите, живеещи в нея и подпомага едни бъдещи османски претенции към тези земи и население. Тази политическа измислица е премахната на 6 септември 1885 г.!

Дочо Николов,
РК „34-ти пехотен Троянски полк”, Априлци - Троян

 Още в „10-те реда на "Традиция”:

11 коментара:

Анонимен каза...

Този род статии дали изобщо някой ги чете?

Анонимен каза...

Това, което е сътворил г-н Дочо Николов, когото не познавам, е прекрасен материал за 5 клас... В следвашите постове ще Ви покажа една професионална статия за Източна Румелия!!!

Анонимен каза...

Част 1

Източна Румелия
По силата на Берлинския договор от лятото на 1878 г. на юг от Балкана се образува една провинция под име „Източна Румелия” със столица Пловдив, която остава под пряката политическа и военна власт на султана. Територията й обхваща 35 901 кв. км., На изток границата на областта опира Черно море, тази с Княжество България минава по билото на Стара планина, спуска се от него между Пирдоп и Душанци до река Тополница, минава между Ихтиман и Вакарел и достига Родопите източно от Самоков. Южната граница минава по северните склонове на Родопите до Арда, прекосява Марица над днешен Свиленград и по северните склонове на Странджа стига до морето северно от Василико /днешно Царево/. „Тя ще има един Генерал- Губернатор християнин”. Така гласи първият от десетте члена на Берлинският договор, който регламентира условията на съществуване на областта и в които името българи не е споменато.
Въпреки това Източна Румелия е българска област, носеща основните характеристики на българска държава: на територият й живее население с общ брой 815 946 души, от които 573 000 са българи; български са езикът, писмеността, книжнината и другите форми на духовна култура. С малки изключения български са и съставите на законодателното тяло, органите на изпълнителната и съдебната власт, както и на местното самоуправление. Най-сетне главните управители, първият Александър Богориди, и вторият Гаврил Кръстевич, са българи по произход и по самосъзнание. Източна Румелия наистина е българска област, но в кавички, защото тя е провинция в границите на Османската империя и е под пряката и политическа власт на султана.
Конституционалната рамка на тази провинция е Органическият устав, изработен от специалната Европейска комисия и основан на принципите на политически либерализъм. Според Устава областта се управлява от главен управител – християнин, назначаван от султана /със съгласието на великите сили/ за срок от пет години. Главният управител осъществява изпълнително-разпоредителната власт съвместно с частен съвет /директорат/ от петима директори- на вътрешните работи, на финансите, на правосъдието, на просвещението, на търговията и земеделието и началник на милицията и жандармерията.

Анонимен каза...

Част 2

Законодателен орган на областта е Областното събрание, което се състои 36 избрани представители, 10 назначени и 10 участващи по право. Събранието се свиква всяка година на редовна сесия, в която обсъжда и приема закони, гласува бюджета и упражнява контрол върху дейността на директорите. Областният парламент излъчва от своята среда 10-членен Постоянен комитет – институция със законодателни и контролни функции, която работи между парламентарните сесии.
Органическият устав регламентира също така основните граждански права и свободи. За официални езици са провъзгласени българският, турският и гръцкият. Обявена е свобода на вероизповеданието, на словото и печата, на местожителство, на труд и занятие, равенство пред закона, неприкосновеност на личността и собствеността. Що се отнася до избирателните права, за упражняването им уставът въвежда изискването за имущесвтен и образователен ценз.
Органическият устав е подписан от членовете на Европейската комисия на 14 април 1879 г. За главен управител по предложение на руската дипломация е избран Александър Богориди. Завършил е право и държавни науки в Берлин, заемал е редица дипломатически постове и високи длъжности в управлението на Османската империя. С ловкостта на дипломат от кариерата си той твърде бързо успява да парира опитите на Европейската комисия за вмешателство във вътрешното управление, а в следващите години ще отхвърли и опекунството на руските представители в областта. Независимата му политика не се харесва нито на Русия, нито на Високата порта, поради което през 1884 г. той не е номиниран за втори мандат. Но въпреки това, за петте години управление Богориди дава своя съществен принос за добрия ред, за сигурността и развитието на автономната област.
На 7 октомври 1879 г. се провеждат избори за първото Областно събрание. Чрез тях именно българската общественост трябвало на практика да опровергае пропагандната теза за уж численото надмощие на гърците, както и въобще заложената в Органическия устав идея за многонационалния характер на провинцията. Така предизборната борба протича по линията на етническото противопоставяне между българската, гръцката и турската народност. Резултатите от изборите са съкрушителни за последните две общности. От избраните депутати 32-ма са българи, 2-ма – турци, и 2-ма гърци. От общо 56 областни управители българите са 40. Съставът на Областното събрание е мощен морален удар срещу берлинския замисъл за изкуствен баланс на етносите в Източна Румелия и неоспоримо свидетелство за численото надмощие на българите.
За разлика от Княжество България, българският преход към самостоятелен държавен живот в Източна Румелия не регистрира остри политически противопоставяния или непреодолими колизии между политическите партии. Всъщност такива в първите 2-3 години въобще няма, макар още през 1881 г. във връзка с частичните избори за депутати в Областното събрание се забелязва, че между изявените общественици в различни градове и особено между видните пловдивски фамилии съществува съперничество и определен стремеж за първенство в обществено – политическият живот на автономната област.

Анонимен каза...

Е и ква стана тя. Статията е ЗАЩО ТОЧНО Е ИЗБРАНО името Източна Румелия? Другото го има навсякъде.

Анонимен каза...

5-и, пишман статията от няколко реда на г-н Дочо от Априлци - Троян е пълна боза! Впрочем, троянци са свикнали с това постоянно да им поднасят боза....
Очаквайте по-късно днес и следващите две части!

Анонимен каза...

Кой е авторът на тези части?

Анонимен каза...

Част 3

Първото голямо сражение между двете течения се разиграва в края на 1882 г., когато в Областното събрание се разискват офицерските заплати. Именно сега двете основни политически партии на областта – Либералната и Народната, са окончателно идентифицирани от обществеността. Като организирани структури обаче те се изявяват през 1883 г. През януари същата година в Пловдив започва да излиза вестник „Южна България”, официален орган на южнобългарските либерали, с името на който се подчертава позицията им към краткотрайното бъдеще на Източна Румелия. В своята партийна и управленческа дейност Либералната партия, наричана от противниците „Казионна”, се ръководи от програмния възглед – управлението и развитието на областта да става като „съвършено независима държава”, което може да се разчете като реплика на установилото се силно влияние на Русия. В практическата си дейност обаче партията се придържа към стриктно спазване на Органическия устав, виждайки в това начина за гарантиране на политическата автономия на областта. Най- изявени представители и дейци от нейния състав са: д-р Георги Странски, Георги Бенев, д-р Тодор Стоянович, братята Дагорови и др. В усилията си за спечелване на обществено влияние, още с появата си на политическата сцена, Либералната партия се стреми да завоюва симпатиите на българските офицери от източнорумелийската милиция и подкрепя главния управител в конфликта му с официалните руски представители. От своя страна Александър Богориди демонстрира благоразположението си, като назначава привърженици на партията в системата на администрацията. През април 1883 г. южнобългарските либерали спечелват изборите за депутати в Областното събрание и мнозинството в Постоянния комитет. Те вземат и изпълнителната власт, като предизвикват оставката на двамата директори принадлежащи към Народната партия д-р Христо Стамболски и Иван Гешов.

Анонимен каза...

Част 4

Народната партия формулира своите организационни и програмни принципи през лятото на 1883 г., когато по инициатива на Константин Величков в Пловдив се провежда събрание на съмишленици от цялата област. Събранието избира Централно бюро и утвърждава като партиен орган вестник „Съединение”, откъдето идва и второто наименование на партията „Съединистка”. За Народната партия развитието и бъдещето на Източна Румелия зависят от осъществяването на два основни програмни възгледа: 1. Борба за запазване на законите и правата на областта „срещу всяко посегателство и прилагането им в най-благоприятен смисъл за българските интереси”. 2. Поддържане на добри отношения и осигуряването на покровителството на Русия. Южнобългарските съединисти , лидери, членове и съмишленици на партията, отрано се ангажират с каузата на националното обединение като най-важна, първостепенна задача на източнорумелийското общество. Под лозунга за съединение на Южна и Северна България и с намерението да го осъществи Народната партия спечелва предизвиканите от втория главен управител Гаврил Кръстевич избори през 1884 г. и безпроблемно овладява законодателната, изпълнителната и съдебната власт. В рамките на по-малко от година компетентното управление на новия директорат постига положителни резултати във всички области на обществения живот.
Но програмните начертания на Народната партия предвиждат обединението на двете български държави да стане само чрез съгласуването, подкрепата и покровителството на Русия. И тъй като руската дипломация през 1884/1885 г. не е склонна да подкрепи разрастващото се обществено движение за съединение, управляващата Народна партия се отказва временно от своята основна политическа цел под станалия по-късно афористичен предлог „не му е сега времето”. Времето обаче е дошло и то такова, че безжалостно изпраща в историята и партията и Източна Румелия.

Анонимен каза...

Материалът е взет от:
"История на българите 1878-1989 г.", издателство „Труд”, авторски колектив
Естествено аз съкратих даденото за Източна Румелия, за да може да бъде по-четивно и достъпно тук. Мога да Ви набележа и още няколко заглавия от рода на :
Елена Стателова - "Източна Румелия - политика, икономика, култура"
Елена Стателова, Стойчо Грънчаров - "История на България 1878- 1944 г."

Много четене, библиотеки и книги му е майаката. А не пишман статийките в стил 5 клас от "Традиция" с автори пишман историци, прочели няколко книжки през живота си и вече мислят, че са хванали тато за шлифера....

Дочо Николов каза...

Когато започнахме тази поредица от статии имахме за цел да запознаем нашите съграждани и по-специално младите, с историята на тяхната държава и роден край. Не сме си поставяли за цел да се правим на големи историци и капацитети. Пишем за това което смятаме, че е важно, значимо и най-вече забравено от хората. За "десет реда" няма как да предоставим издържан исторически материал, но това не ни трябва. Всеки, който прояви интерес към дадена статия и тема, може сам после да намери цялата интересуваща го информация в Интернет или стотиците книги. Както се каза "... четене му е майката". Така е. Чета непрестанно, основно книги купени от антикварни книжарници, както и всичко което е излязло след времето на "социализма". Работя с много архивни материали и документи. Затова се опитвам в тези ограничени десет реда да кажа основното и най-важното по конкретната тема, естествено през моето виждане и разбиране за нея. Не съм "хванал" никого за шлифера и не искам да го правя. Важното е децата, младите, да четат и започнат да се интересуват от българската история. Да започнат да четат и мислят. Това е пътят. Дали това е начина? Не знам, но е един от многото. Господина/госпожата, може би са на друго мнение... Всеки има право за себе си. Нека не гледаме само негативно на всичко което се прави в нашият град! Достатъчно лошо има около нас, че да си търсим и още във всяко добро начинание. Приятна вечер! И да не забравяме, че на този ден, преди 103 години, българския войник и офицер превзе една "непревземаема крепост", в борбата за обединение на всички българи в една държава!

Публикуване на коментар

Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |